Селското стопанство и икономиката като цяло - състояние на отрасъла.

Аграрният сектор винаги е бил важен и определящ в икономиката на страната. Преходът към пазарна икономика се характеризира с големи промени в икономиката и в частност в земеделието. Тези промени се отнасят до следното:

- всеобхватна икономическа криза;

- колапс в търговските отношения със страните от СИВ;

-трудности в осъществяване координацията между поземлената реформа и ликвидацията на кооперативните стопанства;

- липсата на пазарна инфраструктура за новите организационни форми ( семейни земеделски стопанства, кооперации, сдружения, едри фермерски стопанства);

- трудности в секторите, обслужващи земеделието - химическа промишленост , селскостопанско машиностроене.

Кризата, в която изпадна аграрният сектор за периода на прехода намира отражение и в основните икономически показатели характеризиращи отрасъла.

Брутната продукция общо за отрасъла "Селско стопанство" през последните години има намаляваща тенденция. През 1993 година тя е намаляла с 19,6 на сто по отношение на 1992 година. За 1994 година индексът на физическият обем на брутният вътрешен продукт за отрасъла спрямо 1993 година е нарастнал от 68,7 на сто на 111,6 на сто. Причините се обесняват с увеличаване дела на растениевъдството в почти всички подотрасли.

През последните години нараства делът на частният сектор в обема на брутната продукция. През 1993 и 1994 година той достигна до 55,2 на сто (по текущи цени). В брутната продукция делът на частният сектор е най-голям в животновъдството (73,7 на сто).

Динамиката на брутната добавена стойност след 1989г. показва, че общо за периода 1989-1994г. спадът е значителен във всички икономически сектори. В аграрния сектор след прираст от близо 8 на сто през 1991г., обусловен и от ниската базова 1990г., следват две години на значителен спад от близо 14% за 1992г. и 16.3% за 1993г. За 1994г. съществува ръст с 3% спрямо 1993г. Не без основание се смята, че прекъсването на тази негативна тенденция чрез създаването на благоприятни икономически условия за реален растеж в земеделието е един от най-ефективните пътища на стабилизиране и даже нарастване на равнището на БВП в следващите няколко години.

От 1989г. до 1994г. общата продукция от земеделието е намаляла с 32.5%, като най-драстично е намалението в животновъдството (-66.5%). Коренните промени в производствената структура, които са в резултат преди всичко на провежданата поземлена реформа през този период предопределиха намалението на относителния дял на животновъдството в ОП. В същото време, пак по същата причина преобладаването на растителна продукция - житни култури и слънчоглед, е свързано с предоставянето на земя за временно ползване.

Най-голям спад в продукцията от растениевъдството има в периода 1992г.-1993г. Положителните показатели за 1994 г. за растениевъдството (плюс 23 на сто), определят за периода положителна тенденция на развитие (+0.4%) на подотрасъла. За 1995г. може да се очаква продължаване на тази тенденция за растениевъдството. Животновъдството се нуждае от по-продължителен период, за да излезе от отрицателните нива.

Ценовите индекси (1990г.=100) илюстрират много ясно политиката в тази област за изминалия период. За периода 1990г-1994г. индексът на цените на влаганите ресурси е 2342, докато на изкупните цени е 868. Индексът на цените на дребно е 2208.

Емпиричните доказателства показват, че средногодишно за 1991/1992г. цените на продуктите от животновъдството са се увеличили с по-бърз темп в сравнение с основните растителни продукти. След 1992г. тенденцията е обратна, което е в резултат от рязкото влошаване положението в животновъдния сектор. За този период е характерно и значителното изоставане на изкупните цени от ръста на инфлацията и темпа на нарастване на цените на дребно. Вследствие на това непрекъснато намалява делът на фермера в крайният продукт.

Аграрният сектор и ХВП през този период се сблъскаха с така наречения феномен на ".верижна задлъжнялост" през преходния период, което означава, че всеки производител в производствената верига дължи средства на снабдители, доставчици, персонал и има задължения към бюджета. В началото на 1994г. земеделските стопанства в ликвидация имаха задължениея или т.нар. лоши кредити от 2.7 билиона лева (1% от Брутния вътрешен продукт), на които задълженията по лихвите бяха 4.1 билиона лева. През 1995г. 2 билиона лева - на колективните стопанства, бяха трансформирани в държавен дълг. Държавните фирми имаха задължение от 2 млрд. лева. В подотрасъла имаха, и сега имат най-големи кредитни задължения(свиневъдство, птицевъдство и сладководно рибовъдство). Задълженията във фуражната промишленост в началото на 1994г., се оценяват на 31 млн. лева (19% от всички задължения на ХВП).

