|
 |
|
|
| |
|
|
| |
| РЕЗЮМЕ НА ДИСКУСИЯТА
|
| |
На 1 декември 2005 г. се проведе кръгла маса на тема “Предизвикателствата на прехода: диалогът между обществото и съдебната власт”. Дискусията беше организирана съвместно от Испанското посолство в България и Центъра за изследване на демокрацията като част от поредицата прояви по тези проблеми от 2003 година насам.
В своите встъпителни думи д-р Мария Йорданова, директор на Правната програма на Центъра, подчерта ролята на съдебната власт като средоточие на множество нерешени проблеми на обществото и на отделната личност, в която до голяма степен се отразяват много от несъвършенствата в работата и на останалите две власти – законодателната и изпълнителната. Според нея обществените очаквания към съдебната власт са изключително високи и дискусията за подобряване на диалога между тях е от особено значение. Госпожа Йорданова обърна внимание на обстоятелството, че в последните години интересът в България към испанския модел в реформирането на съдебната власт нараства поради факта, че той се основава в най-голяма степен на консенсус, въплътен в държавния Пакт за реформа на правосъдието.
Изказването на Селсо Родригес Падрон – генерален секретар на генералния съвет на съдебната власт на Испания, бе посветено на ролята на съдебната власт в демократичната държава. Той обърна внимание на значението на правосъдието за икономическия и обществения прогрес, на неговата роля за защита на човешките права, както и на актуалността на теорията на разделението на властите като подчерта, че независимостта на съдебната власт трябва да почива „върху отдалечеността от политическата активност”. Във връзка с това бе разгледана и автономността на управлението на съдебната власт като съвременен механизъм за защита на институционалната й независимост, и по-конкретно – създаването в Испания и други европейски страни на органи (съдебни съвети), които са извън изпълнителната власт, но не са и част от вътрешните органи на съдебната власт.
Господин Падрон представи специфичните изисквания към наказателната политика и правосъдието в контекста на противодействието на икономическата престъпност, организираната престъпност и корупцията - усъвършенстване на наказателното право, засилване на съдебната власт и по-добра координираност, висока степен на специализация и сътрудничество, включително международно съдебно сътрудничество. Липсата на ефикасни мерки в тази сфера се свързва с обществено разочарование и изчерпване на доверието към правосъдието.
Наред с необходимостта от институционтални и законодателни мерки господин Падрон обърна внимание на необходимостта от осигуряване на достатъчно ресурси и на подходяща организация на работата на съдебната власт. Макар че инвестициите в правосъдието са различни и се съизмерват с брутния вътрешен продукт на всяка държава, според г-н Падрон те винаги са равнозначни на „капиталовложение в обществения просперитет”.
В заключение господин Падрон обърна внимание на важността на международното сътрудничество за уеднаквяване на правните системи на страните от Европейския съюз и от гледна точка на участието на Испания в този процес представи своето виждане на темповете и насоките на българската съдебна реформа.
Владислав Славов, член на Конституционния съд и председател на Съюза на юристите в България в изказването си посочи, че темата за общуването между обществото и съдебната власт е разисквана на различни форуми но не като тема на форумите, а в контекста на поставените проблеми. Според господин Славов съществува комуникационен проблем в това общуване, поради което в последно време се правят доста сериозни опити за преодоляването му, но те все още не дават особен резултат. Той подчерта, че в последните години са направени първите стъпки за отваряне на съдебната власт към обществото чрез създаването на пресслужби в по-големите съдилища в страната: създадена е нормативна база, отпуснати са бюджетни средства и в по-големите съдилища вече има назначени пресаташета, които се стараят да представят проблемите на съда, работата на съда, достъпа до съда, за да може действително да се получи една реална преценка за работата на съдебната власт. Този процес обаче е труден и напредва бавно. Той добави, че по-сериозна възможност за отваряне на съдебната власт е компютризирането на съдилищата и сподели, че в тази посока има известни постижения. В последните години повечето от съдилищата вече имат Интернет страници, на които съвсем спокойно може да се прочете доста сериозна информация за това, което предоставя този съд. Нещо повече, България е пионер в създаването на електронна папка в съдебното производство. Според господин Славов много голямо значение за подобряване на диалога общество – съдебна власт има и така наречената Единна информационна система за противодействие на престъпността, която все още не е въведена, въпреки че създаването й вече 9 години се финансира от бюджета. Господин Славов каза още, че в диалога общество-съдебна власт медиите играят много важна роля и че както съдебната власт може да не бъде доволна от медиите така и те могат да бъдат недоволни от съдебната власт. А колко е важно присъствието на медиите в този диалог е обстоятелството, че понякога дадени процеси се представят положително въпреки наличието и на отрицателни резултати, както и обратното. Накрая той подчерта ролята на неправителствените организации, които могат да подпомогнат подобряването на диалога общество-съдебна власт, но между тях няма добър контакт.
