|
 |
|
|
| |
|
|
| |
Новите моменти в ролята на прокурора в досъдебното производство.
Фигурата на наблюдаващия прокурор.
|
| |
Понятието “наблюдаващ прокурор” не е ново за държавните обвинители. То винаги, в някаква степен, е отразявало връзката между конкретен прокурор и контретно дело от досъдебното производство. Поради йерархичната структура на прокуратурата, би могло да се твърди, че наблюдаващият прокурор по едно дело е този, на който е възложено да упражнява прокурорските функции по него на съответното ниво от прокурорската йерархия.
Ако се върнем 25 години назад, правила за „наблюдаващия прокурор” можем да открием в Правилника за прилагане на Закона за прокуратурата и в Инструкцията за работата на органите на предварителното производство, известна като ИРОПП, издадени от тогавашния главен прокурор, професор по наказателно право – Костадин Лютов и тогавашния министър на вътрешните работи Димитър Стоянов. И двата акта са издадени през 1983 год. възоснова на Закона за прокуратурата от 1980 год., действал до 1994 год. (По същото време е бил издаден и правилника за СКИ). Още тогава, с ППЗП е прието за всяко досъдебно производство съответната прокуратура да образува наблюдателно производство. Наблюдаващият прокурор е имал задължение да упражнява постоянно ръководство и надзор върху разследването по делата на специален отчет.
След прехода към демокрация, за първи път “наблюдаващият прокурор” се среща в Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите след изменението му от м. юни 2003 год. (ДВ, бр. 56 от 2003 г.)
ЗАКОН за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите
Чл. 91. (2) (Нова - ДВ, бр. 56 от 2003 г.) Остатъкът от иззетите наркотични вещества, получен след отделянето на представителните проби, се предава за съхраняване в Агенция "Митници" с постановление за унищожаване, издадено от съответния наблюдаващ прокурор.
Чл. 96. (1) (Нова - ДВ, бр. 56 от 2003 г.) Наблюдаващите прокурори, издали постановления за прекратяване или отказ за образуване на досъдебно производство за престъпления, свързани с наркотични вещества, в едномесечен срок от издаването им изпращат копия от тях на Агенция "Митници".
Около година по-късно главният прокурор, министърът на вътрешните работи и директорът на Националната следствена служба издадоха съвместна ИНСТРУКЦИЯ № 1 от 22.03.2004 г. за работата и взаимодействието на органите на предварителното разследване (ДВ, бр. 30 от 13.04.2004 г., попр., бр. 37 от 4.05.2004 г.), в която се очерта значението на понятието “наблюдаващ прокурор”.
Чл. 11. (1) Предварителното разследване се ръководи и по него се упражнява надзор за законност само от наблюдаващия прокурор или от компетентния по-горестоящ прокурор.
В чл.40 и чл.42 от Инструкция № 1 за РВОПР се предвиди, че по едно дело на районна или окръжна прокуратура могат да се определят наблюдаващи прокурори от съответната апелативна и от Върховната касационна прокуратура.
В тази връзка следва да се посочи, че са налице някои много странни разрешения – наблюдаване на едно дело от три инстанции, невъзможност да се преценява, дали делото да се вземе на специален отчет, почти задължителна двуинстанционна проверка на необжалваните прокурорски актове за спиране или прекратяване на наказателното производство. Самата инструкция беше обнародвана два пъти, като вторият път беше във вид на поправка, но и във втората редакция не са избегнати множеството грешки.
В НПК “наблюдаващият прокурор” за първи път се регламентира със създаването на новата ал.1 на чл.176 (ДВ, бр. 89 от 2004 г.) Прокуратурата упражнява постоянен надзор върху делата в предварителното производство чрез наблюдаващ прокурор. С този текст се възпроизведе чл.41 ал.2 от отменения 10 години преди това ППЗП.
Повод да се позове на фигурата на “наблюдаващия прокурор” е имал и Конституционният съд на Република България - с Решение № 7 от 16.12.2004 г. по конст. д. № 6/2004 г.
