Приложение 2

ПРИОРИТЕТНИ ПРОЕКТИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

1. Въпроси на развитието на транспортната инфраструктура на страните от Централна и Източна Европа

В изпълнение на решенията на Европейския съвет, приети на заседанията в Копенхаген, Корфу и Есен, в периода 1993-94 г. Европейската комисия и специализираните органи на Г-24 в сътрудничество с асоциираните страни от Централна и Източна Европа, с участието и на страните, обхванати от Програма “ФАР”, бяха реализираха успехи при планирането на трансевропейските мрежи, включително и тяхното продължение на територията на страните - бъдещи членки на Общността.

Отправната точка на това начинание бяха съществуващите международни споразумения за развитието на планирането на инфраструктурата в рамките на ООН - ИКЕ, а именно AGR, AGC, AGTC и решенията на Европейската общност за основните маршрути за комбиниран транспорт, автомобилните високоскоростните железопътни и вътрешните водни пътища. Взето бе предвид и извършеното в Европейската общност по конвенционалните жп линии, пристанищата и летищата, както и картата, изготвена от Секретариата на ЕКМТ по приоритетните мулти-модални коридори в общоевропейски контекст, както и мрежите на TEM и TER, които се разработват също под егидата на ООН - ИКЕ. Отчетени бяха и резултатите от регионалните транспортни конференции, проведени по време на подготовката на Втората общоевропейска конференция на министрите на транспорта, проведена в Крит, както и тези на ad hoc срещите по инфраструктурата на CSCE във Виена.

В резултат на извършената под ръководството и координацията на Генералната дирекция по транспорта на Европейската комисия работа, беше съставен списък на специфични предложения за дейности по инфраструктурата в Централна и Източна Европа.

След съпоставяне на бюджетните потенциали на страните от Централна и Източна Европа, включително и на нашата страна, с необходимостта от финансови ресурси за реализиране на дейностите по транспортната инфраструктура от потенциален общ интерес, бе направен анализ на данните от проучванията, осъществени с безвъзмездно тясно взаимоизгодно сътрудничество с Международните финансови институции.

По отношение на потенциалните проекти за транспортния отрасъл в нашата страна като цяло, осъществената предварителна проучвателна дейност е отразена по-долу в извадките от Регистъра на проектите, който се води от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие.

КООРДИНАЦИОННОТО ЗВЕНО НА G-24 КЪМ ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ

ГЕНЕРАЛНИ ДИРЕКЦИИ I И VII

ТРАНСПОРТНИ ПРОЕКТИ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

РЕГИСТЪР НА КООРДИНАЦИОННОТО ЗВЕНО НА G-24 КЪМ ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ ГД - I ЗА ТРАНСПОРТНИТЕ ПРОЕКТИ В БЪЛГАРИЯ

ВЪЗДУШЕН ТРАНСПОРТ

РЕГИСТЪР НА КООРДИНАЦИОННОТО ЗВЕНО НА G-24 КЪМ ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ ГД - I ЗА ТРАНСПОРТНИТЕ ПРОЕКТИ В БЪЛГАРИЯ

ОБЩЕСТВЕН ТРАНСПОРТ

РЕГИСТЪР НА КООРДИНАЦИОННОТО ЗВЕНО НА G-24 КЪМ ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ ГД - I ЗА ТРАНСПОРТНИТЕ ПРОЕКТИ В БЪЛГАРИЯ

ЖЕЛЕЗОПЪТЕН ТРАНСПОРТ

РЕГИСТЪР НА КООРДИНАЦИОННОТО ЗВЕНО НА G-24 КЪМ ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ ГД - I ЗА ТРАНСПОРТНИТЕ ПРОЕКТИ В БЪЛГАРИЯ

ШОСЕЕН ТРАНСПОРТ

РЕГИСТЪР НА КООРДИНАЦИОННОТО ЗВЕНО НА G-24 КЪМ ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ ГД - I ЗА ТРАНСПОРТНИТЕ ПРОЕКТИ В БЪЛГАРИЯ

ТРАНСПОРТ

РЕГИСТЪР НА КООРДИНАЦИОННОТО ЗВЕНО НА G-24 КЪМ ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ ГД - I ЗА ТРАНСПОРТНИТЕ ПРОЕКТИ В БЪЛГАРИЯ

ВОДЕН ТРАНСПОРТ

Съвместната работа, извършена от експертните колективи на международните организации и от структурите на ООН, Г-24 и Европейския съюз, се концентрира в т. н. “трипластова” концепция, даваща конкретна насока за краткосрочното инвестиционно планиране с отчитане на средносрочната и дългосрочна перспективи.

