|
 |
|
|
| |
|
|
| |
| Транспорт, контрабанда и организирана престъпност
|
| |
Кръгла маса
Хотел София Балкан
14 октомври, 2004
Изказване на Филип Гунев, Научен сътрудник в Центъра за изследване на демокрацията
Първо бих искал да обобщя целите и методите на доклада. Целите, които си поставихме бяха да се направи анализ на рисковете, които произлизат от транспортния сектор и транспортната инфраструктура за увеличаване на контрабандата. Втората цел, която си поставихме и мисля че постигнахме, беше да се направи анализ на инфраструктурата, която организираните престъпни групи използват за контрабанда на потребителски стоки, използвайки именно тези недостатъци в транспортната инфраструктура, както и недостатъчния контрол върху транспортния сектор. Надявам се да оцените ценностите на нашия доклад, виждайки колко труд сме положили, става дума за методологията. За близо осем месеца проведохме над 700 интервюта с шофьори, служители в транспортни фирми, служители, бивши и настоящи, на НСБОП, Митници, Гранична полиция и търговци. Проведохме и три теренни проучвания – прекарахме няколко дни интервюирайки хора на граничните контролно-пропускателни пунктове Кулата, Капитан Андреево и пристанище “Варна”. Голяма част от анализа се базира на анализ на оперативната статистика, която ни беше предоставена от Митници и МВР.
Анализът е разделен на две части. Първата е съсредоточена върху състоянието на транспортния сектор. Това, което на нас ни направи впечатление, е че докато в началото на 90-те години заварихме няколко големи монопола в различните части на транспортния сектор през последните 15 години неимоверно нарастна броят на участниците като брой на частни фирми и брой на транспортни средства. Т. напр. в товарно-автомобилния транспорт, както всички знаете, има над 4000 фирми с близо 15 000 камиона, като по-голямата част от тях – около 2300 фирми – са с по един или два камиона. Тези фирми, забелязахме по време на нашите интервюта, са подложени на много силен конкурентен натиск, голяма част от тях не са добре запознати с митнически и гранични изисквания и са много по-склонни да участват в контрабандни практики. Това беше потвърдено и от нашия анализ на някои от проучванията на Световната банка, които ще видите в доклада.
В предишни наши доклади е отбелязано, че автобусният транспорт се използва най-вече от организирани престъпни групи за превоз на малки количества наркотици, оръжия и трафик на хора. В доклада се разглежда и ролята на въздушния транспорт в практики като контрабанда на цигари и са обяснени някои схеми, които журналисти също са обяснили в различни свои проучвания. Говорим и за трудностите при контрола на морския транспорт. Голяма част от корабите, включително и 20 от корабите на Български морски флот плават под удобен флаг. Голяма част от частните кораби се притежават от офшорни фирми и това прави по-труден контролът над тях. Не на последно място говорим и за ролята на спедиторите. Въпреки присъствието на реномирани големи спедиторски компании на пазара има и множество има и много малки спедиторски компании, т.нар. диспечерски фирми. Поради липса на някакъв ефективен контролен режим, голяма част от тях спомагат и участват във видовете контрабандни операции, които са обяснени във втората част на доклада.
Това нарастване на транспортния сектор през последните 15 години не беше съпътствано от съизмеримо развитие на транспортната инфраструктура. По наше мнение това поставя някои рискове. По време на нашите теренни проучвания бяхме свидетели, че тази недостатъчна развитост спомага за определен вид контрабандни операции. Т. напр. при нашите наблюдения на шосейните ГКПП-та, през които неимоверно се увеличи товаропотока и човекопотока през последните 15 години, отбелязваме следните рискове: наличието на множество търговски обекти позволява на голям брой хора и транспортни средства, които не пресичат границата, да влизат в зоната за граничен контрол, което затруднява ефективния контрол както на другите преминаващи, така и на самите тях. Задръстванията на ГКПП-тата води до стрес на митничари и граничари да обработват по-бързо преминаващите средства, което е естествено да намали тяхната бдителност или да я направи по-трудна. Това поставя под натиск и шофьорите, които за да преминат по-бързо много често предлагат подкупи. Охранителни видеокамери и рентгени по основните ГКПП-та вече са поставени, но напр. по пристанищата рентгени все още няма, видеокамерите са дефицит. Всичко това, разбира се, е въпрос на пари и средства, не толкова на желание. На много ГКПП-та наблюдавахме и липса на добра инфраструктура – осветление, заграждения. Същото важи и за пристанищните зони. Това е също нещо, което прави много по-лесно незаконно преминаване на стоки и хора. Специално за пристанищата – отново неадекватни заграждения и системи за наблюдения. Другото, което ни направи впечатление, беше режимът за достъп до пристанищата, който по наше мнение беше неадекватен и в нашите препоръки сме обяснили какво смятаме че трябва да се направи по въпроса. Това са в най-общи линии рисковете, които наблюдавахме. В доклада можете да намерите в по-голям детайл, много повече подробности за това какви бяха точно наблюденията ни.