По искане на главния прокурор КС на РБ е разгледал доколко отмяната на т. 2 и 3 от чл. 176 НПК (§ 52, т. 2 ЗИДНПК - ДВ, бр. 50 от 2003 г. ) намалява възможността на прокурора да реализира ръководство и надзор върху разследващия орган и върху цялостното досъдебно разследване. Става дума за отмяна на правомощието на прокурора да изисква делото или материали от него. Тъй като след постъпване на искането и допускането му за разглеждане по същество е настъпила законодателна промяна в разпоредбата на чл. 176 НПК , като с § 13 ЗИДНПК (ДВ, бр. 89 от 2004 г.) е създадена нова ал.1 със следното съдържание: "Прокуратурата упражнява постоянен надзор върху делата в предварителното производство чрез “наблюдаващ прокурор", КС на РБ е намерил искането в тази му част за неоснователно.
Окончателното легализиране на понятието приключи с приемането на Новия НПК и с измененията на Закона за съдебната власт (ДВ, бр. 86 от 2005 г.)
За мястото на „наблюдаващия прокурор” – дали то да бъде в устройствения ЗСВ или в НПК се разгоря дискусия в Народното събрание и по точно във Временната комисия по правни въпроси, която разгледа Проекта за Наказателно-процесуален кодекс, внесен от Министерския съвет:
Според заместник-председателя на ВКС Румен Ненков:
ВЪВЕЖДАНЕТО В НПК НА ФИГУРАТА "НАБЛЮДАВАЩ ПРОКУРОР" КРИЕ ГОЛЕМИ РИСКОВЕ. Идеята един прокурор да носи отговорността за ръководството и надзора над разследващите органи и да извършва действията след приключване на разследването е добра, но реализирането й при сегашните кадрови възможности на прокуратурата и огромния брой на досъдебните разследвания е твърде нереалистично. Така или иначе въпросът е организационен и трябва да се решава на основата на промени в законовите и подзаконовите нормативни актове, отнасящи се за устройството и дейността на прокуратурата. Регламентирането на "наблюдаващ прокурор" в НПК в много случаи ще създаде предпоставки за спорове, дали процесуалните действия на прокурора са извършени от надлежен орган, дори и при уговорката, че при обективна необходимост законът допуска наблюдаващият прокурор да бъде заменен от друг прокурор.
Според господин Христо Манчев – първи заместник-главен прокурор
Фигурата на “наблюдаващия прокурор” не е новост за нашия наказателен процес, а идеята за един и същ прокурор от началото до края на производството е само технически и организационен въпрос, който не е предмет на Наказателно-процесуалния кодекс.
Според госпожа Татяна Дончева от ПГ на КБ
Фигурата на “наблюдаващия прокурор” е абсолютно необходима, но като технология и организация на процеса, не и като процесуална фигура. Съществуването на наблюдаващ прокурор като процесуална фигура създава възможност за безконечна отмяна на актове под предлог, че не са извършени от наблюдаващия прокурор. Прилагането на наблюдаващ прокурор в буквален вид, тоест на прокурор, който ще започне работа по един материал от първия момент и ще го довърши като обвинителен акт, дава добри резултати при малки и средни по големина прокуратури, но не и при големи. Така че това е нещо, което трябва да изчезне от процеса, ако не искаме да създадем хляб на адвокатите.
Според господин Яни Янев от ПГ на НДСВ
Наблюдаването на наказателното производство от един прокурор от началото до неговия край съответства на принципа на несменяемост на съдебния състав в съдебната фаза и затова трябва тази идея да бъде възприета.
Според господин Атанас Атанасов от ПГ на ДСБ
Проблемът за наблюдаващия прокурор е проблем организационен и не попада в обхвата на Наказателно-процесуалния кодекс.
Дискусията продължи и по време на двете четения на законопроекта и в крайна сметка “наблюдаващият прокурор” се появи и в ЗСВ и в НПК.
ЗАКОН за съдебната власт
Чл. 118. Прокуратурата следи за спазване на законността, като:
1. (нова - ДВ, бр. 39 от 2006 г.) ръководи разследването и упражнява надзор за законосъобразното му провеждане;
2. (нова - ДВ, бр. 39 от 2006 г.) може да извършва разследване;
3. (доп. - ДВ, бр. 74 от 2002 г., предишна т. 1, бр. 39 от 2006 г.) привлича по установените в закона ред и срок към отговорност лицата, които са извършили престъпления, и поддържа обвинението по наказателни дела от общ характер;
4. (предишна т. 2 - ДВ, бр. 39 от 2006 г.) упражнява надзор при изпълнението на наказателните и други принудителни мерки;
5. (доп. - ДВ, бр. 133 от 1998 г., предишна т. 3, бр. 39 от 2006 г.) предприема действия за отмяна на незаконосъобразни актове и за възстановяване в бързи и неотложни случаи на самоуправно нарушени права;
6. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 39 от 2006 г.) в предвидените от закона случаи участва в граждански и административни дела.
