CSD:СТАНОВИЩЕ НА АСОЦИАЦИЯ НА ТЪРГОВСКИТЕ БАНКИ ПО ПРОЕКТА НА ЗАКОН ЗА ТЪРГОВСКИЯ РЕГИСТЪР


	CSD.bg

СТАНОВИЩЕ НА АСОЦИАЦИЯ НА ТЪРГОВСКИТЕ БАНКИ ПО ПРОЕКТА НА ЗАКОН ЗА ТЪРГОВСКИЯ РЕГИСТЪР

14.11.2005г.

Банковата общност в РБългария, чиято представителна организация е Асоциацията на търговските банки, оценява политическите приоритети на настоящото правителството, приемствеността в управлението, ангажиментите на страната във връзка с присъединяването към ЕС и отчита, чe развитието на пазарна икономика и утвърждаването на демократична правова държава изисква сигурна и прозрачна среда за започване и извършване на стопанска дейност и за надлежно сключване и изпълнение на договорите от една страна, и сигурна и навременна правно валидна информация за търговците от друга.
С проектите на Закон за търговския регистър и Правилник за воденето и съхраняването на търговския регистър бяха запознати всички членове на АТБ. По наша оценка предвидената реформа в областта на търговската регистрация, като част от по-голяма реформа по създаването на единен регистър, би се отразила в значителна степен на работата на банките и поради тази причина АТБ би желала да вземе отношение към обсъжданата в публичното пространство материя, като изрази становище по проектите на Закон и Правилник. Становището на АТБ е формирано в резултат от обсъждане с представители на членовете на АТБ и е прието от Управителния съвет на Асоциацията.
Изготвянето и приемането на Закон за търговския регистър би поставило начало на осъществяването на идеята за създаване на Централен регистър на юридическите лица и Единен електронен регистърен център - необходимост, с оглед поетите от страната ни ангажименти за задължително въвеждане на електронното регистриране до 01.01.2007 г., съгласно Първата директива по дружествено право на ЕС. Централизирането в Агенцията по вписвания на цялостната дейност по регистрацията и идентификация на юридическите лица се предпоставя с отпадането на данъчната регистрация след 11.02.2006 г. и ще придобие завършен вид с приемането на обсъждания проект за закон. Известно ни е, че предложената трансформация на регистрационните процедури от съдебни в административни, е предвидено да се основава на принципите на създаването на единна електронна бази данни, публично достъпна през Интернет; създаване на уникален идентификационен номер за всяко юридическо лице; евтина и бърза единствена регистрация; опростени процедури; унифициране, стандартизиране и централизиране на водените регистри. Същевременно е необходимо да се създаде и запази общественото доверие в търговския регистър и в надеждността, навременността и правната валидност на предоставяната единствено и само от регистъра информация за юридическите лица.
С оглед на гореизложеното, АТБ подкрепя по принцип идеята търговският регистър да бъде преобразуван като единна информационна система, да се унифицират и стандартизират подаваните документи, както и всички други действия, които биха довели до ускоряване на производството и облекчаване на достъпа до информация относно вписаните обстоятелства. Считаме, че по този начин би могло да се доразвитие идеята, заложена в чл. 7 от Закона за кадастъра и имотния регистър, като се осъществи връзка между всички основни публични информационни системи – кадастъра, имотния регистър, Единния класификатор на административно-териториалните и териториалните единици (ЕКАТТЕ), Единния държавен регистър на стопанските субекти в Република България (БУЛСТАТ), Единната система за гражданска регистрация и административно обслужване на населението (ЕСГРАОН), регистрите на държавните и общинските имоти и търговския регистър.
Приемаме доразвиването на идеята за създаване и поддържане на търговски регистър извън органите на съдебната система, изграден като единна и функционираща on-line електронна система, която да предоставя незабавен достъп в реално време на всички подадени заявления за вписване. Функционирането на търговския регистър като централизирана система on-line на национално ниво ще позволи извършването на вписванията в териториалните звена на Агенцията по вписванията, без рискове от дублиране на заявленията. Очакваме подобна система да създаде възможност, както за бързо разглеждане на заявленията за вписване, така и за бързо извършване на справки относно търговците във всяко от местните поделения на Агенцията по вписванията, включително и по електронен път, което е изключително важно за търговския оборот, в това число и за кредитната дейност на банките.
Бихме искали да подчертаем, че създаването и поддържането на предложения в проектите търговски регистър поставя много сериозни технологични и финансови предизвикателства относно сигурността, надеждността на достъпа и съхраняването на информацията.
Предвид изложеното, бихме искали да предоставим на вниманието Ви редица принципни бележки и предложения по проектите на Закон на търговския регистър и Правилник за воденето и съхраняването на търговския регистър, които се надяваме да бъдат взети предвид при по-нататъшното по-детайлно обсъждане и преработка на проектите:

