• ГЛАВА 2

  ГРАЖДАНСКО УЧАСТИЕ В МЕСТНОТО САМОУПРАВЛЕНИЕ

  Ели Георгиева, изпълнителен директор, Фондация „Предизвикателства"

Участието на гражданите в управлението на обществените дела е основен принцип на всяка политическа система, определяща се като демократична. Обществено осъзната е необходимостта от по-ефективно управление, съответстващо на интересите и нарастващите нужди на гражданите в съвременната държава. В обществения дебат се оформят две основни направления за механизмите, по които следва да се реализират реформите в държавното управление: от една страна - се пледира за необходимостта от все по-мащабно децентрализиране на държавната власт, а от друга страна - се предлага разширяване на гражданското участие в управлението чрез формите на пряката демокрация. В този смисъл, дискутираният проблем се разглежда веднъж през призмата на ефективността и ефикасността на управлението, а друг път -през призмата на демократичността на управлението. И двете направления търсят решение на проблема на ниво местно самоуправление и независимо, че се явяват като алтернативни, на практика, поставят един и същ въпрос: за доверието към демократичността на институциите като сочат изхода от проблема в прякото упражняване на държавна власт. Институтът на местното самоуправление заема важно място в регулирането на обществените отношения, свързани с прякото осъществяване на държавната власт на местно ниво, което определя и неговата съществена роля в практическия тест за демократичността на политическата система.

Най-общо понятието „местно самоуправление" дефинира начинът, по който се регулират обществените отношения в общината като основна ад/иинистративно-териториална единица, в която се осъществява местното самоуправление и правомощията на държавата при определянето и провеждането на местната политика. На практика, чрез института на местното самоуправление се децентрализира управлението на държавата като се визират конкретните правомощия на органите на местното самоуправление при решаването на въпроси от местно значение, които не са от изключителната компетентност на други органи.

От гледна точка на ефективното структуриране на държавното управление, институтът на местното самоуправление е основна съставна част на всяка модерна държава. Наличието на местни власти, облечени с реални отговорности, позволява управление, което е едновременно ефективно и близко до гражданите. От гледна точка на демократичността на политическата система, местното самоуправление е институтът, чрез който се реализира най-ефективно участието на гражданите в политическия процес.

Нормативното „признаване" на правото на местно самоуправление на общините и регламентираното „количество" гражданско участие, обаче, не са единствено определящи критерии за демократичността на една политическа система. Практическият тест за демократичност на всяко управление се изразява преди всичко в реалните възможности на гражданите да въздействат на неговата политика чрез взаимодействие с неговите институции.

• Участието на гражданите в политическия процес

По своето съдържание институтът на местното самоуправление е най-достъпната форма за реализиране правото на гражданите да участват в политическите процеси. По същност и обхват местното самоуправление предоставя най-непосредствени възможности за ефективно реализиране на основните граждански и политически права. В страните с демократични традиции наричат местното самоуправление „лаборатория за демокрация". Териториалната ограниченост (територията на общината) и определените със закон компетенции на местната политика, прави местното самоуправление изключително подходящо за въвеждане и прилагане на нови социални модели, за провеждане на местна, съобразена с интересите на населението политика, без това да повлияе директно върху функционирането на цялостната политическа система.

Като понятие „гражданското участие в местното самоуправление" включва действията на гражданите (групови или индивидуални), чиято цел е да въздействат на управлението на политическата система. В обхвата на действията, които се определят като гражданско участие се включват и дейностите, чрез които се осъществява гражданският контрол. Под „граждански контрол" се разбира действия на гражданите, чиято цел е проследяване и коригиране на действията на управляващите по отношение целесъобразността на решенията и съответствието им с интересите и нуждите на общността (в случая - общината).

Участието на гражданите в обществения живот се осъществява по различни начини като във всеки отделен случай гражданинът осъществява различни социални роли.