Измененията в чл.118 от ЗСВ са свързани с измененията в чл.127 от Конституцията, тъй като двата текста са принципно идентични.
Чл. 118а. (Нов - ДВ, бр. 86 от 2005 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2006 г.) В изпълнение на функцията по чл. 118, т. 3 прокурорът ръководи разследването като наблюдаващ прокурор.
(2) Когато участието на наблюдаващия прокурор при разглеждане на делото в съдебно заседание е невъзможно поради уважителни причини, по-горестоящият прокурор определя друг прокурор, който да го замести.
С ал.1 се подчертава ръководната роля на прокурора в досъдебното производство. Същевременно обаче с този нов текст възникват редица неясноти. Примерно кой е наблюдаващия прокурор, когато прокурорът извършва разследването или пък има ли наблюдаващ прокурор по дела, водени срещу неизвестен извършител.
До момента няма практика на съдилищата да проверяват, дали наблюдаващият прокурор се явява в съдебно заседание или такъв определен от по-горестоящия прокурор. В същото време вече има прокурори, които издават заповеди за определяне на прокурори, които да се явят пред съда. Фактът, че се издават заповеди за това, а не постановления, е в подкрепа на становището, че фигурата на наблюдаващия прокурор има организационен характер, а не процесуален.
Да разгледаме някои от по-важните текстове на новия НПК, касаещи функциите на прокурора във фазата на досъдебното производство.
НАКАЗАТЕЛНО-ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС
Функции на прокурора в наказателното производство
Чл. 46. (1) Прокурорът повдига и поддържа обвинението за престъпления от общ характер.
(2) В изпълнение на задачите по ал. 1 прокурорът:
1. ръководи разследването и осъществява постоянен надзор за законосъобразното му и своевременно провеждане като наблюдаващ прокурор;
Чл.46 ал.2 т.1 е първият текст от НПК, в който се среща фигурата на “наблюдаващия прокурор”. С този текст се разширява компетентността на държавния обвинител по ръководство и надзор върху следователите и дознателите и досъдебното разследване.
2. може да извършва разследване или отделни действия по разследването и други процесуални действия;
Съществена новост в тази реформа на българската наказателно-процесуална система е, че на прокурора се връща правомощието да извършва цялостно досъдебно разследване, което той имаше до изменението на НПК от 1997 г. Това повишава отговорността на държавния обвинител, който вече разполага не само с правомощия за ръководство и надзор върху разследващите органи, но и на собствено основание може да извършва цялостно досъдебно разследване – от образуването му, до предявяване на материалите от разследването и постановяване на окончателния за досъдебната фаза процесуален акт.
3. участва в съдебното производство като държавен обвинител;
4. вема мерки за отстраняване на допуснатите закононарушения по реда, установен в този кодекс, и упражнява надзор за законност при изпълнение на принудителните мерки.
(3) По-горестоящият по длъжност прокурор и прокурорът от по-горестоящата прокуратура може писмено да отмени или измени постановленията на непосредствено подчинените му прокурори. Неговите писмени указания са задължителни за тях. В тези случаи той може и сам да извърши необходимите действия по разследването и други процесуални действия.
В ал.3 на чл.46 от НПК относно правомощията на по-горния прокурор е отпаднала неговата правна възможност да извършва действия от компетентност на непосредствено подчинените му прокурори. Това правомощие обаче, съществува в чл.116 ал.2 от ЗСВ, който закон е общ за организацията и функционирането на прокуратурата като единно, централизирано и йерархическо устроено държавно ведомство. Процесуалният закон предвижда по-горестоящият по длъжност прокурор и прокурорът от по-горестоящата прокуратура да може писмено да отменя или изменя постановленията на непосредствено подчинените му прокурори, да им дава задължителни писмени указания, като в такива случаи може и сам да извърши необходимите действия по разследването и други процесуални действия. Това е естествено, предвид единството на прокуратурата, в която всеки прокурор осъществява по принцип еднотипни прокурорски правомощия.
