Начало Карта на страницата За контакти Switch to English
old.csd.bg
Quick search
 
CSD.bg
 
 
Икономиката на престъпността и новите предизвикателства пред антикорупционните реформи
 

 

Кръгла маса
27 май, 2003 г.
Хотел “Шератон”

Красимир Добрев, разследващ журналист

Добър ден на всички! Първо искам да кажа, че няма да давам рецепти и съвети, а просто искам да кажа само някои свои разхвърляни мисли и наблюдения. Факт е, че от 12 години наблюдавам и отразявам сектора за сигурност, както и съдебната система. Още в самото начало искам да кажа, че каквото и да си говорим тук, както и да ги говорим, без реформа на съдебната система просто всичко ще бъде излишно. Защото българската съдебна система за съжаление през последните 12 години волно или неволно заема специално място около зараждането, просъществуването, функционирането и ненаказването на организираната престъпност, както и за нейната икономическа мощ.

Според мен няма какво да коментираме, че последните години са белязани от бавна, неефективна, тромава, сложна, нееднозначна и прекалено независима, почти безконтролна и с твърде противоречива практика съдебна система. И тук въпросът изобщо не е само за наказателното право, а това е и в търговското право, и в гражданското право, така е и в банковото право. Преди няколко години, аз често давам това като пример, в един доклад на председателя на тогавашния Върховен съд, сега председател на Конституционния съд, до Висшия съдебен съвет имаше следната реплика: “Бавното правораздаване е една от основните причини, даващи поводи да се твърди за настъпващо начално разпадане на държавността. То е и една от причините, провокиращи дълговете да се събират с оръжие, недвижимите имоти да се опразват чрез насилие и заплаха, а приватизационните сделки да бъдат забавени.” Според мен десет години по-късно това звучи много актуално.

Като казвам, че без реформа на съдебната система няма какво да говорим нито за реформа във сектора за сигурност, нито за нейното ограничаване, имам предвид, че в съдебната система съществува практика, която фактически обезсмисля нейната основна функция – да регулира по цивилизован и справедлив начин обществените отношения. Няма какво да се заблуждаваме, че много от споровете се решават в съдебната зала, всички гледат споровете да се решат извън съдебната зала.

Разбира се, от съществено значение са и проблемите от наказателния процес, чиято мудност често създава в обществото основателното усещане за фактическа безнаказаност. Тук трябва да се отбележи почти постоянното противоборство и прехвърляне на отговорност между отделните звена на правозащитната система. И това е години наред: следствие – на прокуратура, прокуратура – на съда, следствието и прокуратурата – на съда, съдът – на следствието и прокуратурата. И всичко това доведе до една фактическа обстановка от следния тип: ненаказаност на дребната битова престъпност, още по-малко на организираната престъпност. Това породи чувство на безнаказаност и прави престъпността безспорно по-смела. Фактическа невъзможност за затваряне на финансовите притоци към организираната престъпност. Използването от страна на самата организирана престъпност на съдебната система и на нейното лошо функциониране. Разполагаща с добри адвокати, тя, от една страна се спасява от наказване, а от друга – използва мудната система да протака и да решава в своя полза граждански, търговски и финансови спорове. Недобре функциониращата съдебна система създаде възможност и за практика, при която организираната престъпност има достатъчно време да решава проблемите си извън съдебната зала и с извънправни способи. Фактическа безконтролност на актовете на съдебната система, особено след окончателна им фаза, поради абсолютизирания принцип за независимост и необжалваемост. Тук трябва да се добави и особено трудната процедура евентуално за дисциплинарно наказване на даден магистрат, още повече на тази, свързана със свалянето на неговия имунитет и наказателното му преследване. Възможност за процесуално протакане, често водеща до пълно обезсмисляне както на даден търговски спор, така и на наказването на дадено престъпление.

Триинстанционното производство и стотиците възможности за процесуални трикове фактически могат да блокират за дълъг период от време граждански или търговски спорове. Допусна се и възможността едновременно от съдебната практика и законодателството за превземане на фирми чрез съдебни процедури, чрез увеличаване или намаляване на капитал, чрез общи събрания с твърде съмнителен характер, чиито решения бяха вписвани от съдилищата, и т.н.
Едва ли ще е пресилено, ако бъде констатирано, че без кардинални промени в съдебната система и нейната практика трудно би се стигнало едновременно до създаване на невъзможност и до ограничаване на организираната престъпност и нейната икономическа мощ и до наказването й.