Анита Михайлова, член на Висшия съдебен съвет, подчерта, че принципът за независимост на съдебната власт не е в противоречие с отговорността и задълженията на съдебната власт да информира обществото за своята работата, но единствено на базата на законодателството, което регламентира тази дейност. Тя добави, че диалогът между обществото и съдебната власт протича в две форми – пряк диалог между хората, които осъществяват съдебната власт и страните в производството, и опосреден диалог, който се осъществява от медиите. И според нея ролята на медиите в прехода, в условията на демокрация, е изключително важна за начина, по който се отразява работата на съдебната власт, тъй като интересът на обществото към правораздаването винаги е бил изострен и в годините на демократичен преход той е претърпял еволюция: от първоначалното любопитство и първоначалния обикновен интерес към работата на органите на правосъдието до отричане, което през последните години се е превърнало в една изострена критичност. Тази критичност, посочи госпожа Михайлова, се дължи на обстоятелството, че обществото все повече се информира за работата на органите на съдебната власт, тъй като част от материалите в електронните и печатните медии са посветени именно на работата на нейните органи. По-нататък в изказването си тя подчерта, че за да бъде диалогът между обществото и съдебната власт на необходимото ниво, за да бъде двустранен и позитивен, той трябва да се основава на няколко основни принципа – гласност, прозрачност, достъп до информация, обективност и безпристрастност при предоставянето на информацията от различните звена на съдебната система. Реализирането на тези основни принципи на диалог между обществото и медиите госпожа Михайлова вижда в преодоляване на допусканите през последните години грешки при контактите между органите на съдебната власт и медиите. Тя посочи, че понякога получената информация се отразява едностранчиво, приоритетно се отразяват негативните страни в работата и се подценяват постигнатите позитивни резултати, а така също се проявяват предпочитания на различните медии към различните органи на съдебна власт или към конкретни нейни представители, което води до субективизъм в оценката на нейната работа.
Основен акцент в изказването на Петя Владимирова, журналист от в. “Дневник”, беше прозрачността в работата на съдебната власт и възможността медиите да получават достоверна, навременна и пълна информация. Според нея засекретяването произтича от наличието на различни документи на МВР и на прокуратурата и много рядко се прави от съда. Тя говори и за проблемите, с които се срещат не медиите, а обществото, защото медиите са проводникът към него. Госпожа Владимирова подчерта, че информацията тече еднопосочно, най-често се получава по факс от пресслужбата на Върховна касационна прокуратура и няма възможност за обратна връзка, за уточняващи въпроси. В резултат на този подбор, според нея, общуването е неравностойно и като резултат възниква опасността от манипулиране на гражданите.
В хода на дискусията Румен Георгиев, председател на Камарата на следователите в България, обърна внимание на структурната реформа в България, свързана с премахването на следствието като съставна част на съдебната власт. Той наблегна на факта, че у нас за разлика от другите страни от бившия социалистически лагер се осъществява по-различна реформа, не само политическа - към демокрация, но и много сложна икономическа реформа. Според него невъзможността следствието и прокуратурата да противодействат на икономическите процеси, съпътствани от много разграбване и криминална дейност, е била породена от наличието на наказателноправни проблеми, които могат да бъдат решени от законодателя. Като една от причините за формираното в българското общество мнение за ненаказаност той посочи протичащите социални процеси в страната. Наред с това той обърна внимание на факта, че въпреки несъвършенството на системата, у нас осъдените на глава от населението са повече отколкото в много развити европейски държави.
