4.1. Права и
защита на интересите на България в
процеса на сближаване на
законодателството
Основните права
на България в процеса на
подготовката за пълноправно
членство в ЕС се свеждат до:
- свободен избор
на подходите, начините и
съдържанието на националната
законова и институционална основа
на подготовката за членство в
контекста на поетите ангажименти и
поставяни изисквания;
- свободен избор
на приоритетите при реформирането
на законодателството;
- ползване на
техническа помощ от ЕС при
подготовката за пълноправно
членство;
- паритетност при
уреждането на взаимоотношенията;
- отстояване в
двустранните отношения на
съществуващите по- благоприятни
условия и търсене на възможности за
тяхното развитие;
- въвеждане на
ограничителни мерки (до 7 години) за
свободното установяване на
компании и граждани в определени
отрасли на промишлеността, където
има сериозни социални проблеми;
- ограничаване
достъпа на чужди граждани и фирми
до отрасли и дейности, които се
субсидират от държавата или -
недопускане на държавно
субсидиране за установените фирми
и лица.
Основният
ориентир в подготовката на
пълноправното членство е да се
гарантира недопускането на
дискриминация (базирана на какъвто
и да е признак) по отношение на
социалните права на гражданите.
При изпълнението
на ангажимента по чл.39 от ЕСА
(относно сумирането и признаването
на осигурителните периоди, както и
свободното превеждане на страната-
длъжник на всички престации,
базиращи се на вноски) и във връзка
с принципа за "cost and benefit analisys",
следва да се оценят вероятните
равнища на взаимни задължения и при
очертаващи се (което е много
вероятно) по- големи наши
задължения, да се отстоява
възможността за по- късно (след
финансовото стабилизиране на
фондовете "Обществено
осигуряване" и "Здравно
осигуряване") реализиране на
това изискване.
4.2. Предложения в
областта на координирането на
системите за социална защита.
1.
Реконструирането на българската
система за социална защита да се
извършва в посока на нейното координиране
(съгласуване) с общите цели,
задачи и принципи, възприети от
страните- членки на ЕС и посочвани
по- горе. Конкретните стъпки,
приоритети, меахнизми и срокове са
въпрос на политически избор,
национален консенсус и
възможности.
Има основания да
се твърди, че с известно предимство
би следвало да се ползва
изпълнението на ангажиментите по
ЕСА, тъй като те са конкретно поети
от страната. Трябва да се има
предвид обаче, че преговорите за
присъединяване ще обхванат цялото
законодателство на Общността,
което усложнява задачата и ще
изисква значително време и
координирани комплексни усилия
(особено от структурите на
централната изпълнителна власт) за
нейното решаване.
2. Разумен
изглежда предлаганият в "Бялата
книга" подход, при който се
приема, че е необходимо и възможно с
"една стъпка" да се въведе за
всички лица приложението и обхвата
на цитирания Правилник 1408/71. Тази
стъпка обаче трябва да се предхожда
от значителна подготвителна
работа, включваща:
обмен на
информация с ЕС,
детайлно
изясняване на съдържанието на
общоевропейската нормативна база и
институционални рамки,
анализ на
очакваните разходи и ползи ("cost -
benefit analisys"),
техническа помощ
по адаптирането на
законодателството и изграждането
на институциите.
Следователно,
през следващите 10 години от
подготовката за пълноправно
членство, подготвителната работа
може да обхване първите 5 години, а
пристъпването към прилагане на
Правилник 1408 и Правилник 574/72/ЕЕС,
утвърждаващ процедурите по
приложението на 11408 - за втората
половина на периода.
От
институционална гледна точка,
предвид значимостта на процеса
може да се предложи създаването на Междуведомствен
съвет по реформата и координацията
на социалното законодателство.
Съветът следва да включва
представители на Парламента
(Социалната комисия),
Президентството, МС, МТСГ, МЗ, МФ,
Министерство на правосъдието, МВнР,
Съвета по законодателство.
Междуведомственият съвет следва да
ползва в своята дейност национални
и външни консултанти. Резултатите и
намеренията е за препоръчване да се
обсъждат в НСТС.
4.2.1. Конкретни
мерки за координиране на
законодателството и сближаване на
политиките в областта на
социалното осигуряване, здравното
осигуряване и безопасността на
труда.
Реформата в социалното
осигуряване трябва да отговаря
на следните основни изисквания:
- да се реши
принципно въпросът за
финансирането на системата, който
има решаващо значение за успеха на
реформите.