Втората теза, която искам да развия, е за ненаказаността на организираната престъпност през последните години. Според мен е просто очевидно, че тя не само не беше наказвана, но през годините тя се легализира в страшно много посоки. Организираната престъпност и нейната икономика се легализира и в туризма. Там участваха в приватизирането на обекти на много места, групировки влязоха в комплексите, купуваха цели комплекси или обекти на парче. Влязоха във футболните клубове и изобщо в спортните клубове. Тук бих искал да посоча, че преди около година и Министерството на вътрешните работи, и Финансовото министерство, и данъчните, и Осигурителният институт обещаваха, че ще влязат във футболните клубове, ще направят проверки, ща покажат някакви резултати. Според мен е публична тайна какво става във футболните клубове.

Продължава да бъде деликатна областта и на застраховането, където се легализира по един или друг начин. Независимо, че огромна част от банките са приватизирани предимно от чужди инвеститори, останалият все още български сектор в банките, продължава да представлява апетит за организираната престъпност. Приватизацията, участието в приватизационните фондове, изобщо да не говорим за концесиите, за обществените поръчки, интереса на организираната престъпност към бързооборотните стоки и нейното легализиране в тази посока, заложните къщи, продължаващото преминаване на огромни потоци през финансови къщи и обменни бюра, съществуването и просперирането на които е напълно невъзможно при тези курсови разлики и малки обеми, които минават през тях. Може би трябва да се взривяват за съжаление повече мерцедеси, за да се разбира това или онова за дадена финансова къща. Прехвърлянето на организираната престъпност в кибер-пространството, търговията с компактдискове... Аз също давам като пример: ето, да станем сега всички, които сме се наредили около тази маса, и да отидем на площад “Славейков”. Да видим какво става на 200-300 метра от всички български институции. Там се продават съвсем свободно компактдискове в огромни размери. Аз не знам дали това не е стигнало до нивото на контрабандата с цигари например като стойност.

Организираната престъпност се легализира и при търговията с петрол и петролни продукти. Стигна се до парадокса петролни компании да настояват пред Министерството на финансите и пред данъчните – видях вчера “Петрол” и “Лукойл”, които настояват да се свържат с данъчните, за да казват обороти.

Легализираха се и в търговията с черни и цветни метали, с коли и части за коли, паркингите в големите градове. За хазарта изобщо да не говорим. Създадоха компании с пътнически превози, обменни бюра и финансови къщи, строителен бизнес, охранителен бизнес, складови и стокови борси, рекламни и модни агенции, ресторантьорство, производство и търговия със спиртни напитки.

Казвам всичко това, за да се види какви са мащабите на организираната престъпност според мен. Не че всички тези сектори са обладани от организираната престъпност, но така или иначе тя се легализира и в момента калкулира такива финансови потоци, които е просто трудно да си представим. Аз също бях изключително изненадан от това, че 5,7 млрд. лева са българските инвестиции у нас. За мен това е огромна сума. Но това за пореден път доказва какви финансови приходи калкулира включително организираната престъпност.

Стигаме до сектора за сигурност. Прави ми впечатление 12 години, че когато се заговори за реформа в сектора за сигурност, обществото гръмва от компромати. Не знам защо, но всеки път е така. Ето сега пак се заговори за реформа в сектора за сигурност, някакви хора пишат тайно или не толкова тайно за реформа на сектора за сигурност, на специалните служби и изведнъж цялото общество отново загърмя от компромати. Само исках да отбележа като факт преди да кажа някои свои тези следното. Според мен секторът за сигурност или както аз ги наричам сили за сигурност може би трябва един път завинаги трябва да се уточни какво представлява този сектор и кои са тези сили за сигурност и срещу какво се борят те, срещу какво и за кого се борят. Миналата година беше приет Законът за класифицираната информация. В него за първи път бяха определени легално службите за сигурност. Там бяха сложени Националната разузнавателна служба, Националната служба за охрана, службата “Военна информация”, която е военното разузнаване, служба “Военна сигурност, военна полиция и военно контраразузнаване”, както и няколко тясно специализирани дирекции в Министерството на вътрешните работи, като “Защита на средствата за връзка”, дирекцията “Оперативно издирване” и дирекцията “Оперативно-техническа информация”. В същия този закон като служби за обществен ред бяха определени Националната служба “Полиция”, НСБОП, Гранична полиция, жандармерия, пожарна и аварийна безопасност – всички те са към Министерството на вътрешните работи. По мое мнение секторът за сигурност и службите за сигурност трябва да бъдат максимално разширени.