Предложената трипластова концепция за рамковите насоки може най-общо да бъде описана както следва :

По отношение на “Слой 1” съществува широк консенсус, тъй като той най-общо се базира на съществуващите споразумения, сключени под егидата на ИКЕ - ООН.

За “Слой 2”, по предложения на експерти от съответните страни в Централна и Източна Европа и при активното участие на Република България, като възможни приоритетни транспортни коридори бяха определени:

I. ("Via Baltica") Taлин - Рига - Каунас - Варшава
+ разклонение I А : Рига - Калининград - Гданск (също част от IX D)

II. Берлин - Варшава - Минск - Москва

III. Берлин - Вроцлав - Катовице - Лвов - Киев
+ разклонение III A : Дрезден - Вроцлав

IV. Дрезден - Прага - Братислава - Гьор - Будапеща - Арад - Крайова - София - Пловдив - Истанбул
+ разклонение IV A : Нюрнберг - Прага
+ разклонение IV В : Виена - Гьор
+ разклонение IV С : Арад - Букурещ - Констанца
+ разклонение IV D : София - Солун

(Коридорът включва нова фиксирана връзка през Дунава, за която главните по настоящем възможности са Бекет - Оряхово или Калафат - Видин. За република България е икономически най-изгодно мястото на пресичането да бъде изнисино максимално близо до западната ни граница.

V. Триест - Постойна - Любляна - Будапеща - Ужгород - Лвов
+ разклонение V А : Братислава - Жилина - Кошице - Ужгород
+ разклонение V В : Риека - Постойна

VI. Гданск - Катовице - Жилина
+ разклонение VI А : Торун - Познан

VII. р. Дунав : Дунав, включително всички пристанища, разположени на тази ос в държавите от Централна и Източна Европа.

VIII. Дуръс - Тирана - Скопие - София - Пловдив - Бургас - Варна

IX. Пловдив - Букурещ - Кишинев - Любашивка - Киев - Витебск - Псков - Санкт Петербург - Хелзинки

+ разклонение IX А : Одеса - Любашивка
+ разклонение IX B : Киев - Минск - Вилнюс - Каунас - Клайпеда
+ разклонение IX С : Киев - Москва
+ разклонение IX D : Каунас - Калининград

Отделните инфраструктурни работи по коридори от “Слой 2” на територията на страните от Централна и Източна Европа, влючително проекти за ремонт и поддръжка, за да бъдат включени в “Слой 3” - за реализация в близките 3 - 5 години, трябва да удовлетворяват следните критерии:

- взаимовръзка и експлоатационна съвместимост:

По отношение на международните и регионални наземни връзки, трябва да може да се докаже значителен обем съществуващ или потенциален международен трафик при отчитане на общото средно равнище на международния трафик по трансевропейската мрежа за съответния вид транспорт, както и специфичната ситуация на местоположението на проекта (близо до границата или до голям град и др.).

Като общо правило, всеки проект трябва да осъществява не по малко от 10% международен трафик (измерван в брой преминаващи возила за единица време за всеки вид транспорт. От друга страна, даден проект се счита за отговарящ на горния критерий, ако за финансирането на същия или за неговото доразвиване в бъдеще се ангажират най-малко три страни.

Съществено условие за обезпечаване на експлоатационната съвместимост е проектите да бъдат разработени и осъществени с общите технически стандарти от вида на тези, заложени в различните конвенции и съглашения в рамките на Икономическата комисия на ООН за Европа, както и на положенията от съответните директиви на Европейската комисия.

