|
Кръгла маса
27 май, 2003 г.
Хотел “Шератон”
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВАТА ПРЕД
АНТИКОРУПЦИОННИТЕ РЕФОРМИ
Ген. Бойко
Борисов, Главен секретар, Министерство на вътрешните
работи
Когато говорим за предизвикателствата пред
антикорупционните реформи, трябва да имаме предвид не само
характеристиките на явлението-обект на противодействие, но и
темповете и спецификите на разпространението му, както и
състоянието на законодателството и прилагането му.
Корупцията е явление, от което не са "имунизирани"
нито съвременното демократично общество, нито традиционното, нито
обществата в преход. То е опасност за националната сигурност
защото:
1. Уврежда обществените отношения, свързани с:
- правилното и нормално функциониране на държавата
като висша форма на организация на обществото;
- реализацията на конституционно установени и
гарантирани права на гражданите;
- точното и еднаквото осъществяване на правата и
задълженията, произтичащи от
- компетенциите и функциите на длъжностните лица и от
конкретно възложените им задачи.
2. Независимо дали става дума за относително
ограничени като брой случаи на подкуп в големи размери или за
масови с неголям обем възнаграждение, корупцията се превръща в
устойчива мълчаливо приета норма на поведение, реално подменяща
закона, като по този начин тя ерозира съдържанието и смисъла на
държавността.
3. Прерастването на корупцията във верижна в
критично важни за индивида сфери (напр. здравеопазване - фармация -
свързани с тях услуги) може да доведе до увеличаване броя на
особено опасни посегателства срещу личността, чието разкриване е
изключително сложно, защото са трудно доказуеми.
4. Превръщането на явлението в паралелна на закона
норма на поведение стимулира разрастването му и усложнява проявните
му форми, което, заедно с традиционното "закъсняване" на
законотворчеството по отношение на реалния живот, затруднява
противодействието и косвено утвърждава подмяната на ценностите.
5. Корупцията е основно средство в арсенала на
организираната престъпност и е от изключително значение за
функционирането на паралелната икономика.
6. Благоприятна среда за развитието на корупцията са
усложнението административни процедури и лицензионните режими.
Имайки предвид изложено, възниква въпросът в какво
се състоят предизвикателствата пред антикорупционните реформи в
България.
Безусловно едното направление е, до извършването на
наложителните изменения в нормата, тя да бъде прилагана такава,
каквато е, независимо от несъвършенствата й. Косвена бележка в този
контекст се съдържаше в Доклада за напредъка на България в процеса
на присъединяването й към ЕС за миналата година, където се сочи, че
сме постигнали по-голям напредък в антикорупционното
законодателство, отколкото в прилагането му.
Тази оценка за напредъка очевидно визира направените
през 2000 г. изменения на почти всички текстове на Раздел IV от НК.
Сред тях считаме за особено важни косвеното съдържателно
разширяване обхвата на облагата за обекта на подкупа и изричното
добавяне на магистратите, вещите лица, арбитрите и поверениците към
кръга на длъжностните лица по основния и квалифицираните състави
във връзка с подкупа. Промените са безусловно крачка напред, но не
са достатъчни за ефективна превенция и борба с корупцията.
Необходими са още изменения в материалния и процесуалния закон в
следните насоки:
1. Проблем с оглед реалностите е свеждането на
корупцията в материалния закон само до подкуп, каквото е и
заглавието на Раздел IV от НК. Поради това, че престъпното деяние
обективно е по-широко, считаме за необходимо да се даде легална
дефиниция на престъплението корупция, а подкупът да се разглежда
като най-разпространената му форма.
2. Легалното дефиниране на корупцията задължително
трябва да включва хипотезата, че нейната насоченост може да е не
само в интерес на даващия подкупа или на трето лице, но също така -
да цели увреждане интереса на трето лице, случаи, които по
сегашната норма е практически невъзможно да бъдат преследвани.
3. Въпреки че с измененията от 2002 г. отпадна
стеснителното определение "имотна" за облагата на обекта на
подкупа, все още преобладава разбирането, че престъпната сделка в
корупционното деяние трябва да има имуществен характер, т.е. в него
реално не се включват договорки, предмети и услуги, които нямат
такова естество. Поради изложеното е наложително да се инкриминира
даването на подкупа (т.е. корумпиране) под формата на:
- договаряне на бъдещ кариерен растеж на длъжностното
лице-обект в политически или икономически план или поемането на
ангажименти в тази насока;
- извършване на парични преводи по кодирани
задгранични сметки;
- дарения и/или спонсорство на юридически лица,
собственост или на обекта на подкуп или негови ближни по смисъла на
чл. 93, т. 10 от НК;
- манипулирани печалби от легални хазартни игри или
на парични премии към публично обявявани прояви с конкурсен
елемент;
- отчитане на плащане за извършена от обекта или
негови ближни покупка, без такава реално да е налице;
- поемане на разходите на обекта на подкуп или негови
ближни при участието им в задгранични конгресни или съпоставими
прояви.
