|
ВЛАДИСЛАВ СЛАВОВ, Председател, Върховен
административен съд
Уважаеми господа министри, Ваши превъзходителства,
уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми колеги,
уважаеми гости! Коалиция 2000 е инициатива на български
неправителствени организации, възникнала през пролетта на 1997 г.
за ограничаване на корупцията в българското общество чрез
партньорство между държавни институции, неправителствени
организации и отделни личности. Присъствието на всички вас доказва
важността на това сътрудничество и взаимодействие между публичния и
частния сектор за противодействие на корупцията.
Работата на Коалиция 2000 представлява
успешен модел на такова взаимодействие за анализ на корупционния
фон в страната, за мониторинг на корупционните практики, за
иницииране на конкретни мерки и предложения за ограничаване на
корупцията както в краткосрочен план, така и в дългосрочна
перспектива. В този аспект ми се иска още в началото да кажа, че
възможностите на неправителствените организации не се използват
достатъчно. Само в сферата на правораздаването съществуват над
десет такива организации, които биха могли да бъдат използвани
много по-добре, ако държавните органи проявят инициатива, защото
по-малко или повече тяхната дейност е свързана със средства, а тези
организации, общо взето, вегетират, ако я няма помощта на
чуждестранните донори.
На нашето внимание е представен поредният доклад на
Коалиция 2000 и аз мисля, че може да му се даде положителна
оценка. Предполагам, че повечето от вас не са имали време да се
запознаят с него - той е доста подробен, доста обстоятелствен и с
една много сериозна фактологична база. Особено ми се иска да
подчертая разделите за създаване на правно-институционална среда,
неблагоприятна за корупция, и за антикорупционните измерения на
съдебната реформа. В отделните части на доклада сравнително
изчерпателно и точно са очертани институциите и най-болезнените
сфери на дейност, предразположени към корупция - държавната
администрация и административното обслужване, нерегламентираното
лобиране и финансирането на политическите партии, отделните
структурни звена на съдебната власт- съдебната администрация,
органите за сигурност и обществен ред, приватизация и
следприватизационен контрол, обществени поръчки, митническия и
данъчния контрол и т.н.
В резултат на анализи, изследвания и проучване на
спецификата в тези отделни сфери са представени предложения, които
заслужават внимание и могат да стимулират една по-нататъшна
дискусия.
Особено ми се иска да отбележа, че в доклада за
първи път се обръща специално внимание на необходимостта от
усъвършенстване на нормотворческия процес като цяло и подобряване
на неговия административен капацитет. Често незадоволителното
качество на законите, несъобразяването на подзаконовите актове с
изискванията на законите, в изпълнение на които те се приемат,
неясните и противоречиви разпоредби, както и прилагането на
принципа на мълчалива отмяна разширяват възможностите за субективна
преценка, което от своя страна благоприятства условията за
корупция.
Като представител на съдебната власт ми се иска да
се спра на тази част от доклада, която засяга конкретно нейната
дейност.
На първо място, искам да подчертая това, което беше
казано и от колежката Йорданова, а именно, че липсата на цялостна
концепция за реформата и съответно на консенсус между отделните
власти и отделните звена на съдебната власт по трайните приоритети
на реформата, води до фрагментиране на промените,
непоследователност в усилията за реформи и дори тяхното
препятстване. На тези основания е направена и оценката в Редовния
доклад на Европейската комисия за 2002 г., че "въпреки напредъка в
реформите, съдебната система остава слаба и почти няма конкретни
промени в нейното функциониране". Тук ми се иска да направя едно
предложение. Преди началото на конференцията в разговор с един
колега споделих идеята, че една или няколко неправителствени
организации биха могли да обобщят многото предложения за промени в
съдебната власт, които последните месеци се коментират широко, да
очертаят основните проблеми и да организират една дискусия. Това би
облекчило и Народното събрание, и изпълнителната власт в търсенето
на ефективна промяна в сферата на съдебната власт - посоката, в
която в края на краищата се работи в момента.
Аз бих разширил една от основните критики в доклада
по отношение на съдебната власт. Липсва добра статистическа
система, въз основа на която реално да се покажат резултатите на
всеки един от органите и на съдебната и на изпълнителната власт в
борбата с престъпността. Това е един много важен въпрос, който
пряко рефлектира в проблемите, свързани с корупцията.
Може би за пореден път ще споменем, че от 1990 г. си
говорим за единна методика за регистрация и отчетност на
престъпността и досега нямаме тази методика. Затова в пресата четем
за недоразумения между съдебната власт и Министерството на
вътрешните работи по отношение на определени дела, решени или
нерешени, които са свързани с работата на един или друг орган.
Много важно нещо е най-после тази единна информационна система за
противодействие на престъпността да бъде изградена. От началото на
тази година това вече е ангажимент на Министерството на
правосъдието. Реално тази система, предвидена с нормативен акт,
трябваше да се изработи още в 1996 г. Шест години са изминали, тече
седма, а почти нищо не е направено или е направено много малко.