(4) Главният прокурор на Република България осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори.
Ръководство и надзор на прокурора върху разследването
Чл. 196. (1) При упражняване на ръководство и надзор прокурорът може да:
1. контролира непрекъснато хода на разследването, като проучва и проверява всички материали по делото;
2. дава указания по разследването;
3. участва при извършването или извършва действия по разследването;
4. отстранява разследващия орган, ако е допуснал нарушение на закона или не може да осигури правилното провеждане на разследването;
5. изземва делото от един разследващ орган и го предава на друг;
6. възлага на съответните органи на Министерството на вътрешните работи извършването на отделни действия, свързани с разкриване на престъплението;
7. отменя по свой почин или по жалба на заинтересованите лица постановленията на разследващия орган.
(2) Освен правомощията по ал. 1, наблюдаващият прокурор непосредствено следи за законосъобразното провеждане на разследването и приключването му в определения срок.
Чл.196 от НПК урежда общите правила за ръководство и надзор на прокурора върху разследването. Ново е правилото, че прокурорът контролира непрекъснато хода на разследването, непосредствено следи за законосъобразното провеждане на разследването и приключването му в определения срок /чл.196, ал.1, т.1 и ал. 2 НПК/.
В тази връзка е правилото, че разследващият орган системно докладва на прокурора за хода на разследването, като обсъжда с него възможните версии и всички други въпроси от значение за законосъобразното и успешно приключване на разследването /чл.203, ал.3 НПК/. Разпоредбите на чл.219, ал.1 и чл.226,ал.1 НПК задължават разследващият орган непременно да докладва на прокурора за привличане на обвиняем или за предявяване на разследването. Важно е да посочим и разпоредбата на чл.197 НПК: „Писмените указания на прокурора до разследващия орган са задължителни и не подлежат на възражения”. По този начин се създават благоприятни възможности за взаимодействие на прокурора със следователите и дознателите, за оперативност в извършване на разследването и точно спазване на закона. Способства се прокурорът да има ясна представа от всяко конкретно производство, по което той е наблюдаващ в досъдебното производство прокурор и държавен обвинител в съда, ако бъде повдигнато държавно обвинение пред правораздавателния съд.
Привличане на обвиняем и предявяване на постановлението
Чл. 219. (1) Когато се съберат достатъчно доказателства за виновността на определено лице в извършване на престъпление от общ характер и не са налице някои от основанията за прекратяване на наказателното производство, разследващият орган докладва на прокурора и привлича лицето като обвиняем със съставяне на съответно постановление.
В разпоредбата на чл. 219, ал. 1 от НПК има НОВО, много СЪЩЕСТВЕНО ДОПЪЛНЕНИЕ - "РАЗСЛЕДВАЩИЯТ ОРГАН ДОКЛАДВА НА ПРОКУРОРА И ПРИВЛИЧА ЛИЦЕТО КАТО ОБВИНЯЕМ". При тълкуването на текста могат да се направят следните изводи:
1. Нормата е императивна, защото изразът е "докладва на прокурора", а не "може да докладва".
2. Идеята разследващият орган да докладва на прокурора, ПРЕДИ да привлече обвиняем, се свързва с липсата на възможност за връщане на делото за допълнително разследване и нов срок за това. При този доклад прокурорът ще се запознае със събраните доказателства, ще прецени дали са достатъчни и ще реши кое лице да бъде привлечено като обвиняем, за какво деяние и каква правна квалификация. По този начин ще се гарантира и надзорът за законност, който упражнява прокурорът при извършването на едно от най-важните процесуални действия, свързани с конституирането на обвиняем.
3. За доклада, НПК не поставя каквито и да било изисквания. Затова той може да е устен, писмен, присъствен, неприсъствен, с изпращане на материалите на прокурора и по всякакъв друг начин, който ще се яви максимално удачен.
4. Възниква въпросът, дали докладването е елемент от сложен фактически състав, предписан в НПК за привличане на обвиняем и дали пропускът да се докладва ще означава неспазване на процесуалната форма за привличане на обвиняем.
