|
 |
|
|
| |
|
|
| |
| Прокуратурата и международното сътрудничество по наказателни дела
|
| |
Камен Михов, прокурор, завеждащ отдел „Международна правна помощ”, Върховна касационна прокуратура
Позволете да не се съглася с г-жа Йорданова, че ние имаме водеща роля в трансграничното разследване. Ние имаме водеща роля в международното правно сътрудничество, което е малко по-различно. Относно въпросите на трансграничното разследване – те са страшно комплексни в нашето законодателство, но не са чак толкова сложни, каквито бяха споделени от колегата от Великобритания. Всъщност повечето от вас тук са юристи, професионалисти и познават много добре българското законодателство, затова не ми се иска да се опитвам да навлизам въобще в теоретични подробности. И моята идея, както и на г-н Доусън, е да споделя практическите проблеми, с които се занимаваме всеки ден, да разкажа за това какво работим в нашето ежедневие, още повече че, ако се задълбочим, със сигурност няма да ни стигне времето.
На първо място, аз искам да благодаря на организаторите за това, че ни поканиха да участваме в днешната кръгла маса. Надявам се, че ще има практически и положителен резултат от това проблемите на международното правно сътрудничество да бъдат обсъждани в подобен формат. Като цяло приветствам прекрасната инициатива да се работи по един проект за трансгранично сътрудничество – със сигурност тези отношения с нашите съседни държави имат изключително важно значение за нашата работа като прокурори. Затова, когато преди време научих за инициативата и разбрах за осъществяването на проекта, аз наистина много се зарадвах, макар че всъщност отдел „Международно правно сътрудничество” и Върховната касационна прокуратура не взеха пряко участие в този конкретен проект.
Каква е ролята и какво е мястото на Върховна касационна прокуратура, а и изобщо на прокуратурата в международното правно сътрудничество? Като цяло нашето законодателство е разрешило проблема по следния начин. Независимо, че в повечето от конвенциите Министерството на правосъдието е посочено като основен и централен орган, с който би трябвало да се свързват държавите във връзка с международното правно сътрудничество, на практика цялата дейност във връзка с международното коопериране и сътрудничество лежи на плещите на прокуратурата, като ние сме се нагърбили с една широка област от компетенции и задължения в тази сфера. Фактическото състояние наистина е такова, че без прокуратурата не може да се говори изобщо за международното правно сътрудничество по наказателни дела. Приели сме това предизвикателство и се опитваме да бъдем на нивото на проблемите, които изникват всеки ден.
С какво се занимава прокуратурата и в частност отделът, който аз ръководя? С всичко в тази област. На първо място са екстрадициите – една дейност, с която нашата прокуратура има вече богат и дългогодишен опит. Смея да твърдя, че българската държава изпълнява отлично, не много добре, а отлично своите ангажименти във връзка с екстрадицията на задържани лица за чужбина, главно чужди граждани. България се намира на един кръстопът на Балканите и много често се случва по нашите граници да задържаме и след това се налага да екстрадираме граждани на чужди държави, които в един продължителен период от време са били издирвани и в един момент се оказва, че ние ги задържаме, въпреки че пет – шест години те са скитали из Европа. Интересен феномен между другото и това ми е правило впечатление е, че едно лице се издирва шест години, имахме скоро такъв случай, след което ние го задържахме и се оказа от данни, които ни предостави Интерпол, че то беше пътувало последните шест години многократно – в Италия, Чехия и въобще в Западна Европа. Със сигурност мога да твърдя, че в това отношение нашата прокуратура си върши работата. Вие знаете как се извършват екстрадициите, как стават задържанията.
Ново правомощие, което поехме, е прилагането на Европейската заповед за арест. Що се отнася до самото й прилагане Законът за екстрадицията и Европейската заповед за арест не е възложил достатъчно ясни правомощия на прокуратурата по отношение на приложението и изпълнението на заповеди за арест, когато те пристигат от Европа в България. Законът е казал, че централен орган при изпълнение на Европейската заповед за арест е Министерството на правосъдието и фактически окръжният съд е изпълняващият орган по отношение на Европейската заповед за арест. По отношение правомощията на прокуратурата в тази област мога да кажа, че правната уредба в Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест е много бедна. Не е ясно с какви правомощия е натоварен прокурорът. Нямаме никакво право да задържаме лицата, дори за 72 часа. Нямаме право да поискаме от съда тяхното задържане за по-дълъг период – до получаване на Европейската заповед за арест. Аз лично това го споделям като голям проблем за прокуратурата. Смятам, че законодателят е допуснал грешка при изписването на тази материя в тази част от Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест. Още по време на обсъжданията, преди законът да бъде приет, сме изложили нашите аргументи и смятаме, че законът е сгрешен. Пропуснати са възможностите и институциите, които законът предвижда в другата си част, касаеща екстрадицията по Европейската конвенция за екстрадицията, и на практика такава една процедура, каквато е временното задържане до получаване на Европейска заповед за арест, в оригинал няма предвидена по отношение на Европейската заповед за арест.