СТРУКТУРА НА ЗАЕТИТЕ В ЗЕМЕДЕЛИЕТО

През 1948г. земеделското население е било 82% от цялата работна сила. В резултат на процесите на индустриализация, на миграционните процеси, процентът на заетите в земеделието рязко намалява: от 2.2 млн. през 1960г. на 1.5 млн. през 1970г.; от 956 000 за 1980г. на 698000 през 1989г. Средно-годишният темп на развитие е :

1960-1970 - 3.9%

1970-1980 - 4.1%

1980-1989 - 3.4%

1980-1985 - 1.7%

1985-1989 - 5.6%

В резултат на проведената поземлена реформа, като част от аграрната реформа, която реално започна след промяната в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи в началото на 1992г., настъпиха сериозни промени в структурата на заетите в земеделието.

Очакваше се, както е заложено като основна идея на реформата, насочване на бившите собственици на земя, живеещи в градовете, към земеделското производство. В действителност селското население между двете последни преброявания (1985-1992) се е увеличило вследствие на механически прираст с 4740 човека за сметка на намаляване на градското население.

Това обаче е резултат на завръщането преди всичко в селата на лица в нетрудоспособна възраст. Те са с 17904 повече от притока на такива лица в градовете. За същия период миграционният прираст на селското население в трудоспособна и подтрудоспособна възраст е с отрицателен знак -84685 за сметка на прираста на градското население. Съществуват заселвания в селата предимно на лица в нетрудоспособна възраст, а не за сметка на приток на жизнеспособни млади хора - 4740 души. Това по същество са ремиграционни процеси, осъществени от хора, за които градския начин на живот в условията на цялостните социално-икономически и политически промени в страната е загубил своята привлекателна сила. От всичко заселили се на село през последните седем години преди преброяването лица 65.8 на сто идват от градовете. От 5.4 на сто през периода 1976-1985г. делът на лицата над 60 годишна възраст сред общия брой на мигриралите се е увеличил на 9.5 на сто през 1985-1992г.

Би следвало да очакваме, че с механичния прираст на селското население са се увеличили и лицата, заети в земеделието.

По данни на отдел "Население и трудова заетост в селското стопанство" към НСИ броят на заетите в отрасъла през 1992г. (1994г) възлизат на 409842 души.

От информацията за движението на заетите в земеделието може да се направят следните изводи:

1. Налице е драстично намаление на броят на заетите в земеделието в периода 1989 - 1994г. - приблизително с 50%. Обосновката е, че в страната относителния дял на заетите в отрасъла (18.7% - за 1989г.) в сравнение с развитите страни е много висок и трябвало да се понижи. Действително той бе понижен. За 1992г. на 17.4%, което на фона на много високата безработица през

годината показва по-бързия темп на нарастване на безработните в отрасъла.

2. Наблюдава се известно подобрение на възрастовата и образователната структура на заетите в отрасъла. Относителният дял на заетите над 50 годишна възраст от 45% през 1988г. намаляват на 30.3% през 1992г. Увеличен е делът на младите хора (до 20 години) от 0.9% до 4.2%. Делът на заетите с основно и с незавършено основно образование лица намалява от 80.4% на 70.4%. Това е станало за сметка на слабото увеличение делът на лицата с висше образование - от 6.2% на 11.7% и със средно общо - от 10.3% на 14.7%.

3. Безработицата в отрасъла надхвърля всякякви допустими норми. Около 50% от заетите в отрасъла след започване на ликвидацията на ТКЗС останаха безработни. За същия период специалистите с висше образование намаляха с 47.1%, а тези със средно специално с 7.9%.

