|
 |
|
|
| |
|
|
| |
| Въведение (Кратка предистория на проблема)
|
| |
Ориентацията на България към ЕС датира още от първите дни на радикалните политически промени в страната, започнали в края на 1989г. Членството в Eвросъюза привличаше най-вече с високите социални стандарти в страните - членки, с прехода към единен вътрешен пазар, позволяващ свободно движение на стоки, капитали и хора. Интегрирането на страната в Европейските общности се възприемаше като средство за бързо решаване на вътрешните икономически и социални проблеми, пред които бяхме изправени след рухването на тоталитарния режим. Сближаването и бъдещото членство в ЕС се желаеше силно и с цел отпадане на търговските бариери на Съюза, които усетихме много по-силно след разпадането на пазара на бившия СИВ.
Интензивно протичащите политически промени родиха илюзиите, че процесът на асоцииране и подготовката за пълноправно членство в Съюза няма да отнеме много време. В сферата на човешките ресурси и пазара на труда, в политиката на социалното осигуряване и подпомагане се очакваха бързи законови и институционални промени по "европейски образец", без да се държи сметка, за кадровата и финансовата осигуреност и устойчивост във времето на предлаганите мерки. Илюзии имаше и по отношение възможностите за свободно движение на работници и самонаети лица, без да се отчита необходимостта от строго регламентиране на условията и изискванията и към нашата страна.
Охлаждането на ентусиазма настъпи след като започнаха преговорите по Европейското споразумение за асоцииране между ЕО и техните страни -членки и Р. България. В хода на преговорите стана ясно, че асоциирането поставя определени изисквания, предполага изпълнението на конкретни ангажименти и има не само положителни, но и негативни последствия, поне в първоначалния период. Разбра се също, че ЕС има готовност да подпомага страната да се справи с икономическите и социалните проблеми, произтичащи от структурното преустройство, но основната тежест се поема от нас._ При това решаването на тези проблеми, постигането на икономически стабилитет и просперитет, установяването на демократично общество и адаптирането на националното ни социално законодателство с оглед гарантирането на социалните права на гражданите независимо от тяхното местожителство и месторабота, е условие за членство в Съюза.
Подписването на ЕСА от България и страните - членки на ЕС конкретизира много от изискванията и очакванията спрямо страната ни - вкл. и в областта на човешките ресурси, социалната политика и осигуряването на свободно движение на работници. Изясняването на необходимите действия в законодателен, институционален и организационен аспект с оглед изпълнението на тези изисквания и поети ангажименти в областта на социалната политика и човешките ресурси и движението на работната сила е основната цел на тема 8 от проекта.
Липсата на възприет общ модел на социална политика и социална защита в ЕС, както и практиката за специфичен национален подход към реализацията на общите социални принципи и изсквания_ предпоставят следните рамки и възможности пред реформите в тази област:
- идентификация на нормативната основа както и на конкретните изисквания и поетите от страната ни ангажименти и предприемане на съответни политически и институционални мерки за тяхното реализиране;
- очертаване на общата характеристика и принципи на социална политика и механизмите за социална защита, прилагани в страните-членки;
- идентификация на "белите петна" и противоречията (неадекватността) на българското законодателство спрямо европейската практика;
- базиране на нашите реформи върху общите европейски принципи и ориентиране към най- адекватни за страната ни подходи и решения, прилагани в страни- членки;
- определяне на националните приоритети в областта на социалната реформа, на начините, етапите и институционалните рамки за тяхното реализиране и постигане на национален консенсус в това отношение.
Посоченото определя и подхода към разработването на настоящата тема от проекта "Европа 2000. България и Европейския съюз".
| |
|
| |
|
CSD.bg |
|
|
|
 |
|
|
| ©
Център за изследване на демокрацията. |
 |
|
Страницата, която се опитвате да отворите, е архивирана. Можете да посетите новия ни сайт тук. |
|
