|
 |
|
|
| |
|
|
| |
| Становище относно проекта за Закон за търговския регистър и относно проекта за Правилник за воденето и съхраняването на търговския регистър, изготвено от Вера Иванова, съдия при Окръжен съд-гр.Пловдив
|
| |
СТАНОВИЩЕ
относно проекта за Закон за търговския регистър
и относно проекта за Правилник за воденето и съхраняването на ТР
Проектът за Закон за търговския регистър (ПЗТР) и Проектът за Правилник за воденето и съхраняването на търговския регистър (ППВСТР) са изготвени изключително професионално. Подготвена е уредба за електронно водене на търговския регистър и за връзките с останалите видове регистри, с която се дава адекватен отговор на съвременните изисквания за регистрация на търговците.
Бих искала да се спра на проблемите, които виждам. Надявам се съображенията да бъдат полезни във връзка с осигуряването на истинност и ефикасност на търговския регистър.
Създадените в последните години в някои европейски държави системи за търговска регистрация чрез електронни търговски регистри, водени от органи извън съдебната система, не предвиждат осъществяване от тези органи на контрол за законосъобразност относно представените документи и относно наличието на посочените за вписване обстоятелства. По начало такива системи предвиждат регистрация на значително по-малък обем обстоятелства относно търговците (предимно – при първоначалното учредяване; промените се отразяват в много по-малка степен, отколкото нашият Търговски закон предвижда). Може предварителен (преди подаването на документите в регистъра) контрол върху част от документите да се осъществява от традиционно обучени за това специалисти по търговско право (например, нотариуси). Възможно е контрол върху настъпването на регистърните обстоятелства и надлежното им документиране въобще да не бъде осъществяван преди подаването на документите в регистъра. Регистърът проверява дали са представени определени документи (без проверка по същество) и от кого и извършва прехвърляне на данните в своята електронната база данни. Тези системи са създадени в държави с развита пазарна икономика, в които е осигурен ефикасен контрол (от съсловни организации, от данъчни органи, от прокуратурата) и ефективна отговорност за вреди и загуби при евентуално заявяване и вписване в регистъра на неверни обстоятелства.
Разпоредбата на чл.25,ал.3 от ПЗТР предвижда деклариране от заявителя под страх от наказателната отговорност истинността на изложените от него обстоятелства, но това предвиждане само по себе си едва ли може да осигури добросъвестност при заявяването на обстоятелства за вписване. Регистърното производство понякога е свързано с огромни имуществени интереси, а наказателното производство в България едва ли може да осигури бързо (включително за нуждите на регистъра) решаване на въпроса има ли основания един заявител да бъде подведен под наказателна отговорност или не.
Разпоредбата на чл.15,ал.2 от ПЗТР (съответно, чл. 27,т.3 и т.4 от ПЗТР) предвижда Агенцията по вписванията да проверява наличието и надлежното документиране на подлежащите на вписване обстоятелства и подлежащите на обявяване актове. Това е контролът, който понастоящем се осъществява от съдилищата.
Уредбата относно търговските регистрации, създадена от Търговския закон, предвижда засилен съдебен контрол относно настъпването на многобройни обстоятелства, подлежащи на регистрация. Това е закономерно с оглед условията в България. Воденият от съда търговски регистър не търпи недопустими и неистински вписвания. Проверката, която извършва съдът, има за цел именно предотвратяване на незаконосъобразни вписвания. Съдебната система е създала организация и практика при работата по регистъра, които позволяват бързото и в повечето случаи ефективно решаване на проблемите по регистрациите. Несъмнено е, че основните проблеми на бизнеса при започване и осъществяване на търговската дейност не са свързани с регистърното производство пред съда (което отнема в масовия случай около 7 дни), а с многобройните други регистрации и разрешения.
Не мисля, че Агенцията по вписванията следва да осъществява контрол за законосъобразност относно настъпването на регистърните обстоятелства или за надлежното им документиране. Това е специфична и наистина трудна дейност. Понякога (при вписване на промяни относно вече регистрирани обстоятелства) тя създава трудности дори на съдиите, които на ниво Окръжен съд имат добра подготовка и опит в правоприлагането. Възникват сложни ситуации, включително такива, за които няма конкретно законодателно решение, които съдиите могат да решат именно с оглед специфичните правомощия на един съдия да знае и прилага закона. Мисля, че служителите на регистъра няма да могат да се справят с такава дейност. Отделно от това се поставя въпросът защо една специфична дейност по правоприлагане, в която има натрупан опит в продължение на 15 години в съдилищата, да се прехвърля на институция, която сега да започва да я осъществява тепърва и без да разполага нито с обучените кадри на съдебната система, нито с възможностите на правоприлагането, предоставени на съда.
При извеждане на търговския регистър извън съда би следвало да се следват модерните европейски практики при съобразяване с реалностите в България и при надлежно изготвена реалистична програма за конкретните стъпки и промяни, включително разпределение на функциите и подготовка на осъществяващите ги субекти. Механично пренасяне на дейността по контрола относно истинността на регистъра, осъществяван сега от съдилищата, към Агенцията по вписванията, едва ли отговаря на европейските изисквания и едва ли може да осигури истинност и ефективност на търговския регистър.
Несъмнено, за един съдия работата по регистрациите в огромния брой от случаите е доста скучна. В масовите случаи на констатиране на нередовности и оставяне на регистърните преписки без движение причината е незнание и неразбиране на закона от тези, които изготвят документите. Агенцията по вписванията обаче на сегашния етап и при сегашните условия едва ли би работила с по-различни заявители.
