|
Документация (нормативни актове,
международни договори, декларации и т.н.)
Нормативната база за управлението на транспортния отрасъл у нас
с относителна постоянност (закони, кодекси, постановления и други
подзаконови актове на Министерския съвет, а така също и наредби,
съгласувани в Министерския съвет и утвърдени от министъра на
транспорта), е дадена в Приложение 1 на настоящия
доклад.
2.1.1. Кратки бележки върху състоянието на
нормативната база в момента
Предварителното мнение за състоянието на нормативната база за
транспортния отрасъл в Р. България с оглед на пригодността й за
целите на обслужване на интеграционния процес е нееднозначно.
Докато по отношение на железопътния транспорт с приемането на
Закона за Българските държавни железници през тази година се
направи решителен пробив за привеждане на принципите на управление
и функциониране на железниците в съответствие с най-съвременните
критерии на Световната банка и на изискванията на Международния
съюз на железниците (тези принципи са отразени в Директива Nо.
91/440/ЕЕС, публикувана в OJL 237, 24.08.1991 г.), то законовата
база за други транспортни дейности се нуждае от коренно
преосмисляне. От друга страна, приложението на този закон тепърва
ще подлежи на задълбочена оценка.
Законът за пътищата датира от 1969 г. с изменение от 1978 г.;
независимо, че това е действащ закон, той всъщност почти не може да
намери приложение. За автомобилния транспорт е в сила “Устав на
автомобилния транспорт за общо ползване в НР България” от 1954 г. с
изменения и последно допълнение от 1980 г. - т. е. за този основен
вид транспорт няма закон, който да дефинира пазарните субекти и
техните взаимоотношения в контекста на либерализацията по отношение
на избора на превозвача от клиентите, лоялната конкуренция с
останалите превозвачи и защитата на интересите на българските
автомобилни оператори.
Законът за гражданското въздухоплаване е приет през 1972 г. с
последно изменение от 1990 г. В сила е Конвенция за международното
гражданско въздухоплаване от 1966 г., към която нашата страна се е
присъединила през 1994 г. и чиито основни постановки по силата на
чл. 5 от Конституцията имат пряко действие, като част от вътрешното
законодателство - това предопределя нуждата от разработването на
изцяло нова правна регламентация за гражданската авиация. Липсва и
закон за летищата - техният статут, организация, дейност и пр.
Ръководството на въздушното движение се регламентира с
подзаконови нормативни актове, които не отговарят на съвременните
изисквания за единно управление на въздушното движение във
взаимодействие с една общоевропейска система. Наредбата за
набирането и разходването на средствата по фонд “Развитие на
системата за обслужване на въздушното движение” не третира
корпоративното финансиране на националния въздушен превозвач, на
съвместните задачи за контрол на въздушното пространство над Р.
България съвместно с Министерството на отбраната и на ремонта и
развитието на летищната инфраструктура. Допуснати са и размери на
заплащане на труда и привилегии по стандарти, откъснати от общия
пазар на работната сила в страната, което се дължи отчасти и на
монопола на квалификацията на гражданските ръководители на
въздушното движение, демонстриран силово в даден момент над
Държавата.
В речното корабоплаване регламентацията е почти нулева - това е
предвидено до възможната степен с Кодекса за търговското
мореплаване. Спецификата на речното корабоплаване изисква отделна
правна уредба, а не регламентация, изведена от други закони.
Речните пристанища нямат собствена правна уредба, а европейският
опит недвусмислено доказва техния потенциял в развитието на
прилежащите населени места.
Отсъствието на Закон за пристанищата по принцип е голяма
празнота в съвременното транспортно законодателство у нас, поради
което редица дейности за регулиране на пазарните отношения между
частния и държавния сектор на отделните транспортни подотрасли в
района на пристанищата са уредени нормативно на ведомствено
равнище.
Като цяло, положението с правното регламентиране на морския
транспорт е по-добро. Действащият Кодекс на търговското мореплаване
от 1970 г. с пет изменения, изработен от правнотехническа гледна
точка на съвременно равнище, е напълно приложим и може да продължи
да действа след въвеждане на необходими промени по същество.
