|
 |
|
|
| |
|
|
| |
| Докладът за трансграничните престъпления
|
| |
Анализ на трансграничните престъпления показва, че сред тях преобладават преминаването на хора през границата – над 72 % от трансграничните престъпления са свързани с трафика на хора. Това стана ясно от доклад на Центъра за изследване на демокрацията, в който се изследват трансграничните престъпления и съдебната практика през периода 2001-2006 г.
Представителите на центъра препоръчаха на институциите по тежки наказания за повторно нелегално преминаване през границите; въвеждане на по-ясни критерии за разграничение кога контрабандата трябва да се наказва по административен и кога – по съдебен ред; по-леки наказания за тези, които пренасят наркотици, без да са част от престъпна мрежа; по-широк кръг полицейски служители да извършват процесуално-следствени действия; добавяне на личния обиск към процесуално-следствените действия; усъвършенстване на събирането на доказателства; удължаване на сроковете за досъдебно производство и съдебната фаза. Последната препоръка бе аргументирана с това, че често се налагат преводи от редки езици, а наркотиците се изследват лабораторно в София.
Препоръчва се още броят на дознателите да се определя не според населението в съответния граничен район, а според криминогенната обстановка.
Според проучването преобладават присъдите за нелегално преминаване на границата; само 3,5 % от всички дела за нелегална миграция в страната са за престъпления с по-висока степен на обществена опасност и най-често са свързани с организираната престъпност – например нелегално превеждане и трафик на хора; голяма част от лицата, арестувани при опит да преминат границата, остават ненаказани (по границата с Турция близо 75 % от арестуваните не са подведени по съдебна отговорност).
Контрабандата на стоки се наказва почти винаги като административно нарушение – (99,2 % от случаите през 2006 г.), а не като престъпление. Това създава, според авторите на доклада, възможности за заобикаляне на Наказателния закон и корупция, тъй като административно-наказателното производство е по-благоприятно за нарушителя.
При контрабандата на наркотици и трафика на хора се наказват непосредствените изпълнители, докато поръчителите и организаторите най-често остават неразкрити.
Димитър Марков от Центъра за изследване на демокрацията отбеляза, че преминаването през границата, освен че е най-разпространеното престъпление, то най-често се среща по границата с Турция. Това престъпление засега е в компетенцията на районните съдилища. Например две трети от делата в съда в Свиленград са свързани с преминаване през границата. Докато в Свиленград осъдените лица са предимно чужди граждани, в Кюстендил осъдените са най-често българи.
Председателят на Центъра за изследване на демокрацията Огнян Шентов заяви, че затварянето на безмитните магазини и безмитните бензиностанции ще покаже волята на правителството да се справи с корупцията.
“Темата не е изрично отбелязана в доклада, но е проблем, на който отдавна обръщаме внимание – предизвикателството, наречено безмитни магазини и българското изобретение – безмитни бензиностанции. Безмитните магазини и бензиностанции бяха препозиционирани от вътрешните към външните граници на ЕС. По данни на МФ знаете за какви огромни средства става дума – около 1 млрд. лв. е оборотът им – и то за бизнес, който е защитен от закона, но по същество представлява форма на легална корупция. Само за една година продадените в безмитните магазини цигари са се увеличили с 91%, без да е нараснал броят на преминалите пътници”, заяви Шентов. Той посочи, че продажбите на дизел са се увеличили двойно.
На практика тези магазини и бензиностанции можели да бъдат определени като най-голямата контрабандна мрежа в страната, допълни Шентов.
От началото на настоящата година България пое охраната на 1647 км от източните външни граници на ЕС.
Има засилен интерес към външните граници на България. Режимът за охраната им от последната една година даде много сериозни резултати, които трябва да ни правят внимателни по отношение на оценката на риска. Това каза министърът на вътрешните работи Румен Петков.
Българската гранична полиция е активен член на Европейската агенция за външни граници “Фронтекс”. България декларира готовност да предостави гранично-полицейски кораб за нуждите на “Фронтекс” в Черно море, допълни Петков.
Страната ни може да участва и чрез изградения към МВР Черноморски координационен център.
“Стремежът ни е центърът да се превърне в основен партньор на “Фронтекс”, посочи министърът.
Само за една година центърът е засякъл 300 плавателни съда – нарушители на границата.
Министърът посочи, че МВР обръща особено внимание на модернизирането на технологиите за наблюдение и охрана на границата.