Акцент в изказването на Кауко Ямсен, посланик на Финландия, беше борбата с корупцията и необходимостта от координиране на усилията между правителството и неправителствените организации, по примера на Финландия. Той сподели, че във Финландия има много добра организация, антикорупционна мрежа, която е създадена преди 4 години от министерството на правосъдието и която реализира антикорупционните мерки на ОИСР. В нея членуват 16 или 17 организации, министри, прокурори, следователи и други държавни организации. Тази организация координира политиките на Финландия, подпомага и насърчава следствието и прокуратурата, преследването на корупционни престъпления. Според господин Ямсен, тя има ключова роля в защита на правата и е гарант за откритостта, прозрачността и отвореността на правосъдната система. Господин Ямсен подчерта, че във Финландия всеки гражданин може да изисква информация, при това детайлна информация, по всички въпроси, свързани с финландската правосъдна система. Според него най-важни в борбата срещу корупцията по отношение на правосъдието са достъпът до информация, медиите, администрацията на правосъдието, откритостта към обществото, сигурността на законодателството. Що се отнася до прокурорите, господин Ямсен отбеляза, че ефективната правна рамка за откриване, разследване, преследване и осъждане, е много важно нещо, а прокурорът във Финландия е единственият орган, който може да проследи цялата верига на престъпното деяние – от начало до край. Изхождайки от опита на Финландия, той изрази загриженост от съществуващата в страната ни ситуацията, в която публичните власти се занимават с бизнес и предупреди за евентуалните трудности при тяхното ясно разграничаване.
Според Педро Барсело, предприсъединителен съветник към Министерството на правосъдието, бавните темпове нямат нищо общо с независимостта на съдията и този проблем може да бъде решен от изпълнителната власт или от този, който разполага с финансови средства, защото ако няма достатъчно персонал и ресурси, правосъдието винаги ще бъде бавно и няма да може да задоволява потребностите на обществото от бързо правосъдие. Изхождайки от своя опит той сподели, че понякога изпълнителната власт няма интерес от бързо производство, тъй като то би могло да парализира някои решения на изпълнителната власт. Що се отнася до корупцията той каза, че във всяко демократично общество е абсолютно задължително съдиите да са независими, но отговорни, като независимостта частично се основава на абсолютно отсъствие на политически натиск и на натиск от страна на отделни лица и не може да се разглежда отделно от възнаграждението; отговорността се свързва с решенията на съдията; прозрачността се постига от информацията, която се предоставя на медиите които от своя страна информират гражданите.
Посланикът на Холандия Вилем Александър Ван Ее се спря на политическата значимост на проблемите, които се дискутират. Той подчерта, че не подценява развитието на това, което се случва в България, това, което е било направено и трудната ситуация, в която то е било направено, но че има още много какво да се направи в изтичащото време до 2007 година. Той изрази желание да чуе мнението на представителите на българската съдебна система как на практика ще се решат въпросите които са формулирани в мониторинговия доклад. Г-н Ван Ее добави, че медиите и неправителствените организации са тези, които търсят информацията, а съдебната власт е длъжна, това е нейна отговорност, да предоставя тази информация, тъй като ролята на неправителствените организации, обществото и медиите в осъществяването на контрол е изключително отговорна.
Никола Филчев, главен прокурор на Република България, се спря на два въпроса. Първо, на изискването за прозрачност и информираност на обществото за дейността на прокуратурата и съдебните органи в демократичното общество. Според него по този въпрос се открояват две противоречиви изисквания - от една страна конституционното право на гражданите да бъдат информирани и от друга - конституционния принцип в законодателството за тайната на разследването. И е очевидно, че трябва да се търси баланса между тях, заяви той. Второ, на политическия натиск, на който е подложена прокуратурата, за да може да бъде използвана като инструмент за разправа с политическия опонент.