Съгласно чл. 17 ал. 1 от ЗМСМА, гражданите участват в местното самоуправление като решават непосредствено чрез общи събрания, референдуми или по друг начин въпроси от местен харак-

тер или чрез избраните от тях органи, които формират и провеждат местната политика в съответствие с интересите на населението.

Безспорно тази норма на закона извежда на преден план въпроса кога и защо гражданите участват в обществени дела?

Американският политолог Робърт Дал посочва пет условия, поради които хората биха се занимавали активно с обществени дела:

1. Личната мотивация

Има хора, които изпитват удовлетворение от осъществяването на такъв род дейност. Те се чувстват подготвени, информирани. Участието в обществени дейности им дава възможност за широки контакти и достъп до повече информация. Чувстват се полезни и необходими за себе си и за другите. Не считат времето и усилията, вложени за такава дейност за загубени.

Други са мотивирани от възможностите за получаване на облаги, като резултат от тази дейност - било то лично за себе си или за определена група, общност, към която принадлежат. Обичайна практика е, участниците в органи или институции, които са ангажирани в подготовката на решения и с тяхното реализиране, да се ползват с определени привилегии било заради самото участие, било в последствие - от резултатите от прилагането на съответното решение.

2. Наличието на алтернативи.

Наличието на алтернативни възможности за развитието на даден процес или решение също е мотивиращ фактор за участие в обществените дела. Участието във вземане на алтернативни решения дава възможност на гражданите да избират кое от тях отговаря по-добре на интересите им. Мотивира ги да предприемат конкретни действия, които ще подпомогнат реализирането на варианта, който ги удовлетворява. Обикновено отсъствието на ал-

тернативно решение на проблема, или липсата на информация за такова, на практика, обезсмислят участието. Ако проблемът има едно единствено решение, то така или иначе ще се случи и без участието на гражданина.

3. Влияние върху резултатите.

Активното участие на гражданите в общинските дела до голяма степен се определя и от реалната възможност тяхното участие да повлияе на резултатите от дадена дейност, още повече, когато разчитат, че това влияние ще бъде положително по отношение на поставените цели.

4. Приложимост на знанията и уменията.

Гражданинът би участвал много по-активно в решаването на даден проблем, ако притежава познания и умения приложими към съответния проблем. Участието на учителя в комисията по образованието или в комисията по проблемите на младежта и спорта, би било много по-активно, отколкото в комисията по архитектура и градоустройство. Там той би се чувствал некомпетентен и ако реши да участва пълноценно, това ще му отнеме много повече усилия, а е възможно и да се разочарова.

5. Гражданите биха участвали в обществените дела, ако не са необходими много усилия и време. Ако участието в обществените дела изискват много усилия и време, които той преценява, че би използвал по-полезно за себе си и за близките си, вероятността да се включи е минимална.

Естествено, тези условия не са взаимно изключващи се и при всеки конкретен проблем или дейност, гражданинът може да прецени кое от условията би го мотивирало да участва или да не участва изобщо.

Чрез участието на гражданите в решаването на въпроси от местно значение в общината се реализират няколко основни политически функции.

• • • На практика, участието на гражданите в политическия процес ги поставя в друг тип взаимоотношения с участниците в политическата система и формира политическата им култура.

    • Самата възможност за участие изисква от гражданите опознаване на структурата, функциите и механизмите, чрез които работи политическата система и по този начин спомага за приобщаването им към нея.

    • Гражданското участие увеличава възможността за предлагането на алтернативни решения по конкретен проблем, което е в основата на демократичното управление и създава нагласи за възприемането на нов тип обществени и политически ценности. Чрез различните форми на гражданско участие в местното самоуправление се реализира принципа на обществения плурализъм.

    • Участието на гражданите във формирането и реализирането на местната политика дава възможност за контрол и оценка на ефективността на управлението и управляващите, което от своя страна подпомага приемането на по-доб-ри решения, подкрепяни от обществото или тяхното своевременно коригиране. От тази гледна точка, степента на участие на гражданите в обществените процеси и предпочитаните форми за участие могат да бъдат критерии за ефективността на управлението и удовлетвореността на гражданите от функционирането на политическата система.

