|
 |
|
|
| |
|
|
| |
| Кръгла маса: Сивата икономика в България по време на икономическа криза
|
| |
Изказване на г-н Георги Кадиев, Общински съветник, Столичен общински съвет
Уважаеми министри, уважаеми посланици, уважаеми колеги! Накратко моята гледна точка за това кое създава сивата икономика в България и какви са пътищата напред. Ще се огранича да коментирам само това, с което съм се занимавал професионално, без общи разсъждения по теми от типа на корупция в различни сфери на обществото или пък в еврофондове – неща, с които не съм се занимавал.
От това, с което съм се занимавал, съдя, че основен проблем, който създава сивата икономика в България, виждам в частта данък върху добавената стойност, сделки в страната и вътрешнообщностни придобивания. Тук прозвучаха думите, че се облагат 89% от потреблението, което за мен означава, че по-скоро си заравяме главата в пясъка и не виждаме проблема, отколкото се опитваме да намерим някакво решение. Има достатъчно доклади, включително и на „Краун Ейджънтс”, които подчертават проблема, дори му дават някаква приблизителна оценка, колкото и приблизителна да е тя.
Вторият проблем са акцизите. Ако погледнете структурата на акцизите, около 50% са горива, 42% - тютюни, 3-4% са еленергия, кокс, въглища и приблизително 4 или 5% са алкохолите. Голям проблем има във всички акцизни стоки, проблем с фалшиви бандероли, проблем с производство на алкохол в т.нар. селски казани, проблем с контрабанден внос. За съжаление предвиждам, че това ще се засилва, по простата причина че акцизите растат нагоре и икономическата изгода от това да се избягват акцизи нараства все повече и повече. В интерес на истината, няма страна в Европа, която изцяло да се е справила с този проблем. Дори и в Англия над 20% от пазара на тютюневи изделия примерно е контрабанден пазар.
Трети проблем – измами с осигуровки и свързани с това автоматично измами със задължения по данъка на доходите на физическите лица. Господин Христосков говори тук за това, което държавата може да направи, разбира се, заедно със синдикатите – увеличаване на минималните прагове, което се прави през последните години, но все още има много голям диапазон между реалните работни заплати в определени сектори и това, което е минимален праг. Ако си спомням правилно, минималният праг в строителството беше около 450 лева, поне до миналата година. Пределно ясно е, че такава заплата в строителството няма.
Проблемът с безмитните стоки, който съществуваше до началото на тази година, вече няма безмитни магазини, така че това е една положителна мярка, която беше взета. Разбира се, контрабандата продължава да върви. Вече стоки, които преди се купуваха в безмитните магазини, най-вече тютюневи изделия, сега се купуват от съседни около нас държави, включително много често и с платен акциз в онези държави, например Сърбия и Украйна, поради простия факт, че те не са членки на Европейския съюз и имат ниски акцизни ставки.
Какво трябва да се направи? Засилване на контролните функции. Част от мерките, които бяха споменати от госпожа Мургина, са общо взето притоплена манджа, включително и аз съм ги подписвал като ресорен заместник-министър още в 2006 г. И предложението плащанията над 1000 лева да се извършват само по банков път, в което предложение има резон, може би границата трябва да е по-различна. Защото е факт, че аз съм виждал касов бон за 980 хил. лева. Както искате го смятайте, но просто един човек продал на друг човек нещо, чукнал му на касовия бон за един милион и заминал – иди го търси след това! Макар че 1000 лева пък е прекалено ниска граница.
Това, за което не стана дума тук, на което обаче аз съм голям привърженик, това е създаването на фискална полиция. Според мен е абсолютно задължителна мярка. Това е структура, която да има правото на дознание, правото на арест, правото на специални разузнавателни средства. За съжаление вместо да вървим в тази посока, вървим по-скоро в обратна. До 2006 г. имаше право на дознание поне в Агенция „Митници”, всичко на всичко 17 митнически дознатели. В 2006 г. бяха отнети и те. Какво означава това? В момента, в който бъде извършено едно перстъпление, било Агенция „Митници” или Националната агенция за приходите, вместо да имат правото да направят дознание и да видят кой е поръчителят, кой е получателят от другата страна на тези контрабандни стоки или пък бандероли, те разчитат само на органите на Министерството на вътрешните работи, което поне за момента не се оказва добра практика.
Няколко от мерките, които чух от министър Димитров тук – въвеждане на данъчни карти, понеже аз за първи път го чувам, бих искал да се запозная малко повече, за да го обмисля; задължителна регистрация по ДДС – също мярка, която е била обмисляна. Мисля, че много ще натовари НАП, ако се направи, но може да се направи в определени сектори, в които има голям риск, например търговия с акцизни стоки. Възлагане на данъчни проверки на експерт-счетоводители е нещо, на което съм категоричен противник, това е така нареченият аутсорсинг на данъчните ревизии, поради две причини. Първо, не съм убеден, че експерт-счетоводителите знаят как се правят данъчни ревизии, те са специалисти по одитиране по-скоро. И второ, ако аутсорсинг е ревизия, тогава какво оставяме на НАП? Система на управление на опашките общо взето и киоски. При това положение просто да закрием НАП.
Това са нещата, които аз изведох от този разговор. Благодаря ви. Надявам се да има полза от цялата дискусия. | |
|
| |
|
CSD.bg |
|
|
|
 |
|
|
| ©
Център за изследване на демокрацията. |
 |
|
Страницата, която се опитвате да отворите, е архивирана. Можете да посетите новия ни сайт тук. |
|
