|
 |
|
|
| |
|
|
| |
Търговският регистър - въпрос за 50 млн. лв. годишно
ПАРИ - 25/10
|
| |
РЕФОРМАТА, която набира скорост с изваждането на фирмената регистрация от съда, срещна както бизнесадмирации, така и много критики. Проектозаконът за търговския регистър е изработен и с него ще се направят съществени размествания в началния старт за всеки търговец.
Експертите вече са готови със своите становища и критики по нормативния акт.
Техните подозрения варират от апетити за онези 50-60 млн. лв. годишно, които се събират от такси за фирмена регистрация, до съмнения за обслужване на тесни интереси и затвърждаване монопола на определени компании, които вече държат позиции в електронното обслужване.
У нас се въвежда по-несъвършена система от тази в други страни, твърди анализ на Института за пазарна икономика. Експертите считат, че с новия законопроект добрите идеи се прилагат половинчато. Така беше и с други закони като този за частните съдия-изпълнители, на които им беше вменено съжителство с държавните и на практика им беше забранено да работят в цялата страна.
В този проект също са заложени капани
Чуха се вече протести срещу решението търговският регистър вместо в търговските палати и камари да се води от Агенцията по вписванията. Така регистрацията ще зависи от създаването и оборудването на агенцията, а това вероятно ще оскъпи процеса на регистрация. Тарифата, по която ще се плаща за услугите, ще се определя от Министерския съвет, но не са ясни критериите и принципите за съставянето й. Експертите допускат, че основен принцип може да се окаже стимулирането на служителите на агенцията
и развитието на материалната й база. Противно на конституцията регистрацията според проектозакона е задължение за търговците, а не тяхно право. Авторите на проекта очевидно са пропуснали да разберат докрай, че фирмите се регистрират не за да плащат данъци, да създават работни места и да работят с държавната администрация, а поради някакви други причини - най-вече да бъдат част от една безлична система на доверие и да имат достъп до капитали, от което да печелят, отбелязват от института. И този проект пропуска възможността да се опростят изискванията за регистрация на търговец. В същността си той променя само средствата за регистрация.
Конкретни проблеми
В проекта липсва възможността за мълчаливо съгласие на заявлението за вписване на търговците в регистъра. Публичността е заявена, но е ясно предварително, че тя ще бъде ограничена от такси за справки, от изисквания за предварителна информация. За да провери някой обстоятелствата около дадена фирма, трябва да знае името и идентификационния номер на търговеца. Иначе казано, търсещият справка ще трябва да плаща, и то само за отговор - да или не, при това за фирма, която вече му е известна.
Нима е забравено, че основният смисъл на един търговски регистър в електронен вид не е да улеснява работата на администрацията, а да улеснява търсенето на бизнесконтакти и доверието при сделките
Такси пък се събират за всичко и многократно. Сегашните фирмени отделения на съда, както вече беше отбелязано, генерират приход от 50-60 млн. лв. Очевидно една от идеите на законопроекта е да запази това равнище на приходи.
Изискването за лична информация на търсещия данни в регистъра противоречи на стопанските принципи, на закона за достъп до обществена информация, оскъпява процеса и ще създаде допълнителни ограничения на възможностите за повече прозрачност. За сметка на това служителите на Агенцията по вписванията ще могат да търгуват с информация. Това също е едно от предположенията на Института за пазарна икономика.
Освен всичко не е направена реална оценка на разходите. С две думи, не се знае колко ще струва регистърът.
Голямата пререгистрация
Законопроектът изисква през такъв процес на пререгистрация да минат всички търговци. Макар и да се казва, че за това не се дължат такси и че немалка част от вписванията се правят служебно, включително удостоверенията от сегашния съд по регистрацията, процесът ще бъде дълъг и много скъп за търговците.
Монопол
Възможността за електронно вписване в регистъра е обвързана със сегашния монопол на две фирми, които издават електронен подпис. Една съществена част от законопроекта обслужва точно техния интерес, твърдят от ИПИ.
Мнения
Евгений ИВАНОВ, главен секретар на съюза на работо-дателите в България: Досега имаше корупционен примес
АЗ приветствам идеята за изваждането на фирмения регистър от съда, още повече че ние бяхме част от работната група, която пишеше закона. Затова много се радвам. Досега процедурата траеше повече от месец, при това тя беше с корупционен примес. На едни делата се внасяха по един начин, на други по друг. Имаше и посредници, които бяха наети лица и те бавеха още повече работата. Освен това, когато съдът излезе във ваканция, вписвания не се правеха. Сега всичко е много прозрачно, а пререгистрацията на фирмите е безплатна и ще трае най-много 2-3 дни. Ние сме съавтори на новия закон за търговския регистър и го подкрепяме. Вече всичко става с един номер, който събира в себе си данъчния номер, БУЛСТАТ и митническата регистрация. С този закон ние подобряваме бизнессредата.
Красимир ДАЧЕВ, зам.-председател на БТПП: Държавата не е добър управник
ИЗВАЖДАНЕТО на фирмения регистър от съда е нещо задължително. Държавата не се занимава с регулации, защото това не е нейна работа. У нас тя е и работодател, и регулатор, както никъде по света. Трябва да се знае, че държавата не е добър управник и според мен не трябва да борави с парите. По повод новия закон за търговския регистър не го знам в детайли но мисля, че се прави някакъв полуфабрикат. Нашият регистър - на БТПП, е признат в целия свят. Аз предлагам държавата да излезе от управата на държавната собственост, за да може управлението да бъде професионално.
Фантоми
Между 400 и 700 хиляди е броят на мъртвите фирми в България, част от които се използват за финансови измами, посочи Божидар Данев, председател на Българската стопанска камара. Авторите на законопроекта предвиждат възможност при пререгистрацията на фирмите с дублиращи се имена първата, явила се за пререгистрация, да запази оригиналното си име. Това предложение предизвика критики от страна на представител на Американската търговска камара, според когото с това се създават възможности за спекулации. Кина Чутуркова от Американската търговска камара предложи да се въведе график за пререгистрацията, за да може тя да се извърши плавно и в рамките на определения срок.
Отзвук
Авторите предвиждат този закон да влезе от 1 септември 2006 г. Изискването на ЕС е до 1 януари 2007 г. всяка страна членка да е изградила електронен търговски регистър.
Божидар Данев обясни още, че при създаването на електронен търговски регистър трябва да се има предвид неговата операционна съвместимост с други национални регистри - като този на Агенцията по приходите, на НОИ, на митническата система, имотния регистър и други.
Според председателя на Софийския градски съд Светлин Михайлов основният проблем на законопроекта е, че служителите в Агенцията по вписванията няма да имат никаква юридическа квалификация.
Автор: Надя МАРИНОВА, Венелина Григорова | |
|
| |
|
CSD.bg |
|
|
|
 |
|
|
| ©
Център за изследване на демокрацията. |
 |
|
Страницата, която се опитвате да отворите, е архивирана. Можете да посетите новия ни сайт тук. |
|