Всичко това предполага наличие на правна възможност за участие в цялостния процес на управление - от определянето на

целите, планирането и организирането на ресурсите и дейностите, до реализирането им и проследяването на ефективността, както и ефикасността на използваните средства и механизми за постигане на поставените цели. Основните характеристики на гражданското участие в политическия процес са: доброволност, осьз-натост и целенасоченост, липсата на ограничение на възможностите за участие, в която и да е фаза на формирането и провеждането на местната политика. Обратното, нормативното определяне на гражданското участие като задължение за хората, би го превърнало неминуемо в псевдо-участие.

През 1997 г. в рамките на проекта „Младежка инициатива -местно самоуправление", Фондация Желю Желев, беше проведено представително социологическо проучване в страната по гражданското участие в местното самоуправление. В него, на въпроса: „Могат ли гражданите да влияят при вземането на решения на местно ниво?" само 7% отговарят с категорично „да". Всеки трети счита това за невъзможно, а 1/3 приемат, че такава възможност има, но рядко.

Кризата в доверието в демократичността на институциите у нас до голяма степен се дължи на натрупаните дългогодишни разочарования от „всенародното участие" и псевдодемократич-ността на институциите в тоталитарната социалистическа държава. Липсата на общодостъпни механизми за въвеждане на мнението, интересите и правата на гражданите в процеса на формиране на обществената политика омаловажаваше и обезсмисляше гражданската и политическата активност и на практика дистанцира гражданите от политическата система. Трансмисионната функция на масовите обществени организации да свеждат „до народа" решенията на Партията и да мобилизират гражданите за тяхното изпълнение, определяйки стриктно начините и формите на участие, всъщност държаха гражданите изолирани от участие в

управлението на обществените дела, изкривяваха понятия и обезсмисляха съдържанието на демократични по своята форма институции. Гражданите се отчуждиха от политическата система, не се възприемаха като част от нея и се чувстваха ненужни и неспособни да влияят върху политическите процеси.

Преходът към демократизиране на политическата система в страната ни преди десет години започна с нетрадиционни за социализма местни инициативи - протести, подписки, петиции по местни проблеми. В условията на силно централизирана държавна власт, където органите на местното самоуправление служеха само за провеждане на „взетите горе решения", беше естествено гражданското недоволство да се насочи към държавните институции.

За съжаление, в обществената представа, местното самоуправление е бюрократизирано или силно персонализирано. Най-често се свързва с услугите на общинската администрация -социални помощи, справки, документи, плащане на данъци.

В посоченото по-горе проучване на общественото мнение на въпроса: „Как се управлява Вашата община?", най-общо отговорите се свеждаха до: „А, добър (или лош) ни е кмета.", „Тия от общината ли - всичките са мафиоти. Нищо не ги интересува, само се чудят как да те оберат!", „Каквато държавата, такава и общината!" и т.н. Нито един от запитаните не цитира в отговорите си думите „местно самоуправление" и „общински съветник", а „общинския съвет" и „общината" се ползват като термини, обозначаващи административните служби на територията на общината и помещенията, ползвани от тях. Хората отиват „до общината" или „до съвета", за да си платят данъците или водата (ако помещенията, на данъчната служба и ВиК са в същата сграда), „да си изхабят нервите, че трябва да вземат някаква справка или документ".

Приема се, че привидно по-голяма яснота съществува относно правомощията на органите на местното самоуправление в областта на благоустройство, инфраструктура, социални услуги, екология, образование, култура и т.н., което се дължи безспорно на факта, че гражданите възприемат тези дейности като задължение на държавата. За гражданите е безразлично коя институция ще решава описаните въпроси от местно значение, затова ги възлагат на всеки представител на властта. Същите проблеми се адресират и към народните представители, и към държавните институции, и към административните служби.

