|
 |
|
|
| |
|
|
| |
| Изказване на г-жа Екатерина Михайлова
|
| |
Уважаеми дами и господа!
Благодаря много на Центъра за изследване на демокрацията за тази конференция, която организира. Представянето на господин Шентов ме улеснява за това, което исках да кажа. Аз съм участвала в тези форуми в различно качество. В качеството си на човек, който е бил в управлението, и в качеството си на човек, който е и в опозиция. При всяко мое участие обаче съм била много критична. И днес ще направя своите критики към това, което става в България, не само защото в момента съм народен представител от опозиционна политическа сила, а защото проблемите за корупцията и проблемите с организираната престъпност са едни от най-тежките за България.
Неслучайно последният доклад на Европейската комисия посочи като най-тежки проблеми, най-нерешени въпроси именно темата, съдържаща се в Глава 24 “Правосъдие и вътрешен ред”. Това, което се случва оттогава досега не ме кара да бъда голям оптимист, тъй като практически малко преди доклада, който е решаващ за България, не може да бъде посочено, че случващото се в България като противодействие на корупцията и престъпността е постигнало много високи нива. Какво имам предвид?
На първо място, продължава тенденцията за неспособността на Министерството на вътрешните работи да се справя с организираната престъпност. Продължиха публични разстрели на хора в България, продължи да няма разкриваемост на много от дръзките престъпления, които се случват в България. Един от тях, извън публичните разстрели, е случаят в Пазарджик с убийството на двете момичета, който потресе българската общественост, продължава да е в графата “неразкрити престъпления”, въпреки че беше ангажиран ресурсът не само на Регионалната дирекция на МВР, а беше включено и най-висшето професионално ръководство на Министерството на вътрешните работи.
На второ място, законодателната основа, която беше предприета в рамките на периода от последния доклад на Европейската комисия до настоящия момент, също не би могла да бъде отчетена в най-висока степен като произвеждаща позитивен ефект в противодействието на корупцията и престъпността. Да, вярно е, че имаме нов Наказателнопроцесуален кодекс, както и Административно-процесуален кодекс, който в следващите дни ще бъде приет окончателно. Вярно е, че се направиха промени и в Конституционния ни закон. Това, което беше направено, по моя оценка е недостатъчно, особено в частта с Конституцията. Тук бих искала да посоча два момента в промяната на основния ни закон, които смятам, че бяха палеатив.
На първо място, темата с депутатските имунитети. Видяхме в годините как се използват депутатските имунитети и за политически рекет, и за разместване на политически пластове, и за злоупотреба с права. Именно затова беше необходимо народните представители да се откажат изцяло от депутатските имунитети. С решението, което беше прието от парламента, според мен не се постигна позитивният ефект, който е не само като правна норма, която щеше да бъде записана в Конституцията, но и като възприятие от страна на обществото, че има воля на най-високите етажи на политическата власт да се противодейства на корупционни схеми или на политически посегателства по силата на правни норми.
Именно затова смятам, че приетото от парламента е палеатив в частта на имунитетите и не беше даден достатъчно добър знак за политическа воля, която да препятства появяването на политическа корупция във всяка една от трите власти на държавата.
Втората сериозна критика, която имам към промяната, извършена в Конституцията, е именно в частта, в която изпълнителната власт ще може да се бърка в независимата съдебна власт, най-вече в частта с бюджета, която министърът на правосъдието ще може да предлага на Висшия съдебен съвет.
Тези критики според мен не са черногледство, а са по-скоро безпокойство за това, че, отчитайки какво е извършено от България в Глава 24 от преговорния процес с Европейския съюз, може да доведе до предпазна клауза за България именно в тази част – Глава 24, което няма да е добър сигнал за България и ще означава, че българските институции, българските политици не са успели да доведат докрай реформи, които да направят България страна със справедлив съдебен процес, да се стига до наказуемост на всеки, който е извършил нарушение или престъпление. Нещо, за което говориха много от преждеговорившите, че това е един от най-важните елементи за превенцията и за ефективността в борбата с корупцията и организираната престъпност.
Какво още искам да кажа във връзка с темата, която днес разискваме, и конкретно доклада, който ни е представен от Центъра за изследване на демокрацията? Един от много съществените въпроси, който е повдигнат в този доклад, е темата с политическата корупция. Политическата корупция, която съвсем нормално след 15 години демокрация придобива и нови форми, придобива нови начини, по които се злоупотребява. Ако преди години говорехме за това, че основните корупционни процеси са свързани с приватизационния и следприватизационния процес, то днес говорим предимно за политическа корупция и това има отразяване в доклада в сферата, свързана с обществените поръчки. Естествено – просто се намираме в друг етап на развитие на страната и формите на корупция се изменят. Това е нещо съвсем естествено. Въпросът е как противодействаме и какви механизми още могат да бъдат използвани, за да бъде ефективно.