4. Заети в аграрния сектор (за периода 1989г.-1994г.) показва тенденция на запазване относителния дял на заетите (20-21%), но броят на наетите в земеделието намалява от 814 000 (1989г.) на 694 000(1993г.). В същото време този показател следва да се използва много внимателно, защото не е много ясно какво се включва в земеделския сектор, тъй като фермерската структура е в процес на преход и бързи промени. Различията между малките земеделски стопанства (градинари) и действителните фермерски стопанства е един от проблемите. Наетите в кооперативните стопанства членове, които са собственици , е много трудно да бъдат оценени. За това може да се приеме в преходния период заетите в земеделието могат да се оценят като свръхнаети, тъй като не е ефективно използването на РС и има ниска производителност. Земеделието ще освобождава много бавно заети (РС), тъй като земята ще се възстановява предимно в малки парчета и високите цени на влаганите СП дават предпочитани към заселване дела на живият труд. Основен икономически напредък в тази област и промяна е възможна в най-голяма степен в резултат от вложения в обслужващия сектор, който може да поеме голяма часто от хората, които са извън земеделието, главно млади хора. Сега главна характеристика на заетите в земеделието с малки изключения имат неблагоприятна възрастова структура (45.5% са на възраст над 50 години) и са недостатъчно квалифицирани. новата генерация фермери ще се нуждае от много по-ефективна земя, с по-добро образователно ниво, тъй като сегашната ситуация е твърде тревожна за развитието на сектора.

ПОЗЕМЛЕНА РЕФОРМА И ОРГАНИЗАЦИОННА

СТРУКТУРА

Стопанисването на земята в последните години минава в условията на драстични промени в България. Поземлената реформа е тази, която даде начален тласък на тези промени. Многото трудности, които съпътстваха поземлената реформа доведоха до забавяне процеса на възстановяване на собствеността. Те са следните:

- финансов и технически аспект. До сега поземлената реформа струва 1166 млн. лева, като 75% е финансирането от държавния бюджет (867 млн. лева). Тъй като тези суми бяха фиксирани, те не бяха съобразени с инфлацията. Като технически причини може да се посочи липсата на технически кадри и техническо оборудване.

- легални аспекти - те са савързани с трудности при възстановяването на земята в реални граници;

- такси (заплащане): Изискването да се заплащат подобренията за напоителните системи и за овощни насаждения( около 20 000 лв/ха за напоителни системи);

- временното ползване на земята от ликвидационните съвети.

ИЗПОЛЗВАНЕ НА ЗЕМЯТА

България произвежда голямо разнообразие от култури. Важно е да се отбележи увеличаването на домашната консумация (вътрешното потребление ), докато за плодовете, зеленчуците и тютюна основно предпочитание бе експортът. Обработваемата земя е 4.1 млн.ха, 14% са пасбища(1.52 млн.ха), 35% са гори (3.87 млн.ха). Около 2.3 млн.ха е със зърнено-житни култури и то преди всичко пшеница. Основните индустриални култури, вкл. слънчоглед и захарно цвекло, и малки площи от памук и соя се изчисляват на около 0.6 ха. Исторически пшеницата е основна продоволствена култура която заема около 50 на сто от обработваемата земя.

Царевицата за фураж заема 0.5-0.6 млн.ха, като получените добиви са в размер на 4.6 тона/ха. В периода 1974-1989г. на напоявани площи добивът е от 5.5 тона/ха.

Слънчогледът е традиционна маслодайна култура. В България има добри условия за нейното отглеждане. Обработваемата земя засята със слънчоглед за 1994г. е 495 млн.ха, като средният добив е 1.0 - 1.4 тона/ха. Производството на слънчоглед ( 657 хил.тона през 1994г), надвишава производството за 1989г., но с по-малък темп от площите. Повече от 90% от производството на слънчоглед се преработва в България, като се задоволяват основно вътрешните нужди на страната.

Захарното цвекло драстично намали своето производство (8 хил.ха за 1994г., при средно-годиш. 40 хил.ха за периода 1986-1990г.). Производството от 970 хил. тона за 1989г. спада на 150 хил. тона за 1994г. България в последните години е нетен вносител на захар.

Тютюн - Ориенталският тютюн и неговото производство е концентриран в семейните стопанства. През 1994г. производството на тютюн е от 27 хил. ха (-63% в сравнение с 1989г.). Причините за намаленото производство на този етап следва да се търсят в намаляване на експорта и то на руския пазар.

Плодове - Производството на плодове е експортно ориентиран подотрасъл (през 1990г. втори по дял в експорта след тютюна). Производството и площите са намалели съответно с 75% и 46% сравнено с 1989г. Най-голям относителен дял заемат: ябълките (30% от общото производство); сливи (22%); череши (15%) и праскови (15%).

Зеленчуци - Засетите площи от зеленчуци се изчисляват на 65 хил.ха (-38% в сравнение с 1989г.), като преобладават доматите (40%), пипер (20%). Голяма част от площта, заета със зеленчуци е засята със слънчоглед и други житни култури. В зеленчуковият и плодов подсектор цените са напълно либерализирани.