С прехода към пазарна икономика и възникването на нов тип отношения, свързани с различните форми на собственост, се формира ново отношение към местното самоуправление. През последните няколко години социалната група на местните частни предприемачи, чиито интереси са пряко обвързани и влияят неминуемо на местната политика, създаде своя собствена представа и нови отношенията с органите на местното самоуправление. За съжаление в общественото съзнание, тази представа се свързва преди всичко с липсата на прозрачност относно целесъобразността на политическите решения и с корупция.

• Гражданско участие в местната политика

Нормативната база на местното самоуправление в България съдържа определени форми на пряко и непряко участие на гражданите във формиране, провеждане и контрол на местната политика.

В чл. 11 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) е дефинирано местното самоуправление като право на гражданите или на избрани от тях органи, в рамките на предоставената им компетентност, да решават въпросите, свързани със:

1. общинското имущество, общинските предприятия, общинските финанси, данъци и такси, общинската администрация;

2. устройството и развитието на територията на общината и на населените места в нея;

3. образованието;

4. здравеопазването;

5. културата;

6. благоустрояването и комуналните дейности - водоснабдяване, канализация, електрификация, топлофикация, телефониза-ция, улици, площади и др.;

7. социалното подпомагане;

8. използването и опазването на природните условия и ресурси с общинско значение;

9. поддържането и опазването на културни, исторически и архитектурни паметници с общинско значение;

10. развитието на отдиха, спорта и туризма с общинско значение.

На практика това са дейностите, свързани с начина на живот и всекидневието на гражданите. Интересите им в тези сфери са най-ясно осъзнати, целите реално обозрими и конкретно структурирани, което гарантира възможността за ефективно и ефикасно участие в управлението. На местните избори гражданите фактически делегират своето право на участие в решаването на тези въпроси на: народните избраници, общинския съвет - орган на местното самоуправление в общината и на кмета - орган на изпълнителната власт. Възприето е, че това е непряко участие на гражданите в местната политика.

Заседанията на общинския съвет са публични. Решенията се взимат с явно гласуване с мнозинство повече от половината при-

светващи или повече от половината от общия брой на съветниците. За всяко заседание се води протокол. Решенията се обявяват на населението.

Помощни органи на общинския съвет са постоянните и временните комисии, в които влизат общинските съветници и в които могат да бъдат включвани други специалисти. Тези комисии проучват потребностите на населението в съответната област и правят предложения за решаване на проблемите, подпомагат съвета при подготовката на решения по въпроси, внесени за обсъждане и решаване, осъществяват контрол за изпълнение на решениятата.

Кметът се избира пряко от населението на общината и осъществява изпълнителната власт на територията на общината в съответствие с правомощията, които са му предоставени от ЗМСМА и други закони, както и в изпълнение на решенията на общинския съвет. Той има право да участва в заседанията на общинския съвет с право на съвещателен глас.

• Участие на гражданите във формирането на местната политика

Участието на гражданите в процеса на вземане на решения относно формирането на местната политика, не се изчерпва с решението в „тъмната стаичка" в деня на изборите. Чрез своя вот гражданите дават мандат на своите избраници-общинските съветници да вземат решения по всички въпроси от местно значение, като ги ангажират, съответно техните интереси да намерят отражение в управленските решения. Участието на гражданите трябва да се търси още при определяне на целите и формиране на приоритетите за развитието на общината в дългосрочен или средносрочен план. По този начин ще се постигне по-голяма ангажираност и обществена подкрепа от страна на гражданите и при изпълнението на приетата програма за развитие от общинския съвет. Постигането на обществено съгласие по целите за развитието на общността дава възможност за развитието на политически и обществен плурализъм и по-безконфликтно и ефективно реализиране на поставените цели.