Споделям проблемите, които имаме и само ще ги нахвърлям, защото не би трябвало да навлизам именно в рамките на това обсъждане в детайли. Готов съм, естествено, коментарите и дискусиите да продължат след моето изказване.
По-нататък прокуратурата се занимава с трансфер на осъдени лица. Аз смятах, че тази материя общо взето не представлява проблем, но в последните две години имахме два много тежки случая на трансфери. Единият от тях беше за Великобритания – на г-н Майкъл Шийлдс, осъден в България. Оказа се, че и в тази област е възможно да възникнат проблеми. Има забележки поне от гледна точка на българските прокурори по отношение на самата Конвенция за трансфер на осъдени лица. Може би е необходимо там да депозираме известни съображения.
Общо взето прокуратурата се занимава с цялата тази дейност и пак трябва да кажа, че въпреки проблемите оценката, която получаваме за нашата дейност в областта на изпълнение на международните правни поръчки от чужбина за България, е много висока. Имаме благодарствени писма, поне две държави мога да спомена веднага със сигурност – Белгия и Холандия, за това че сме реагирали адекватно, бързо и спешно по отношение на подадени от тях поръчки, защото може би не е тук мястото, но аз ще ви кажа – нашият лозунг и принцип за работа в отдела (мога да твърдя, че това се отнася за всички прокурори в страната) е бързина, професионализъм и ефективност.
Аз знам какви са проблемите на английските колеги, защото имаме непрекъснати контакти с британските прокурорски служби и с Централния орган на Обединеното кралство, който е известен по света с неизпълнението на поръчките си. В сравнение с тях ние изпълняваме поръчките в наистина възможно най-кратък срок. Естествено сме подпомогнати и от добрата координация, която имаме с Национална следствена служба. Между впрочем законът сега се промени – Наказателно-процесуалният кодекс не вменява и не ни кара задължително да възлагаме изпълнението на поръчките именно на Националната следствена служба. Правим известни експерименти и даже възложихме поръчка и на Столичната следствена служба по конкретно дело. Със сигурност се справяме бързо и в срок и засега професионално с изпълнението на конкретни поръчки. Аз ви казах, имаме какви ли не поръчки за какво ли не. Включително успяхме в рамките на тази година да се справим с внедряването на агенти под прикритие в България – няма да влизам в конкретни подробности, защото операциите все още продължават.
Що се отнася до споменатите от г-н Доусън факти за 120 поръчки, изпратени от България, наистина най-голям проблем представлява именно количеството работа, която пътува за чужбина. Ще ви кажа кое конкретно – по морето, по Черноморието през лятото има наплив от чужди туристи, включително от Великобритания, и те стават жертви на престъпления – най-често на кражби. В тази връзка нашето законодателство налага да връчим копие от постановлението за спиране и прекратяване на производството на лицето, което е пострадало от престъплението, което представлява огромен проблем. Така че от тези 120 поръчки, изпратени на Великобритания, едва 12 са наистина сериозни. Всички останали 100 и може би малко над 100 са именно за връчване на документи – копие от постановлението, с което е прекратено наказателното производство. Реално относно Великобритания имаме не повече от 5-6 сериозни молби и съвсем наскоро една от тях беше изпълнена, за което благодарим. Споменах, че работим и във връзка с изготвяне на поръчките за чужбина и относно изпълнението на получени следствени поръчки от чужбина за България.
Знаете каква е структурата на прокурорските органи в България. Големият проблем, който стои пред българската прокуратура в близко бъдеще, е именно проблемът за централизацията. До сега основната роля в международното правно сътрудничество се поемаше от нашия отдел „Международно правно сътрудничество” на Върховната касационна прокуратура, който се занимаваше изключително и най-вече с международните правни поръчки. Големият проблем пред нас стои във връзка с ратификацията на Конвенцията за взаимна правна помощ по наказателни дела между държавите-членки на Европейския съюз от 2000 година, която конвенция ще даде възможност и ще наложи прокурорите по места да се включат в процеса на обмен на поръчки директно с колегите в чужбина.