Картофи - Площите и производството на картофи спадна с различен темп между 1989г. -1994г. Производство (553 хил. тона - 1989г., 550 хил. тона - 1994г.). Площ - 40 хил. ха - 1989г., 47 хил. ха - 1994г.

Единствено през 1993г. производството и добивите спаднаха рязко.

Винени лозя - те заемат 100 хил. ха през 1994г. Намалението е около 20% спрямо 1989г. Особено внимание се обръща в последните 2 години на възможността за износ на български вина на пазара в Русия, Германия, Полша. Производството се оценява на 1.4 милиона хектолитра (2.4 млн.нл.- 1989 г.).

Животновъдство

Драстични промени настъпиха в животновъдството, като основните характеристики в подотрасъла са:

- рязко намаляване на поголовието (с 50-54%) и броят племенни животни, което през следващите 5-6 години ще окаже влияние върху породния състав;

- увеличаване дела на частния сектор в резултат от организационното преструктуриране на земята.

- обемът на произвежданата продукция е намалял значително;

- силно се свива домашното потребление на животински продукти. Домашното потребление на месо се свива от 36.4 кг. на 24 кг. или 34% по-малко, при свинско и говеждо съответно с 59 и 57%. Домашната консумация на прясно мляко е на човек от населението -от 55.7л. спада на 39 л. Покупките на кисело мляко за същия период спадат с около 6..%, а на млечни масла с 43%.

- спад в износа на животински продукти, с изкл. на 1992г., която се характеризира с облекчен митнически режим. През първото шестмесичие на 1994г. България стана нетен вносител на месо.

Проблемите на реализацията на селскостопанската продукция са свързани с условията на преходния период към пазарна икономика, когато се разрушават старите структури, а новите са още в процес на създаване.

Те се отнасят основно до намаляването на обема на изкупената селскостопанска продукция (растителна и животинска) и до трудностите при реализацията на произведената продукция на вътрешния и външния пазар.

Протичащата аграрна реформа в земеделието и свързаните с нея процеси създават затруднения при изследването на материално-техническата база, в т.ч. и на основните селскостопански машини и инвентар. На този етап от провеждането на аграрната реформа липсват структури, специализирани в стопанисването и експлоатацията на селскостопанската техника, което би спомогнало за нейното ефективно използване.

.

Политика в областта на селското стопанство - основни характеристики.

Преди 1989 г държавното регулиране и контрол на всички сфери на българската икономика значително надвишаваха степента на държавна намеса дори и в такава силно регламентирани сфери като селското стопанство на ЕС. След 1989 г. либерализирането на цените, външната търговия и освобождаването на частната инициатива постави българското селско стопанство в коренно различна стопнска среда. В тази стопнаска среда един от елементите на пазарната икономика- свободната търговия и ценообразуване - присъства в по-голяма степен, отколкото в ЕС за сметка на други елементи като ясно дефинирани права на собственост, както и други структурни елементи. Характерно за тази пазарна обстановка е това, че тя не създава стимули за дългосрочни инвестиции. Това се отнася за икономиката като цяло, но в особено голяма степен за селското стопанство поради размиването на правата на собственост в този отрасъл.

Изграждането на ефективни механизми на селскостопанска политика е отизключително важно значение поради следните причини:

Един от критериите за присъединяване, установени от Европейския съвет в Копенхаген, е страните да “бъдат способни да поемат отговорностите и задълженията на членството” в Съюза. Съществена част от тези отговорности и задължения, приемането на които е предпоставка за членство, е Общата селскостопанска политика. Както по отношение на бюджетни те разходи, така и по сложност на регулативните механизми селскостопанската политика заема е на първо място в общата политика на ЕС.

Тежкото състояние на отрасъла би забавило присъединяването повече от страховете от "конкуренция аот Изток".

Развитието ще оказва цялостно въздействие на състоянието на българската икономика. Не е възможно да бъде изпълнен втория критерий за присъединяване* - завършването на прехода към пазарна икономика, без да бъде изградено конкурентоспособно селско стопанство.