Според мен за да се случат нещата, трябва да бъдат предприети поне още няколко крачки от страна на законодателната и изпълнителната власт, а също така да разчитаме на ефективна съдебна власт и на активни действия на новия главен прокурор. Какво още трябва да бъде направено според мен?
Не е уреден до момента адекватно и ефективно въпросът за конфликта на интереси между лицата, намиращи се на високите етажи на властта, и съответните закони, които трябва да препятстват именно такова сливане.
На второ място, не са достатъчно уредени, има необходимост от ново законодателство, свързано с етичните норми, които трябва да бъдат приложими както за депутати, така за магистрати, така и за министри. Не само етични норми, а трябва да има санкции. Ние имаме Закон за публичност на имуществата, в който вече има санкции, но тези санкции са крайно недостатъчни и би трябвало да има последваща промяна на законодателството, което да разшири и публичността, и наказуемостта за покриването на информация.
На следващо място, бих желала да кажа, че е изключително важно какви сигнали – за политическата корупция специално – дават политическите партии. Имат ли те желанието да се справят с този проблем, като започнат първо от себе си? Ако ще говорим за акция “чисти ръце”, то трябва “чисти ръце”- акцията да започне на първо място в политическите партии, които да носят отговорност за лицата, които предлагат както на избираеми места - било то депутати, кметове и общински съветници, така и в администрацията на ниво политически кабинети или пък в съответните дирекции, в които попадат техни представители. Това не трябва да бъде само пожелателно, а трябва да може да се въведе и в правни норми. Струва ми се, че може да се мисли за промяна на изборното законодателство, което да дава възможност публично да се оповестява към момента на избор на един или друг кандидат какво е неговото имуществено състояние, какви са неговите интереси, тоест конфликт на интереси може ли да настъпи след заемането на позицията на едно лице на определена публична или политическа позиция. Тоест първо работата трябва да започне от партиите.
На второ място, разбира се, трябва да има много сериозен и граждански, и съдебен контрол. И в доклада, и днес се чу, а и това е публично достояние, че има политически фигури и политически партии, които дори не се свенят сами да заявят, че се възползват от политическата си позиция, за да обграждат себе си и политическите си партии с обръчи от фирми. Тези думи станаха нарицателни от предизборната кампания през лятото, но те, за съжаление, започнаха да се пълнят все повече с доказателства.
Искам да посоча съвсем конкретно към днешния ден – във връзка с наводненията, които станаха и проверките, които започнаха да се правят и да излизат като информация, се вижда, че на определени места едни и същи фирми са извършвали определените ремонти и се оказва, че след това все едно нищо не е свършено, а милиони и стотици хиляди левове от българския данъкоплатец са потънали точно в такива обръчи от фирми. Именно затова политиците и от управляващи, и от опозиция са длъжни да предложат решения точно на тези проблеми, свързани с политическата корупция. Иначе не бива да се сърдим, ако ни казват “всички сте маскари”, защото хората не могат да правят разликата от един и друг, а виждат пред себе си практика на системна злоупотреба с политическа власт в посока на използване на лични и корпоративни интереси.
На финала искам да кажа за третата сфера, за която стана въпрос и която е залегнала в доклада, а именно – публично-частният аспект и партньорство между официалните държавни институции и гражданското общество, в това число и неправителствения сектор. Задължена съм да го кажа точно днес, защото сме на конференция, организирана от една неправителствена организация, която поставя много актуално злободневните теми на деня и е успяла днес, както и в предишни години, да събере на най-високо ниво представителство на трите власти и да събере медийния интерес към това, което предлага. Без работата на неправителствения сектор по горещите точки трудно ще можем да имаме ефективна превенция с корупцията и организираната престъпност. Ние дължим благодарност на тези организации. Трябва да продължи подкрепата им и насърчаването им, дори и много често да чуваме от тях нелицеприятни неща и за политици, и за институции, в цялост на държавата ни. Без коректив, без партньорство с гражданския сектор, и то остро да поставя именно горещите въпроси на деня, трудно бихме могли да говорим за развита демокрация. Затова благодаря на г-н Шентов и на целия екип на Центъра за изследване на демокрацията и му пожелавам все така критично да успява да посочва недъзите, които има българската институционална система, особено в темата корупционни практики и начините за предотвратяването им.
Благодаря ви.
| |
|
| |
|
CSD.bg |
|
|
|
 |
|
|
| ©
Център за изследване на демокрацията. |
 |
|
Страницата, която се опитвате да отворите, е архивирана. Можете да посетите новия ни сайт тук. |
|