- постепенно да се
ликвидира държавният монопол, но
отдръпването на държавата да не
става прекалено рязко. Преходът към
адекватна на пазарната икономика
система на социално осигуряване
налага ограничаване на държавната
намеса за гарантиране на човешкото
съществуване и насърчаване личното
участие и усилията на индивида да
се справя сам.
- да се освободи
напълно социалното осигуряване от
несвойнствените му функции.
Реформата в тази област трябва да е
насочена към възстановяване
връзките на системата с принципите
на класическото социално
осигуряване.
Целта на
реформата в социалното осигуряване
е да се повиши ефективността от
работата на системата за набиране
на вноските, съкращаване на времето
от подаването на документите до
изплащането на обезщетението,
намаляване на административните
разходи. От жизнено важно значение
тук е въпросът за освобождаване на
предприятията от несвойнствените
за условията на пазарната
икономика огромни задължения във
връзка със социалното осигуряване.
Съдържателната
страна на реформата ще засегне
въпроса за пенсионната възраст,
паралелното участие на
работодателите и работниците чрез
вноски за социално осигуряване. На
по-късен етап ще е особено важно да
се търси възможност за обвързване
размера на обезщетенията с
индивидуалния принос на
осигурените лица.
При по-ранното
присъединяване на Испания и
Португалия, както и в отношенията
със страните от ЕАСТ е приложена
следната схема. След договаряне и
уточняване на техническите промени
и допълнения в горепосочените
Постановления в продължение на
дълъг период от време, техният
териториален обхват е бил разширен.
Очевидно още от самото начало на
действие на споразуменията за
асоцииране е нужно да започне
подготовка на специализирани кадри
и обмен на информация между
административните структури,
занимаващи се със социално
осигуряване. Примерът на другите
страни показва, че става дума за
постепенен процес на
приспособяване към общоприетите
принципи на социално осигуряване в
ЕС.
В случая за
България предстои приемането на
необходимите съвременни закони за
социално осигуряване във всичките
му раздели и огромна работа за
реорганизация на
административните структури и
повишаване ефективността им. Както
вече беше споменато, в областта на
социалното осигуряване няма
изисквания за хармонизация на
законодателството. Въпросът е в
това да се създадат всички
необходими предпоставки за
техническа адаптация на схемите за
социално осигуряване в България
спрямо вече възприетите стандарти
и принципи в ЕС (осигурителни
рискове, пенсионна възраст,
финансиране и т.н.).
Конкретните мерки
трябва приоритетно да включват и
уреждане в законите за социално и
за здравно осигуряване материята,
свързана с осигуряването на
български граждани, работещи в
чужбина и на чужди граждани от
страни на ЕС, работещи у нас.
Чуждите граждани от страни-членки
на ЕС и членовете на техните
семейства, легално пребиваващи и
работещи на територията на
страната, да бъдат третирани
наравно с българските граждани.
Още в първия
5-годишен период от подготовката за
пълноправно членство следва да се
уредят социално- осигурителните ни
взаимоотношения с другите
асоциирани страни, произтичащи от
натрупан трудов стаж и придобити
осигурителни права на български
граждани в съответната страна и
обратно. Тези взаимоотношения
следва да се уредят по установилата
се в ЕС практика. Така асоциираните
страни ще влязат в ЕС без взаимни
претенции, а самите процедури по
уреждане на осигурителните права
ще позволят натрупването на опит в
тази сложна материя.
В областта на здравното
осигуряване могат да посочат
следните конкретни мерки и подходи
за защита на нашите интереси в хода
на подготовката за пълноправно
членство:
1. Въвежда се
изчаквателен период от няколко
(примерно 3 месеца), през който
наемният работник, започнал работа
в страна- членка на ЕС да няма право
на здравно осигуряване - респ. на
безплатна медицинска помощ и
обезщетения при временна загуба на
трудоспособност поради трудова
злополука или професионално
заболяване.
За този период
примерно може да се въведе
изискване лицето да бъде здравно
застраховано в съответна
национална застрахователна
компания. Възможно е националният
здравен осигурителен фонд да поеме
част от разходите по тази
застраховка, разбира се при
положение, че даденото лице е било
редовно осигурявано.
При положение, че
не се възприеме идеята за здравно
застраховане, може да се предложи
през този изчаквателен период
страната- длъжник да трансферира
разходите по здравното обслужване
и осигуряване на съответния
работник в размери, използвани в
националната здравно- осигурителна
система. Разликата над тези равнища
да се поема (а) от самото лице или (б)
от застрахователната компания.