В сравнение с ЕС, селскостопанската политика на България не така ясно обособена като част от общата икономическа политика и механизмите й не са достатъчно развити. Поради това анализът ще засегне освен мерките, които са насочени специфично към селското стопанство и онези елементи на държавната намеса в икономиката, които пряко му въздействат - това са преди всичко ценовата и търговска политика, като и някои характеристики на макроикономическата политика. Ще бъдат разгледани сегашното положение и въздействие върху селското стопанство на мерките в областта на:

Макроикономическата политика

Поземлената реформа

Финансово-кредитната и

Ценова политика и пазарни организации

Търговската политика;

Макроикономическа политика

В процеса на преход от планово към пазарно стопанство мерките, прилагани в областта на общата икономическа политика, както и параметрите на макроикономическата ситуация оказват не по-малко влияние върху производството, заетостта и доходите в аграрния сектор, отколкото е влиянието на тепърва изграждащите се специфични механизми за този сектор. Най-характерни моменти на прилаганата от 1991 макроикономическа и структурна политика, които се отразяват върху селското стопанство и хранително-вкусовата промишленост са:

Освобождаването на цените от 1991 г., последвано от премахване на държавния монопол във външната търговия и либирализирането на търговския обмен;

Премахването на преките държавни субсидии. В процеса на преструктурирането на банковата система субсидирането на практика частично се замества с кредитиране

Предприетата от 1991 г. стабилизационна програма, съчетаваща рестриктивна политика по отношение нарастването на паричната маса, съчетаваща висок лихвен процент с ограничаване растежа на доходите и предоставяните от търговските банки кредити, както и стабилизиране на валутния курс.

Бавно протичане на процеса на преструктуриране на институциите, който би трябвало да завърши с ясно дефинирани права на собственост, функциониращ капиталов пазар и изграждане на адекватна законова база за функционирането на пазарна икономика.

Липса на адекватна система за социално сигурност, което води след себе си прилагането на други видове мерки, като тези на търговския режим или на ценовата политика, с цел подкрепа на доходите.

Освобождаването на цените и външната търговия, както и премехването на държавните субсидии, са мерки, насочени към един от елементите на модерната икономика, а именно свободния пазар. Свобода на пазара и стопанската инициатива, обаче, при липса на структурни елементи като правата на собственост, например, създават икономическа среда, благоприятстваща краткосрочните инвестиции за сметка на дългосрочните. Такава обстановка благоприятства инфлационните тенденции и препятства осъществяването на макроикономическата стабилизация. По отношение на селското стопанство тази икономическа среда е особено неблагоприятна, тъй като единствените бързи печалби в този отрасъл могат да дойдат от разпродаването на основния и оборотен капитал. Протичането на този процес се вижда от рязкото намаляване на броя на стадата в животновъдството. Едновременно с това, заместването на субсидирането с кредитиране предизвиква по-голямва задлъжнялост в сравнение с другите отрасли. Висок лихвен процент и оскъдност на кредитния ресурс Инфлацията, която е несъразмерно по-висока при цените на дребно, отколкото при цените на едро (през 1992 инфлацията при цените на едро е 25%, а при цените на дребно - 80%) понижава значително доходите на селскостопанските производители. Изоставането на валутния курс от темпа на инфлация от своя страна благоприятства вноса.

Финансово-кредитна политика

Кредитната политика в момента е главния механизъм за непряко субсидиране на селскостопанските производители в България. От 1992 г. започва процесът на ликвидация на държавните и кооперативни структури в селското стопанство. Прякото субсидиране на селското стопанство е твърде скъпо, за да бъде прилагано в период на оскъдни бюджетни средства и би било неефективно при неяснота относно бъдещата структура на собствеността и окономическите субекти в отрасъла. Преки субсиди не се прилагат вече и в промишлеността като цяло, включително и в хранително-вкусовота промишленост.

През 1992 г. Народното събрание прие Закон за финансово осигуряване на земеделието през 1992 според който 320 млн. лева от държавния бюджет трябваше да бъдат отделени за субсидиране на лихвения процент по краткосрочни кредити за оборотен капитал на земеделските производители*. Две трети от лихвата по кредитите се поемаше от държавния бюджет. Подобен закон бе приет и през 1993 г. През 1994 делът на погасяване на лихвата от държавния бюджет бе намален на 50%. В момента действа ПМС № 46 от 23 феврурари 1995 г. (ДВ, бр. 21 от 1995 г., с. 46), което препоръчва на търговските банки да предоставят целеви кредити на доотглеждане на есенните култури. Постановлението се отнася за зърнените храни и трайните насаждения, като за целта са определени 750 млн. лева.

