|
 |
|
|
| |
|
|
| |
| Кръгла маса: Корупцията при обществените поръчки: рискове и противодействие. Развитие на публично-частното партньорство
|
| |
Г-н Златко Златев, председател на УС на БАИТ
Уважаеми дами и господа,
Българската асоциация по информационни технологии има за цел да се бори срещу корупционните практики при обществените поръчки чрез подпомагане на всички държавните институции, работещи в тази област. В БАИТ е сформирана комисия, която обобщава дългогодишния опит на фирмите от асоциацията, участващи в търгове за обществени поръчки и на тази база предоставя препоръки за подобряване на закона и разработване на методология за неговото приложение.
Експертите на БАИТ от комисията за обществени поръчки определиха някои възможности за корупционни практики в закона за обществени поръчки, и предоставиха за обсъждане предложения за промяна, осигуряващи противодействие на тези рискове.
I. Рискове и възможности за корупционни практики в ЗОП и неговото приложение:
11. Допуска една валидна оферта да бъде избрана като печеливша.
22. Допуска манипулиране цената на тръжното досие.
33. Няма контрол при изготвяне на заданията.
44. Няма ефективен контрол по същество на извършеното по търговете.
55. Няма реална работеща възможност за обжалване. Всички пътища за обжалване са умишлено усложнени, което води до пълно тържество на корумпирания държавен чиновник над участниците.
II. Противодействие на рисковете за корупция, описани в т.I. (Предложения на БАИТ за промяна в ЗОП):
1.Да се върне ситуацията от по-старите версии на ЗОП, когато избора на победител беше възможен само при наличието на поне три (3) валидни оферти. Това ще ограничи разпространената практика, тръжното задание да се подготвя за една определена предварително фирма (пример – електронно правителство ЕП).
2.Тръжното досие да струва не повече от разходите за направа на копие от него, тъй като това е реалния разход, предизвикан от участието на една фирма. Разработката на самото задание е задължение на възложителя и не би следвало да се заплаща от участниците в съответната процедура, още повече, че на практика често се завишават цените на документацията с цел ограничаване на участниците в търга ( например търговете за ЕП струваха по 2000лв.).
3. Заданията за търговете от национално значение да се разработват след обсъждане и одобрение от съответния бранш, а за по-малките поръчки да се регламентира участието на експерти акредитирани от компетентната браншова структура.
4. Агенцията за обществени поръчки трябва да разработи правила за подготовка и провеждане на търгове в съответните области на базата на предоставени материали и консултантска помощ от съответните браншови структури. Такива правила за ИТ бранша са разработени от БАИТ и са предоставени на ръководството на АОП при двустранна среща. До момента АОП е публикувала материала на БАИТ на сайта на Агенцията в раздел “Препоръки за бизнеса”. Предоставените от БАИТ „Ограничителни правила за подготовка на специалната част в ИТ търговете” биха могли да послужат на ръководството на АОП като добра основа за разработване на методически указания към възложителите на обществени поръчки, с цел подобряване качеството на тръжните задания.
5. Специалистите на АОП да разработят типови договори с балансирани за двете страни клаузи. Тази дейност в момента е предоставена на възложителите, като те често пъти злоупотребяват с липсата на ясен регламент и задължават изпълнителите да подписват “странни” от юридическа гледна точка договори. Те поставят евентуалният нежелан изпълнител в изключително тежка ситуация, докато за “нашите хора”, неприятните клаузи обикновено се спазват проформа.
(В много договори за доставка например, неустойките при забавяне се начисляват не върху цената на недоставената стока, а върху цялата сума на договора.
Тази клауза, разбира се, влиза в сила само и единствено ако някой непредвиден кандидат се е осмелил да спечели ОП и се е забавил с изпълнението. За “нашите” се подписват фиктивни протоколи за доставка с по ранна дата и /или се играе с т.н. “отговорно пазене” с цел да не може да се установи кога е извършена доставката. По този алгоритъм “изчезнаха” над 1000 мултимедийни прожектора “доставени” по търговете за училищата от АРСИКТ през 2005г., като случая беше потулен, а МОН закупи през 2006г. други 2000 прожектора за същата цел).
6. Да се регламентира контрола по изпълнение на поръчките с участието на експерти акредитирани и контролирани от утвърдени браншови структури. (В момента се прави само формален контрол – не по същество).
7. Обжалването още на първа инстанция да е пред административните съдилища, като следва да се допуска обжалване не само на резултатите от търга, а и на заданието.
8. Обжалването автоматично да спира изпълнението до произнасяне на съответния правораздаващ орган, като възложителя да има право да продължи изпълнението, след плащане на обезпечение от негова страна за целта. (В момента участниците в тръжната процедура са принудени да плащат обезпечение за спиране на процедурата, като след това би трябвало да разчитат на правосъдие. Големите суми за обезпечение са проблем за повечето фирми, а когато те не бъдат платени, изпълнението масово продължава. В последствие, често пъти се установява, че жалващият се е прав, но процедурата е приключила своевременно, т.е. обжалването е безсмислено.)
Дългогодишният опит при участие в търгове за обществени поръчки и натрупаната информация бяха обстойно анализирани. Това позволи да бъдат определени редица признаци, които позволяват идентифициране на наличие на възможност за корупционни намерения. Те могат да бъдат обобщени в следните групи:
III. Някои външни признаци за корупционни намерения:
11. Висока цена на тръжното досие.
22. Нереално високи за предмета на търга квалификационни критерии, селектиращи малка група и/или една фирма от потенциални фирми участнички.
33. Едностранчиво или не еднозначно дефиниран предмет на търга.
44. Неадекватно високи технически изисквания и бройки при ограничен бюджет.
55. Методика за оценка на офертите, в която се оценяват показатели измервани с време (най-лесни за фалшифициране) и/или се допуска напълно субективна оценка от “експерти”, по неясни или зле дефинирани показатели или откровено липсващи показатели (например текущ търг в АМСП).
66. Неадекватно високи технически изисквания към предмета на търга, в разрез с реалните нужди на потребителя, в комбинация с избор на критерий за оценка “най-ниска цена”.
В заключение бих искал да подчертая, че БАИТ ще продължи подкрепата на правителството в борбата с корупцията в държавата. За тази цел експертите на БАИТ са готови да предоставят помощ на всички правителствени органи, работещи в областта на обществените поръчки. Осъществяването на проекти в партньорство между БАИТ и държавния сектор е възможност за доказване на моделът за взаимноизгодно сътрудничество без корупция. | |
|
| |
|
CSD.bg |
|
|
|
 |
|
|
| ©
Център за изследване на демокрацията. |
 |
|
Страницата, която се опитвате да отворите, е архивирана. Можете да посетите новия ни сайт тук. |
|