Един такъв подход, при наличните
съществени различия в цените на
здравните услуги и равнището на
обезщетенията при болест в
България и страните от ЕС (и ако не
се настоява от западните партньори
за "изравняване" в абсолютен
размер на взаимно трансферираните
суми), би съдействал за финансовия
стабилитет на
здравноосигурителния ни фонд.
След изтичането
на изчаквателния период работникът
се осигурява на общо основание в
рамките на съответната национална
здравноосигурителна система по
месторабота.
2. Алтернативен
подход на горния е да се обвърже
отсъствието (неприемането) на
изчаквателен период и
възприемането на гарантирано право
на здравно осигуряване още от
първия ден на трудовия договор с
възприемането на задължението
работникът да бъде
"придружаван" от направените
за него осигурителни вноски за
последните (примерно 3) месеца преди
започването на работа в друга
страна- членка.
От гледна точка
интересите на България този подход
има преимуществото, че в страната
ще влизат по- големи по абсолютен
левов размер вноски, в сравнение с
тези, които бихме изпращали в други
страни. (Това съждение разбира се е
валидно при положение, че броят на
българските работници в други
европейски страни- членки не
превишава значително броя на
чуждестранните работници у нас.)
3. Ако се наложи да
се възприеме в "чист" вид
изпълнението на ангажимента за
"свободно превеждане на
страната- членка- длъжник на всички
обезщетения", базиращи се на
вноски, от гледна точка на
финансовата стабилност и
възможностите на българската
здравноосигурителна система,
оправдано би било да се защищава
следната позиция: превежданите
дължими суми за здравно обслужване
и за изплащане на обезщетенията при
загуба на трудоспособност поради
трудова злополука или
професионално заболяване да бъдат
съобразени с националното
законодателство на страната,
извършваща трансфера и
съответстващи на националното
равнище на цени на здравни услуги и
обезщетения.
4. Възможно е да се
въведе (по примера на други страни -
напр. Канада) в националното ни
законодателство ангажиментът
българската здравноосигурителна
система да гарантира на
българските граждани, които
работят легално в чужбина, право на
здравно осигуряване в продължение
на една година веднъж (примерно) на
седем календарни години. Тези
гаранции естествено се
осъществяват при условията,
посочени в т.3, като може да се
въведе и изискване за минимален
осигурителен стаж в българската
здравноосигурителна система. Извън
тази една година лицето се
осигурява било по силата на
индивидуална здравна застраховка,
било - в рамките на здравното
осигуряване в страната, където
работи.
По отношение безопасността
и опазване здравето на работниците
на работното място подготовката
през първия етап следва да се
ориентира към проучване и
създаване на условия за въвеждане
на мерките, подкрепящи
подобряването на безопасността и
здравето на работниците на
работното им място, съгласно
посочената вече C.D.89/391/EEC. През същия
този етап (с ориентировъчна
продължителност около 3 години, във
връзка с очакваното развитие на
общата икономическа среда в
страната) радикално трябва да се
подобри организацията работата на
главната инспекция по труда и
координацията на нейната дейност с
органите по хигиена на труда. В
последните 2/3 от преходния
10-годишен период може да се
пристъпи към подготовка на
условията за възприемането на
посочените частни (индивидуални)
директиви в тази област, както и на
бъдещите документи на Общността.
4.2.2. Конкретни
мерки за координиране на
политиката и сближаване на
законодателството в областта на
доходите.
Тук основен
документ, който следва да се има
предвид е Directive 80/987/EEC (insolvency of employers)
- относно неплатежоспособността на
работодателя. Документът цели чрез
създаването на гаранционен фонд
във всяка страна- членка, да се
осигури изплащането на неизплатени
на работниците заплати в случаите,
когато работодателят е
неплатежоспособен.
С оглед
съобразяването с този
документ,първоначално е необходима
информация за неговото детайлно
съдържание и за прилаганите
подходи в отделните страни - членки.
Едни от главните проблеми тук са:
дефинирането на понятието
"неплатежоспособност на
работодателя" (временна и трайна,
вкл. - фалит); съчетаването на
интересите на кредиторите и на
работниците в случай на
неплатежоспособност; начините за
набиране на средства в
гаранционния фонд, за неговото
управление и контрол. Техническа
помощ от страна на ЕС ще бъде
полезна за тяхното изясняване и
уреждане.
