Въведение

Споразумението за асоцииране между България и Европейския съюз (ЕС) влиза в сила на 1 февруари 1995 г., което - съгласно решенията на Европейския съвет в Копенхаген - дава възможност България официално да кандидатства за членство. Селското стопанство, съгласно оценките на западни експерти, ще бъде една от проблемните области при присъединяването на шестте асоциирани страни от Централна и Източна Европа (ЦИЕС). Трудности могат да се очакват както поради разрива в икономическите показатели на отрасъла в двата региона, така и поради различията в аграрните политики, прилагани в ЕС и ЦИЕС.

Целта на настоящата разработка е сравнение на държавното регулиране на аграрния сектор в двата региона - България и ЕС. Това сравнение следва да бъде основата за очертаване на алтернативните стратегии за българската селскостопанска политика в периода преди присъединяването към ЕС.

Както и другите бивши страни-членки на СИВ, България в момента е в период на преход от държавно регулирано към пазарно стопанство. В този период съществуват различни възможности за обща насока на политакита в областта на селското стопнаство в дългосрочен и средносрочен аспект. Тези възможности следва да бъдат оценявани от гледсна точка на две групи критерии:

Вътрешни критерии - доколко предвижданите мерки на държавна намеса в икономиката способстват за развитието на българското селско стопанство и икономиката като цяло, или отговарят на други вътрешни извъникономически цели (поддържане на доходите на производителите и др.)

Външни критерии:

- доколко прилаганите мерки способстват за повишаване на конкурентоспособността на продуктите на българското селско сотанство и хранителна промишленост на междунарлодните пазари;
- доколко ще улеснят и ускорят присъединяването на България към ЕС;
- доколко отговарят на изискванията на ГАТТ и СТО;.

Настоящата разработка съдържа пет части. Първата от тях дава определение на проблемите, свързани със селското стопанство в контекста на присъединяването, след което концентрира анализа върху един от най-важните в краткосрочен план аспекти - взаимното предоставяне на разширен пазарен достъп в рамките на Европейското споразумение между България и ЕС. Втората част представя основоните елементи на българската селскостопанска политика, включително новоприетия Закон за подкрепа на селскостопанските производители. Третата част представлява анализ на селскостопанската политика на Европейския съюз. Логично следва сравнение на инструментите, прилагани от двете политикаи, както и резултатите от тях в четвъртата част на разработката. Петата част е посветена значението на хармонизирането на законодателството и практиката в областта на стандартизацията, сертификацията, ветеринарните и фитосанитарни норми в периода преди присъединяването. Накрая са дадени някои заключения и насоки за по-нататъшна работа.

Top of page