1. По структурата, съдържанието и предмета на проектите
Прави впечатление, че в проекта на закон не е предвидена връзка с изискванията за вписване, които се съдържат в Търговския закон. Това е направено в Правилника, като са посочени данните, които се попълват за всеки вид търговец. Този подход създава впечатлението, че се касае за технически, а не за законови изисквания. Същото следва и от формулировката на предмета на проекто-закона, който, в съответствие с Указа № 883 за прилагане на Закона за нормативните актове, трябва да урежда основни обществени отношения, а не технология на електронно отразяване на данните, заявени за вписване или обявяване от търговците.
Предлагаме тази наша теза да бъде обсъдена при преработката на проектите.

2. По отношение на идеята за извеждане на производството от съдебната система и превръщането му изцяло в административно.
Изразяваме принципно несъгласие с идеята на законопроекта регистърното производство да протича като чисто административно, без да се предвиди участие в процедурата на лица със съответната юридическа компетентност и знания. Опасяваме се, че извеждането на регистрацията на търговците от компетентността на окръжните съдилища в някои случаи може да доведе до неблагоприятни последици.
За вписването на някои видове дружества или обстоятелства не е достатъчна проверката за наличие на определен набор документи и тяхното оформяне от външна страна. Нужна е и правна преценка относно тяхната валидност. Например: за редовността на проведено общо събрание; за съответствието на лицата, избрани в органите на управление със съответните изисквания на специални закони (Закона за банките, Закона за застраховането, ЗППЦК и пр.); за редовността на направена апортна вноска в капитала и др.
В момента към служителите на Агенцията по вписванията няма предвидени никакви професионални или други изисквания, които да гарантират правилността на преценката им при вписване. Според нас, такива изисквания следва да се въведат или да се предвиди участието в регистърното производство на лица, със съответната юридическа компетентност, знания и образование.

3. Необходими промени и синхронизация на проекто-закона със съществуващите нормативни актове в аспекта на цялостната реформа
Прави впечатление, че законопроектът не предвижда създаване на Правилник за прилагането на закона, а, според нас, това се налага. Правилникът по чл.17 от проекта, уреждащ воденето и съхраняването на търговски регистър би следвало да бъде по-скоро акт, който допълва и изменя Устройствения правилник на Агенцията по вписванията, а не да включва съдържанието, с което е предложен. Считаме, че следва да се въведе синхронизиран правен режим за статута, структурата и организацията на Агенцията по вписванията, във връзка с новите й функции, вкл. с изменение и допълнение в Закона за кадастъра и имотния регистър и съответно изменение на Правилника за устройството и дейността на Агенцията по вписванията. Като цяло, според нас, следва да се анализира правната среда и проектозакона да се доработи в посока необходими изменения в основни нормативни актове, регламентиращи статута на търговския регистър, каквито са Наредба № 14 от 24.07.1991 г. за водене и съхраняване на регистрите за вписванията и най-вече глава 52 от ГПК, тъй като е видно, че съдът вече няма да има ролята на решаващ орган в охранително производство, каквото е към момента вписването.
При въвеждането на нов код – ЕИК, ще бъдат наложителни и изменения в редица нормативни актове, по-важни от които са Данъчен процесуален кодекс (ДПК) и Кодекс за социално осигуряване (КСО).
Според нас, е необходима и синхронизация, включително с разпоредбите и изискванията на Закона за електронния документ и електронния подпис.

