|
 |
|
|
| |
|
|
| |
| Кръгла маса: Сивата икономика в България по време на икономическа криза
|
| |
Изказване на д-р Пламен Орешарски, Министър на финансите
Уважаеми господин министър, господин кмете, господин председател, Ваше Превъзходителство, дами и господа! Ще се възползвам от призива на господин Шентов и обширната презентация на министър Димитров, за да бъда по-лаконичен. Бързам обаче да отговоря на въпроса, който ми беше поставен, преди да кажа няколко опорни пунктове.
Темата за еврото е доста чувствителна и аз не мисля, че паралелното, едностранното и други форми на въвеждане на еврото носят някакви плюсове, а в замяна на това могат да донесат много минуси. Затова бих предложил тази все пак чисто монетарна тема да не присъства в нашите разговори, тук има по-важни неща, които могат да се обсъдят.
Първо искам да благодаря и на Центъра за изследване на демокрацията, и на фондация „Фридрих Еберт” за организирането на тази важна дискусия. Темата за сивата икономика винаги е важна, а в условията на криза, вече бе подчертано, че актуалността нараства най-вече заради опасенията, че има поне предпоставки за обръщане на тенденциите. А тенденциите в последните години са действително благоприятни. Администрацията, която ръководя в лицето на двете големи приходни агенции – НАП и „Митници”, положихме доста усилия в последните три години и днес с известно задоволство мога да отбележа, че имаме резултати. Без това да означава, че няма още какво да вършим, в никакъв случай не искам да кажа това.
В рамките и на други дискусии, организирани основно от Центъра за изследване на демокрацията – една неправителствена организация с богат опит в изследването на тази тема, ние имахме възможността да дискутираме с широката общественост различни аспекти, в това число и индикатори, които показват ако не точния размер, то поне тенденциите по отношение на сивия сектор в последните години.
Неколкократно вече сме заявявали, че няма надеждна методика, посредством която бихме могли да измерим точно. Повечето методики се основават на така наречените косвени белези, по които се получават приблизителни размери на сивия сектор в нашата, в другите икономики, в икономическите общности.
Кои са най-важните фактори, които в последните години влияеха благоприятно?
На първо място, общото намаление на данъчноосигурителната тежест. Днес можем да отчетем, че ние се възползвахме максимално добре от добрите времена, времената на висок икономически растеж и в глобален, и в национален план. Направихме данъчна реформа, която ни изведе на едно от първите места в Европа по отношение на общата данъчноосигурителна тежест. При равни други условия това е обективна предпоставка за успоредно намаляване и на дела на сивия сектор.
На второ място - не знам дали няма да звучи нескромно – работата на приходните агенции в последните години също бележи значително подобрение. Както Националната агенция за приходите, така и „Митници” постигнаха по-висока степен на консолидация и определено резултатите са налице, най-вече като степен на събираемост на данъчни и квазиданъчни форми. Няма да подмина, разбира се, и по-високата корпоративна култура на бизнеса. В последните години, особено след 2007 г., а още от 2006 г. се забелязва, редица компании започнаха да обявяват публично данъците си, като преминаха етапа, в който това се считаше за наивитет. Мисля, че тази инерция ще продължи и в бъдеще в условията на ефективното ни членство.
По отношение на индикаторите вече споменах, че вероятно има много широк кръг. Аз ще посоча само два доста показателни примера, макар да нямат претенции за изчерпателност по отношение на общия обхват на сивия сектор. Много показателно е разширяването на облагаемата печалба. Докато за целия период от началото на прехода до 2005 г. съотношението между облагаема печалба и брутен вътрешен продукт се колебае между 10 и 15%, през 2008 г. същото съотношение вече е 33%. На този фон, специално по отношение на дейността на корпоративния сектор, да се твърди за разширяване на сивия сектор е, меко казано, неуместно.
И още един пример – облагаемата основа на данъка върху добавената стойност. Ако за периода до 2003 г. данъкът като дял от крайното потребление достига до 60%, през миналата година същият резултат е 86 на сто. Това е едно много рязко покачване за две-три години на този показател. Тук вероятно госпожа Мургина ще говори повече за набора от инструменти, който използва Националната агенция за приходите, аз искам да подчертая, че в последните години ние разширихме кръга от инструменти и вече така наречените внезапни проверки въобще не са единственият способ, с който работи данъчната администрация в състава на Националната агенция за приходите.
В заключение бих искал да отбележа още едно обстоятелство.
Намаляването на сивия сектор е ангажимент не само и не единствено на Министерството на финансите и двете приходни агенции, макар външно да изглежда точно така и макар външно да считаме, че най-големият измерител е всъщност степента на събиране на данъци. Ако погледнем в по-широк аспект, намаляването на сивия сектор е критерий за цялостното обществено-икономическо израстване на нашето общество. И аз се надявам, че със съвместни усилия правителствената администрация, бизнесът, неправителствените организации, широката общественост ще продължим да полагаме усилия, за да минимализираме този сектор, който често се характеризира като негативни тенденции в което и да е общество.
Благодаря за вниманието! С интерес бих се включил в дискусията.
| |
|
| |
|
CSD.bg |
|
|
|
 |
|
|
| ©
Център за изследване на демокрацията. |
 |
|
Страницата, която се опитвате да отворите, е архивирана. Можете да посетите новия ни сайт тук. |
|