Веднага искам да кажа като бележка /съжалявам, че ген. Борисов си тръгна/, но твърдението, че няма противоборство между институциите в България според мен абсолютно не е вярно. Може би тук трябва да си говорим повече концептуално, но все пак не можем да избягаме от последния скандал, от тази докладна записка, който ясно показа, че противоборство между институциите има и то изключително сериозно. И пак във връзка с това искам да кажа, че освен реформа в съдебната система, докато няма информационна система, строго контролирана от шефовете на съответните ведомства, които да си обменят информация, според мен абсолютно нищо няма да излезе. Ето един случай: шефът на Агенция “Митници” поискал докладната записка от Министерството на вътрешните работи, Министерството на вътрешните работи му отговаря, че няма да му я даде, тъй като било класифицирана информация. Министърът на финансите казва, че полицията, тоест МВР подпомага контрабандата, МВР казва, че данъчните и митничарите. Ако това не е противоречие и противоборство между институциите, аз не знам как мога да го нарека.

Но така или иначе, през миналата година започнаха постепенно да се правят разкрития в системата на сектора за сигурност, които могат да бъдат наречени големи. Бяха установени няколко случая, при които оперативни разработки са проваляни от къртици в специалните служби или в полицията. При приемане на подкуп бе задържан полицай, след като бе установена цяла верига в районно полицейско управление. Не знам дали няма такива мрежи на доста места. Така или иначе, бяха уволнени над 100 служители на Министерството на вътрешните работи, дори и восокопоставен служител на вътрешното министерство бе уличен като организатор н канал за трафик.
Всичко това показва ясно две неща. Първо, че в системата на МВР, както и въобще в сектора за сигурност има все пак желание за противодействие на корупцията вътре и второ, че тази система би могла да се окаже по-прогнила отколкото изобщо можеше да се предполага.
Във връзка с това искам да кажа, че основните проблеми в противодействието на корупцията, специално в силите за сигурността, могат да бъдат обобщени по следния начин: липса на координация между отделните звена /публична тайна е, че разузнаването да си говори с военното разузнаване, пък с контраразузнаването, да си подават информация – според мен това просто не се случва/; продължава да съществува препокриване и дублиране на функции между отделните звена в службите за сигурност; съществува информационна ревност; търканията и трусовете в съдебната система безспорно се отразяват върху силите за сигурност; върху тях се отразява и постоянно променящото се законодателство. Това, че взимат малко пари, че съществува съмнение за политическа и партийна намеса в сектора за сигурността, което показа и изказването на ген. Борисов, който сам признава, че като дойде едно правителство, омита службите за сигурност. Работи се по линия на корупцията предимно на ниските етажи. Съществува неподготвеност на кадрите. Колко години вече говорим, че съществуват специални служби, които работят без закони, фактически без нормативно определен контрол. Съществува откровено парадиране от служители от този сектор с имущество, което безспорно не е по заплатите им и имуществените декларации очевидно не помогнаха. Съществуват съмнения за търговия с информация. Съществува така нареченото явление служебна омерта, при която нарушения на служителите от тези сили за сигурност се покриват.

Казвам всичко това, защото не може този сектор за сигурност да се бори срещу организираната престъпност, без да изчисти собствените си редици. Поне по мое мнение. Аз съм журналист, не съм институционално обвързан, така че мога да си позволя да казвам нещата с по-истински имена. Аз само споменавам някои дискусионни теми. Повтарям, без промяна в съдебната система предимно и промени в сектора за сигурност, просто няма се помогне.

Благодаря ви.

 

 

 

 
CSD.bg
 
E-mail this page to a friend Начало | Карта на сайта | Прати като линк | Условия | Обяви | RSS фийд Горе     
   © Център за изследване на демокрацията. © designed by NZ
Страницата, която се опитвате да отворите, е архивирана.
Можете да посетите новия ни сайт тук.