Във втората част на доклада, която Тихомир ще представи, ние представяме как тези слабости са използвани от организираната престъпност в няколко конкретни казуса – трафика на китайски и турски стоки.
Преди да ви запозная накратко с нашите препоръки исках само да добавя, че в доклада сме разгледали и анализирали някои от тези, по наша преценка, успехи на агенция “Митници”, особено по отношение на вноса на турски стоки, китайски стоки, както и на петролни продукти. Това са някои мислим някои интересни нови анализи, които предоставяме.
Относно препоръките – доста дълго време ги обсъждахме, защото искахме те да са реални и искахме част от тях да бъдат предоставени на международната общественост, защото смятаме, че голяма част са свързани именно с едно международно взаимодействие. Но голяма част са свързани и с институционално взаимодействие, което, по наша преценка, въпреки че съществува, има много какво да се желае. Относно международното взаимодействие – това, по което нашите митници работят за електронен обмен на информация със съседни митници – е една препоръка не само към нашата администрация, но и към администрациите на съседни държави, както и на държавите на Европейския съюз, тъй като по наши наблюдения това още не е реалност поради липса на съдействие от съседни митници, където очевидно има икономически интереси някои типове контрабанда да продължават. В доклада се представени няколко препоръки, свързани със сътрудничество между МВР и Министерство на финансите, по-конкретно за достъп до различни електронни системи на служители от едните и другите институции, както и за използване на ресурсите на отбраната, за което по време на дискусиите за препоръките видяхме, че има различни мнения. Но по наше мнение, мислим, че МО разполага с ресурси, особено за охрана на морската ни граница, които си заслужава да се помисли как да се включат в борбата с престъпността.
Във връзка с това има отделна секция за препоръки, свързани с гранична сигурност, където даваме конкретни идеи за заздравяване режима на пропуск до пристанищата, по-високи стандарти за частните охранителни фирми, които са отговорни за охраната на пристанищата. В секцията за анализ на риска съм подбрал две ключови препоръки – едната е свързана с премахване на фитосанитарния и ветеринарния контрол от зоната на ГКПП и превръщането им във форма на последващ контрол, както и - това е по-скоро препоръка към частния сектор – да съдейства в предоставяне на информация за пристигащи товари. Последната секция препоръки са свързани с управление на човешки ресурси. Тук всички препоръки са свързани с агенция “Митници”, по-конкретно предлагаме предлагаме модел за подобряване на системата за мотивация в агенция “Митници”.
Накрая искам само едно терминологично уточнение да направя, за което си говорихме по-рано с г-н Асенов. В доклада се говори през цялото време за контрабанда. Ние имахме ясното разбиране, че в чисто професионален аспект голяма част от това са различни видове митнически нарушения. За улеснение на четящите доклада, тъй като огромната част от тях са журналисти или обикновени хора, сметнахме, че е по-добре да използваме думата “контрабанда”, въпреки че в повечето случаи не става дума за това, което е правният термин на думата “контрабанда”.
| |
|
| |
|
CSD.bg |
|
|
|
 |
|
|
| ©
Център за изследване на демокрацията. |
 |
|
Страницата, която се опитвате да отворите, е архивирана. Можете да посетите новия ни сайт тук. |
|
