|
Кръгла маса
27 май, 2003 г.
Хотел “Шератон”
Бойко Коцев, Заместник-министър на
вътрешните работи
Корупцията е глобално явление, от което са
застрашени не само страните в преход, но и развитите демокрации.
Неблагоприятният ефект на корупцията има различни измерения -
икономически, морални, обществени. В световен мащаб явлението
корупция се оценява като един от десетте основни фактора за
неконкурентноспособност на икономиката. Тя ограничава инвестициите,
забавя икономическия растеж на страните и оказва негативно
въздействие върху конкурентните механизми на пазарното стопанство,
намалява бюджетните приходи, увеличава разходите по сделките, а от
там - и цените на стоки и услуги. Силен негативен ефект оказва и
върху доверието в държавните институции. Корупцията поставя под
съмнение демократичния характер на управлението, особено в
неукрепнали демокрации като нашата. Тя руши ценностната система на
обществото и е средство за настъпление на организираната
престъпност. За страните в преход, където се проявява силно,
корупцията е сериозна пречка за интегрирането им към общността на
развитите демокрации.
Опитът показва, че корупционно поведение най-често се среща там,
където има пресечна точка между държавния и частния сектор, т.е.
когато държавните служители трябва да вземат управленско решение,
свързано с интересите на частни лица.
Корупцията в държавния апарат е най-тежка форма на
корупция, тъй като се отразява неблагоприятно върху интересите на
цялото общество и правата на личността. Тя често е свързана с
прикриване на престъпление или правонарушение и има за последица
осуетяване на наказанието, което извършителят трябва да понесе.
Същевременно самите държавни органи са уязвими, дори държавни
органи, които са призвани да водят борба с корупцията, често се
оказват благоприятна среда за проявлението й. Социологически
изследвания сочат, че у нас обществената нагласа към държавната
администрация е критична и негативна.
Въпреки трудностите за идентифициране на явлението
корупция могат да се очертаят сферите на държавната дейност, които
най-силно са изложени на риск от корупция: приватизацията;
възлагането на държавни и обществени поръчки; разрешителните и
лицензионните режими; случаите, в които могат да се вземат решения
по усмотрение, без ясно очертани от закона изисквания и параметри;
събирането на данъци и мита; контролна дейност, свързана с
правомощия да се установят нарушения и да се налагат санкции и др.
Допълнителни фактори са липсата на ясни правила за административна
дейност /срокове, контрол, санкции/, ниското заплащане труда на
държавните служители, липса на прозрачност при вземане на
управленски решения и др.
В периода на прехода към пазарна икономика
нарастването на корупцията основателно предизвиква тревога сред
българските граждани. За нейното ограничаване през мандата на
настоящото правителство бяха приети важни документи с
антикорупционна насоченост - Национална стратегия за
противодействие на корупцията, приета с Решение № 671 на МС от
м.октомври 2001 г. и Програмата за нейното изпълнение. МВР
разработи своя Програма за противодействие на корупцията. Тези
документи положиха основите на една перспективна и по-резултатна
борба с корупцията. Изведоха се приоритетите и целите, поставени са
задачите. Създадена е организация както в рамките на държавната
администрация, така и за осъществяване на съвместните действия с
компетентните институции в държавата.
Министерството на вътрешните работи отделя много
сериозно внимание на взаимодействието с неправителствените
организации. Без участието на гражданите, на структурите на
гражданското общество в този процес, без активната обществена
подкрепа на мерките срещу организираната престъпност и корупцията,
ние смятаме, че нашите действия няма да бъдат достатъчно
резултатни.
Какви по-важни изводи прави
Министерството на вътрешните работи на настоящия етап:
- Въпреки предприетите мерки обстановката по
противодействието на корупцията продължава да бъде сложна.
Корупционните действия се свързват все по-пряко с организираната
престъпност и икономическите престъпления. Продължават опитите на
организирани престъпни групи да установяват връзки с длъжностни
лица от държавните органи и местната администрация.
- Не намаляват усилията на организираните престъпни
групи за завоюване на трайни и нови позиции в легалния бизнес и
участие в приватизацията. Продължава тенденцията за легализиране на
капитали, придобити от криминална дейност и пренасочването им в
сферата на икономиката - закупуване на предприятия, вложения в
развлекателния и хазартния бизнес, хотелиерството и т.н. Тази
дейност на организираната престъпност се реализира главно по пътя
на корумпирането на длъжностните лица, оторизирани с функции по
издаването на лицензионни, разрешителни и други режими.
- Продължават опитите на структури на сивата
икономика и организирани престъпни групи да упражняват корупционен
натиск върху служители от различни звена на финансите,
образованието, здравеопазването, местната администрация и МВР.
- Неясните очертания на явлението и неговата
латентност правят риска от широко разпространение на корупцията във
всички йерархични нива на държавните органи особено висок. В такъв
аспект явлението корупция може да бъде окачествено като рисково за
националната сигурност и националните интереси на страната.
През 2002 г. от службите на МВР са разкрити 1903
престъпления по служба /чл.282-285 от НК/ и 63 случая на подкуп
/чл.301-307а от НК/. Престъпленията по служба са на трето място по
относителна тежест в икономическите престъпления /13,7 на сто/ и
много често са свързани с прояви на корупция, докато подкупът има
несъществен относителен дял - едва 0,5 на сто.
През първото тримесечие на 2003 г. са разкрити 510 престъпления по
служба и 15 случая на подкуп.
