МАРИЯ ЙОРДАНОВА, Директор, Правна програма, Център за изследване на демокрацията

Уважаеми госпожи и господа! Имам изключително нелеката задача да представя накратко, в рамките на няколко минути, анализа и обобщената оценка на корупционната ситуация в страната през изтеклата година, на постиженията и неблагополучията в противодействието на корупцията, на основата, върху която са формулирани редица конкретни предложения за антикорупционни мерки, много от които, надявам се, ще предизвикат полезна дискусия.

На тези, които познават по-отблизо Коалиция 2000, е известно, че за четвърти пореден път Докладът за оценка на корупцията следва структурата на Плана за действие срещу корупцията, приет на първия Обществено-политически форум на Коалицията през 1998 г., а именно:

На първо място, оценката за запазващото се високо равнище на корупцията като един от най-острите проблеми на българското общество се основава на резултатите от приложението на Системата за мониторинг на корупцията, създадена от Коалиция 2000 и, по-конкретно, на анализа на корупционните индекси, актуализирани при провежданите на всеки три месеца емпирични изследвания.

Първата група изследвания на корупционното поведение или реалното участие в корупционни практики показва устойчив, макар и незначителен спад на личното участие в корупционни практики за периода 1998-2002 г. Въпреки че равнището на корупцията не се е увеличило през 2002 г., абсолютният брой на случаите на корупция остава смущаващо голям - средномесечно 130 хиляди случая на даване на пари, подарък или предлагане на услуга за решаване на някакъв частен проблем.

Индексите за степента на разпространение на корупцията отразяват оценките на хората за корупционния облик на институциите на властта или хората, които я упражняват. Обществените очаквания за решаване на проблема корупция остават значително високи и все повече се фокусират върху необходимостта от ясна политическа стратегия и практически ефективни управленски решения и механизми за ограничаване на корупцията.

На второ място, в частта на доклада, посветена на създаването на обща институционално-правна среда за противодействие на корупцията са анализирани както постиженията, така и нерешените проблеми в сферата на административната реформа и на контрола върху дейността на администрацията; отбелязано е и недостатъчното взаимодействие между държавните институции, от една страна, и между държавата и обществото - от друга. На основата на направения анализ е оформена оценката за липсата на трайни положителни резултати в ограничаването на корупцията в сферата на публичната администрация и административното обслужване. Формулирани са предложения за подобряване на прозрачността и отчетността в работата на администрацията, за развитието на действащи вътрешни контролни механизми в допълнение на външния контрол, осъществяван в изградените специализирани органи за това като Сметната палата, Агенцията Бюро за финансово разузнаване, Вътрешният държавен финансов контрол, както и за въвеждане на нови механизми и инструменти с антикорупционен контролен потенциал.

Тъй като вече беше основателно отбелязано, няма да се спирам на въпроса за неоправданото забавяне на законодателното уреждане на институцията омбудсман. Бих искала само да подчертая многогодишните усилия на гражданското общество по разработване на законопроекти, включително и по установяване на местни институции от този тип в сътрудничество с общинските власти. Както показват първите доклади тези институции разкриват доста силен антикорупционен потенциал.

В контекста на мерките за създаване на неблагоприятна за корупцията правна и институционална среда са поставени и по-общите проблеми за повишаване качеството на законодателството и за усъвършенстване на нормотворческия процес. Целта е да се създаде по-голяма стабилност и вътрешно хармонизиране на приеманите нормативни актове, да бъде укрепен междуинституционалният диалог и се съгласуват усилията за ограничаване на корупцията, за установяване на демократичен баланс между отделните власти и демократични механизми за преодоляване на възникващите напрежения между тях. Обоснована е необходимостта от водещата роля на парламента в този процес.
Докладът дава положителна оценка на развитието на правните инструменти за противодействието на корупцията и особено на промените в Наказателния кодекс, които имат пряко отношение към превенцията и наказването на корупцията съобразно международните стандарти. Същевременно е обърнато внимание върху необходимостта от усъвършенстване на процесуалните механизми и подобряване на правоприлагащия капацитет в тази сфера.

На трето място, с особена острота се поставят проблемите на съдебната реформа във връзка с нееднозначните практически измерения на реформата през 2002 г. и запазващите се негативни нагласи на различни обществени групи към основните звена на съдебната власт и работещите в тях магистрати и служители. Липсата на цялостна концепция за реформа на структурата и управлението на съдебната власт и най-вече на консенсус между отделните власти и отделните звена на самата съдебна власт, отсъствието на съгласие по трайните приоритети на реформата води до фрагментиране на проблемите, непоследователност в усилията за реформи и дори до тяхното препятстване. Без решаването на този проблем не би могло сериозно да се мисли нито за промени в рамките на съществуващия конституционен модел, нито за бъдещи конституционни промени по отношение на съдебната власт.