ГКПП-тата ще бъдат оборудвани с нови техника за проверка, включително уреди за откриване на взривни и радиоактивни вещества. Като тревожна тенденция Петков посочи факта, че през последните месеци няколко десетки иракчани са опитали да преминат нелегално границите.
Министърът коментира и проблема, повдигнат на кръглата маса, за недостатъчния брой дознатели. “Това е изключително важен въпрос и се надявам скоро в НС да бъдат внесени предложения за промени в НПК”, каза Петков. Според него заплащането е една от причините голям брой от дознателските бройки в МВР да бъдат незаети.
По въпроса за дознателите Мария Йорданова от Центъра за изследване на демокрацията посочи, че една от препоръките е следната - броят на дознателите да се определя не според броя на населението в пограничните райони, а според спецификата на престъпленията.
От своя страна по въпроса за дознателите Румен Ненков, зам.-председател на Върховния касационен съд, коментира, че НПК трябва да се промени и да се даде възможност на по-широк кръг хора да изпълняват дознателски функции.
Председателят на ВАС Константин Пенчев заяви, че от доклада става ясно, че огромната част от санкционните производства по контрабанда са административни.
Очевидно административните производства са основни. Веднага се поставя въпросът къде е основната заплаха от корупция – дали при гледането на едно престъпление за контрабанда на наркотици в огромни размери – дали там магистратът би бил по-изкушен, или гледайки “на конвейер” административни дела за контрабанда, попита Пенчев.
Основният въпрос, породен от доклада, е как да осигурим тези съдийски кадри по границата, така че да бъдат компетентни, да бъдат честни и да не се поддават на натиск.
“В онзи момент, в който трябваше еднолично да номинирам кандидатите за председатели на 28-те административни съдилища в България, най-огромен натиск бе упражнен не за София или Пловдив, а за председателите на тези съдилища, които имат досег до граничните райони. Въпросът как да осигурим по-добри кадри в тези райони не намери своето решение”, заяви още председателят на ВАС. Той обеща да постави въпроса пред ВСС.
“До мен стигна смущаващият слух, че работната група, която подготвя окончателният вариант на Административно-наказателния кодекс, по неизвестни за мен причини е приела административно-наказателните производства да се гледат на първа инстанция в районните съдилища и на втора – отново в окръжните. При сега действащия кодекс тези дела преминаха към административните съдилища и сроковете бяха намалени. Сега връщаме тези дела към общите съдилища. Защо тогава направихме специализирани?”, попита Пенчев.
Той коментира във връзка с доклада, че от 10 години говорим за създаването на единна информационна система за противодействие на престъпността.
“Доколкото знам някакви средства постоянно постъпват някъде от приятелски нам правителства, фондове, и се правят безкрайни проекти, накрая се получава нищо”, заяви още Пенчев.
“Вие знаете колко средства се дадоха на България за компютъризацията на съдилищата и за въвеждането на една единна деловодна система. Такава беше създадена във ВАС, тя работи безупречно. Доколкото знам по-миналият ВСС е имал решение, че тази система на IBM ще бъде внедрена в цялата съдебна система. По неясни за мен причини при миналия ВСС, в който и аз бях член, правителството изведнъж получи 10 млн. евро по ФАР за друг продукт – на “Сименс”, който се оказа несъвместим с този на IBM. ВСС реши този продукт да бъде внедрен, но парите за същинската работа са свършили”, заяви още Пенчев.
Той заяви, че поне административните съдилища трябва да бъдат свързани с ВАС.
Румен Георгиев, заместник-директор на Националната следствена служба, посочи, че трябва да се впрегне капацитетът на следствените служби и ако това стане, граничните райони ще получат една мощна подкрепа.
Зам.-директорът на Агенция “Митници” Александър Раков коментира, че положителна оценка заслужава предложението за изменение на НПК за възстановяване на митническото дознание.
Новите предизвикателства пред България изискват Агенция “Митници” да функционира като съвременна администрация, което предполага съответен обем правомощия.
Имаме резерви към инкриминирането на митническата измама, което се препоръчва в доклада, заяви още той.
Автор: Надежда Бочева
| |
|
| |
|
CSD.bg |
|
|
|
 |
|
|
| ©
Център за изследване на демокрацията. |
 |
|
Страницата, която се опитвате да отворите, е архивирана. Можете да посетите новия ни сайт тук. |
|
