|
 |
|
|
| |
|
|
| |
| Испанският опит в съдебната реформа: възможности за прилагането му в България
|
| |
Кръгла маса
29 май 2003 г.
Център за изследване на демокрацията
Изказване на Нели Куцкова, председател, Софийски окръжен
съд, член на Висшия съдебен съвет
Аз съм тук освен в качеството си на човек, който
работи с неправителствените организации, но се чувствам и в
качеството си на съдия и член на Висшия съдебен съвет, който,
откакто започна този проект на сътрудничество между Испания и
България, участвах в много работни срещи с испански експерти. Много
се радвам да видя на живо тук първия испански експерт, който дойде
в България, г-н Делгадо. Част от българските юристи имаха
възможност да се запознаят с организацията на работа на Испанския
Генерален съвет на съдебната власт, на тяхната школа за обучение на
съдии и макар и да имам много бегли познания в областта на
испанската реформа в правосъдието, мога да кажа, че изключително
много харесвам испанския опит. Не го казвам, защото са тук
испанските гости, казвала съм го и друг път. Може би, от една
страна у испанците, тъй като се намират на същата географска
ширина, виждам сходен темперамент. От друга страна обаче,
изключително впечатляваща е тяхната трудоспособност. Да не ви
казвам какво темпо на работа налагаха в продължение на посещението
на генералния секретар на Висшия съдебен съвет!
Прави впечатление доверието, с което се ползват
испанските съдии в обществото, и същевременно изключително високите
изисквания, които се предявяват към един испански съдия и прокурор
предполагам, но аз съм се интересувала повече от съдии.
От това, което чух днес, а и преди това съм чувала,
бих искала да споделя едно сравнение между България и Испания,
което неволно всеки човек си прави, когато слуша за чужд опит. От
една страна, и Испания, и България са държави в преход. И Испания,
и България преминават от авторитарен към демократичен режим.
Испания обаче е имала добрия шанс да не прави икономическа реформа,
а само политическа. В България се прави и икономическа реформа, тъй
като ние преминаваме от социалистическа планова икономика към
свободно пазарно стопанство. И за съжаление една голяма част от
проблемите на икономическата реформа се изсипаха върху гърба на
съдебната система. Като се започне от това, че съдът изнесе цялата
реституция на гърба си, с която държавната администрация не успя да
се справи, да не говорим, че и цялата приватизация в крайна сметка
пак финишира в съда.
Другият паралел, който на мен лично ми се натрапва,
това е кой прави реформата. Може би не съм права, но четиримата
испански експерти, които срещнах, са все млади хора. Не съвсем
млади, за да са неопитни, но достатъчно млади, за да носят
реформаторски дух. И в нашата държава влязоха млади хора в
политиката, но периодът, в който се правеха най-големите реформи,
когато се приемаха новите процесуални закони, а преди това, когато
в 1991 г. се приемаше новата Конституция, реформите се правеха от
добри юристи, които обаче бяха завършили право преди Втората
световна война. При цялото ми уважение към възрастта и опита, аз
мисля, че съвсем естествен е един копнеж, една носталгия на един
човек по неговата младост и по това, което е научил в младостта си.
Когато се прави реформа, това е достойно да уважение, но пречи на
реформата.
В 1998 г. Центърът за изследване на демокрацията
организира един много голям проект за реформа на съдебната система,
в който взеха участие над 30 юристи - практикуващи, преподаватели.
Получи се един доста впечатляващ продукт с идеи по-нататък за
съдебна реформа. Тогавашният министър на правосъдието, който е от
този випуск на блестящи юристи, завършили преди войната, каза:
"Каква реформа? Че ние реформата я направихме, нали възстановихме
триинстанционното производство?" Та ми се натрапи и този
паралел.
По отношение на финансите. Казахте, че в Испания е
трудно да се обясни на гражданите защо се налага по-голямо
финансиране на съдебната система. У нас за съжаление е трудно да се
обясни не само на гражданите, а и на тези, от които зависи
финансирането - на изпълнителната и на законодателната власт. Тук
днес присъстват само две народни представителки от двете опозиции,
които винаги са проявявали разбиране към съдебната система и
нейните потребности, но нито представителите на Бюджетната комисия,
нито на Министерството на финансите някога са проявявали това
разбиране за необходимостта от финансиране на съдебната власт. Не
защото съдебната власт иска лукс, а защото за да работи нормално,
тя трябва да е добре финансирана. Та, проблемът с обясняването у
нас е доста по-голям, отколкото в Испания.
Впечатляващ е испанският консенсус, че съдебната
реформа е важна. У нас също се стигна до един консенсус тази
година, подписана беше една декларация между четирите политически
сили за важността на съдебната реформа. Дай боже, този консенсус да
не остане само на книга. Но има един неписан консенсус в
българското общество, че съдебната система е виновна за всичко, че
тя е виновна за бавните икономически реформи, за високата
престъпност и поради това съдебната система трябва да бъде
наказвана, а не да бъде подпомагана.
Това, което е доста сходно с Испания, е, че и у нас
се забави реформата в съдебната администрация. Обърна се много
повече внимание на обучението на съдиите, а сега вече се въвежда и
конкурсно начало при назначаването на магистратите, но в областта
на съдебната администрация ние сме още назад и тепърва трябва да
правим реформа, тъй като във века на интернет в много от съдебните
органи все още всичко се прави на ръка и се подшива с игла и конци.
Много се надявам особено полезният испански опит да бъде полезен и
за нас.
Благодаря. | |
|
| |
|
CSD.bg |
|
|
|
 |
|
|
| ©
Център за изследване на демокрацията. |
 |
|
Страницата, която се опитвате да отворите, е архивирана. Можете да посетите новия ни сайт тук. |
|