Нели Куцкова, председател на Съюза на съдиите в България и съдия в Софийски окръжен съд, сподели пред аудиторията становището на съдиите по изпълнение на изискванията в мониторинговия доклад, което е предоставено на Парламента, на ВСС, и на президента. Тя се спря на основните принципи, които трябва да се спазват, а именно: въвеждане на конкурсно начало при постъпване в съдебната система, изготвяне на обективни критерии за оценка при повишаване на работещите в нея, обучение и полагане на изпит след обучението и чак след това назначаване. Госпожа Куцкова сподели, че съдийската гилдия е за ясни критерии, за конкурсно начало и за пълна прозрачност при влизане в системата и при повишаването. Според нея в последните години са се установили много добри взаимоотношения с медиите и въпреки някои некомпетентни и поръчкови публикации огромното болшинство от журналистите, които отговарят като ресор за съдебната система са добронамерени, компетентни и понякога се борят за независимостта на съдебната система повече отколкото самите съдии.
Отправна точка в изказването на Мануел Масуелос, предприсъединителен съветник към ВСС, бе Докладът на ЕК от 25 октомври и изпълнението на препоръките, които той съдържа. Според него в задължението за информиране има различни граници, но то трябва да се изпълнява, без да се накърнява тайната по разследването и достойнството на гражданите. Това, което е необходимо според г-н Масуелос, е самата администрация посредством професионалисти да предоставя подходяща информация, която да може да бъде предадена на обществото и по този начин да бъде съхранен престижът на съдебната система.
Проф. Беленски от Софийския университет се спря на въпроса за образованието в Софийския университет в контекста на бъдещото прилагане на практика на европейското право. Той изрази надежда, че занапред ще се обръща по-голямо внимание на връзката между теория и практика. Във връзка с диалога общество-съдебна власт, той изрази мнението, че всички критикуват съдебната власт, но никой не се замисля за обществото и медиите като посредник. Изрази несъгласие с практиката информацията да тече еднопосочно и да се търси само от съдебната власт. В този смисъл той направи препоръка да се обърне по-голямо внимание на правната подготовка и на обществото като цяло.
Росен Димов, апелативен прокурор на Пловдив и председател на Асоциацията на прокурорите в България, говори за съществуващата от 1 година система на специален отчет, създадена със специална инструкция на главния прокурор, министъра на вътрешните работи и директора на националната следствена служба с цел наблюдение на тежките дела. Според него въведеното наблюдение не само от конкретния прокурор, но и от други 2 институции, както и извършващите се вътрешни проверки по всички сигнали срещу прокурори и други служители на съдебната система намалява корупционния риск. По отношение на борбата с организираната престъпност господин Димов изрази становището, че тя не може да бъде дело само на съдебната власт, а трябва да бъде преследвана от всички държавни структури и изрази удовлетворение от установилото се през последната година между тях взаимодействие. Според него съдебната реформа не е еднократен акт, още по-малко резултатите от нея могат да се усетят веднага.
В своето изказване Чавдар Христов, изпълнителен секретар на КНСБ, подчерта, че дори и чрез диалог обществото не може да влияе върху законосъобразното изпълнение на функциите и задачите на съдебната система, върху това каква да бъде правната рамка и той се свежда фактически до информиране на обществото за това как се работи и защо се работи именно така. Според него в този дебат отсъства онзи, който се явява посредник между обществото и неговите интереси да съществува стабилна правна система - политическите партии и онези, които след това формират изпълнителната и законодателната власт. Той постави въпроса за създаване на специализиран трудов съд, или специализирани състави, каквито има във всички страни от ЕС, което е в ръцете не на съдебната власт, а в ръцете на политиците. И в този смисъл според него възниква и въпросът за затворения дебат за устройството на съдебната система, който е затворен в тесния кръг на политиците и магистратите и не се подлага на обществено обсъждане.
