Така наречените суапови операции дават възможност с отстъпка да се придобият дългови инструменти на международните капиталови пазари и да бъдат заменени с инвестиции в активи на стойност равнозначна на дълговото задължение. Такива операции придобиха широка популярност в Аржентина, Бразилия, Чили, Еквадор, Мексико, Филипини, Нигерия, Венецуела.

България е единствената страна от Централна и Източна Европа, в която облигациите по външния дълг може да се използват в приватизацията. Опитът на България е твърде скромен, защото правната рамка на схемата за замяна на дълг срещу собственост беше разработена и влезе в сила едва през декември 1994 г. Въпреки това този кратък период дава основание да се направи една оценка както на първоначалния, така и на бъдещия ефект от замяната на част от външния дълг на страната срещу собственост.

Предимствата на замяната "дълг-собственост" са свързани с това, че суаповите операции са не само инструмент за управление на дълга, но и механизъм за ускоряване раздържавяването. Възможностите на страната да обслужва дълга и перспективите в тази насока са твърде ограничени. От тази гледна точка един от важните механизми за облекчаването на дълговото бреме е неизбежно суапирането. Тоест една балансирана програма за замяна на част от външния дълг срещу собственост е оправдана от фискална гледна точка.

Прилагането на суапи "дълг срещу собственост" гарантира, че приватизацията на държавната собственост ще води до редукция на държавния дълг. При отсъствието на възможности за директна замяна на дълг срещу собсственост касовите постъпления от приватизацията обичайно се насочват в редица други направления, като ефективността от тяхното използване не винаги е налице.

Закупуването на 30-годишни американски облигации за обезпечение на емитираните държавни брейди облигации и покупката на краткосрочни американски бонове за 169 млн. щат. дол. за гарантиране на плащанията по лихви през 1995 г. бяха своеобразна гаранция за изпълнението на условията по сделката за външия дълг. Като част от споразумението е предвидено замяната на собственост в страната срещу два от инструментите на брейди-менюто. Възможността за суапиране на дълг срещу собственост е изключителен шанс за ускоряване на българската приватизация, с еднавременното намаляване на външната задлъжнялост. Замяната на външния дълг срещу собственост подобрява структурата и качеството на дълга. След трансакцията държателят на облигациите е собственик на придобитите активи, като по този начин е заменил риска от необслужване на дълга с инвестиционен риск.

За успешното осъществяване на суаповите операции наличието на политическа воля и готовност от страна на правителството за обслужване на дълга, както и приоритизирането на конверсията са важен сигнал за инвеститорите. Сделката за преструктуриране на българския външен дълг и обслужването му през годините е договорена при ефективно външно финансиране, което ще продължи да зависи от наличието на текуща програма с МВФ и изпълнението на макроикономическите й параметри. В контекста на тези условия осъществяването на програмата за ускорена структурна реформа е предпоставка за решаването на дълговия проблем.

Доколкото като платежно средство в приватизацията могат да се използват гарантираните облигации с отстъпка и облигациите с намалени лихвени плащания, конверсионният таван е в размер 3.4 млрд щ.д. Този общ размер на дълговите инструменти с достъп до приватизацията е около една трета от целия външен дълг на страната. По принцип страните суапират малка част от дълга си и повечето от тях предварително определят тавани на конверсията с изключение на Мексико и Нигерия.