Кръгла маса
27 май, 2003 г.
Хотел “Шератон”

Николай Василев, Заместник министър-председател и Министър на икономиката

Ваши превъзходителства, уважаеми госпожи и господа! Най-напред позволете ми да поздравя организаторите за организирането на тази кръгла маса, посветена на такива важни и особено актуални в момента теми, като икономиката на престъпността и новите предизвикателства пред антикорупционните реформи.

В края на 90-те години на ХХ век в страната ни беше поставено началото на промени, които дълбоко измениха българското общество. Изменят се основните правила, регулиращи икономическата дейност, създадоха се условия за развитие на една значима по размерите си сива икономика. Какъв точно е размерът на тази сива икономика е много трудно да се каже. Понякога, когато гледаме официалната статистика, например средната заплата в България, която е около 280 лв. за м. март тази година или приблизително 144 евро, се чудим дали да приемем тази статистика или да погледнем в лицето фактите от реалния живот, които предполагат, че тези цифри би трябвало да са доста по-високи от официално обявените.
За големината на сивата икономика може да се съди само по някои косвени данни и не може да има точни изчисления не само в България, а в нито една страна по света. Ясно е обаче, че съществуването на множество нелегални полулегални дейности се явява пречка пред нормалното развитие на цялата ни икономика. Фирмите в сивия или в сиво-черния сектор, ако използвам терминологията на г-н Шентов, не плащат данъци, осигуровки и мита и прехвърлят тежестта към останалата, по-бялата част от икономиката, както и стимулират развитието на корупцията, като по този начин значително изкривяват конкуренцията на пазара. Затова много често на всички срещи с българския бизнес ние получаваме едни и същи повтарящи се оплаквания и констатации, свеждащи се до наличието на нелоялна конкуренция или до контрабанден внос.

Съзнавайки тези проблеми, българското правителство продължава да полага сериозни усилия за намаляването на дела на сивата икономика, което ще стимулира икономическата активност и в крайна сметка ще подобри живота на хората. Ако ме попитате как, всъщност отговорът е доста прост. Усилията на Министерството на финансите в момента, които се увенчават със събирането на стотици милиони лева повече данъчни и митнически постъпления всяка година, ще доведат до възможности за повече бюджетни разходи, например в социалната сфера, като пенсии, заплати, социални помощи, както и публични инвестиции, които да генерират нови работни места.

По отношение на борбата с корупцията и със сивата икономика, всяко ведомство и всеки един от нас вероятно има различна гледна точка, разбира се, ние сме част от цялостните усилия на правителството в тази насока. През последните две години неведнъж съм успявал да добавя своите четири щриха за борбата с корупцията от гледна точка на министър на икономиката. Разбира се, ще оставим другите – по-силовите и по-юридическите методи – на други, по-компетентни ведомства. През последните две години обаче аз считам, че има следните четири неща, които и ние можем да направим като Министерство на икономиката.

На първо място, правилните хора на правилното място. Ако се назначат некорумпирани и решени да се борят със сивата икономика личности на важните позиции в управлението на националната икономика, тогава шансът да успеем е много по-висок, отколкото в обратния случай.

На второ място, когато създаваме закони, а новото правителство е приело и прокарало през Народното събрание доста реформаторски закони във всички области, то самите закони могат по такъв начин да бъдат създавани и реструктурирани, че до голяма степен да елиминират както възможността за корупция в държавния апарат, така и разширяването на сивия сектор в икономиката.

На трето място, философски ние вярваме в по-малка роля на държавата. Имам предвид по-малко държава в икономиката. И в тази посока са по-ниските данъци, усилията ни в приватизацията.

И четвъртата тема е една специфична тема, за която много сме говорили, това е реформата на митницата.

Тези четири подхода, уважаеми дами и господа, аз ги споменах още преди две години и смятам, че в тази посока са насочени нашите основни усилия.

Все пак намаляването на размера на сивата икономика е свързано с прилагането на два основни допълващи се типа мерки. Едните от тях, да ги наречем позитивни мерки, са насочени към намаляване на стимулите за развитие на нелегална или полулегална дейност и към изваждането на фирмите на светло. Тук можем да причислим например по-ниските данъци, тъй като ако данъците са достатъчно ниски, в един момент на фирмите става по-изгодно те да ги плащат, отколкото да рискуват да бъдат преследвани.

Вторите мерки са по-скоро силовите мерки. Те са насочени към принудителното изваждане на фирмите на светло. Тук беше спомената и така наречената “огледална” статистика, която ние наистина напоследък все повече наблюдаваме. Тя има отражение върху външнотърговската политика на България, тъй като например със Съединените щати разликата от българската статистика за нашия износ и американската статистика за внос понякога надвишава и 100 млн. долара на година, което е една колосална сума. Същото е и с Русия, с балканските страни и със Западна Европа. Тези изкривени данни както в посока внос, така и в посока износ (обикновено става дума за занижаване на цените на фактурите), дават една изкривена представа за реалната стойност както на търговския дефицит, на търговския обмен, така и на икономическия растеж.

Важен елемент от усилията на правителството за намаляване на пречките пред бизнеса и подобряване на цялостната бизнес среда е взетото в средата на 2002 г. решение за значително намаляване и облекчаване на съществуващите регулативни, тоест лицензионни, разрешителни и регистрационни режими.