4. По отношение на заличаване на възможността и необходимостта от обнародване на обстоятелствата, подлежащи на вписване.
Премахването въобще на изискването за обнародване в Държавен вестник, според нас, е стъпка със сериозни последици. Въпреки, че това положение произтича от новата концепция за достъп и водене на търговския регистър, премахването на обнародването поставя много въпроси и предизвикателства.
От една страна, добре е, че ще се избегне забавянето по технически причини на обнародването, което съществува в момента. От друга страна, обаче, добросъвестни трети лица могат да бъдат сериозно увредени от тази промяна – поне що се отнася до промените, които могат да засегнат правата на кредиторите по вече действащи правоотношения (прехвърляне на търговско предприятие, преобразуване, прекратяване, несъстоятелност, и др.). Понастоящем всеки има обективната възможност да положи грижа два пъти седмично да провери в неофициален раздел на Държавен вестник дали има обнародвани промени, които го касаят. След премахването на обнародването за сметка на самото формално обявяване/вписване в търговския регистър, за да се постигне същия ефект, трябва най-малкото да позволява под някаква форма получаването на последващо известие поне за тези промени или да се осигури технически достъп в реално време по електронен път до данните в търговския регистър за извършване на неофициални справки за актуалното състояние на вписванията, безплатно по Интернет (като напр. Електронния регистър и картотека на Комисията по финансов надзор) или срещу абонамент. Агенцията по вписванията и в двата случая следва да гарантира достоверността на информацията, до която е осигурен достъпът.

5. Относно предвидения последващ съдебен контрол
Предвидено е съдебният контрол при регистрацията да се замени изцяло със съдебно оспорване от засегнатите лица на неправилно вписаните обстоятелства (чл. 34 от проекта). Според нас, предвидената в чл. 33 отговорност за вреди от страна на Агенцията по вписванията е недостатъчна като гаранция за полагане на необходимата грижа и за недопускане на неправилно вписване, още повече, че тази отговорност е предложена относно “грешки и непълноти при пренасянето на информацията от заявлението или нареждането”. Гаранция за правилното вписване, по наше мнение, може да се обезпечи адекватно само чрез предварителен контрол от юридически компетентни лица преди вписването, което предложение се надяваме да бъде задълбочена обсъдено. /Вж. бележката ни по т. 2/

6. Предвидената в §4 от Преходните разпоредби пререгистрация на вписаните лица в търговския регистър
Смятаме, че в резултат на предвидената в § 4 от Преходните разпоредби процедура за пререгистрация на вече вписаните в търговския регистър търговци, могат да настъпят много затруднения и обърквания.
Считаме, че следва да бъде разработена много подробна уредба за многообразните последици от процедурата на пререгистрация. Съгласно предложения проект, остава неясен въпросът какво следва, ако удостоверението за актуално състояние не бъде получено и пререгистрация не бъде поискана в 2-годишния срок; дали това ще означава автоматично заличаване на търговеца и как ще се извърши ликвидацията му, ако решението е ликвидация, как ще бъдат защитени интересите на кредиторите на този търговец и други.
Като се разглежда проекто-закона в цялост, се остава с впечатлението, че предложената пререгистрация ще доведе до непълен обхват на търговския регистър, като се загуби информацията за търговците, обявени в несъстоятелност и заличени след това. Независимо от предвидените санкции, е вероятно много от търговците в несъстоятелност и ликвидация да не се пререгистрират.
В двугодишния срок за пререгистрация изключването на търговците от регистър БУЛСТАТ ще доведе до разделянето на информацията за търговците и необходимост от търсене и проверка в два регистъра. Промените ще доведат до затруднения за търговците – отпечатването и обработване на бланки за фактури, платежни нареждания, въвеждането в компютърни системи и продукти на данни за ЕИК или ЕИН и много други последици.
Следва да се има предвид и практическия факт, че е много вероятно да настъпят ненужни масови натрупвания на заявители към края на срока, които биха затруднили нормалното функциониране на търговския регистър и може да навредят на интересите на търговци, опитващи се да впишат други обективно подлежащи на вписване/обявяване обстоятелства.
Пререгистрацията би могла да има и много други неблагоприятни последици, предвид и предложеното заличаване на обнародването в Държавен вестник, които, според нас, вносителите на проекта следва да анализират детайлно.