• Участие в реализирането на местната политика

Участието на гражданите в разработването, обсъждането и изпълнението на програми, свързани с решаването на конкретни проблеми или цялостното развитие на общината, ги прави съпричастни и ангажирани с постигането на конкретните цели. Включването на мнението и интересите на различни социални групи в разработването и реализирането на конкретен проект, дава възможност за реален дебат по проблема и за намирането на алтернативни решения. Предварителното изясняване на различията позволява реално осъзнаване, структуриране и обединяване на интересите, а оттам и на усилията за реализирането на конкретни програми и инициативи.

• Участие в контрола по осъществяването на местната политика

Възможността за контрол от страна на гражданите трябва да се осигури за цялостния процес на формиране, планиране, финансово и ресурсно обезпечаване и реализиране на решенията на органите на местното самоуправление в общината. Създаването на необходимите условия и възможности за гражданите да дават своята оценка за ефективността на взетите решения и да контролират ефикасността на тяхното реализиране, повишава доверието в институцията и дава възможност за по-свободно реализиране на делегираните правомощия на управлението.

Въвеждането на разпространената в страните с демократични традиции практика за участие на гражданите или техни представители в заседанията на общинския съвет или комисия, с право на участие в дебата и обсъждане на внесени от тях предложения, ще разшири възможностите за предлагане и обсъждане на алтернативни решение, ще гарантира прозрачност на процеса на формулиране и приемане на решенията и ще им придаде по-голяма легитимност.

Формите на пряко участие на гражданите в местното самоуправление са регламентирани както в Конституцията на Република България, така и в специалния Закон за допитване до народа, приет в 1996 г. Предвидени са:

• • • референдум / допитване до населението на територията на общината;

    • подписки, петиции на граждани;

    • участие в проучвания на общественото мнение;

    • участие в дейността на неправителствени организации.

Предоставянето на гражданите на възможност сами да приемат решения, по въпроси, по които обществената чувствителност е повишена или има значително противопоставяне, ще намали общественото напрежение и ще рационализира мнението и отношението на гражданите към съответния проблем и крайното решение.

Ангажирането и предоставянето на пълномощия на конкретни социални групи (или техни представители) да бъдат преки участници в осъществяването и реализирането на конкретни решения, ще повиши тяхното гражданско самочувствие и ангажираност с проблемите на общността.

Предоставянето на конкретни пълномощия за контрол по изпълнението на взетите решенията ще създаде условия за прозрачност и отчетност по отношение дейността на органите на местното самоуправление и местната администрация. Така ще се повиши доверието в легитимността на институцията и нейните решения.

Разработването на конкретни правила за такова участие и включването им в правилника за дейността на общинския съвет ще направи това участие прозрачно и обществено значимо.

Прякото участие на гражданите в местното самоуправление е свързано до голяма степен с личностната мотивация и лични интереси на съответния гражданин. То осигурява постоянен диалогов режим и обратна връзка в системата на управление и може да бъде пълноценен източник за коригиращи предложения и решения. Необходимо е да се предложат публично огласени и лесно достъпни условия за реализирането му, както и конкретни механизми за гарантиране на ефективността от използването им.

Прилагането, на който и да е от изброените механизми, би трябвало да има като краен резултат въздействие при приемането и прилагането на решенията, в интерес на гражданите и общността. Реалното и ефективно пряко участие на гражданите в местното самоуправление е гаранция за легитимността на взетите решенията от общинския съвет. Публичното огласяване и прозрачността за участието на гражданите в тези процеси ще допринесе безспорно за увеличаване на доверието в органите и институциите на местната власт.

• Ролята на местния избраник за гражданско участие в местната политика

През призмата на гражданското участие, местният избраник участва пряко в местното самоуправление като член на общинския съвет, който формира политиката за изграждане и развитие на общината. Същевременно за гражданите, които не участват пряко в политиката, народният избраник е механизмът, чрез който се реализира тяхното непряко участие в политическия процес. Гражданите очакват решенията на народните избраници да са ефикасни и справедливи, да не нарушават интересите на хората, които не са пряко ангажирани с тях, изпълнението им да не изисква огромни средства и усилия, които биха ги ощетили.