4. Когато става дума за корумпиране на магистрати,
медицински работници, служители на органите за сигурност и за
охрана на вътрешния ред, служители във връзка с лицензионните
режими, вещи лица, арбитри и пр., т.е. тези, при които служебното
положение и характерът на извършваната работа са с ключово
обществено значение, квалифицираните състави за корупция следва да
отразяват особено високата обществена опасност от деянието, т.е да
се предвижда наказание от не по-малко от 5 години лишаване от
свобода.
5. Освен, че корупцията е законспирирано деяние във
всичките фази на извършването му, крайният резултат от него като
правило няма външния демонстративен ефект, а често и не оставя
материално-веществени следи, което я отличава от всички други
видове тежки престъпления. Поради това използването на специални
разузнавателни средства в редица случаи често е безалтернативен
способ за доказване, което трябва да намери отражение и в
материалната норма, и в процесуалната. Проблемът тук е свързан и с
това, че през последните години се забелязва засилване тежестта на
наказанията в материалното право, като същевременно се приемат
процесуални правила, реално минимизиращи възможността за разкриване
на престъпленията.
Независимо от огромния натиск върху Министерството
на вътрешните работи, повтарям, огромния натиск на всички, които
имат възможност да го правят, а те са всички останали, тъй като
Министерството на вътрешните работи е единствената организация, на
която служителите на ръководни длъжности, изключвам главния
секретар поради моята персона, са най-незащитените хора в
държавата. За разлика от следователите, прокурорите, съдиите,
депутатите, шефовете на какви ли не комисии в държавата, които имат
мандати по 6-7 години. Това прави нашите началници плахи, уязвими
към всеки полъх за промяна в политическото пространство. Няма никоя
друга сфера, при която стават такива мощни непрекъснати ротации на
ръководния състав, както в нашето министерство. Дори военните,
които виждате, че една рота не могат да изпратят една година и кога
ще я пратят те самите не знаят - то бяха изпращания, то бяха
посрещания, та 10, та 100, та 500… Но там има началник-щаб с твърд
петгодишен мандат, непоклатими са! Независимо, че на всяко едно
мероприятие, което се провежда в държавата, министър Петканов е
обграден с 50 журналисти, които му задават въпрос, същото е и с
моите колеги, ние сме единствените, които сме оставени без
абсолютно никаква закрила от страна на държавата. От една страна,
огромен стрес - вие виждате по снимките, нищо друго да не правят
тези хора, само труповете и убийствата, които гледат почти всеки
ден, им стига, за да са психически обременени. И в същото време
всеки, на когото му хрумне, те вика дали в парламента, дали на
друго място, дали в нечий кабинет и започва да те мачка. Подложени
сме и на унищожителна критика в медиите, където не съм чел да има
критика за данъчните, за финансовото разузнаване, много рядко за
някоя митница, много рядко за мобилните групи, за следователи,
прокурори изобщо не искам да говорим.
В тези 13 години ние сме изкупителна жертва за
всичко, което се случва в държавата. И понеже г-жа Креймър натърти
на думата "обучение", ами моите уважения към господа съдиите, но те
са по 15, 20, 30 години съдии. Същото е с прокурорите, същото е със
следователите. По простата причина, че те са несменяеми. Нашите
докато се обучат, идва другото правителство. Досега аз съм деветият
главен секретар. Кога да се обучи един главен секретар?
Имаме друг проблем, свързан с корупцията. Аз съм се
молил на някои от добрите служители на средните нива да бъдат
издигнати в длъжност, но те казват: "Ти си за една-две години
максимум. След това ще ме ометат с теб. По-добре да си стоя тук."
Нашите служители са като ветропоказатели - щом усетят, че нещо в
държавата не е добре, те се свиват и спират работа. Ще цитирам
колегата Рашев, шефа на полицейския синдикат, който дойде при мен
след оставката и ми каза: аз не вярвам, че твоята оставка може да
блокира работата на министерството. Което е фатално, показва до
каква степен моите или нашите служители са уязвими.
Казвам всичко това, защото ние сме първата преграда
към корупцията, към организираната престъпност. Всеки един наш
служител, който усети, че е застрашен, търси веднага алтернатива в
сивия или черния сектор, след като бъде изгонен. Той трябва някъде
да работи. С нашата квалификация къде могат да отидат на работа?
Ето сега чувам за колега Гяуров, че ще отива посланик, колегите от
Министерството на външните работи отиват посланици, извеждат ги в
чужбина. Няма нито един служител на МВР, високоотговорен, от главен
секретар до началник на служба, за който държавата по някакъв начин
да се е погрижила, след като е бил изпъден. Е, кое може да мотивира
служителите да бъдат предани и да служат на тази държава? Поставям
вече две години този въпрос. Каква е стратегията на държавата
спрямо именно тези, от които очаква да се борят срещу тази мощна
престъпност? Колегата, който говори преди малко, сподели за особено
дръзките вече посегателства - гранатомети, картечници... Видяхме,
че в съседна Сърбия не се поколебаха да убият премиера. При нас има
убит бивш премиер, прокурор. Просто не е стигнало дотам.