Наред с горните конкретни проблеми стои и въпросът за публичната
и частната сфера, за евентуалното оставане или въвеждане на монопол
по силата на чл. 18 на Конституцията на Р. България. В този
комплекс си взаимодействат такива въпроси като характерът на
собствеността, действието на конкуренцията, нейната защита като
тема на вътрешния пазар и предмет, приложим спрямо външните
конкуренти. По-конкретно, лоялната конкуренция предполага както
тарифи, съобразени с международните, така и структурирането на
последните от гледна точка на присъщите и общите разходи за
конкретната транспортна дейност. По отношение на общите разходи,
следва да се обособят дяловете на приходите, които следва да се
насочват към фондове за поддръжка и развитие на инфраструктурата,
за възстановяване на пораженията върху околната среда и другите
външни разходи на държавния бюджет следствие на страничните
неблагоприятни ефекти от тази дейност.
Болезнен проблем за страната е и вътрешноградският транспорт с
правната му регламентация в условията на прехода към регулирано
пазарно стопанство. Нормативната база за регулиране на отношенията
между общините и основните категории оператори на вътрешния градски
транспорт е в процес на развитие и се характеризира с известна доза
субективизъм, което я прави атакуема и източник на противоречия
между общинските и частните транспортни дружества.
2.1.2. Основни моменти на законодателната
програма на Министерството на транспорта и препоръки за нейната
конкретизация и доразвиване
В периода 1993 - 94 г. Министерството на транспорта е подготвило
подробна законодателна програма, която на настоящия етап следва да
претърпи развитие и известна преориенация в съответствие с
ангажиментите, поети с подписването на Европейското споразумение за
асоцииране с Европейския съюз. Конкретизацията на програмата трябва
да отрази и такива елементи от главните цели и задачи на развитието
на транспортния отрасъл за периода 1995 -98 г., като:
- повишаване на конкурентоспособността на транспортните
дружества на вътрешния и международния транспортен пазар;
- оздравяване, развитие и модернизация на националната
транспортна инфраструктура в съответствие с международните
технически и екологически стандарти;
- хармонизация на националното транспортно законодателство с
това на страните от Европейския съюз и създаване на предпоставки за
поетапно интегриране на националната с общоевропейската транспортна
система.
Конкретизацията на законодателната програма на Министерството на
транспорта при така формулираните изходни постановки трябва да
става с отчитане и задължителното спазване както на националните
интереси в отрасъла, така и на международните ангажименти. От една
страна, новата нормативна база трябва да позволи ускорена
структурна реформа преди всичко в гражданската авиация като цяло и
в пристанищата, а от друга - тази отговорна задача следва да се
изпълнява съобразно насоките, давани от Смесения подкомитет по
транспорта между България и Европейския съюз.
За осъществяване на дългосрочния проект “Преструктуриране на
правната база в транспортния отрасъл и нейното хармонизиране с
транспортното законодателство на ЕС” е потърсена техническа и
финансова помощ от Европейската комисия и правителството на
Германия. Предвижда се до средата на следващата година основните
нормативни документи за всички сектори на транспорта да бъдат
хармонизирани със законодателството на ЕС. По-конкретно се
предвижда, както следва:
- през 1995 г. - подготовка на проекти на закони за пътищата, за
автомобилния транспорт, за развитие на търговското корабоплаване,
за пристанищата, за изменение и допълнение на Кодекса на
търговското мореплаване и за речното корабоплаване, за гражданското
въздухоплаване (Кодекса на въздухоплаването);
- през 1996 г. - подготовка на проекти за закони за железопътния
транспорт и за изменение и допълнение на Закона за движението по
пътищата;
- ускорено разработване и внедряване на пакети от различни
категории ведомствени нормативни актове за регламентиране на
взаимоотношенията на транспортния пазар за отделните видове
транспорт, както и с Държавата, в т. ч.:
а) за железопътния транспорт:
- изготвяне на проект на Правилник за прилагане на Закона за
Българските държавни железници;
- план-договор между Държавата и НК “БДЖ”;
- нормативна база за преструктуриране на дейностите в
железопътния транспорт с оглед пазарната им преориентация и
създаването на дружества, работещи на търговски принципи, както и
на съвместни производствени предприятия за жп техника;
- организация на превозите на конкурентни начала;
- статут и организация на работата по второстепенните жп
линии;
б) за автомобилния транспорт:
- наредби за автобусните превози в страната, за таксиметровите
превози на пътници, за превоз на товари и пътници в международно
съобщение, за превоз на опасни товари, за утвърдените транспортни и
превозни документи, за професионалната квалификация на ръководители
на транспортни предприятия и водачи на МПС, участващи в търговската
експлоатация на автомобилния транспорт, за предпътните медицински
прегледи на водачите на МПС, за предпътен преглед на МПС, за
продължителността на работното време и почивките на водачите;
- тарифа за превоз на товари и пътници в международно и вътрешно
съобщение;
в) за водния транспорт:
- нормативни документи за преобразуване на пристанищата в
акционерни дружества;
- наредби за агентиране в българските морски и речни пристанища,
за разпределение на възнаграждението при спасяване и оказване на
помощ на море, за пилотската дейност в българските морски и речни
пристанища;
г) за въздушния транспорт:
- привеждане на подзаконовите нормативни актове в съответствие с
изискванията на международните договори за гражданско
въздухоплаване, страна по които е и Р. България;
- нормативни документи за преобразуване на международните летища
в акционерни дружества и за преструктуриране на авиокомпания
“Балкан”;
- актуализация на действащи наставления и сертификационни
документи.