Задължение на местните избраници е да създават реални възможности за прилагането на различни механизми за ефективно и пълноценно участие на гражданите в управлението на общината. От отношението на местните избраници към гражданските инициативи и гражданското участие, гражданите формират и своето отношение и мнение към тях самите и органа, който те представляват.

Съгласно чл. 32 ал. 1 от ЗМСМА, местните избраници - съветници и кмет, полагат клетва: „Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на гражданите от съответната община и да работя за тяхното благоденствие." Тази клетва, сама по себе си описва съдържанието на социалните ангажименти, които поема народният избраник, както и обществените очаквания, които се отправят към него

Общинските съветници не променят своя професионален статут, а в много от случаите участват именно благодарение на него. Реално участието на местния избраник в работата на общинския съвет променя гражданския му статут. Дава се легитимност на предоставените ллу допълнително обществени права и задължения, които са необходими за изпълнението на социалната ллу роля. .

Политическите функции, които се възлагат на местния избраник изискват компетентност, съответстваща на социалната роля на общинския съветник. А именно - способност да прецени кои средства подпомагат постигането на желаните цели и съответно какви последствия ще има дадено решение или действие, информираност насочена към полезността за изпълнението на съответните функции и загриженост за ефективното и ефикасно постигане на конкретните цели. Чрез изборите гражданите поставят своите изисквания към неговата компетентност, информираност и заинтересованост към техните нужди и интереси.

Осъзнаването на социалната роля на местните избраници в процеса на участие на гражданите в политиката, както от самите тях, така и от гражданите, които не участват пряко в политиката, е от особена важност за доверието на гражданите към политическата система и нейните институции, както и във взаимните очаквания по отношение включването и реализирането на интересите на гражданите в местната политика.

В анкета, проведена по време на семинари за обучение по взаимодействието на гражданите с институциите, участниците бяха помолени да изброят имената на трима общински съветници и да посочат въпросите, по които са се обръщали (или биха се обърнали) към тях. От стоте анкетирани (на възраст между 20 и 40 години, в пет различни по големина общини) само един посочи име на общински съветник, защото го познавал лично и е общувал с него по въпрос, свързан с бизнеса му. Останалите не познаваха нито един общински съветник.

Недостатъчната обществена ангажираност или непопуляр-ност на местните избраници е в основата на недоверието на гражданите към самите тях и към общинския съвет като орган на местното самоуправление, както и към решенията, които той приема. Това недоверие намира израз и в обвиненията към политиците за липсата на заинтересованост към мненията и интересите на гражданите и подозренията за корупция. Една значителна част от избраните съветници остават анонимни за гражданите и им позволява да се чувстват освободени от персонална отговорност и ангажираност за решенията и действията си. Пренебрегването от страна на местните избраници на традиционните механизми за диалог и обратна връзка с гражданите в периода между изборите, омаловажава взаимната им ангажираност и отговорност, породена от изборите и лишава гражданите от възможност за реално участие в местната политика.

Анализите и проучванията, правени в страни с утвърдени демократични традиции сочат, че по правило, участието в изборите за органи на местното самоуправление е значително по-слабо от участието в парламентарните избори. Политолозите отдават това на традиционните за тях възможности да се влияе на местната политика в периода между изборите чрез активно ползване на останалите механизми за непряко участие на гражданите.

• Проблеми и препоръки

Приобщаването и включването на страната ни в световната демократична общност е в пряка зависимост от общественото доверие на гражданите към политическата система и нейните институции, както и от оценката им за тяхното ефективно функциониране. Демократичността на дадена политическата система се определя от реалните възможности на гражданите да участват при формирането на политическите цели, да влияят при приемането на управленските решения и да контролират тяхното реализиране. Ефективността на управлението на политическата система се определя от възможността й да отговори на нарастващите нужди и осъзнатите интереси на гражданите.