Пак чух за дървената мафия. И там ще дам един
конкретен пример. Преди две години имаше огромен проблем с
опожаряването на горите и дървената мафия. И тогава парламентът
прие закон за износа на дървесина, даде ни инструмент в ръцете и
ние с колегите от земеделието, жандармерия и полиция решихме
проблема. Аз мисля, че българската държава не защитава своя
интерес, не желае достатъчно да събира своите приходи. Иначе аз не
мога да си обясня, че с години се забавя приемането на закони в
различните сфери, където възникват проблеми. Именно затова нашето
общество не е доволно от работата на държавата и не счита, че
държавата защитава неговите интереси. След като е възможно само
чрез движение на адвокати - това ми го е казал г-н Григоров,
председател на Върховния съд, че един престъпник, ако си наеме
трима адвокати, които технично се явяват или не се явяват по една
част от делото, на практика не може да бъде осъден. Ами аз съм
главен секретар вече две години ще стане и настояваме това да се
промени, още не се е променило. А през всичкото това време
престъпниците благодарение на тези маневри излизат на свобода.
В увода на г-н Шентов се каза за война на
институциите. Няма такова нещо. Не е правилно да се казва така,
защото има доста посланици или чужди институции, на които наливаме
вода в мелницата да ни критикуват. Има проблеми между отделни
съдии, отделни прокурори, отделни следователи, отделни полицаи. И
това е факт. Особено в последните три-четири месеца между
Министерството на вътрешните работи и съда съществува една много
толерантна атмосфера, в която ние успяхме да решим почти всички
проблеми, които са се наслоили в отношенията между нас.
Освен с адвокатите, въпросът е и с времето, в което
трае един процес. Само за колегите от посолствата ще повторя това,
което много пъти сме казвали: колкото се отдалечава времето от
престъплението до издаването на присъдата, толкова вероятността за
самата присъда намалява и се свежда до нула. Представителят на
Центъра за изследване на демокрацията каза, че България като брутен
вътрешен продукт представлява един 300-хиляден град в Германия.
Сиреч, всички се познаваме. Когато се отдалечим от престъплението,
когато започнат да действат: от една страна, полицията - има време
да й се въздейства; след това идва следователят - има време да му
се въздейства, с години наред стои делото при следователя. Вие
видяхте при тези нашумели атентати има дела от 1994 година. Питам
аз, след тези десет години полицията какво доказателство повече ще
събере, за да го предостави на следствието? И защо това дело не е
или прекратено, ако няма нищо, или решено? Стои! Какво ще съберем
след десет години? Този служител, който е работил по това дело, или
не е жив или е пенсиониран! Такива висящи дела няма никъде. След
това идва прокурорът - един, втори, трети. След това идва съдията -
един, втори, трети. За убийство на полицай, за което навсякъде в
света щеше да има дори саморазправа, ние още нямаме издадена
присъда. Обжалване се пред n-тия съд. Хубаво, говорим си, г-н
Шентов прави дискусии, но резултати на практика няма. Това не се
променя и ние буксуваме в един затворен кръг. Отвън непрекъснато ни
се правят забележки, макар че, тъй като виждам доста колеги от
специалните служби на други държави, които са тук, наши и партньори
и съюзници сега, и аз съм им задавал много пъти нелицеприятни
въпроси. Как една Великобритания позволява десетки години да се
върти контрабандата с цигари. Задавал съм въпроса как хора, които
нашите служби за сигурност са изгонили от България като ненадеждни
бизнесмени, получават десетгодишни визи за техните държави. Лица,
за които тук биваме натискани да работим по тях и се счита, че са
видими в сферата на престъпността, получават безпрепятствено визи и
в техните държави се имат за много хубави бизнесмени, които влагат
пари и правят шопинг. Така че, ако сме истински партньори, аз
настоявам и те да ревизират своите отношения и ако ще помагат и ще
си партнираме, да го правим както трябва. Аз се срамувам да ми се
отправят непрекъснато упреци за неща, които и там се допускат. Да,
ние сме искрени, борим се всеотдайно, не жалим сили и средства и от
чисто обективни фактори не можем да стигнем до края в много от
процесите, които сме започнали.
В заключение само бих казал, че с г-н Киров и с
финансовото разузнаване направихме доста неща заедно. Мисля, че има
още едни 30 млн. долари, блокирани в една сметка. За съжаление,
хората, които трябваше да получат присъда, са на свобода, под
гаранция. Единият от тях е освободен по здравословни причини, явили
му се циклофренични и циклотонични качества или, казано на по-прост
език, страх от арестантската килия му се явил. Другият е освободен,
защото жена му била болна, а третият - защото първите двама са
освободени. Написал съм писма до Висшия съдебен съвет с молба да
бъде разгледано именно това. Преди четири или пет месеца! Е, с
какво да мотивирам аз НСБОП да работи?
Четири служби се борят с контрабандата в България -
НСБОП, която е при нас, другите три са във Министерството на
финансите - финансовото разузнаване, данъчните и митниците.
Благодаря ви за вниманието.
|