- критерий за практическа осъществимост:

Всеки подбран за включване в “Слой 3” индивидуален проект да бъде изпълним за срок от 5 до 7 години. В приложените към документацията на проектите реалистични графици трябва да се отразят и следните видове дейности според конкретната необходимост:

- преговори със съответните централни и местни власти, според административното деление и законово установените пълномощия на властите в конкретната страна;
- решаване на всички въпроси, свързани с осигуряване нафинансирането;
- оценка на отражението върху околната среда и произтичащите от това юридически действия;
- придобиване на земя, експроприации и произтичащите от тях юридически стъпки действия и сделки;
- пълно проучване за целесъобразност и за съответствие с вероятните условия за финансирането, съгласно приложимата международната практика;

- вид на транспорта:

При подбора на проектите за реализация трябва да се спазва подходящ баланс в развитието на отделните видове транспорт и да се минимизира отражението върху околната среда. За целта е необходимо да да се проучат последиците от реализацията на отделните проекти върху алтернативните видове транспорт, както и приноса на същите за създаване на балансирана и гъвкава инфраструктурна система на транспорта, която предизвиква минимално негативно отражение върху околната среда;

- финансов критерий:

Възможността за осигуряване на инвестиции трябва да се разглежда в комплекса на трите основни възможни източника на финансиране: участие на националния бюджет, чуждестранните заеми и помощи и частното финансиране. Трябва да се оценят потенциалните приходи от експлоатацията на проекта, както и други привлекателни за частните инвеститори условия (прехвърляне на приходи от съществуваща инфраструктура, предоставяне на земи и пр.). В определени случай може да се предложи и създаването на съвместни търговски дружества за експлоатация на бъдещата транспортна инфраструктура с бизнес-проекти, които да доказват тяхната финансова жизнеспособност.

- критерии за икономическа целесъобразност:

Нормата на възвращаемост трябва да бъде поне от порядъка на 10%. Начинът на пресмятането на същата трябва да бъде на основата на икономически анализ в съответствие с най-добрите международни стандарти, отчитащ вътрешните и външни разходи и ползи, такива като отражението на проекта върху ефективността на мрежата, повишаване на търговската привлекателност, туристическия трафик и положителните ефекти по отношение на природната среда.

Въз основа на оценките за текущите и очаквани трафични потоци, следва да се отдава по-висок приоритет на проектите, с които се предвижда извършването на ремонти, възстановяване и общи подобрения на качествените параметри на съществуващата инфраструктура в рамките на съответния транспортен коридор, пред тези за изграждане на новата инфраструктура. Където е подходящо и в съответствие с икономическите критерии, проектите трябва да се разделят на етапи както по отношение на времето, така и по отношение на постиганите показатели за качество на трафика.

2. Приоритетни проекти на Република България за развитие на транспортната инфраструктура и за създаване на съвременен транспортен пазар

Приоритетните инфраструктурни проекти на Република България в областта на транспорта са както следва:

1. Български участъци от Трансевропейската магистрала (ТЕМ);

2. Изграждане на железопътна и пътна инфраструктура в българския участък на транспортния коридор Италия - Албания - Бившата югославска република Македония - България - - Турция - ОНД (Коридор Nо. VIII);

3. Развитие и оптимизиране на транспортната инфраструктура в рамките на европейския транспортен коридор "Север - Юг" на българска територия от дунавското пристанище Видин през София за Кулата към Гърция (Коридор Nо. IV);

4. Развитието на инфраструктурата за ферибоотните връзки, корабоплаването и изграждане на нов мост на р. Дунав (Коридор Nо. VII;

5. Оздравителни проекти за Българските държавни железници по кредитните споразумения с ЕБВР и МБВР по преструктурирането на БДЖ за действие в условията на пазарна икономическа система;

6. Реконструкция и модернизация на основните български черноморски пристанища, предимно за развитие на комбинирания транспорт и контейнерните превози.

СПИСЪК НА ПРОЕКТИТЕ ЗА РАЗВИТИЕ НА

ТРАНСПОРТНАТА ИНФРАСТРУКТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

(Извадка от разгънатия списък на проектите на Генерална дирекция VII "Транспорт" на Европейската комисия, с които се кандидатства за включване в "СЛОЙ 3" - реализация до 1999 г.)

* проекти в напреднал стадий на подготовка или в процес на реализация

Top of page