Анализирането на обществените нагласи на хората към правото и възможността за гражданско участие в местната политика позволява формулирането на няколко основни проблема, чието преодоляване предстои. От особена важност е развитието на института на местното самоуправление и ролята на местния избраник , както и промяна в отношението и нагласата на обществото към участието на гражданите в политиката.

1. Все още не е преодоляно отношението на гражданите към органите на местното самоуправление като трансмисионен посредник на взети „отгоре" решения. От друга страна, партизира-нето на местната политика като следствие от пропорционалната избирателна система, по която се избират общинските съветници, ограничава в значителна степен възможностите за включване на алтернативни предложения и решения и ограничава реалното влияние на гражданите.

2. Все още липсва публичност в работата на общинските съветници, което лишава гражданите от възможността да контролират местните избраници по отношение на това как те осъществяват своите функции. Задължението на местните избраници да информират гражданите за своята дейност, не е обезпечено с реален механизъм. Липсата на традиционни или регламентирани механизми за обществен контрол и санкции за дейността на местните избраници в периода между изборите в голяма степен омаловажават и обезсмислят гражданската и политическата активност.

Недостатъчната публичност и прозрачност в процеса на определяне на целите и политиката на общината и на механизмите за тяхното реализиране пораждат недоверие в законосъобразността на приетите решения и тяхната целесъобразност по отношение нуждите и интересите на общността.

3. Липсата на регламентиран механизъм за предварителен достъп до обществено значима информация относно решенията, които предстоят да бъдат разглеждани и приемани от общинския съвет, лишава гражданите от възможност за формиране на рационално мнение по тях и съответно за инициатива.

Два са основните механизма за преодоляването на тези проблеми - информираност и прозрачност. Процесът на информираност трябва да се осъществява двупосочно и ефективно, за да влияе позитивно на развитието на социалните отношения в общината. Местните избраници трябва да обезпечат ясни механизми за захранването на гражданите с обществено значима информация по проблемите, които се отнасят до развитието на общината и решаването на конкретни проблеми, свързани с общината и нейните граждани. Същевременно органите на местното самоуправление би трябвало да осигурят условия за активно сътрудничество и партньорство с представителите на различни социални групи и неправителствени организации, местни асоциации и местния бизнес. По този начин те ще се осигурят с информация за проблемите, общественото мнение и оценката за своята дейност и ще разширят обществената база на предлаганите решения за конкретен проблем.

Осигуряването на прозрачност в действията на органите на местното самоуправление ще осигури безспорно по-висока степен на доверие между гражданите и техните избраници. Гражданите би трябвало да имат ясна представа за целите, намеренията и мотивите за конкретните решения на общинския съвет, да са запознати с алтернативните варианти, да са информирани за средствата и ресурсите, които ще се разходват за реализирането на конкретните решения. Така ще могат да изградят своя оценка за целесъобразността, обществената необходимост и обществения ефект от дейността на техните избраници, както и за съответствието им с техните интереси. Чрез осигуряването на прозрачност върху цялостния процес на формулирането, приемането и реализирането на решенията на общинския съвет ще се даде възможност за ефективен граждански контрол и свободно и реално участие на гражданите в местното самоуправление.

Необходимостта от реформи в местното самоуправление по посока на повишаване на ефективността и демократичността трябва да бъде осъзната първо и преди всичко от самите местни избраници. Постигнатият обществен консенсус за принципите, по които ще се развива местното самоуправление, дава широки възможности за осъществяването на местни инициативи за разработването на конкретни правила и прилагането на различни механизми за тяхното реализиране. Тяхната инициатива, желание и увереност в необходимостта от реално, отговорно и ефективно местно самоуправление представляват приноса им в изграждането на модерна и демократична държава и развито гражданско общество.