|
 |
|
|
| |
|
|
| |
| Бележки по законопроекта за търговския регистър, изготвени от Анета Братанова, съдия в окръжен съд - гр. Варна
|
| |
Очевидна е целта цялото регистърно производство да бъде регламентирано чрез нарочен закон. При това положение се налага извода за следните очевидни празноти:
1. Липсва разрешение на проблема за спирането на регистърното производство като правна възможност. Понастоящем проблемът е регламентиран чрез нормата на чл.430 ГПК, която е неудачна и често създава условия за злоупотреби чрез блокиране на дружествената дейност. Желателно е спирането на регистърното производство като правен режим да се уеднакви с този по чл.308-309 ГПК като се предостави възможност за преценка на допустимостта и евентуалната основателност на висящия търговски или гражданскоправен спор, който е предпоставка за спирането. Добре е да се предвиди възможност за обжалване на акта за спиране на регистърното производство както е по общия процесуален режим.
2. Движението на регистърното производство не е регламентирано с ясни процесуални норми. Препоръчително е да се установи нормативно срок за изпълнение на указанията по чл.28 от ЗТР. Необходимо е да се регламентират последиците в случай, че указанията не могат да бъдат връчени, тъй като заявителят не е посочил коректно адреса си или изобщо не е посочил такъв /последните две хипотези са често срещани в практиката/. В нормата на чл.29 ЗТР да се предвиди възможността за оттегляне на сезиращото заявление.
Нормата на чл.498 ГПК е буквално пренесена в новия текст на чл.34 ЗТР без каквато и да е промяна, а това е текст, който независимо от наличието на ТР № 1/2002 год. създава проблеми в практиката. Добре би било се помисли за прецизиране на текста, тъй като нормата е ЕДИНСТВЕНАТА възможност за защита на трети лица от осъществени вписвания в търговския регистър.
Добре е да се предвиди възможност за вписване, респ. даване на гласност на някой дружествени спорове /особено чл.74 ТЗ/, вкл. и заведени искове по чл.498 ГПК, за да може да се приложат последиците по заличаване на вписването. В много от случаите, заличаване не може да се осъществи, тъй като заличаването влиза в колизия с нормата на чл.493, ал.2 ГПК. Режимът може да бъде подобен на нормата на чл.70, ал.4 ТЗ.
Считам за абсолютно нецелесъобразен предвидения ред за обжалване на отказите. Понастоящем постановените откази в болшинството си съставляват произнасяния по сложни правни казуси, свързани най-често с разпоредителни сделки с предприятия, изменения в капитала, апортни вноски и др. Отказите, постановени на формални основания са рядко явление. Добре е на посоченото основание обжалването да съставлява СЪДЕБНА, а не административна процедура. Ревизиращият орган задължително следва да бъде ОС по седалището на търговеца.
Съжалявам за изключително краткото време, който мога да си позволя за коментар. ЗТР е наложителен, но не бива да се пропуска една от най-важните особеностите на регистърното производство. Едностранният му характер с още по-голяма сила задължава законодателя да действа така, че да обезпечи и гарантира проверката от високо квалифицирани и подготвени кадри с юридическо образование. Поради несъвършенствата в съществуващата уредба /пр. в производството по заличаване на търговеца след проведена ликвидация/, проверката от регистърния съд често съставлява почти единствената гаранция за законосъобразност на вписванията. Всички промени по обстоятелствата, свързани с АД са с голяма фактическа и правна сложност. Същото се касае и за преобразуването. Регистърното производство е усложнено и от масовото участие на чуждестранни дружества. Квалификацията на кадрите, които движат регистърното производство следва да бъде основен приоритет на реформата.
С уважение: А.Братанова
Съдия, Варненски окръжен съд
| |
|
| |
|
CSD.bg |
|
|
|
 |
|
|
| ©
Център за изследване на демокрацията. |
 |
|
Страницата, която се опитвате да отворите, е архивирана. Можете да посетите новия ни сайт тук. |
|
