|
 |
|
|
| |
|
|
| |
| Испанският опит в съдебната реформа: възможности за прилагането му в България
|
| |
Кръгла маса
29 май 2003 г.
Център за изследване на демокрацията
Изказване на Севдалин Божиков, заместник министър на
правосъдието
Ще бъда съвсем кратък, защото, от една страна,
времето напредна, от друга - действително по-добре е да работим,
отколкото да говорим по проблемите на съдебната реформа. Искам да
поставя само няколко акцента относно съдебната реформа.
Началото й е свързано с изходната ни позиция. Искам
дебело да подчерта, че когато ние започнахме работа по съдебната
реформа, имаше декларация, че тя е приключила с въвеждане на
триинстанционното производство и с някои други промени в
процесуалните закони, тоест съдебна реформа на нашата страна не е
необходима.
Смятам, че беше важен в периодът от време, в който
бяха подготвени и приети някои законови промени, въведено
конкурсното начало, въведена задължителната атестация като гаранция
за растеж в кариерата, постигнат бе диалог между политическите
сили. И аз благодаря на представителите на двете политически сили,
които присъстват в залата, че стигнахме до консенсус и подписахме
една декларация, която очертава рамките на промените, свързани с
реформата в съдебната система. И искам точно в тези рамки да дам и
акцента на бъдещата ни реформа.
Първото, което беше договорено и по което вече се
работи, са необходимите конституционни промени. Промени, които
според мен не бива да се разглеждат единствено и само като промени
в Конституцията, а като създаване на онези механизми, които ще
гарантират спазването на тази Конституция. Примерно,
несменяемостта. Добре, ние ще въведем основание, при което този
принцип ще бъде прекратяван тогава, когато са налице предпоставки,
свързани с липса на професионални или морални качества у даден
магистрат, който е несменяем. Оттам нататък обаче, не се ли
разработи ефективен механизъм, който трябва, разбира се, да има
своята законова уредба, по това кой ще бъде разследващият орган,
кой ще бъде дисциплинарно наказващият орган, кой от двата върховни
съда ще контролира актовете на дисциплинарно наказващия орган,
каква процедура ще въведем, която да гарантира бързина и
необратимост на разследването и налагането на това наказание,
принципът на несменяемостта ще си остане само едно конституционно
пожелание.
Абсолютно съгласен съм по отношение на имунитета.
Бил съм съдия и смея да твърдя, че голямата част от българските
съдии въобще не се нуждаят от този имунитет, а и представителите на
Върховния касационен съд излязоха с декларация в тази насока. Не
имунитетът пази съдийската независимост, а личният морал и принципа
на несменяемост. Аз смятам, че принципите в тази насока са
достатъчно ясно и точно дефинирани в Европейската харта на съдиите,
която е и в основата на предложенията, които сме направили с оглед
промяната на Конституцията.
Следващото основно направление, по което работим.
Явно е, че сегашното ни процесуално законодателство не отговаря на
обществено-икономическите отношения, които са факт в нашата страна.
Не става въпрос кое е в основата на нашия Гражданско- процесуален
кодекс, не става въпрос кога той е приет. Действително той се
нуждае от едно осъвременяване, свързано с ускоряване на
гражданското производство. В тази насока естествено и нашият
Наказателно-процесуален кодекс се нуждае от едно изцяло ново
законодателно решение, тъй като и двата процесуални закона с
кръпките, които им се направиха в последните години, всъщност
загубиха вътрешната си логика и симетрия към момента на тяхното
създаване. В тази насока ние имаме заложени и одобрени проекти за
създаване на два изцяло нови процесуални граждански и наказателен
кодекс. Естествено за това се изисква време, естествено за това ще
бъдат използвани всички експерти, които, разбира се, желаят да
бъдат включени. Тук трябва да подчертая с оглед изказването на г-н
Чернев, че не търсим съдействие в тази насока, просто това не е
вярно. Висшият съдебен съвет участва със свои представители твърде
активно, когато се готвеха промените на Гражданско-процесуалния
кодекс. Всички бележки, които направиха, бяха отразени. Но да не
влизаме в детайли.
Изключително бързо вървим напред и по третия
процесуален кодекс, който нашето общество все още няма, а именно
кодификацията на административното правосъдие. Върви се пак на
базата на декларацията на политическите сили към едно
преструктуриране на съществуващата съдебна система с оглед
създаване на възможност за едно обособяване - било като отделения,
било като съдилища, това е въпрос, който ще бъде коментиран и с
оглед финансовата обезпеченост, на определени производства, каквито
са административното производство, търговското производство. Целта
е отново една специализация с оглед бързина и качество на тези два
стълба на нашето правосъдие.
Разбира се в тази посока ще бъде разглеждана и
институционалността - дали ще бъде дву-, триинстанционна и т.н., на
определени производства.
И третото основно направление, в което се върви, е
както усъвършенстване на съществуващото материално право, така и
създаване на изцяло нови материални закони.
Аз ще приключа моето съвсем схематично експозе с
един апел и към политиците и същевременно представители на нашия
парламент: имайте по-голяма вяра на експертите, давайте им мандат,
възлагайте им да подготвят всичко онова, което, разбира се, вие
след това имате право да коригирате, имате право с гласуването да
внесете един друг нюанс. Но според мен има една прекъсната връзка
между подготовка на нормативни актове от експерти, внасяни в
парламента чрез мандата, който е даден на тези работни групи от
самия парламент, и реалната ни действителност. В тази насока аз
смятам, че испанският опит е изключително полезен, защото, както
изтъкнаха в изказванията си двамата наши гости, за тях е важно
професионалното разглеждане и решаване на проблемите и даването на
съответните предложения на представителите на законодателната
власт. Тези експертни групи естествено че трябва да бъдат създадени
от представители както на академичните среди, така и на съдебната
система, тъй като реформа на съдебната система без участие на
самата съдебна система е невъзможна.
Приключвам с този апел: доверявайте се на
експертите, определяйте им рамките и мандата за работа! Смятам, че
те имат достатъчно сили и възможности да дадат съответните
качествени резултати в тази насока или в насоката, която беше
очертана с декларацията, подписана в началото на м. април.
Благодаря ви. | |
|
| |
|
CSD.bg |
|
|
|
 |
|
|
| ©
Център за изследване на демокрацията. |
 |
|
Страницата, която се опитвате да отворите, е архивирана. Можете да посетите новия ни сайт тук. |
|
