|
 |
|
|
| |
|
|
| |
| Транспорт, контрабанда и организирана престъпност
|
| |
Кръгла маса
Хотел София Балкан
14 октомври, 2004
Встъпителни думи на д-р Огнян Шентов, Председател на УС на Центъра за изследване на демокрацията
1. Центърът за изследване на демокрацията има специален интерес към ролята на българските граници и трансграничната престъпност от 1998 г. Основната причина за това е значениeто на тези граници. Както е известно, България има малка, отворена икономика и поради това през българските граници преминават между 60 и 70% от БВП. В резултат, според оценки на експертите на Центъра, през последните 15 години през механизмите на българските граници се преразпределя национално богатство, сравнимо например с активите, преразпределяни чрез приватизацията.
2. При подготовката на предложения на Вашето внимание доклад Центърът е използвал усилията на експерти от държавни институции, частни фирми и представители на академичната общност. През тези 6 години ние работихме в сътрудничество с институциите, натоварени с контрола на границата – Агенция «Митници», НСБОП, гранична полиция.
3. В предходните изследвания бяха използвани различни подходи от - „огледална статистика” за страните от ЕС до сравняване на митническата оперативна статистика с данните от маркетингови проучвания. Избраният срез в настоящето изследване е да се покажат проблемите на контрабандата и организираната престъпност чрез анализа на транспорта и транспортната инфраструктура.
4. Трябва да се каже, че различни нови проучвания в ЕС също показват, че транспортът е един от най-рисковите сектори в обединена Европа. Именно транспортните и спедиторските фирми и преди всичко малките и средни компании се оказват подложени на най-силен на натиск от организираната престъпност и най-често са вплетени в „сиви” и „черни” практики.
5. Каква е българската специфика, която се създава вече 15 години и е анализирана в доклада? Като се започне от стоковата контрабанда на всякакъв тип дефицитни стоки, премине се през югоембаргото, различните международни канали за контрабанда (наркотици, хора, цигари и др.) създадоха една инфраструктура, използвана от българската и транснационалната организирана престъпност. Тези международни престъпни мрежи използват разнообразни стратегии и възможности: от свръх - натовареността на някои сухопътни гранични пунктове в определени дни до почти пълното отсъствие на транспортна дейност през определени месеци на определи летища.
Освен на физическата инфраструктура, специално внимание в доклада е отделено на „социалната инфраструктура”, която прави възможно съществуването на сивата и скритата в нея черна икономика - като се започне от шофьори, моряци, спедитори и се стигне до счетоводители и адвокати. Тук не бива да се изпускат различните специалности в контролните органи - митнически инспектори, полицаи и магистрати.
6. Същевременно, заедно с анализа на развитието на криминалната инфраструктура не бива да се отрича и постигнатото от държавата. От 1999 година все по-трудно става осъществяването на т. нар. чиста контрабанда (даден митничар и граничар или група да пропуснат ТИР, камион, контейнер и т.н.) – това е резултат от развитието на митническата информационна система, свързано е с цялостната реформа на митническата администрация, с преоборудването на ГКПП и поставянето например на десетки камери по граничните пунктове. В този контекст моментната ситуация в България може да се опише като преход от „черно към сиво”. Основен принцип става минимализиране на риска. Това прави работата на контролните органи все по-трудна и изискваща допълнителни ресурси.
7. Един пример как държавата губи от напълно легална дейност е историческият вече случай с „безмитните оператори”, които генерират значителен сив внос при акцизните стоки и съответно загуби за бюджета и нелоялна конкуренция. Преди повече от година, а по-точно през месец май м.г. на кръгла маса „ Икономика на престъпността и новите предизвикателства пред антикорупционните реформи” отбелязах, че решаването на този проблем ще бъде един публичен тест за съотношението на силите между овластените държавни органи и свързаните със сиво-черната икономика лобисти. Сега вече е видно как завърши този публичен тест и в чия полза е съотношението на силите. Нищо ново не се случи и държавата продължава да губи приходи, предимно от акцизни стоки, на стойност между 200 и 300 млн. лева годишно. Този случай поражда един интересен въпрос: дали „прозорецът на възможностите” за безмитните оператори ще се затвори през 2007 г. или ще продължи да бъде открехнат благодарение на добрите адаптационни способности на заинтересованите политико- икономически групи.
8. И, накрая, няколко думи за европейската перспектива. Днес знаем, че с много голяма вероятност българските граници ще станат граници на ЕС на 1 януари 2007 г. Същевременно усилията на международните престъпни мрежи се насочват към новоприсъединилите се към ЕС страни, и към граничните като България държави – защото в тези страни така нар. транзакционни разходи на организираната престъпност са по-ниски.
| |
|
| |
|
CSD.bg |
|
|
|
 |
|
|
| ©
Център за изследване на демокрацията. |
 |
|
Страницата, която се опитвате да отворите, е архивирана. Можете да посетите новия ни сайт тук. |
|
