|
 |
|
|
| |
|
|
| |
| Лекция на д-р Васил Киров, Директор на Агенцията за финансово разузнаване
|
| |
Действително, темите на семинара са различни, но има нещо, което ги обединява и това е широката формулировка на предмета – противодействието на престъпността. Може би някой би казал, че тя е даже прекалено широка. Отделянето на корупцията също е интересно във формулировката на темата, защото корупцията е част от престъпната дейност, част от престъпността. Така както е формулирана темата на семинара, се поставя акцент върху определена част от престъпната дейност, именно корупционната дейност, защото тя улеснява другите видове престъпна дейност. Във връзка с това поставянето на акцента върху нея според мен е изключително важен.
Това, с което имам намерение да ви запозная накратко днес, е системата за противодействие на изпирането на пари, като поставя акцент върху въпросите, свързани с установяването на корупционни практики чрез тази система. Системата за противодействие на изпирането на пари поначало има два елемента – първият е свързан с финансовата система, в т.ч. правната й рамка, а вторият - с правоохранителните органи и наказателноправната рамка.
Агенцията за финансово разузнаване има роля главно в сферата на финансовоправната рамка. Тази рамка установява основните елементи, свързани със създаването на вътрешен механизъм в рамките на финансовата система, който да възпрепятства използването на тази система за целите на изпирането на пари. Създаването на този механизъм няма за първостепенна цел да разкрива престъпления, свързани с изпиране на пари. Неговата цел е да намали риска вътре в самата система, защото навлизането на мръсни пари във финансовата система ерозира тази система, разклаща доверието в нея и нейната стабилност; заплашва цялостно съществуването й. Поради тази причина мнозина от специалистите в сферата на противодействието и превенцията на изпирането на пари свързват тези механизми с управлението на риска във финансовата система, тъй като оперирането с капитали, които имат престъпен произход, е свързано със завишен риск за финансовите институции, които извършват подобна дейност.
Идеята, която се развива във връзка с превантивната система, е, че финансовите институции би трябвало сами да бъдат заинтересовани да не допускат в своите рамки движението на такива финансови ресурси. Що се отнася до българската финансова система, бихме могли да кажем, че тя има доста добър механизъм за противодействие на изпирането на пари и за предотвратяването на навлизането на такива пари в нея. Тогава, когато механизмите работят и се установяват случаи, които са свързани с потенциално изпиране на пари, това намалява интереса на престъпните групировки да вкарват в тази система мръсни пари. Това се дължи на факта, че е много по-вероятно мръсните пари, които са вкарани в системата, да бъдат установени и за тях да бъде уведомена съответната централна аналитична институция, която се нарича финансово разузнаване във всички държави, които са създали такива институции.
Към настоящия момент в света има 101 финансово-разузнавателни служби, които са признати за такива. Общо може би в около 150-155 държави съществуват изградени подобни структури, чиято цел е да регулират дейността на финансовите институции по поддържане на стабилността на финансовата система чрез недопускане на проникването на мръсни пари или капитали на организираната престъпност в нея. Финансовоправната рамка на българската система за превенция на изпирането на пари е свързана с изпълнението на международните стандарти, установени от FATF – организация, създадена от Г-7 през 1991 в Париж, и с прилагането на стандартите, установени от Европейския съюз. Последната директива, която установява тези стандарти, е приета през октомври 2005 г., а срокът за нейното транспониране е декември 2007 г. Тази директива се отнася именно до организирането на вътрешните защитни механизми на финансовата система. Поради тази причина, отношенията, уреждани от директивата, се намират в така наречения „първи стълб” – тоест, това са отношения, свързани с вътрешния пазар; и самата директива се разработва от Генерална дирекция “Вътрешен пазар”.
Целият механизъм, който изгражда тази директива, е свързан със защитата и самозащитните механизми на финансовите системи на държавите - членки срещу проникване на финансови ресурси на организираната престъпност, които биха могли да ги ерозират. Това, което е новото, както и в директивата от 2005 г., така и в ревизираните 40 препоръки срещу изпирането на пари на FATF, е поставянето на определен акцент върху установяването на средства, които биха могли да бъдат продукт на корупционна практика. Акцентът се поставя върху високопоставените длъжностни лица, така наречените political exposed persons, тоест лица, които притежават определена важна политическа функция в обществото.