В изпълнение на това решение към началото на май 2003 г. картината е следната: от 192 режима, които са приготвени за облекчаване или премахване, 133 вече са или изцяло премахнати, или една част все още чакат своя ред, примерно законопроекти чакат своя ред в Народното събрание, някои от които за второ четене. Остават 59, които все още са в процес на подготовка и тях си признаваме, че все още не сме отменили или облекчили. С тези 133 обаче ние преизпълняваме далеч нашите ангажименти към Световната банка, които са в далеч по-скромни размери и имаме пълната политическа воля да продължим в тази посока.
За да ограничат въвеждането на нови бариери както Министерството на икономиката, така и Икономическата комисия на парламента в сътрудничество с някои неправителствени организации изготвиха нов законопроект за административното регулиране на стопанската дейност. Този закон е силно приветстван от бизнес общността, много се надяваме, че ще бъде приет изцяло консенсусно в Народното събрание и в момента чака за второ четене.

В усилията си да стимулира легалната дейност на българските фирми правителството следва ясна и последователна политика за намаляване на данъчното облагане. Уважаеми дами и господа, вие добре знаете данните и цифрите около данъчната ни политика, но все пак съвсем накратко ще ви кажа следното. Данък печалба за фирмите беше намален от 28 на 23,5% и средносрочно за 2005 г. планираме той да спадне до 15%. В същото време в цели 117 общини от общо 263 е въведена нулева ставка за данък печалба при определени условия, което на практика би трябвало да изведе голяма част от тези фирми на светло. Данък върху капиталовите печалби е 0%, върху доходите от лихви – 0% и, забележете, България днес има един от най-ниските данъци общ доход в цяла Европа. Ако се вземе средно претегленият данък или процент, той е по-нисък вероятно от всички страни в цяла Европа. Разбира се, много работа остава пред нас и тя е свързана например с намаляването постепенно, доколкото е възможно, през следващите години на размера на социалните осигуровки. Които пък за сметка на преките данъци все още са сравнително високи, макар да не са изобщо най-високите в Европа. Остават и част от проблемите с данък добавена стойност, въпреки значителното подобрение, особено след въвеждането на ДДС-сметката.

Развитието на финансовата система в страната е също фактор за нарастване на легалните бизнес практики. Успешното приключване на банковата приватизация безспорно води до ръст в конкуренцията на банковия пазар и не е изненада, че за последните две години ние наблюдаваме удвояване на банковите кредити към частния сектор в България.

Има и някои други, вторични признаци или реформи. Да не забравяме, че ние веднага в началото на своя мандат въведохме Международните счетоводни стандарти, които дългосрочно ще доведат до малко повече светлина в икономиката. Много се радвам, че изцяло без участието на правителството неправителствени организации и участници в бизнеса създадоха така наречения Кодекс за добро бизнес управление в България или може би правилното име е Етичен кодекс на българския бизнес, което всъщност показва, че всички ние навлизаме в една много по-зряла фаза на своето развитие и че преходът не само по някои макроикономически показатели, но и в съзнанието на участниците в икономиката до голяма степен приключва.

Важен фактор за ръста на общото ниво на конкуренцията в икономиката е притокът както на чуждестранни, така и на български инвестиции. И тук можем да кажем следното. За последната година нивото специално на чуждите инвестиции не е задоволително и през тази година очакваме да бъде доста повече. Що се отнася до българските инвестиции обаче, те са нараснали с около 2 млрд. 200 млн. лева за последните две години. Например през 2000 г. 3,5 млрд. лева, а през миналата година – 5,7 млрд. лева. Това е един значителен и в абсолютна, и в относителна стойност обем.

Действията на правителството в посока намаляване на стимулите за развиване на нелегална дейност имат вече своите частични резултати. За да получат обаче ясни и конкретни резултати в обозримо бъдеще, е необходимо съчетаването на нашите действия с други, насочени към активна борба с нелегалните практики и към преследване на онези, които извличат изгода чрез нарушаване или заобикаляне на закона. Често се твърди, че в някои страни този тип мерки са неефективни, обаче нашият опит от последните месеци показва друго.

Ще спомена съвсем накратко и резултатите от социалната политика. Откакто влезе в сила задължителната регистрация на трудовите договори, доста трудови договори са регистрирани, те вече се измерват със стотици хиляди. По този начин се оказа не само, че безработицата е намаляла значително, а също така, че се плащат и доста повече данъци и социални осигуровки. Тук е господин Нахит Зия и аз предполагам, че той от името на финансовия министър ще ни запознае с полаганите усилия от Министерството на финансите, както и с пакета от мерки за борба със сивата икономика, който беше представен неотдавна. Така че аз няма да се спирам на този въпрос.

В заключение, ние полагаме сериозни и последователни усилия за борба със сивата икономика, които очевидно започват да дават своите резултати, но това не означава, че ние трябва да сме спокойни и да спираме дотук. Вярвам, че една по-широка обществена подкрепа от страна на различни структури на гражданското общество ще направи тези усилия още по-успешни.

Пожелавам успешна работа на участниците в кръглата маса и благодаря за вниманието!