Наред с ролята на съда, прокуратурата и следствието за успешно разследване, разкриване и наказване на корупцията е анализирана и ролята на институции извън системата на съдебната власт, чиято дейност е пряко свързана с функционирането й, като полиция, адвокатура и други.

Важен акцент в доклада представляват отправените препоръки за въвеждане на унифицирани индикатори, системност и по-голяма прозрачност при воденето на различните статистики за регистриране, разследване и наказване на корупционната престъпност в отделните звена и органи на съдебната и изпълнителната власт, за необходимостта да заработи единната информационна система за противодействие на престъпността. На дискусия се поставят и такива предложения, като създаване на специализирано звено в структурата на прокуратурата с правомощия за разследване на по-тежките случаи на корупция, за въвеждане на института на независим прокурор, назначаван от Висшия съдебен съвет и подчинен на него, който да разследва корупционни престъпления, извършени от магистрати. Има и други предложения, които са в процес на избистряне и дискусията по които предстои. Реформата в съдебната администрация, както и подобряването на материалната инфраструктура и финансовото осигуряване на работата на съдебната власт биха могли да допринесат чувствително за противодействие на корупцията.

На четвърто място, оценката за противодействието на корупцията в стопанската сфера през 2002 г. отчита предприетите множество инициативи с антикорупционен характер, включително по-прозрачни процедури, но също така и това, че практическите резултати от тях са все още малки. Като цяло регулативната намеса на администрацията в икономиката остава противоречива и непрозрачна, което води до запазване на сравнително висок дял на сивия сектор в икономиката и на свързаната с него корупция. Предмет на анализ са най-податливите на корупция сфери, които следва да бъдат обект на повишено внимание и в бъдеще. Става дума за изразходването на средства от бюджета и от фондовете на Европейския съюз, концесионирането и реализацията на големи инфраструктурни проекти, за оставащите приватизационни сделки, общинските финанси, обществените поръчки, финансирането на политически партии и организации.

Във връзка с всичко това, внимание заслужава предложението за реформа на съществуващата система за регистрация и постепенно преминаване към централен регистър на юридическите лица и електронен регистърен център извън съда. Това, което не само би отговорило на нуждите на съвременния оборот, не само би разтоварило дейността на съда от тези функции, но чувствително би стеснило полето за корупционни практики и натиск върху бизнеса и частните лица.

На пето място се разглежда ролята на публично-частното партньорство срещу корупцията. Набляга се на засиления граждански контрол не само при формулиране на антикорупционните цели, но и върху реалните действия на съответните държавни институции. Очертани са проблемите и предизвикателствата пред гражданските организации, слабата координация на техните действия, запазващата се тенденция неправителственият сектор да генерира корупция и др. Отчетена е ролята на медиите и разследващата журналистика за откриване на корупция, но и за фокусиране на вниманието върху ниската ефективност на редица антикорупционни действия. Отправени са препоръки за повишаване на професионалната подготовка на журналистите и подобряване на взаимодействието между медиите, държавните институции и неправителствените организации.

И на последно, но не и по значение, място са представени международният антикорупционен мониторинг и международните оценки на корупционните усилия в България. За поредна година България подобрява показателите си в класацията за "Трансперънси интернешънъл". Известен е вече фактът, че от 66-то място през 1998 г., тя зае 45-то през 2002 г., като изпревари страни като Чехия, Латвия и др. Същевременно обаче годишните доклади на Европейската банка за възстановяване и развитие, на Европейската комисия, на ГРЕКО сочат запазване на основните фактори, генериращи корупция в страната.

Дадена е висока оценка на изпълнението на редица международни ангажименти на страната, отнасящи се до борбата срещу корупцията, както и на международната подкрепа за антикорупционните усилия на България.

В заключение бих искала да изразя мнението на участниците в процеса Коалиция 2000, че глобализирането на проблемите на престъпността, и в частност на корупционната престъпност и все по-тясната й връзка с проблемите на глобалната сигурност, представляват голямо предизвикателство, което изисква съвместните усилия на държавата и обществото, а също така и сътрудничество на регионална и международна основа. Тоест, това може да бъде дело наистина само на една широка антикорупционна коалиция.

Благодаря ви за вниманието.