Задължението, според стандартите на европейската директива, е финансовите институции да поставят под особен мониторинг всяка операция, която се извършва от клиент, който попада в категориите висше длъжностно лице или лице, което упражнява важна функция в обществото и държавата. Онова, което се изисква от финансовите институции е разкриването на каквато и да е било търговска професионална дейност, свързана с такъв клиент, да бъде извършено със знанието и разрешението на лице от мениджмънта на съответната финансова институция.
Освен това се предвижда да бъдат предприети определени мерки от самите финансови институции за по-подробен вътрешен мониторинг на всички транзакции, които се осъществяват от тези лица, като по този начин се счита, че ще се създаде един ефективен механизъм за предоставяне на финансова информация и информация относно финансовите операции на такива лица, което потенциално би могла да бъде свързана с корупционен риск, с осъществена корупционна дейност от тези лица. Създаването на тези разпоредби има също така за задача да намали мотивацията на подобна категория лица да приемат финансови ресурси, които биха могли да бъдат свързани с някакви корупционни практики, защото се увеличават шансовете подобна дейност да бъде установена чрез дейността на самите финансови институции.
Вторият важен момент, който се поставя в стандартите на директивата, това е установяването на действителните собственици на клиентите-юридически лица, тъй като в много случаи, в това число във връзка с осъществяване на корупционни практики, се наблюдава използването на дружества, при които е затруднено установяването на действителния собственик. Това са основно компании, които са регистрирани в офшорни зони. Самите офшорни зони и номиналните собственици или директори на дадени компании не се интерпретират отрицателно, но във всички случаи се държи да бъде установен кой е действителният собственик.
На финансовите институции се възлага задължение, когато не могат да установят кой е действителният собственик на дадено дружество, да откажат встъпването в търговски отношения с този клиент, или да откажат извършването на операцията, ако в хода на отношенията се установи, че няма достатъчно точни данни относно действителния собственик, или да прекратят отношенията с това лице, когато установят, че има проблем, свързан с идентификацията на действителния собственик. В тези случаи им се вменява в задължение да предоставят информация на финансово-разузнавателната служба относно тези факти и обстоятелства. Целта е да може да бъде събрана колкото се може повече информация, която би могла да се използва при определени обстоятелства от правоохранителните органи за осъществяване на функциите им за противодействие на организираната престъпност и корупцията. Онова, което се изисква от финансовите институции, е да предоставят колкото може повече информация.
В ревизираните препоръки на FATF се уточнява, че финансовите институции, като предоставят информация за съмнителни операции, не носят отговорност дори когато се установи, че тази операция е в рамките на нормална търговска дейност и няма нищо общо с каквато и да е престъпна дейност. Тази изрична разпоредба в стандартите на FATF, съответно възпроизведена и в европейската директива, е свързана с идеята, че финансово-разузнавателните служби, а чрез тях и правоохранителните органи, трябва да бъдат обезпечени с колкото може повече информация, която да бъде ползвана за цели, свързани с противодействието на престъпната дейност, особено на организираната престъпна дейност и корупцията.
Един от проблемите, свързани с изпълнението на изискванията на тези стандарт, е установяването на истинността на данните, които се предоставят от клиентите на съответните институции. Ние имахме доста широки дискусии в това отношение с нашия частен сектор, който представлява финансовите институции и те резонно поставиха въпроса относно това какви ще бъдат техните инструменти за удостоверяване на достоверността на информацията, която им се предоставя. Това е един проблем, който продължава да бъде дискутиран. Утре има заседание на Комитета по превенция на изпирането на пари към Генерална дирекция “Вътрешен пазар” на Европейската комисия в Брюксел. Това е един от въпросите, който трябва да бъде разрешен на това заседание.