Докато при първия закон за финансиране на земеделието, прилаган през 1992г. предвидените в държавния бюджет 320 млн. лв. почти не бяха усвоени, през 1994, когато кредитните субсиди се изплащаха от извънбюджетната сметка при МЗ, търговските банки проявиха значително по-голям интерес към отпускането на този вид кредити.

Мерките, които са взети в областта на средносрочното и дългосрочно кредитиране, не са със средствата на държавния бюджет, а посредством чуждестранна помощ - от програма ФАР и Агенцията за чуждестранна помощ. През 1993 програма ФАР предостави 7 млн. екю, които бяха отделени на извънбюджетна сметка на Министерство на земеделието. В началото на същата година бе създадена Селскостопанската кредитна централа, с цел отпускане на средносрочни и дългосрочни кредити за аграрните производители. СКЦ е акционерно дружество, чийто основен капитал е на основата на средства, получени чрез Агенцията за чуждестранна помощ.

Освен тези мерки, друго средство, което има ефект на непряко субсидиране е поемането от страна на държавата на лошите кредити на ликвидационните съвети, както и на държавните банки.

Ценова политика

Характерно за ценовата политика през последните четири години е прилагането на елементи с противаположен ефект - мерки за ограничаване растежа на цените с цел защита на потребителя и опит за осигуряване на относително гарантирани цени за някои селскостопански производители - преди всичко тютюнопроизводството и до известна степен в зърнопроидводството. насочеността към подпомагане на потребителя. Основната насоченост на ценовата политика засега с в защитата на интересите на потребителя чрез ограничаване растежа на цените. Основните моменти в ценовата политика са следните:

С ПМС No 41 от 25.II.1993 се утвърждава "Наредба за наблюдение и контрол върхуцените на стоки и услуги с особено важно значение за насалениета и икономиката на стараната". В списъка на наблюдаваните стоки към 1 януари 1995 г. влизат следните хранителни продукти: хляб (някои видове), пилешко месо, прясно и кисело краве мляко, сирене, кашкавал, олио, масло, рафинирана захар, ориз, картофи, фасул, детски храни.

За някои от тези продукти са установени пределни цени, които се изчисляват на основата на пълните разходи за производство плюс определен нормативно определена рентабилност нормативна печалба за производителите и търговска отстъпка за търговците. От септември 1994 нормативната рентабилност за хранителните стоки е 14%, а търговската отстъпка остава 10%, както беше определена с Наредбата от 1993 г. Наредбата определя начина на контрол и санкции.

Освен пределните цени, епизодично се бяха приложени фиксирани цени за преодоляване на временен пазарно неравновесие - за олиото през 1994, при които твърдо е поределена долна граница на цената. Въвеждането на фиксирани цени на слънчогледа и олио местно производство през август 1994г беше съпроводено с намеса върху предлагането: освобождаване на 5000 т. слънчогледово олио от държавния резерв и забрана върху износа. Фиксирани цени са определени и за цигарите от местно производство и внос.

Друг елемент, които може да бъде отнесен към пазарната организация е лицензирането на производителите и търговците, което се прилага и при виното и спиртните напитки.

В ПМС No 41 от 25 февруари 1993, с което е утвърдена Наредбата за наблюдение и контрол върху цените, на Държавната комисия по цените бе възложено да внесе в Министерския съвет проект за закон за цените до 30 юни същата година. Поради сблъсъка от интереси около този проект той бе връщан няколко пъти за преработка. Последният проект за Закон за цените в момента е внесен за обсъждане в Народното събрание. В най-общи линии проектозаконът включва в себе си в по-развит вид спомената по-горе Наредба за цените. Разликата е, че със закона трайно се регламентира държвното регулиране на цените.

Проектозаконът за защита на селскостопанските производители, който също е внесен за разглеждане в Народното събрание, предвижда наблюдение на пазарите на основните селскостопански и хранителни стоки и въвеждането на минимални изкупни цени, съчетано с държавни поръчки.

Двата проектозакона донякъде задълбочават съдържащия се в ценовата политика сбълъсък на две противоричив цели - ограничаване на растежа на цените на дребно на хранителните стоки и ограничаване спадането на реалните дохади на производителите на тези стоки.