Това е една система, която би позволила на всеки полицай за пет
минути да разбере дали трябва да предприеме някакви действия по
отношение на задържания, а не полицията или прокуратурата да
разберат кое е това лице, след като вече са го пуснали и да започне
ново издирване.
Можем да се похвалим с това, че във Върховния
административен съд е разработена и действа правно-информационна
система, която е уникална за Европа. Тя работи вече пета година,
достъпна е в интернет, и всяко едно дело може да бъде проследено от
момента на подаване на жалбата до крайния акт. Така сме постигнали
прозрачност в нашата дейност, каквото бихме желали да видим и в
работата на всички органи като предпоставка за действителна борба
срещу корупцията.
Фактът, че не се работи по тази единна информационна
система за противодействие на престъпността, свидетелства, може би,
за нежелание на някои органи да се включат в нея. А тя реално е
свързана с противодействието на престъпността и на корупцията и ще
обхване органи и на трите власти. Мисля, че и тази година нищо
реално няма да се направи, защото в бюджета на Министерството на
правосъдието, не са предвидени никакви средства.
Тук е мястото да кажем, че независимо от
обстоятелството, че някои промени в Закона за съдебната власт бяха
частично обявени за противоконституционни от Конституционния съд, в
този закон има много неща, които са положителни и които ние бихме
желали да бъдат осъществени: това е тази единна информационна
система, това е съдебната полиция, това е националният институт за
квалификация на магистратите, създаването на нови структури в
системата или нови длъжности като съдебните помощници във
върховните съдилища. Реално и тази година няма да можем да ги
направим, независимо че законът беше приет през юли миналата
година. За тези нови звена нито в бюджета на съдебната власт, нито
на Министерството на правосъдието са предвидени средства. Много е
жалко!
И накрая, искам да кажа няколко думи по доста
актуалния проблем за съдебния контрол върху административните
актове. Очевидно е, че е нормално да взема такова отношение като
председател на Върховния административен съд. Забелязва се тревожна
тенденция. Тя започна със Закона за комисиите за финансовия надзор,
който беше приет независимо от ветото на президента. Сега бяха
приети изменения на Закона за приватизация и следприватизационен
контрол, които също изключват частично съдебния контрол. В момента
се обсъжда медийният закон, в който също се предвижда ограничаване
на съдебния контрол.
И аз се питам, наистина какво става? Ще ви кажа само
няколко неща за размисъл. Преди две седмици тук в тази зала беше
приет отчетният доклад по един проект, финансиран от ПРООН и
Британското правителство. Благодаря им за средствата, които ни
предоставиха, който между другото се осъществи по искане на
правителството на Република България и беше насочен към развитието
на административното правораздаване в България. Той предвиждаше
преди всичко на основата на контрол и прозрачност в работата на
съда да се постигне съответното поведение и на администрацията, при
това не само на най-високо ниво, но и на средно, и на местно, и на
общинско. В рамките на проекта в много кратки срокове беше изготвен
отчетен доклад с много добри резултати. В него се предвижда
кодифициране на административното законодателство и евентуално
създаване на регионални административни съдилища като самостоятелна
система на административни съдилища в страната по подобие на
изградените във всички страни от Европейския съюз. На представянето
на доклада в тази зала преди две седмици имаше почти нулево
представителство и на Министерския съвет, и на Народното събрание.
Независимо от това, работата в тази насока ще продължи, надявам се,
скоро, тъй като има одобрен проект за разработване на
административен кодекс, който да обобщава или инкорпорира законите,
регламентиращи административното правораздаване. Този проект ще се
финансира по линия на ФАР. Ще направим и предложение за съответно
решаване на проблема със създаването на административните съдилища
и се надявам, че в този период отношението на изпълнителната власт
към съдебния контрол ще се промени.
Само за информация искам да ви кажа, че през
миналата година, на 7 и 8 октомври, в Страсбург в рамките на една
програма на Съвета на Европа, беше проведена конференция, в която
участваха 44 страни от Съвета на Европа. Конференцията беше на тема
"Възможността за съдебен контрол и обхватът на съдебния контрол
върху административните актове в държавите членки". На тази
конференция с участието на ръководителите на върховните
административни съдилища на всички държави (44 от 45 страни-членки
на Съвета на Европа) бяха приети 13 точки. Ще ви прочета само
първите две: "1. Съдебният контрол върху административните актове
представлява съществен елемент от правовата държава и
осъществяването на човешките права, които са основополагаща
концепция за правовия порядък на държавите членки на Съвета на
Европа. 2. Всички административни актове следва да подлежат на
съдебен контрол. Упражняването на дискреционна власт подлежи на
съдебен контрол." Забележете, в България това не е разрешено,
съдебният контрол върху административните актове е само по
отношение на законосъобразността на тези актове.
Предполагам, че в близко време тези заключения ще
влязат в Съвета на министрите и вероятно ще станат задължителни и
за България. Това е развитието, това е тенденцията на
административния или на съдебния контрол върху административните
актове. Надявам се присъстващите тук народни представители наистина
да не позволяват да се разширява чрез законодателни промени
ограничаването на този съдебен контрол, защото за мен това нещо е
противоконституционно.
Благодаря за вниманието.
|