Необходимо е да се
въведат механизми (фонд) за
гарантиране изплащането на
трудовите възнаграждения в случай
на неплатежоспособност на
работодателя.
Що се отнася до
антиинфлационната защита на
доходите, най- добрият инструмент
тук безспорно е овладяването и
снижаването на темповете на
инфлация. Решаващите инструменти
за това са от арсенала на
икономическата политика, което още
веднъж потвържадава тезата за
необходимостта от тясна обвръзка
между икономическа и социална
политика, между икономическа и
социална реформа.
4.2.3. Насоки за
координиране на политиката и
сближаване на законодателството в
областта на социалното
подпомагане.
В тази област най-
важният ориентир е посочената Council
Recommendation of 24.6.1992 on common criteria concerning
sufficient resources and social assistance in social protection
systems. Досегашните мерки за
въвеждане на схема за поддържане на
доходите при бедност могат да се
оценят като стъпки, вписващи се
европейската практика. Наложително
е обаче допълване на
законодателството с гаранции за
подпомагането на специфични
рискови групи от населението
(инвалиди, деца, многодетни
семейства). Това изисква
създаването на закони за защита на
децата и семействата, на инвалидите
и възрастните хора.
4.2.4. Други
специфични проблеми и необходими
законови и институционални
промени.
1. Особено важно
условие за приспособяването на
националното законодателство и за
ефикасното му прилагане е
създаването на механизми и
възможности за съдебна защита
на социалните права на гражданите.
Това изисква създаването на
трудови (социални) съдилища и
регламентиране на тяхната дейност.
2. Все във връзка
със защитата на социалните права,
специфичен остър проблем за
България е широко разпространеното
неспазване на трудовото
законодателство. Необходими са бързи
и радикални законови и
институционални промени в Главната
инспекция по труда и нейните
регионални структури, които да
създадат условия за премахването
на този правен нихилизъм чрез засилване
на контрола върху спазването на
трудовото законодателство и
увеличаване на неговата
ефикасност. Налице и известен
институционален вакум по защитата
и охраната на труда. След като
отпаднаха административните
функции на бившите профсъюзи, и
техните права се ограничиха само до
ролята на сигнализатор,
новосформираните държавна
институция /Главна инспекция по
труда/ не е състояние все още да
обхване контрола върху спазването
на правилата за работа в безопасни
и здравословни условия на труд.
Непокрит остава в много голяма
степен частния сектор, където по
правило отсъствуват и синдикални
организации.
3. Използването на
техническа помощ и в този случай е
полезно. Програмите и институциите,
от които може тя да бъде поискана са
СБ (структурен или хибриден заем за
МТСГ), PHARE.
Защитата на
потребителите е посочена изрично
при изброяване на областите, за
които се налага сближаване на
законодателството по силата на ЕСА.
То предвижда и сътрудничество
между България и страните от ЕС за
постигане на пълна съвместимост
между системите за защита на
потребителите. В този смисъл е
задължително съответните държавни
органи да се запознаят най-подробно
със съдържанието на горепосочените
Директиви.
4. Необходими са
мерки за укрепването и развитието
на социалния диалог на всички
равнища - особено на регионално и на
микроравнище. Използването на
техническа помощ (напр. по програма
PHARE) е възможно, достъпно и полезно
(вж Treaty on European Union - social policy protokol and
agreement, Art. 1,3,4; "Livre vert sur ...",
p.21,61,81.). Усилията в тази област
следва да започнат незабавно в
рамките на 2.5 млн екю, отпуснати от
програма PHARE за развитие и
укрепване на социалния диалог,
както и да се обогатят през
следващите години на
подготвителния перод.
5. Крайно
необходими са бързи мерки за
обучението на кадри от
централните ведомства на
изпълнителната власт относно
изискванията, произтичащи от
приспособяването на социалното
законодателство и институциите.
Подобни действия са необходими и по
отношение на специалистите,
работещи в синдикалните
централи.Изпреварващи мерки са
необходими по "европейската"
подготовка на бъдещите специалисти
- сегашните студенти във ВУЗ, което
съществено би улеснило процеса по
адаптиране на националното ни
законодателство. Реализирането на
съвместни проекти и програми със
западни университети и научни
институции в рамките на PHARE
програмите ACE и TEMPUS са
препоръчителни.