7. Издаване на справки и удостоверения
Основният принцип, върху който е предвидено да се изгради търговският регистър, е неговата публичност и достъпност. Множество правни субекти, включително банките, ежедневно влизат в правоотношения с много други лица. Ето защо, отново предлагаме /вж. бележките по т. 4/ в проекта на закон изрично да бъде регламентирано, че справките за вписвания и обявления, направени чрез електронен достъп до търговския регистър, без да бъдат ангажирани служители на регистъра, следва да са безплатни, или алтернативно – срещу минимален абонамент за определен период от време. Изхождаме от положението, че основна цел на администрацията, включително Агенцията по вписвания, е обслужването на икономическите субекти и улесняването на тяхната дейност /цел, декларирана изрично в резюмето на Стратегия за създаване на централен регистър на юридическите лица и електронен регистърен център на Република България, публикувана в Интернет-страницата на Агенция по вписванията/, а не генерирането на приходи и печалба за Агенцията /декларирано също в Стратегията/. Към настоящия момент, макар и индиректно, е предвиден безплатен достъп до електронната база данни единствено за държавните органи и лицата, на които е възложено упражняването на публични функции.
Предлагаме, с оглед улесняване дейността на лица, явяващи се кредитори на множество длъжници, в проекта на закон да бъде предвидена възможност за справка по видове търговци, относно всички вписвания, направени в конкретен ден, т.е., примерно, при въвеждане на конкретна дата, да се генерира справка /списък/ по видове търговци в азбучен ред за всички лица, по чиито партиди има направени промени на избраната дата.
Предлагаме да се обсъди варианта, който вероятно ще наложи промени и в други нормативни актове, като например ГПК за въвеждане на равнопоставеност при третирането на хартиените и електронните изявления с оглед доказателствената тежест. Според нас, това се налага, както от развитието на обществените отношения, така и от развитието на нормативната база в различни сфери, като напр. ЗППЕПИПС и Наредба № 3 на БНБ.

8. Срокове
Според нас, за да се изпълнят обявените цел на реформата в търговския регистър за постигане на бързина, в проекта на закон следва да бъдат разписани конкретни срокове за извършване на всяко действие в процедурата по вписването и обявяването, като се елиминира употребата на думи като “незабавно”, “веднага” /напр. в глави трета и четвърта от проекта/, които могат да бъдат оспорими. Също така, предлагаме да се предвидят адекватни санкции, които да гарантират изпълнението на задълженията от страна на администарцията.

9. Търговска фирма
При създаването на единен търговски регистър на национално ниво неизбежно ще се получи съвпадение във фирмите на търговци, които са били регистрирани към различни окръжни съдилища. Предлагаме разрешението на колизията, съгласно § 5 от проекта – търговската фирма да запази този, който пръв се е пререгистрирал, да бъде обсъдено още веднъж от вносителите.
Категорично се противопоставяме на чл. 39 и необходимостта да се запазва определена търговска фирма за какъвто и да било срок. Това положение, което сега съществува в практиката, е в несъответствие с чл. 11 от Търговския закон, уреждащ изключителното право фирмата да може да бъде употребявана само от търговеца, който я е регистрирал и в действителност води до необосновани допълнителни разходи по регистрацията.

В заключение, според нас, има необходимост проектите да бъдат задълбочено обсъдени, анализирани и преработени, с максимално широко участие на заинтересованите лица.

CSD.bg

Горе

Страницата, която се опитвате да отворите, е архивирана.
Можете да посетите новия ни сайт тук.