С оглед повишаване ефективността на работата
Министерството на вътрешните работи продължава дейността по
институционалното изграждане и засилване административния капацитет
на специализираните звена за противодействие на корупцията.
Засилен е контролът и дисциплинарната практика при
констатиране на злоупотреба със служебно положение на служителите в
МВР. Засилено е взаимодействието между структурите на
министерството с другите държавни контролни органи и средствата за
масова информация.
Акцент се поставя върху осигуряването на адекватно специализирано
обучение на служителите на МВР, ангажирани пряко с
противодействието на корупцията, както и на осигуряването на
модерна специализирана техника.
За постигането на тези цели, освен на собствените си
усилия, МВР разчита и на експертната и техническата помощ по линия
на проект по програма ФАР 2002. В рамките на проекта се предвиждат
промени в законодателството, с оглед неговото по-нататъшно
хармонизиране с европейското и с практиката на страните-членки на
ЕС. Предвижда се разработване и изпълнение на програма за превенция
на корупционното поведение на служителите на МВР в съответствие с
най-добрите практики на ЕС, както и система за стимулиране на
антикорупционното поведение на рисковите групи служители на МВР
/полиция, гранична полиция/.
Резултатите от реализираните досега мерки за
ограничаване и противодействие на корупцията се оценяват като
положителни. Предварителният анализ на Асоциация "Прозрачност без
граници", извършен според установен корупционен индекс, отчита, че
е постигнат значителен резултат за ниво на корупционност за 2002 г.
В анализа България е представена като единствената страна от
Централна и Източна Европа, в частност от страните - кандидатки за
ЕС, която е показала значително подобрение и напредък в
противодействието на корупционните практики и корупционната
престъпност. Констатира се, че България започва да се доближава до
страните, които се характеризират със "средни" нива на
корупционност.
Дадената висока оценка, според нас, е резултат както на действията
на правителството и на правоприлагащите органи, така и на цялото
общество в лицето на неправителствените организации, медиите и
бизнеса. За тази оценка значителен принос имат и международните
организации, подкрепящи активно провежданите антикорупционни мерки
в страната.
Също така, бих искал да кажа, че за нас като правна
рамка по-голяма част от законодателството е изградено. То е
адаптирано със световните стандарти и със стандартите на
Европейския съюз, на Съвета на Европа. Това, което ни е необходимо
на този етап, според нас и лично според мен, е по-доброто прилагане
на съществуващата правна база. Това означава стабилни институции,
тези институции да бъдат окомплектовани с необходимия щат, тези
служители в тези институции да бъдат обучени и висококвалифицирани,
оборудвани с необходимата техника. И безспорно това, което е много
важно, е наличието на тясно взаимодействие между институциите,
обмяна на информация, включването в съвместни екипи, извършването
на съвместни действия.
Като добър пример искам да посоча взаимодействието
между службите на Министерството на вътрешните работи и Бюрото за
финансово разузнаване. На практическа плоскост то протича много
добре. Идентифицирани са съответните служителите, контактни точки
или по-известни в практиката като офицери за връзка. Няма
формализъм, няма излишни изкуствени бариери, просто хората се
познават, всичко е уточнено между институциите и ние осъществяваме
едно много добро сътрудничество.
Другият положителен пример в тази насока е съветът,
който беше създаден наскоро, за координация в борбата с
икономическите престъпления и измамите. Това е един координационен
съвет, в който са включени всички институции, които имат някакво
отношение към неправомерно използване на бюджетни средства или
извършване на дейност, която препятства законосъобразни постъпления
в бюджета. Тази форма е още в самото начало, но дава много добри
възможности за тясно взаимодействие и сътрудничество. В този съвет
ние сключихме допълнително споразумение с прокуратурата и до
ден-два предстои да сключим и със следствието. В този орган ще
бъдат представени съответно органите на следствието и на
прокуратурата.
Междуинституционалното сътрудничество и наличието на
административния капацитет са нещо много важно, но моето изказване
не би било пълно, ако не спомена и международното сътрудничество
между правоохранителните органи. По-голяма част от престъпността е
трансгранична, транснационална и ако ние сами трябва да се справяме
с такива явления, то това би изисквало огромен човешки и финансов
ресурс. Установяването на добро международно сътрудничество на
регионално и глобално ниво повишава неимоверно ефективността от
действията по отношение на крайния резултат. В тази връзка искам да
кажа, че ние като Министерството на вътрешните работи сме
установили много добро взаимодействие със съответните структури от
съседните страни, от Европа, а също така имаме и със Съединените
щати, Канада и държави от Азия. Това международно сътрудничество
дава възможност много по-ефективно и много по-резултатно да се
борим с такива явления, които визираме в третираната от вас
материя.
При влизането в залата ме попитаха какво мисля по
предложението на доц. Тенева за възможността финансовите задължения
към Парижкия клуб да бъдат насочени за нуждите на
правоохранителните органи. Аз не знам дали си спомняте, но по време
на посещението на министър Саркузи, което беше в края на януари,
той обяви пред българската общественост и пред средствата за масова
информация, че тази част от нашите задължения към Парижкия клуб,
която се приспада към Франция, той ще направи всичко възможно те да
бъдат инвестирани във френски фирми производители в областта на
сектора за сигурност, които да бъдат предоставени за ползване от
правоохранителните органи на България. Ние сме депозирали конкретно
техниката, която би представлявала интерес за нас, и очакваме
последващото развитие.
Благодаря ви за вниманието.
|