В някои случаи обаче се налага в регистърното производство да се решават от съда наистина сложни въпроси, които изискват високи професионални качества с оглед да не се допуска злоупотреба с права и засягане на законни интереси както на съдружници или акционери, така и на лицата, които следва да влизат в контакт с търговците при търговския си оборот. Например, в ситуациите на оспорено като незаконосъобразно искане за вписване на изключване на съдружник в ООД или в ситуациите на проведени две общи събрания на акционерите на едно и също място по едно и също време, които са взели различни решения и се иска вписване на тези решения, един орган извън съдебната система не би могъл да извършва вписване, регистърното производство ще бъде блокирано за неопределен период от време (години за приключване на съдебните дела) и статутът на дружеството ще създава проблеми както за самото дружество, така и за съконтрахентите му (актуални или евентуално, бъдещи, каквито най-вероятно в такава неясна и рискова ситуация просто няма да има). Съдебната система с оглед спецификата на осъществяваните от нейните органи дейност има решения и за подобни случаи.
Съдията в едно регистърно производство може по начало да реши и проблеми от материално-правно естество. При сделки с търговски предприятия или при набиране на капитал на търговско дружество чрез апорт съдът извършва проверка относно (прехвърляните) вещни права, каквато един регистърен административен орган не ми е известно някъде да извършва. В регистърното производство един съдия прилага не само норми на Търговския закон, но и многобройни други норми от българското законодателство с оглед приложимостта им при конкретна регистрация – било относно правосубектност, било относно правомощия на органи, било относно спазването на специални изисквания, било относно установяване на всички елементи от сложни фактически състави (ГПК, ДПК, ЗППЦК, ЗЛЗ, ЗСч., Закон за банките, Закон за адвокатурата и много други). При регистрации на увеличаване на капитал на търговски дружества също възникват сериозни проблеми, за някои от които конкретна регламентация няма. Съдията може да събира доказателства в регистърното производство, включително и в открито съдебно заседание. На практика в съдебното регистърно производство могат да се намерят решения на различни видове проблеми, които в регистърно производство извън съда не могат да бъдат разглеждани.
Когато възникнат спорове относно подлежащи на регистрация (или регистрирани вече) обстоятелства от орган като Агенцията за вписванията, по начало би следвало винаги да се предвижда и да се създаде законова уредба за отбелязване на исковите молби и за последиците от това.
Целта на съдебното регистърно производство и извършването в него от съда правоприлагане е да се установи дали заявеното за вписване обстоятелство наистина съществува. При конститутивните вписвания (а и не само при тях) извършваната от съда предварителна проверка осигурява вписването само на съществуващи и законосъобразно настъпили обстоятелства. Промяните в текстовете на чл.140 и чл.231 (съотевтно, чл.74) от ТЗ не създават яснота относно момента, от който обстоятелствата пораждат действие (евентуално, вероятно тази преценка ще бъде предоставена на всеки заинтересован и на съда, решаващ възникнал спор). Всеки спор обаче би водел до невъзможност за извършване на регистрация, висящност на регистърното производство и изчакване на приключване на спорното съдебно производство за години напред.
При предвиждане Агенцията по вписванията да извършва проверка относно надлежното документиране на подлежащите на вписване обстоятелства с проекта за ЗТР се премахват текстове от ТЗ (чл.174,ал.2,изр.3, чл.192а,ал.3), посочващи какви конкретно документи следва да се представят за установяване на заявените за вписване обстоятелства и не е ясно как органите на Агенцията ще извършат тази проверка. Премахва се изискването за нотариална заверка в хипотезата на чл. 223а,ал.3 от ТЗ, която с оглед спецификата на искането е преценена като уместна дори при сегашните условия, когато проверката се извършва от съда.
При множеството дейности на съда по администриране на процедури във връзка с регистърното производство, които не се предвижда да отпаднат, изолирана е промяната в чл.72,ал.2 от ТЗ.
Промяната в текстовете на чл.637 и чл.638 от ТЗ не е свързана с предмета на проектите. Не виждам необходимост от подобна промяна, напротив, нормите имат своето значение.
Предвиждат се правила само относно регистъра на търговците. Останалите регистрации остават в съда, включително и на субекти, които са близки по дейност на търговците, но не се дефинират като такива (например, сдруженията за напояване). По начало уместно е електронният регистър да бъде унифициран и да обхваща всички субекти, подлежащи на регистрация.
В проекта за Правилник за воденето и съхраняването на търговския регистър не е предвидена уредба на специфичната фигура на прехвърляне на предприятие с фирмата от едноличния търговец. Следва да се обмисли уредба и на случая по чл.265 от ТЗ. В уредбата относно промяните за ООД вероятно технически е пропусната норма относно регистрация на увеличаване на капитала. Следва да се предвиди хипотезата на регистрация на деноминиране на размера на капитал и на промяна в дружествен договор, учредителен акт, устав. При АД липсва уредба за регистрациите на мандата и броя на членовете на органите (чл.165,т.4 от ТЗ).Липсва уредба на хипотезите по чл. 194,ал.3,изр.2 и на чл. 194,ал.4 (и с предвидените промяни) от ТЗ. Относно кооперациите липсва уредба на случаите по чл. 3,ал.4 във вр. с чл.2,ал.3,т.3 от ЗК (органи и състав), чл.3,ал.4,т.2 от ЗК (размер на отговорност на членовете на кооперацията над дяловите им вноски, когато такава отговорност е предвидена в устава), на кооперативните съюзи (чл.54,ал.3 от ЗК), относно преобразуване на кооперации (чл. 37 от ЗК).
Изготвил: Вера Иванова,
Съдия при Окръжен съд-гр.Пловдив
| |
|
| |
|
CSD.bg |
|
|
|
 |
|
|
| ©
Център за изследване на демокрацията. |
 |
|
Страницата, която се опитвате да отворите, е архивирана. Можете да посетите новия ни сайт тук. |
|