Aнализът на индекса на изменение на цените на дребно за някои от продуктите, включени в системата на прогнозните цени (хляб, месо, мляко) и индексът на изменение на потребителските цени показват незначителното влияние на използваните системи за контрол върху цените на дребно и по - голямото влияние на тези системи върху производителите.Единствено за хляба увеличението на цените на дребно е по - малко от инфлацията за периода 1992 - 1994г., като през 1992г. и 1994г. увеличението само на цената на хляба е по - малко от инфлацията, а през 1993г. индексите на изменение на цените на месото и млякото са по - малки от инфлацията. Индексите на изменение на изкупните цени и цените на едро и дребно сочат, че увеличението на изкупните цени на пшеницата, месото и млякото за този период е значително под инфлацията и значително по - малко от увеличението на цените на едро през целия период както и по години. Увеличението на цените на едро е значително по - малко от увеличението на цените на дребно за същия период.

Регулация на пазара

За пазарна организация може да се говори само при производството на тютюн и тютюневи изделия. Тя се регулира от Закона за тютюна и тютюневите изделия от ... . и Правилника за неговото прилагане (ДВ, бр. 18 от 1994 г., с. 3-10). С посочените нормативни актове е регламентирано разпределението на посевни площи, снабдяването със сортови семена, определени елементи от технологията на отглежденето на тютюна и равнището на производството на тютюн. Освен това, законът регламентира минимални изкупни цени, които се индексират всяка година. Също така законът е единственият нормативен акт в България, в които се предвижда субсидиране на износа.

Търговска политика

В сравнение с другите асоциирани страни бълграската търговска политика е най-либерална по отношение на аграрния сектор. С изключение на въведените в края на 1994 г. *специфични мита, засега в България не действат специфични защитни механизми по отнешение на този сектор по подобие на прилаганите от *ОСП или в страните от Вишеградската четворка. Не следва да се дава прибързана оценка на този факт, като положителен или отрицателен, тъй като прилагането на политика, аналогична на ОСП, но с по-ниско равнище на регламентирани цени и експортни субсидии все още съвсем не е доказала своята ефективност в Полша и Унгария (виж). Едновременно с това, проектът на Закон за защита на селскостопанските производители, внесен за обсъждане в народното събрание, предвижда въвеждането на специфични защитни мерки по отношение на вноса и износа на селскостопанска продукция, без обаче да е изяснен механизмът на действие на такива мерки.В таблицата по-долу съдържа основните мерки, които се прилагат в момента или предстои да бъдат прилагани по отношение на вноса и износа на селскостопанска продукция.

Специфичните мита, въведени с ПМС ... за повечето селскостопански стоки* варират от до . Те заместват действащите до средата на 1994 г. рефернтни цени. Промяната е съобразена с изискванията на Споразумението по селско стопанство от Уругвайския кръг от преговори по ГАТТ, според което нетарифните ограничения в търговията със селскостопнаски стоки следва да бъдат заменени с тарифни.

Освен специфичните мита, в новия търговски режим, определен с ПМС от 1995 г., не се съдържат значителни ограничения върху вноса на селскостопански и хранителни стоки. На неавтоматично лицензиране подлежат тютюна и тютюневите продукти, небутилираните алкохолни напитки, пестицидите и сухото мляко, а на автоматично - останалите млечни продукти, месото и бутилираните вина. Възможно е това положение да се промени в течение на годината, особено по отношение на млечните продукти. Продължава да действа квотата за внос на сладолед, която се разпределя с конкурс и беще въведена за защита на българското производство на сладолед.

Защитните и антидъмпингови мерки, възможността закоито се създаде с ПМС 180 и 181 от 1993 г., засега не се използват от селскостопанските производители.

По отношение на износа характерни черти на съществуващия режим са липсата на експортни субсидии и значителните ограничения върху износа. Тези ограничения са мотивирани от две главни съображения:

1. Предотвратяване на изтичането от страната на основен капитал за селското стопонство, какъвто представляват селскостопанските животни и семената за посев, и стимулиране на износа при по-голяма степен на преработка;

2. Защита на интересите на преработващата промишленост - поддържане на цените на някои от суровините на ниско равнище: хмел за пивоварната промишленост, царевица, соев шрот и др., нерафиниран мед.

Характерна черта през периода 1992-1994 г. бяха честите промени на външнотърговския режим. Само за периода от декември 1993 до декември 1994 промените в търговския режим бяха повече от веднъж месечно. В това отношение може да се каже, че краткосчната перспектива значително преобладаваше пред средносрочната и дългосрочната и търговската политика представляваше реагиране на проблемите и на натиска на различни групови интереси.

