Настоящият анализ разглежда тясната връзка между развитието на кризите в двете арабски държави, въпреки фундаменталните социално-политически различия между тях. Анализът също така отбелязва, че събитията в Либия и Сирия могат да служат и като антитеза на успешния
революционен опит в съседните им Египет и Тунис.