В същото време е сигурно, че ще се поддържа и обратното становище - че докладът не е елемент от фактическия състав по привличането на обвиняем. Аргумент в полза на такъв извод е не случайно употребения в разпоредбата глагол - "докладва", а не - "съгласие", "разрешение", "нареждане" и т.н., когато не би имало съмнение, че спазването на формата ще е налице при съгласуване или наслагване на две воли и че съгласието, разрешението и т.н. са елемент на фактическия състав на привличането на обвиняем. Употребеният глагол "докладва" по-скоро сочи, че става дума за вътрешни взаимоотношения между прокурора и разследващия орган, които не могат да засегнат формата, респ. законността на привличането.
5. На практика е възможно при докладването разследващият орган и прокурорът да предложат различно разрешение или за лицето, което трябва да се привлече като обвиняем, или за обема на обвинението, или за правната квалификация. ОТ ЗНАЧЕНИЕ Е обаче РЕШЕНИЕТО НА ПРОКУРОРА, защото неговите писмени указания, независимо за какво се отнасят, по смисъла на чл. 197 НПК, са задължителни и не подлежат на възражение. Затова, в тази връзка може да се направи и друг по-обобщен извод - С НОВИЯ НПК НА РАЗСЛЕДВАЩИЯ ОРГАН Е ОТНЕТА ПРОЦЕСУАЛНАТА САМОСТОЯТЕЛНОСТ ДА РЕШАВА кое лице, за какво деяние и каква правна квалификация да се привлече като обвиняем.
(2) Разследващият орган може да привлече лицето като обвиняем и със съставянето на акта за първото действие по разследването срещу него, за което докладва на прокурора.
Идеята на тази разпоредба не е непозната на българското законодателство. Аналогична идея се съдържаше и в отменения чл. 410 НПК, по повод привличането на уличен при полицейско производство. Става въпрос за предвиждане на механизми за привличане на обвиняем на по-ранен етап, за да може лицето да се възползва от правата, които има обвиняемият в наказателния процес.
В същото време този начин за конституиране на обвиняем по делото поставя множество проблеми както от теоретично така и от практическо естество.
(3) В постановлението за привличане на обвиняем и в протокола за действието по ал. 2 се посочват:
1. датата и мястото на издаването му;
2. органът, който го издава;
3. трите имена на лицето, което се привлича като обвиняем, деянието, за което се привлича, и правната му квалификация;
4. доказателствата, на които се основава привличането, ако това няма да затрудни разследването;
5. мярката за неотклонение, ако такава се взема;
6. правата му по чл. 55 , включително и правото му да откаже да даде обяснения, както и правото му да има защитник по пълномощие или по назначение.
(4) Разследващият орган предявява постановлението за привличане на обвиняемия и неговия защитник, като им дава възможност да се запознаят с пълното му съдържание, а при нужда дава допълнителни разяснения. Разследващият орган връчва срещу подпис препис от постановлението на обвиняемия.
(5) Когато обвиняемият не е упълномощил защитник и поиска да организира защитата си, разследващият орган отлага предявяването на постановлението за привличане и разпита на обвиняемия за срок до 72 часа с ново призоваване.
(6) Ако обвиняемият отново се яви без защитник, разследващият орган му предявява постановлението за привличане, като в случаите на чл. 94, ал. 1 му назначава защитник.
(7) Разследващият орган не може да извършва действия по разследването с участие на обвиняемия, докато не изпълни задълженията си по ал. 1 - 6.
Ново привличане на обвиняемия
Чл. 225. Когато при разследването се разкрият основания да се приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление или съществено се изменят фактическите обстоятелства, или се налага да се включат нови престъпления или да се привлекат нови лица, разследващият орган докладва на прокурора и извършва ново привличане на обвиняемия.
Чл.225 от НПК възпроизвежда института на изменение на обвинението в предварителното производство по чл.212 от стария НПК. Като разлика може да се посочи, че във втората форма на изменение на обвинението, при съществено изменение на фактическите обстоятелства не се визират промените в наказателно-правната оценка на деянието /преминаване към закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо престъпление/. Преди новото привличане разследващият орган представя доклад на прокурора, по реда на чл.219, ал.1 НПК. Привличането следва да бъде осъществено с постановление, защото едва ли можем да си представим как това ще стане посредством извършване на действие по разследване срещу едно лице, което в повечето случаи вече е обвиняем.
