|
 |
|
|
| |
|
|
| |
| Международна конференция: Институцията омбудсман в Югоизточна Европа
|
| |
 Международна конференция, посветена на преглед на дейността на омбудсманите в Югоизточна Европа и обсъждане на препоръки за нейното подобряване, се проведе на 28-30 ноември 2003 г. в сградата на българския парламент. Конференцията беше организирана от Службата на Омбудсмана на Гърция и Центъра за изследване на демокрацията в сътрудничество с Народното събрание и Министерството на правосъдието на България.
Конференцията предостави на участниците възможност да обсъдят широк кръг важни въпроси, които съпътстват всекидневната работа на омбудсманите, с акцент върху особеностите й в Югоизточна Европа. Участие в нея взеха представители и експерти от почти всички институции омбудсман в Югоизточна Европа, от Службата на народния защитник на Каталуния и на австрийския Съвет на омбудсманите, от различни национални и международни организации, както и представители от България, които работят за установяването и укрепването на такива институции.
 Конференцията беше открита от гръцкия омбудсман Йоргос Каминис, който приветства участниците и изрази надеждата си за ползотворна и интересна работа на конференцията. Той подчерта най-важните изисквания за създаването на ефективна и уважавана институция омбудсман, като конституционното й закрепване, избор на омбудсмана с квалифицирано мнозинство, избирането на личност с висок морал и т.н. Г-н Каминис поздрави участниците и от името на Европейския омбудсман проф. Никифорос Диамандурос.
 Заместник-председателят на Народното събрание Любен Корнезов, който поздрави гостите на конференцията от името на председателя проф. Огнян Герджиков, изрази увереността си, че работата им ще допринесе за натрупването на полезен опит с оглед на бъдещото установяване на институцията омбудсман в България.
 Заместник-министърът на правосъдието Севдалин Божиков приветства участниците от името на Министерството на правосъдието и обърна специално внимание на значението на институцията омбудсман за изграждането на гражданско общество и правова държава.
 Председателят на Управителния съвет на Центъра за изследване на демокрацията д-р Огнян Шентов подчерта значителната роля на неправителствените организации в процеса на установяване на институцията в България.
Програмата на конференцията включваше седем работни сесии, последвани от заключително заседание и кръгла маса.
 Първите две сесии бяха модерирани от г-н Каминис. Темата на първата сесия – отношението на администрацията към препоръките на омбудсмана – беше представена от заместник-омбудсмана на Косово Нике Лумези и Александра Дели, старши експерт по разследването в Службата на Омбудсмана на Гърция. Те изтъкнаха, че несъобразяването с препоръките на омбудсмана е често срещан проблем, но омбудсманът следва да бъде настоятелен и да използва различни средства, за да убеди администрацията да вземе предвид неговите препоръки. Г-жа Дели предложи някои конкретни средства за подобряване на взаимодействието между администрацията и институцията омбудсман, като установяването и укрепването на "канали на общуване", включително чрез създаването на мрежа от координатори и срещи със служители на администрацията за обсъждане на конкретни случаи.
Участниците в последвалата оживена дискусия се обединиха около мнението, че омбудсманът не бива да налага санкции, за да убеди администрацията да се съобрази с препоръките му, а следва да намери и използва за постигането на тази цел други механизми, включително и медиите, и да запази ролята си на безпристрастен посредник в отношенията между гражданите и администрацията.
 По време на втората сесия, посветена на върховенството на закона и правата на човека, доклад изнесе Христос Якомопулос, директор на Службата на комисаря по правата на човека към Съвета на Европа. Той се спря на тясната връзка между върховенството на закона и важната роля, която различните институции омбудсман могат и трябва да играят за противодействие на нарушаването на правата на човека. Г-н Якомопулос подчерта, че задължение на омбудсмана е да настоява държавата да предприеме необходимите мерки винаги, когато се нарушават човешки права, независимо дали от администрацията (в случаите на лошо администриране) или от други граждани.
Следващите три сесии бяха модерирани от председателя на Арбитражния съд при Българската търговско-промишлена палата д-р Силви Чернев.
 По време на третата сесия на тема ролята на институцията омбудсман за опазването на околната среда и благосъстоянието на обществото доклади представиха Йоанна Куфаки и Рена Пападаки, старши експерти по разследването в Службата на Омбудсмана на Гърция. Те запознаха участниците със спецификите в дейността на омбудсмана в тези области, като посочиха, че броят на жалбите по такива въпроси нараства всяка година. Като един от най-значителните проблеми в тази сфера беше посочено разширяващото се частно участие при предоставянето на социални услуги, което оставя открит въпроса дали и в тези случаи омбудсманът може да наблюдава и контролира осъществяването на тази дейност.