Внесеният в Народното събрание проект за Закон за защита на селскостопанското производство съдържа текстове, които имат отношение към търговската политика. Предвижда се, в частност, Министерски съвет да въвежда "ограничения върху вноса на селскостопанска продукция по предложения, идващи от Министъра на земеделието или Министъра на търговията, за осигуряване на националните баланси с оснвни хранителни стоки". Освен за други видове подпоматане на селскостопанското производство, средствата по новия фонд "Селско стопанство" ще бъдат изразходвани и за стимулиране на износа на селскостопански стоки, без да се уточняват начините или размера на такова стимулиране.

Ефект от прилаганите мерки в областта на селското стопанство

Една от характерните черти на селскостопанската политика е, че тя трябва да съчетае по някакъв начин противоположните в статичен аспект интереси на непосредствени производители, преработваща промишленост и потребители. При това във всяка една страна акцентът пада върху една от тези групи. В страните с високо равнище на доход на глава от населението тази група са непосредствените производители. Това е особено характерно за Европейския съюз. От друга страна, в бившите социалистически страни освобождването на цените в повечето случаи бе съпроводено с мерки за предотвратяване на прекалено силен спад на доходите на потребителите. Но дори и там, където контрол над повишаването на цените вече не се прилага, непрякото и пряко субсидиране на производителите не може да бъде в твърде големи размери поради бюджетните ограничения, поради което политаката не е еднозначно насочена към селскостопанските производители.

Мерките в областта на макроикономическата, кредитната, ценовата и търговската политика в България имат различна, често противоположна насоченост и съответно са с противоположен ефект върху равнището и ефективността на производството, както и върху заетостта и доходите в селското стопанство. При това ефектът върху доходите и равнището на производство е краткосрочен, докато върху ефективността и конкурентоспособността на производството е с по-отдалечен времеви хоризонт.

В представената по-долу таблица са обобщени основните групи, върху чиито доходи оказва влияние мерките на държавна намеса в икономиката в периода на преход към пазарно-ориентирано стопанство в България. Със знаци + и - е обозначена посоката на трансфера на доход по отношение на отделната група, като с * са обозначени непреките трансфери.

Обозначението на посоката на трансфера все още не дава представа за размерите му и, съответно, за това доколко отрицателните трансфери от селскостопанските производители неутрализират ефекта на положителните трансфери на доход към тях. Противоположната насоченост на правителствените мерки най-ясно се проследява по двете оси селскостопански производители-крайни потребители и селскостопански производители-преработваща промишленост. Контролът върху цените е мярка в полза на потребителите. Направените досега анализи показват, че потребителите са групата, в полза на която са насочени в крайна сметка по-голямата част от мерките на държавна намеса в икономиката. По отношение на втората ос съществува известна двойственост на политиката, която най-ясно проличава при търговската политика: една част от мерките за ограничаване на износа са в защита на интересите на преработващата промишленост, докато мерките по вноса са насочени към защита на производителите. Така се стига до парадокса за една и съща стока да има и специфично мито, и експортна такса.

Таблица 1

Краткосрочен ефект от някои основни мерки на правителствената политика

Изброените мерки на правителствената политика с краткосрочен ефект сами по себе си не изчерпват въздействието върху селското стопанство и в много случаи не са основна причина за протичащите процеси на разпределение на доходите. Последните изследвания на трансферите на доход от и за аграрния сектор показват, че трансферите на доход в българската икономика не са в посока към селскостопанския производител, а от селскостопанските производители към преработващата промишленост, търговията на едро и дребно и -в по-малка степен - към крайните потребители.

В не по-малка степен върху аграрния сектор оказват влияние мерките на макроикономическата политика, процесите на структурно преустройство в аграрния и свързаните с него по вертикална линия сектори, както и формиращата се постепнно пазарна структура. При това следва да се отбележат като особено важни следните фактори:

Освобождаването на цените и премахването на преките и непреки субсидии - рязко намялване на доходите, но и формиране на частния сектор.

Продължителното състояние на липса на ясно определени права на собственост - стимулира краткосрчните решения като разпродаването на основния капитал, например.

Оскъдност на кредитния ресурс - което важи за цялата икономика, но особено за селското стопанство, тъй като вложенията в него са с висока степен на риск и дълъг срок на изплащане.

Формирането на пазарна структура, при която селскостопнаските производители са в по-неизгодно положение по отношение на bargaining power в сравнение с останалите групи

Top of page | Contents page