Действия преди предявяване на разследването
Чл. 226. (1) Когато намери, че са извършени всички действия по разследването, необходими за разкриване на обективната истина, разследващият орган докладва делото на прокурора.
(2) Прокурорът проверява дали разследването е проведено законосъобразно, обективно, всестранно и пълно.
(3) Когато прокурорът установи, че при разследването е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила или че не са събрани доказателствата, необходими за разкриване на обективната истина, или че се налага ново привличане, той сам извършва необходимите действия или указва на разследващия орган да ги извърши.
Нормата на чл.226 от НПК се различава от сходното по съдържание правило на чл.213, ал.1 от стария НПК главно по това, че основна компетентност е възложена на прокурора, а не на разследващия орган. Този орган, когато намери, че са извършени всички необходими действия по разследване, докладва делото на прокурора, а не пристъпва към предявяване на разследването. Прокурорът е, който ще прецени и ще се произнесе за осъществяване на предявяването. Така е, защото към този момент държавният обвинител следва в общи линии да е изградил у себе си убеждение относно възможността да повдигне обосновано обвинение пред съд и да го отстоява в първоинстанционното съдебно производство.
Както при доклада на разследващия орган преди привличане на обвиняем, така и при доклада преди предявяване на разследването разследващият орган е длъжен да се яви с делото в прокуратурата и да представи писмен доклад. Прокурорът може да приеме доклада с резолюция или с даване на писмени указания на същата дата. Приемането трябва да съдържа указания до разследващия орган да пристъпи към предявяване на разследването. Неприемането трябва да е свързано с даване на съответни задължителни писмени указания, а при необходимост с реализиране на прокурорските правомощия на ръководство и надзор спрямо следователя или дознателя. Законодателят е дал ясно да се разбере, че в случай на нужда от този момент и насетне прокурорът трябва да поеме върху себе си цялата тежест на процесуалното доказване и въобще на производството, без да дава указания и да възлага на разследващ орган /чл.226, ал.1 НПК/. Оправдано е такова възлагане да бъде осъществено само, ако се налага извършване на значителна по обем следствена работа и разширяване обема на обвинението /с нови деяния и /или нови лица/.
Правомощия на прокурора след завършване на разследването
Чл. 242. (1) След като получи делото, прокурорът прекратява, спира наказателното производство, внася предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание или предложение за споразумение за решаване на делото, или повдига обвинение с обвинителен акт, ако са налице основанията за това.
(2) Когато при предявяване на разследването разследващият орган е допуснал съществени процесуални нарушения, прокурорът му указва да ги отстрани или ги отстранява сам.
(3) Прокурорът осъществява правомощията си по ал. 1 и 2 в най-кратък срок, но не по-късно от един месец от получаване на делото.
1. За прокурора е предвиден едномесечен срок за проверка на делото и произнасяне, без възможност за удължаване. Предходният текст на чл.234, ал.2 от стария НПК визираше възможност главният прокурор да удължи еднократно този срок с още два месеца. Чл.242 НПК не съдържа и изброяване на всички въпроси, по които прокурорът трябва да се произнесе, както това е направено в чл.234, ал.1 от стария НПК. Не може да има съмнение обаче, че държавният обвинител трябва да направи преценка на всички тези основни въпроси на производството, понеже те се отнасят до състав на престъпление, квалификация на процесното деяние, виновност на лицето, мерките за процесуална принуда и т.н.
2. Отпаднало е правомощието на прокурора да връща делото на следователя за допълнително разследване по чл.236 от стария НПК. Предвижда се единствено /чл.242, ал.2 НПК/ правомощие на прокурора да укаже на разследващия орган да отстрани допуснати при предявяване на разследването съществени нарушения на процесуалните правила или да отстрани сам тези нарушения. Ако прокурорът е предявил разследването и/или се е произнесъл по искания на обвиняемия, защитника, пострадалия и техните процесуални представители, извършил е налагащите се допълнителни следствени действия, очевидно допуснатите съществени процесуални нарушения са недостатъци в неговата дейност и той следва да ги отстрани. Организацията в прокуратурата трябва да осигури и повече възможности прокурорът да отстранява процесуално нарушение, дори то да е допуснато от разследващ орган при предявяване на обвинението.