Аз не смятам, за голямо съжаление искам да го кажа, не съм сигурен, че всички наши колеги са добре подготвени. Поради това още миналата година започнахме една инициатива за създаване на вътрешна мрежа от прокурори (под вътрешна имам предвид национална), които евентуално да бъдат по-добре подготвени и да бъдат контактни точки за нашия отдел във всяка една окръжна прокуратура и в основните районни прокуратури – имам предвид Бургас, Варна, София, Благоевград, може би и Видин, Русе. Тези прокурори трябва да са подготвени да реагират бързо и професионално и най-вече да са запознати по-задълбочено с материята на международното наказателно право, имам предвид международната помощ по наказателни дела. Успяхме да проведем два семинара, които общо взето смятаме да продължим през есента на тази година след като в крайна сметка ратифицираме тази конвенция. Моите очаквания са, че това ще стане не по-рано от месец септември – дано Министерството на правосъдието да успее да се справи с този казус. Не искам и нямам право да критикувам Министерството на правосъдието, но за съжаление в настоящия момент, шест месеца след като сме в Европейския съюз, все още не сме ратифицирали тази конвенция – Румъния пак ни изпревари. Създадохме тази вътрешна мрежа от прокурори и сега се опитваме да ги увличаме в изпълнението на конкретни задачи по места. На практика се оказа, че в тази област и с такава задача върви един проект, който е туининг проект между българското и испанското правителство във връзка със създаването на вътрешна мрежа от прокурори с оглед кореспонденцията с Европейската съдебна мрежа. Общо взето колегите от Испания, които ръководят проекта в България, се включиха и се опитаха да ни бъдат полезни при създаването на тази вътрешна мрежа. На практика тя се състои само от прокурори. Междувременно, именно този проект инициира обсъждане в рамките на Министерството на правосъдието на създаване на законодателна база именно за създаването на тази вътрешна мрежа за помощ и контактни точки. Идеята беше да се включат текстове в Закона за съдебната власт, където да бъде предвидено Висшият съдебен съвет да определя колегите прокурори и съдии, които да бъдат включени в тази вътрешна мрежа. Оказа се, че в последния момент законът беше внесен без тези текстове и преди една седмица се сблъсках с едно писмо от министър Петканов до Комисията по правна политика на Висшия съдебен съвет, в което се казва колеги, изпращам ви някои текстове по закона, за да подготвите подзаконов нормативен акт, който да урежда създаването на една такава мрежа. Колегите от Висшия съдебен съвет не бяха разбрали съдържанието на писмото и бяха внесли предложение до комисията, която да гласува за одобряване на текстовете. Това са на практика три текста, които трябваше да влязат в Закона за съдебната власт и евентуално тогава да се мисли за такава подзаконова нормативна уредба. Успяхме може би да се намесим на време и да предложим на Комисията по правна политика, да й обясним всъщност какво се иска и че трябва да се изготви такава нормативна база и вероятно някакъв правилник. Сега се надявам този процес да тръгне и лично смятам, че нямаше нужда да се стига до такъв формализъм – да гласува Висшият съдебен съвет кой ще влезе в мрежата и кой не. Считам, че подобно сътрудничество трябваше да бъде малко по-неформално, но ще изложа моите мотиви пред комисията и ще видим какво ще се реши по този въпрос.
Другото, което е важно и значимо за нас, е именно че правителството възприе идеята в Европейската правна служба Юроджъст българският представител да бъде прокурор и в момента представител е прокурор от моя отдел. С радост трябва да отбележа, че на този етап, когато г-жа Лилова се върне в България, тя идва на работното си място и работим заедно, т.е. имаме много тясно сътрудничество между Юроджъст и отдел „Международно правно сътрудничество”. Като кажа „Международно правно сътрудничество” имам предвид цялата българска прокуратура.
Аз лично съм национален представител в Европейската съдебна мрежа (ЕСМ), избран съм от Висшия съдебен съвет. Моето мнение беше, че в ЕСМ трябва да влязат повече представители – поне двама прокурори и повече от един съдия, но на практика само един съдия официално е определен в тази мрежа като национален представител. Имам предвид наказателен съдия. Но засега това не се възприе, пак с идеята да не се харчат много пари, защото наистина имаме ограничения в бюджета. Но аз считам, че един човек не може да се справя сам. Ето сега например, след два дни ще се проведе двугодишната среща на ЕСМ, аз няма да успея да отида, защото в същото време ще съм в друга точка на света, и се оказва, че няма кой да представлява българската прокуратура. И затова съм предложил на главния прокурор да предложим поне още един, а може би и двама прокурори, защото, пак давам за пример Румъния, която има седем представители в ЕСМ. А ние пак от чувство за криворазбрани икономии ще изпратим само един.
Отделно от това, България участва и в регионални институции за трансгранично сътрудничество, каквато е Консултативната група на прокурорите от Югоизточна Европа, където имаме представител от прокуратурата. Между другото, тази структура, макар и регионална, дава вече своите плодове. Имаме 2-3 лични контакта, които дадоха наистина продукт, резултат, в рамките на разследванията, които ние ръководим.
Идеята ми е наистина за в бъдеще за по-тесни контакти с колегите на Балканите. Имаме проблеми в работата с Турция, с македонските колеги се разбираме добре. Моите усилия наистина са насочени за създаване на по-тесни контакти на Балканите. Те трябва да се основават на взаимното разбиране, на взаимното доверие и на обмена на информация, който трябва да е достатъчно бърз и който става такъв само когато се познаваме помежду си. С това общо взето приветствам провеждането на този проект докрай. Благодаря ви. Ако имате въпроси, съм на ваше разположение.
| |
|
| |
|
CSD.bg |
|
|
|
 |
|
|
| ©
Център за изследване на демокрацията. |
 |
|
Страницата, която се опитвате да отворите, е архивирана. Можете да посетите новия ни сайт тук. |
|