Освен тази тематика, за цялостното обхващане на проблемите на
преструктурирането на транспорта, за ускоряването на приватизацията
и за осигураването на равнопоставеност на българските и чуждите
превозвачи при вътрешните и международните превози, в
Министерството на транспорта:
- ще се актуализират или подпишат нови двустранни спогодби (над
30 бр.) по отделните видове транспорт с конкретни страни от Европа
и Азия;
- ще се подготвят предложения за присъединяване към или
подписване на редица конкретни многостранни спогодби, разработвани
в рамките на Икономическата комисия за Европа на ООН и на други
международни организации.
2.2. Нормативни актове за транспортния отрасъл
на Европейския съюз
А. Основни нормативни актове
2.2.1. Европейско споразумение за асоцииране между Европейските
общности и техните страни-членки, от една страна, и Република
България, от друга страна, в сила от 1 февруари 1995 г.:
Част IV - Раздел II, чл. 52 - 55; Раздел III, чл. 57 - 58;
Част V - Раздел II, чл. 64, чл. 66, чл. 68; Раздел III, чл. 69 -
71;
Част VI - чл. 72, чл. 74, чл. 76, Чл. 82;
Част VIII; Част IХ - Чл. 109 - 110;
2.2.2. Договор за Европейския съюз, Маастрихт, 1992 г.
Б. Основни политически документи на Европейския съюз
2.2.3. Заключения на председателството, приети на срещата на
Европейския съвет в Копенхаген, 21-22 юни 1993 г. - т.1, стр.5-6 ;
т. 7, А (i)-(iv), Приложение II - i), iii) и iv);
2.2.4. Комюнике на Европейската комисия “Взаимоотношения с
асоциираните страни на Централна и Източна Европа” - Работна група
по сближаване на законите [Com (94) 391 final, Brussels,
16.09.1994) - I.3 с), II;
2.2.5. Заключения на председателството, приети на срещата на
Европейския съвет в Корфу, 24-25 юни 1994 г. - Раздел I - т.3,
Раздел II.D , Приложение I;
2.2.6. Заключения на председателството, приети на срещата на
Европейския съвет в Есен, 9-10 декември 1994 г. - Раздел по
икономическите въпроси, т. 4; Раздел по външните отношения на
Европейския съюз - т. 1, Приложение II - е), Приложение III;
2.2.7. Доклад на Съвета пред Европейския съвет в Есен
върху стратегията за подготовка за присъединяване на асоциираните
страни от Централна и Източна Европа (Приложение IV на документа
“Заключения на председателството, приети на срещата на Европейския
съвет в Есен, 9-10 декември 1994 г. - Раздели II, V, VIII, IХ, ХI и
ХII;
2.2.8. Бяла книга - Подготовка на асоциираните страни от
Централна и Източна Европа за интегриране във вътрешния пазар на
Съюза. Брюксел, 28.04.1995 г.
В. Допълнителни материали на Европейския съюз и на
общоевропейски форуми
2.2.9. Материали на Европейския Парламент и дейността на
Европейския съюз - Генерална дирекция по изследванията, м.
септември 1993 г.
2.2.10. Отношения с асоциираните страни от Центра,на и Източна
Европа. Работен колектив по сближаване на законите (Последващи
действия (СОМ (94) 391 финал, Брюксел, 16.09.1994 г.))
2.2.11. Документи на Втората общоевропейска конференция на
министрите на транспорта, Крит, 15 март 1994 г;
2.2.12. Заключения на председателството, приети на специалното
заседание “ад хок” на Съвещанието за сигурност и сътрудничество в
Европа, състояло се във Виена на 31.01.-1.02.1994 г.
Top of
page
|
