|
Кръгла маса
27 май, 2003 г.
Хотел “Шератон”
Икономика на престъпността: половин година
по-късно
Д-р Огнян Шентов, Председател
на УС, Център за изследване на демокрацията
Днешната кръгла маса е естествено продължение на
нашите усилия за формиране на цялостна политика в България за
ефективно противодействие на един от основните проблеми пред
дългосрочното развитие на страната – “сиво-черната” икономика и
свързаната с нея корупция. През ноември 2002 г. в рамките на
организираната от Центъра за изследване на демокрацията
международна конференция “Неформалната икономика в страните –
кандидатки за ЕС: дълбочина, обхват и тенденции в контрабандата и
корупцията” бяха набелязани най-наболелите проблеми за работа в
тази област. Надявам се днес да анализираме и оценим, онова което
се случи през изтеклите 6 месеца, като се спрем върху следните
основни въпроси:
- Увеличената криминална активност– причини и
възможни действия. Свиват ли се или се “преливат” “сивият” и
“черният” сектор?;
- Основните сфери на “сивота” в икономиката –
последни развития;
- Публично-частното партньорство, като основен фактор
за успеха в противодействието на “сиво-черната” икономика.
Първо, от средата на 2000 г. се увеличава
криминалната бруталност и показност в страната, което засили
усещането за несигурност сред българските граждани. От една страна,
както беше подчертано на предишната конференция, увеличаването на
натиска и свиването на огромния “сиво-черен” сектор предизвиква
вълна от криминални събития. Нашите данни и изследвания подкрепят
тезата за свиващ се сив сектор, макар все още да е рано да се дадат
категорични оценки доколко е устойчива на тази тенденция. От друга
страна, явният конфликт между държавни институции и липсата на
синхрон в тяхната работа освобождава поле за действие на криминални
структури. Съвсем естествено липсата на ефективен, легален канал за
разрешаване на спорове и гарантиране на сигурност, принуждава
бизнесът и гражданите да разчитат повече на каналите на
“сиво-черната” икономика, отколкото на държавните органи.
На второ място бих желал да се спра на едни
основните източници на “сиво-черни” отношения и корупция –
приватизацията, вносът и митниците. Без да дискутирам успешна или
не е приватизацията на големите предприятия, заслужава да се
отбележи като положителна промяна фактът, че кандидатите бяха
внимателно разглеждани и по отношение на риска от тяхната
обвързаност със световната “сиво-черна” икономика. Същевременно
ходът на сделката с Булгартабак и особено с БТК затвърждават
убеждението, че те са обрасли в сложни “сиво-черни” клиентелни
отношения. Единствено запазването на максимална прозрачност и
решителност при приватизацията на тези предприятия може да доведе
до успех. Положителен е напредъкът, който бе отбелязан в митниците,
особено по отношение на по-голяма публичност на данните и
използването на различни методи за оценяване на “сивия” внос.
Въпреки това все още липсват достатъчно убедителни доказателства,
че контрабандните канали са пресечени и че е изградена надеждна
институционална рамка, която да гарантира предотвратяването на
появата на нови контрабандни канали в бъдеще. В това отношение с
особено внимание заслужава предложението за закриване на безмитните
магазини. Всички наши изследвания потвърждават предположенията, че
тези магазини генерират значителен “сив” внос при акцизните стоки и
съответно загуби за бюджета и нелоялна конкуренция. Решаването на
този проблем ще бъде един публичен тест за съотношението на силите
между овластените държавни органи и свързаните със “сиво-черната”
икономика лобисти.
Накрая, бих искал да подчертая изключителната
важност на публично-частното партньорство в противодействието на
“сиво-черната” икономика. Доброто взаимодействие в рамките на
антикорупционната инициатива Коалиция 2000 доведе до
редица практически резултати в тази област. Един конкретен пример -
през 1999 г. Коалиция 2000 използва за първи път
“огледалната статистика” за да покаже големината на “сивите зони”
при вноса и износа. Тогава бяха регистрирани разлики от почти 900
мил.долара само по отношение на търговията с ЕС. От няколко месеца
Министерството на икономиката прилага на практика “огледалната
статистика” за намиране на доказателства и решение на проблеми със
“сив” внос на продукти.
|
