|
 |
|
|
| |
|
|
| |
| Д-р Огнян Шентов, председател на УС на Центъра за изследване на демокрацията
|
| |
Благодаря и аз. Ще използвам повода да пожелая на посланик Уилямс успешен мандат.
Нашата делова работа ще продължи с представянето на доклада от двамата мои колеги – д-р Мария Йорданова и г-н Димитър Марков, и след това с обсъждане, в което ще се включат представители на основните държавни институции, чиято работа се визира както в анализа, така и в препоръките на доклада. Но преди това ще отбележа само две според мен принципни неща.
Важността на проблема, както и посланик Уилямс каза, се определя от факта, че ние като държава имаме ангажименти, отнасящи се до цялата общност, до Европейския съюз по отношение охраната на външните граници на Европейския съюз. Това е ново системно качество, с което ние трябва да се съобразяваме и по което има още какво да се желае.
В доклада, който е предоставен на вашето внимание, има изброени редица мерки от правно, техническо, организационно естество, които са адресирани до редица държавни институции. Надявам се по време на дискусията тези мерки да бъдат в сърцевината на дискусията. Разбира се, ако има мнения, свързани с анализа, те също ще бъдат добре дошли.
И второ, на мен ми се ще да отбележа една тема, която не е изрично отбелязана в доклада. Това е един проблем, на който ние отдавна обръщаме внимание – предизвикателството, наречено безмитни магазини и особеното българско изобретение безмитни бензиностанции. В България, знаете, от миналата година има нов закон, с който съответните оператори – безмитни магазини и бензиностанции – бяха препозиционирани от вътрешните към външните граници на съюза. По данни и на самото Министерство на финансите знаете за какви огромни средства става дума – оборотът е около 1 милиард лева или 500 милиона евро и то за бизнес, който е защитен, позволен от закона, който практически представлява форма на институционална легална корупция. Само за една година, 2005-2006 г. например продадените чрез безмитните магазини цигари са се увеличили с 91% по официални данни, без да има нарастване на броя на преминаващите границите пътници. При продажбите на петролни продукти, например дизел, безмитните бензиностанции са се увеличили двойно.
Това означава, че на практика тези магазини, основно бензиностанции, могат да бъдат определени като най-голямата контрабандна мрежа в страната, която обаче не се преследва от компетентните държавни органи. При това трябва да имаме предвид и друг проблем – на микроравнище въздействието на тези процеси върху общностите в граничните райони. Когато в една дейност са заети хиляди хора, в трафика на акцизни продукти и на петролни продукти, това създава една корупционна и контрабандна среда, която руши доверието в институциите и поддържа един пресметнат институционален хаос.
Разбира се, решението, което страни като Румъния и Сърбия например са намерили, е доказано ефикасно – затваряне на тези магазини и бензиностанции по външните сухопътни граници на България. Подобна превантивна стъпка ще подобри съществено средата за правоприлагане в граничните райони, които са външни граници на Европейския съюз, и това ще бъде в крайна сметка един реален тест за политическата воля на правителството да се справи с политическата корупция.
Нека с това да приключа, ние ще можем да се върнем и впоследствие към тази тема, ако има желание, и да предоставя думата на моите колеги г-н Димитър Марков и г-жа Мария Йорданова, за да представят основните изводи и препоръки на доклада.
Заповядайте.
| |
|
| |
|
CSD.bg |
|
|
|
 |
|
|
| ©
Център за изследване на демокрацията. |
 |
|
Страницата, която се опитвате да отворите, е архивирана. Можете да посетите новия ни сайт тук. |
|