Съществени нарушения на процесуалните правила, които са отстраними и са довели до ограничаване на процесуални права на обвиняемия, пострадалия, защитника и повереника на пострадалия. Прокурорът не може да изпраща делото на разследващ орган за отстраняване на процесуални нарушения, допуснати в предходен момент, както и за събиране на нови доказателства, за поправяне квалификацията на деянието или обема на обвинението /с включване на нови деяния и /или нови лица/.
Накрая искам да Ви обърна внимание на някои от критиките към института на “наблюдаващия прокурор”, направени от проф. д-р ЕКАТЕРИНА ТРЕНДАФИЛОВА:
РЕФОРМАТА НА НАКАЗАТЕЛНОТО ПРАВОРАЗДАВАНЕ не ЗАВИСИ само ОТ ПРИЕМАНЕТО НА НОВ НПК.
ПРОЦЕСУАЛНИЯТ ЗАКОН Е САМО ЕДНА ОТ НАСОКИТЕ НА РЕФОРМАТА, доколкото той представлява част от системата от нормативни актове, необходими за действена, резултатна и икономична система на правораздаване.
ПОНАЧАЛО Е ПРАВИЛНА ИДЕЯТА да се реализира ТЯСНА ОБВЪРЗАНОСТ НА ОБВИНИТЕЛЯ С ДЕЙНОСТТА ПО РАЗСЛЕДВАНЕТО, което подготвя доказателствата за неговата теза при съдебното разглеждане на делото. Тази идея обаче може да се реализира само при осъществяването на комплексен подход в няколко насоки.
Преди всичко, ТРЯБВА ДА СЕ ВЗЕМАТ СПЕЦИАЛНИ МЕРКИ ЗА РАЗТОВАРВАНЕТО НА ПРОКУРОРА ОТ ИЗКЛЮЧИТЕЛНАТА НАТОВАРЕНОСТ ПО ДЕЛАТА. Това би направило реалистичен стремежа прокурорът да проследява разследването по всяко дело, да го насочва, контролира, да дава ежедневни указания, да коригира следствените версии, да ги допълва и пр. Това предполага сериозни промени в Наказателния кодекс за ДЕКРИМИНАЛИЗИРАНЕТО НА ДЕЯНИЯ С НИСКА СТЕПЕН НА ОБЩЕСТВЕНА ОПАСНОСТ. Държавата трябва да открои приоритети в своята наказателна политика. По реда на наказателния процес трябва да се преследват значимите посегателства върху правовия ред. Останалите нарушения трябва да се наказват в административно производство.
БЪРЗИТЕ ПРОЦЕДУРИ са друга наложителна стъпка за намаляване заетостта на прокурора. Едва тогава може да се реализира стремежът на законодателя да се осигури ангажираност на държавния обвинител с разкриването, доказването и наказването на престъплението - от първия момент на разследването до внасяне на обвинение в съда и отстояването му убедително от прокурора.
НУЖНИ СА ПРОМЕНИ И В УСТРОЙСТВЕНИЯ ЗАКОН (ЗСВ) ИЛИ СЪЗДАВАНЕТО НА НОВИ СПЕЦИАЛНИ ЗАКОНИ ЗА ОРГАНИТЕ ПО РАЗСЛЕДВАНЕ И ПРОКУРАТУРАТА, въвеждащи съответни правила за ОПТИМИЗИРАНЕ НА ТЯХНАТА ОРГАНИЗАЦИЯ И ДЕЙНОСТ.
От свое име бих добавил, че въобще не се дискутира въпроса за нормиране труда на магистратите и в частност на прокурорите. Все още са неизвестни възможностите на един прокурор да изпълнява определени функции за определено време.
Доколко идеята за “наблюдаващия прокурор” е реалистична и доколко тя ще бъде от полза за ефективността на обвинението, ще покаже бъдещето и най- вече практиката.
| |
|
| |
|
CSD.bg |
|
|
|
 |
|
|
| ©
Център за изследване на демокрацията. |
 |
|
Страницата, която се опитвате да отворите, е архивирана. Можете да посетите новия ни сайт тук. |
|