Емануил Йорданов от СДС подчерта, че в последните години дискусиите по тези проблеми протичат без участието на управляващите. Господин Йорданов посочи като пример за откритост Интернет страницата на Върховния административен съд, където гражданите нямат нужда от посредници и всеки, който се интересува би могъл да се запознае с информацията, която го интересува. Той подкрепи част от отправените упреци към законодателната власт, но категорично не се съгласи с това, че вината за съществуващото положение е само на законодателната власт. Като пример той посочи Единната информационна система за противодействие на престъпността, която от дълги години е регламентирана в Закона за съдебната власт и все още не функционира. Според него, когато става дума за дебат, то такъв трябва да има не само между съдебната власт и обществото, но и между съдебната и законодателната власт и особено това е важно по отношение на съдебната реформа.
Елиана Масева, народен представител от Демократи за силна България в своето изказване изрази становище за радикална промяна най-напред на Конституцията и след това, на базата на единна концепция, на материалните закони. Според нея мястото на прокуратурата трябва да бъде преосмислено като се запазят всички гаранции за нейната ефективност и отбеляза значението на процедурата за избора на новия главен прокурор, която би следвало да създава възможност за по-малко политически пазарлъци и политическо влияние върху него. Тя засегна и въпроса за кадрите и техния подбор, тъй като те прилагат законите на практика.
Христо Манчев, зaм.-главен прокурор и ръководител на ВКП изнесе данни за броя на магистратите и броя на делата, които те разглеждат – съответно 4700 и над 500000, от които само наказателните са около 130000. Господин Манчев изрази отношение и по проблема за корупцията като каза, че има и осъдени, има и дела, които се бавят. Според него не бива да се забравя, че в корупцията винаги има 2 страни – този, който дава и от другата страна държавен служител или човек с власт, който взема, но това не са отношения между магистрати – съдия да дава на друг съдия или прокурор - на друг прокурор. Г-н Манчев благодари на българските журналисти за това, че отразяват идеите на прокуратурата, и в голямата си част се стараят да отразят обективно работата на всички съдии, прокурори и следователи.
В своето изказване Митьо Марков, зам.-главен прокурор и ръководител на ВАП подчерта, че резултатите от работата на прокуратурата се публикуват в Интернет и всеки има достъп до тях а по конкретните дела резултатите стават ясни в съдебната зала. По отношение на диалога между обществото и съдебната власт той каза, че диалог може да се води само на базата на закона. Неговото мнение е, че реформата на съдебната власт не е само реформа на прокуратурата и още по-малко мястото на прокуратурата в съдебната власт, защото този въпрос е решен от Конституцията и може да бъде променен само от Парламента.
Мария Йорданова закри дискусията като подчерта ролята на неправителствените организации като инициатор на дебата съдебна власт- общество. Тя отбеляза, че участниците в този диалог имат специфични задачи. Според нея ролята на неправителствените организации е да обобщават чуждия опит и модели, да изготвят и представят своите анализи и предложения за реформи, включително и законодателни, и да ги предоставят на страните в диалога. Очакванията на гражданското общество са, че в най-скоро време ще бъде изработена единна статистика на престъпността, тъй като оценките за работата на съдебната власт се градят на конкретни данни и факти, отбеляза още водещата. В заключение д-р Йорданова изрази надежда, че кръглата маса ще допринесе за създаването на предпоставки за подобряване на диалога както между отделните звена на съдебната власт, така между тях и обществото, включително и медиите.
Преди закриването на дискусията Мария Йорданова представи последното издание на Центъра за изследване на демокрацията “Прокуратурата и разследващите органи в контекста на членството в ЕС”. Това е втората публикация, посветена на съдебната реформа във връзка с мястото и ролята на прокуратурата и следствието и целта й е да продължи широкото публично и експертно обсъждане на различните варианти за реформа на съдебната власт в България.
Съдът, прокуратурата и разследващите органи в държавите-членки на Европейския съюз и страните-кандидатки
Съдебната реформа: прокуратурата и разследващите органи в контекста на членството в Европейския съюз | |
|
| |
|
CSD.bg |
|
|
|
 |
|
|
| ©
Център за изследване на демокрацията. |
 |
|
Страницата, която се опитвате да отворите, е архивирана. Можете да посетите новия ни сайт тук. |
|