6. Предприемането
на законодателни инициативи
(Народно събрание, Министерски
съвет, Федерация на потребителите)
с цел защита на потребителите е
част от прехода към пазарна
икономика. То е изключително важно
и от гледна точка на изпълнение на
задълженията по ЕСА и подготовката
за интегрирането ни в единния
европейски пазар. Подготовката и
приемането на специален закон за
защита на потребителите, който да
отчита и изискванията на
законодателството на ЕС ще бъде
неразделна част от подготовката на
България за пълноправно членство в
ЕС. Желателно е да се набавят и
преведат на български език всички
Директиви и своевременно да се
отчетат изискванията им в бъдещите
български юридически документи.
Наред с това ще са
необходими допълнителни усилия за
да се доближим до европейските
стандарти. За съжаление вероятно
дълго ще продължи този процес
защото много често потребителите у
нас не познават правата си, а и
отсъствуват механизми, които
ефективно да ги защитават.
Приемането на специализиран закон
и включването на текстове в други
нормативни документи все още не е
достатъчно.
В България има
широки неизползвани възможности за
организиране на
информационно-пропагандни
кампании и образователни програми
за обучение на населението по
проблемите на потребителските му
права. За целта следва да се търси
финансиране и техническа помощ по
линия на програмите за
сътрудничество с ЕС.
7. Дейността по
контрола и защитата на
потребителите следва да се
координира от специализирана
институция, която да съгласува
всички инициативи в тази област и
да следи за реализацията им.
Нейната дейност следва да бъде
подпомогната от консултативни
органи (Федерация на
потребителите).
Има възможности
за по- широко сътрудничество със
сродни организации в страните от
Европейския съюз. Самите
потребители не са запознати с
правата си, но и начините да ги
защитят са ограничени.
В матричен вид
основните предложения могат да се
представят по следния начин:
МАТРИЦА
на
основните ангажименти, изисквания,
мерки и изпълнители
Ангажименти,
Мерки Нормат. Време Изпълители Техн. изисквания база
(срок) помощ (документ)
-----------------------------------------------------------------
В областта на
координирането на системите за
социална защита
Правилник 11
1.Подготвителни - 5 г. Между- Нац.
1408/71, мерки
(посочени в ведомст. и
574/72 доклада) съвет
външни
2. Прилагане
консулт. на конкр.мерки, набелязани през първия период
В областта на
социалното и здравното осигуряване
ЕСА: 1.Осигуряване
на З-н за До МЗ,
1.Чл.38 гражданите
от страни задълж. 12 МТСГ,
членки на
ЕС, легално здравно ме- М-во на работещи в Б-я и на
осигу- се- право-
членовете на
техните ряване ца съдието,
сем-ва
равнопоставеност с
бълг.граждани соц.осиг З-н за МФ
2.Чл.39, 2.Специф.
мерки и Както при т.1 -ал.2, ограничения
за изпълнение на
ангажимента и за защита на
бълг. интереси (за
конкр. мерки вж доклада)
В областта на
безопасността на работниците на
работното място
1.C.D.89/391 1.Институц.
промени З-н за До МТСГ, СБ
в инспекциите по
инспекц. 12 МЗ, PHARE
труда за
подобряване по ме- М-во на
контрола в/у
трудовото труда се- правосъд.
зак-во ца
2.Проучв. и създ. на
З-н за До МТСГ, Тех.и
усл. за въвежд. на
охр. на 3 г. МЗ, инф.
мерки,подкрепящи
труда МП, помощ
подобряване
безопас- МЗХП, - Ц-р
ността на раб-ците
МТРС, за тех
на раб.място. МТр.,
подп.и
Изгр. на с-ма за
КС,КЕ, обмен
охр.на
труда,адекватна др. на на
съществуващата в ЕС, отрас- инф.
вкл.обучение на
раб-ци лови към ЕС ведом- ства
2.C.D.11: 2.Въвеждане
на мерките, Актове Пос- Както в т.1
89/654/EEC заложени в
тези доку- на МС лед-
89/655/EEC менти ните
89/656/EEC 7 г.
90/269/EEC от
90/270/EEC подг.
90/394/EEC период
90/679/EEC
93/88/EEC
92/57/EEC
92/58/EEC
92/85/EEC
92/91/EEC
92/103/EEC
92/104/EEC
В областта на
защитата на доходите
C.D. 1 Гарантиране
правото Кодекс 2 год. МТСГ, 80/987/EEC за
получаване на на МФ Ц-ра към
заработен доход при труда ЕС
несъстоятелност
на (З-н
работодателя.Създ.
на за
гаранц. фонд.
фалитите)
В областта на
защитата на потребителите
1.ЕСА,чл.93
Сътрудничество с цел З-н за 3 год. МС
Регион.
