Уважаеми дами и господа,

За мен е удоволствие да ви приветствам на днешната конференция от името на организаторите на събитието Фондация “Приложни изследвания и комуникации”, Център за изследване на демокрацията и нашите партньори от областните управи на Югозападния район за планиране. Особено радостно е да отбележа, че след успешната реализация от Фондация „Приложни изследвания и комуникации” на пилотната за България Регионална иновационна стратегия за Южен централен район в периода 2002 – 2004 г., България получи възможността да разработи подобни стратегии и в останалите 5 района за планиране. На Фондацията беше поверена отговорната задача да продължи работата по създаването на благоприятна среда за иновации на местно равнище в България в най-динамичния Югозападен район. Днес тук са представителите и на останалите райони, които осъществяват РИС.

Бих желал да се спра върху три важни момента от работата на днешната конференция:

• Регионалните иновационни стратегии са основен инструмент на Европейската комисия за иновационно развитие и управление на средствата от Кохезионния фонд на регионално равнище в Европа. Бъдещата конкурентоспособност на българската икономика зависи в много голяма степен от активното разбиране и участие на местните и регионални власти във формирането на иновационна политика и създаването на подходяща среда за иновации в българските райони. Иновациите се случват на местно равнище, където най-пряко си взаимодействат регионалните власти, бизнеса и гражданите. От тази година Българските региони се състезават за привличане на средства за развитие с всички останали европейски региони. Присъединяването на страната към ЕС е уникална възможност за използване на опита на останалите страни-членки и за изграждане на конкурентна местна икономика. Днес в тази зала сме събрали представители на всички участници в иновационния процес на регионално равнище в Югозападния район за планиране, за да обсъдим конкретните начини, по които да реализираме иновационни проекти по Кохезионния и Структурните фондове. Предложенията от днешната дискусия ще бъдат обобщени и ще залегнат в основата на бъдещата регионална иновационна стратегия на района;

• Вече би трябвало да е ясно на всички политици в България, че икономическото и социално бъдеще на страната зависи преди всичко от потенциала и да създава знание и да го превръща в иновации - не от физическа инфраструктура и тежка промишленост. Стратегическа референтна рамка на България за периода 2007 – 2013 г. се вижда, че българското правителство предвижда да насочи над 70% от средствата по европейските фондове към най-належащите нужди на страната – транспортна и екологична инфраструктура, обучение и пряка подкрепа услугите и индустрията. Макар подобно разпределение на средствата да е оправдано от гледна точка на по-бързата усвояемост на средствата, то ще затвърди нискотехнологичната насоченост на българската икономика, а ефектът им върху икономическия растеж ще бъде краткосрочен. За да се промени технологичната насоченост и интензивност на икономиката и да се създават условия за дългосрочен устойчив растеж в Европейския съюз е необходимо българското правителство да съсредоточи по-голяма част от средствата в подкрепа на про-иновационната инфраструктура, изследванията и технологичното развитие и образованието.

• Развитието и успехът на про-иновационната политика на регионално равнище зависи силно от желанието и възможностите за осъществяване на продуктивно и прозрачно публично-частно партньорство. За моментът примерът, който отговорните институции за иновациите и информационните технологии дават на национално равнище, е по-скоро негативен – как не трябва да се прави? Преобладава формата на обръчи от фирми. Ето защо реализирането на подобни партньорства на местно равнище със средства от Европейския съюз е изключително важно. Досегашната ни работа с местните и регионалните власти ни дава основание да бъде оптимисти, но волята и усилията, които са необходими за реализирането на успешни иновационни проекти от двете страни са големи. Както се вижда от икономическия и иновационен анализ на Югоизточния район за планиране, при правилна политика, той има потенциал да се превърне във водещия център за иновационни, високотехнологични услуги. Дали ще реализираме този потенциал подобно на Ирландия и Естония или ще го пропилеем с лека ръка, както Гърция и Португалия зависи изцяло от нашите усилия.

Бих искал да завърша с уверението, че Фондация „Приложни изследвания и комуникации” ще продължи да полага всички усилия за подпомагане на иновационното развитие на страната – на фирмено равнище чрез услугите на Европейския иновационен център, на регионални равнище чрез реализацията на Регионални иновационни стратегии и на национални и европейско равнище чрез ежегодните си анализи Иновации.бг – за състоянието и потенциала на българската иновационна система в глобална перспектива, Националния иновационен форум и годишните награди за най-иновативно предприятие. Надяваме се подкрепата за тези инициативи от представителите на изпълнителната власт на национално и регионално равнище да се засили, за да отговори и на повишените очаквания на бизнеса.

Благодаря Ви за вниманието.