Вторият важен въпрос е гласуването на директива на Европейската комисия от този комитет, която ще приеме мерки за начина, по който ще бъде приложена третата директива срещу изпирането на пари. В тези мерки за прилагане ще бъде определен кръгът на лицата, които заемат висши държавни длъжности и по отношение на който трябва да бъдат прилагани допълнителните мерки. Имаше доста дискусии какво да включва този кръг, до каква степен да бъдат обхванати тези лица, членовете на техните семейства, свързаните с тях юридически лица. Съществуваше и въпросът колко време назад трябва да се „връщат” финансовите институции, за да установяват такъв контрол върху бившите висши длъжностни лица, тъй като стандартите на FATF и на Европейския съюз изискват да бъдат поставени на специален мониторинг не само лицата, които към момента на откриване на клиентските отношения заемат такива длъжности, но и лица, които са заемали такива длъжности в минал период.
Решението, което се възприе и предполагам, че утре ще бъде гласувано, е да се „върнат” финансовите институции една година назад, тоест лицата, които допреди една година са заемали висша длъжност в сферата на публичната власт, ще следва да бъдат третирани по начина, по който се третират лицата, които към момента на установяване на клиентски отношения и развитието на тези отношения заемат такава длъжност. Съществуваше и въпросът относно това кои са непосредствените членове на семействата. Този въпрос също ще бъде изяснен в тази директива.
Прие се, че в категорията задължени лица трябва да бъдат включени лицата, които са народни представители, министри, заместник-министри, както и лицата от съдебната система, които вземат окончателни решения, тоест не всички магистрати, съдии, прокурори и следователи а само тези, чийто решения не подлежат на по-нататъшен контрол. Прие се, че би трябвало да бъдат включени и конституционните съдии в тази сфера. Предполагам, че и това ще бъде гласувано утре на заседанието на този комитет.
Въпросът за сътрудничеството е изключително важен, особено, когато се отнася до обмен на информация. Поради тази причина би трябвало да бъдат създадени механизми, при които институциите да не се стараят да пазят за себе си информацията, с която разполагат, а да предоставят и да получават колкото се може повече информация на другите институции.
Това е една от основните задачи, които си поставяме и имаме определен успех що се отнася до нашите отношения с партньорите в чужбина. Разбира, се не във всички страни възможностите на финансово - разузнавателните служби са еквивалентни. С някои страни, които са свързани с поддържане на офшорни режими, например е малко по-трудно съответната финансово-разузнавателна служба да придобие банкова информация или информация относно действителните собственици на офшорните компании, отколкото това е възможно в България и страните членки на Европейския съюз. Влизането на някои държави в Европейския съюз, тук ще посоча Малта и Кипър, даде сериозен тласък напред в развитието на тяхното законодателство. Ако допреди 2-3 години беше невъзможно от тези страни да се получи такава информация, сега е възможно, защото техните кореспондиращи финансово-разузнавателни служби разполагат с властническа компетентност да изискват и получават такава информация.
Що се касае до обмена на информация на национално равнище, аз мисля, че имаме един доста добър механизъм, въпреки проблемите, които съществуваха преди време в това отношение. В обществото обаче това невинаги се отразява вярно. Аз например съм много изненадан, че медиите са единодушни, че на нашата среща с главния прокурор е имало критики към Агенцията за финансово разузнаване. Никакви критики не бяха отправени към нас. Срещата беше в добронамерен контекст и с цел да се повиши обменът на информация, а не да бъде критикувана някоя институция. Няма проблем между институциите с оглед обмена на информация, напротив, аз мисля, че имаме изключително добро сътрудничество. И на тази среща аз предложих да се направи една инструкция между прокуратурата, Министерството на вътрешните работи и Министерството на финансите, която да регулира потоците от информация, обмена на тази информация. Изключително важно е нито една институция да не запазва при себе си информацията, с която разполага, защото информацията, която от една институция може да бъде оценена като недостатъчна, неефективна и маловажна, за друга институция може да бъде от изключителна важност. Трябва да можем да наредим мозайката.
| |
|
| |
|
CSD.bg |
|
|
|
 |
|
|
| ©
Център за изследване на демокрацията. |
 |
|
Страницата, която се опитвате да отворите, е архивирана. Можете да посетите новия ни сайт тук. |
|