пълна
съвместимост защита подпрогр
на с-мите за
защита на потр. по PHARE
2. C.D. цит. Превод на
директивите През преходния период
Ц-ра към
в доклада и
включване в нац.з-ни ЕС
В областта на
човешките ресурси и движението на
работната сила
1.ЕСА, Усъвърш. на
съществу- Между- 2 год. МС -
чл.41-44 ващите и
скл. на нови правит.
споразумения за
обмен спогод-
на работна сила
със би
страни на ЕС
2. ЕСА, Хармонично
развитие Съвм. 2 год. МС и PHARE,
чл.77 на чов.
ресурси и прогр. Европ. TEMPUS
повишав. на образ.
и с ЕС общо-
квалификационното
образ.
равнище фонда-
ция
Реформа в с-мата
на З-н за 1 год. МС PHARE,
образованието и
висшето TEMPUS
квалификацията
образов.
З-н за
заетостта
Подготовка на
Индика- Пост. МС PHARE
кадри за рефор-
тивна
мите, вкл. за
прогр. и
присъединяване
конкр.
към ЕС проекти
Взаимно
признаване Двустр. Пост. МС
на периоди на
обуч., спогодби
дипломи и
др.докум.
за квалификация
_. Първоначалните
схващания за размера и формите на
помощите от ЕС за страните в преход
също бяха много наивни. Очакванията
за безвъзмездна помощ се
разминаваха съществено с
действителния и обем, а
предоставянето на кредити се
считаше за лесна процудура без
много условия.
_. Тези въпроси се
разглеждат в следващото изложение.
_. В тази част на
разработката не се разглеждат
Европейските споразумения за
асоцииране, които са предмет на
следващия раздел.
_. С отказа на
Великобритания от присъединяване
към Споразумението за социална
политика се стигна до
съществуването на два правни
режима в социалната сфера: старият,
който е уреден от Римския договор и
измененията в Единния европейски
акт и новият, който се установи със
Споразумението за социалната
политика.
_. Вж. Бяла книга -
параграф 2.16.
_. Самите
процедури по прилагането на
механизмите на социалното
партньорство, както и въпросите,
свързани с правния статут и
прилагането на постигнатите
споразумения все още не са
достатъчно изяснени.
_. Със закони са
уредени само задълженията на
работодателите да правят вноски за
специализирания фонд
"Професионална квалификация и
безработица" (Указ 156), както и
известни данъчни облекчения за
едноличните търговци при
разкриване на нови работни места
(Закон за дънък общ доход). Кодексът
на труда също гарантира определена
квота работни места и някои защитни
мерки срещу уволнения уязвими
категории работна сила, както и
краткосрочни обезщетения при
закриване на работни места.
_. За сега Р
България е подписала две
споразумения за размяна на работна
съла с Германия. В напреднала фаза е
подписването на споразумение за
приемане на сезонни работници в
Гърция. Предоложение за сключване
на споразумание за размяна на
стажанти с цел езикова и
професионална квалификация са
направени на Кралство Белгия и
Република Франция.
_. Този момент има
възлово значение за цялостната
успешна подготовка на членството
на България в ЕС, поради което на
него ще бъде отделено специално
внимание в т.4.
_. вж Treaty on European Union
- social policy protocol and agreement; "Livre vert sur la
politique sociale europeenne (options pour l'Union)",
Commission des Communautes Europeennes, 1993, p.21, 61, 81.
_. Появилите се
напоследък частни
социално-осигурителни и
застрахователни пенсионни и други
фондове все още са с
нерегламентирани от държавата
правила и надзорни механизми.
_. Подобни явления
се наблюдават във всички страни,
осъществяващи преход от
централно-планирана към планова
икономика.
_. Тези принципни
характеристики са изведени от "Les
enfants et la transition vers l'economie de marche", Etude
de UNICEF, citee dans le doc.6623 /1992 de Conceil de l'Europe,
p.13.
_- Тук може да се
посочи наличието на известна
противоречивост между текстовете в
+ 2.12.( позоваващ се на чл.100а 3 от
Договора), където се говори за
хармонизиране на националното
законодателство и +2.24.(позоваващ се
на чл.51 от Договора), където се
посочва, че системите за социална
защита на страните- членки не
трябва да се хармонизират, но
трябва да бъдат координирани.
_- Много тревожен
симптом за държавното отношение
към "третия сектор" е
орязването на бюджетната субсидия
за "Отворено общество".
| 