 Четвъртата сесия беше посветена на омбудсмана и връзките му с обществеността. Двамата докладчици по темата – главният юридически съветник в Съвета на омбудсманите на Австрия Михаел Мауерер и Милтиадис Павлу, старши експерт по разследването в Службата на Омбудсмана на Гърция, се спряха на факта, че медиите и възможностите за осъществяване на последователни и системни връзки с обществеността са крайно необходими за повишаване на информираността на обществото относно работата на омбудсмана, за увеличаване на общественото доверие към институцията и за постигане на по-висока степен на отчетност. Г-н Мауерер описа уникалния опит на австрийския Съвет на омбудсманите, който осъществява седмично телевизионно предаване от основаването си през 1977 г. И двамата докладчици отбелязаха, че обективността е най-важната цел, която следва да се постигне в отношенията на омбудсмана със средствата за масова информация.
 Необходимостта и връзката между национални, регионални и местни омбудсмани беше основна тема на петата сесия, представена от заместника на народния защитник на Каталуния д-р Енрик Бартлет и експертът по разследването в Службата на Омбудсмана по правата на човека на Босна и Херцеговина Борис Топич. Те представиха структурата и работата на своите служби и обърнаха внимание на двете главни възможности: установяване на институции от типа на омбудсмана на регионално и/или местно ниво или създаването на специални отдели в службата на националния омбудсман, като подчертаха, че винаги трябва да се има предвид формата на държавно устройство на съответната страна. По време на последвалата дискусия бяха обсъдени различни модели и практики, но като най-важен беше характеризиран принципът за близост на омбудсмана до гражданите.
Председателят на Комисията по правата на човека и вероизповеданията към българския парламент Лъчезар Тошев председателстваше последните две работни сесии.
 Шестата сесия беше посветена на правата на децата, а темата беше представена от гръцкия омбудсман за правата на децата Георгиос Мосхос и омбудсмана за правата на децата на Република Македония Невенка Крусаровска. Г-н Мосхос представи дейността на Европейската мрежа на омбудсманите за правата на децата и изброи главните й задачи, които включват не само разследването на подадените жалби, но и общуването, информирането и обучението на децата за техните права и оказването на съдействие за тяхното участие в обществения живот, както и обучение на възрастните за правата на децата и предложения за политически и законодателни промени до съответните органи. Г-жа Крусаровска представи дейността на омбудсмана по правата на децата на Република Македония.
 Докладчиците на последната сесия – омбудсманът на Република Српска в рамките на Босна и Херцеговина Бранка Миятович и Андриани Пападополу, старши експерт по разследването в Службата на Омбудсмана на Гърция, представиха доклади по темата междуетнически отношения, малцинства и миграция, като описаха някои от особеностите на дейността на омбудсмана в тази сфера.
Последната работна сесия беше последвана от заключително заседание, модерирано от проф. Емилия Друмева, съдия в Конституционния съд на Република България, на което бяха обобщени основните теми и идеи, обсъдени по време на конференцията.
Последната част на конференцията включваше кръгла маса, на която участниците споделиха впечатленията си от работата на конференцията.
 Програмният мениджър на проекта Eunomia Димитрис Христополус и сътрудникът по проекта Димитрис Хормовитис представиха дейностите, осъществени от началото на работата на проекта през януари 2001 г. и плановете за по-нататъшното му развитие. Проектът Eunomia, който се осъществява в рамките на сътрудничеството между Службата на гръцкия омбудсман и Генералната дирекция по правата на човека към Съвета на Европа, е съсредоточен върху утвърждаването на институцията омбудсман в Югоизточна Европа.
Бери Крали, експерт от Службата за демократични институции и права на човека към Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа и Енрико Ванучи от отдела за сътрудничество и обучение по правата на човека при Службата на Комисаря по правата на човека към Съвета на Европа говориха за съдействието и подкрепата на техните организации за установяване на институции омбудсман в Югоизточна Европа и за тяхната роля за изграждане на демократични общества и укрепване на правовата държава в региона.
Дейността на Центъра за изследване на демокрацията и създаването и работата на Информационната мрежа Омбудсман бяха представени от директора на Правната програма на Центъра д-р Мария Йорданова и Димитър Марков, координатор на проекти в Правната програма.
В края на конференцията представители от всички делегации изразиха благодарността си към организаторите за предоставената им чудесна възможност за споделяне на опит и задълбочена дискусия и потвърдиха желанието и готовността си за бъдещо сътрудничество. Те пожелаха успех на бъдещото установяване на институцията в България и ползотворна работа на бъдещия български омбудсман, който се очаква да бъде избран в началото на 2004 г.
Програма на конференцията
Медийно отразяване
Закон за омбудсмана | |
|
| |
|
CSD.bg |
|
|
|
 |
|
|
| ©
Център за изследване на демокрацията. |
 |
|
Страницата, която се опитвате да отворите, е архивирана. Можете да посетите новия ни сайт тук. |
|
