Въведение

Тенденциите към глобализиране на стопанската дейност, от една страна, и преодоляването на блоковото противопоставяне в Европа, от друга страна, откриха възможности за преход към качествено нов етап в интеграционните процеси. В същото време се очерта и необходимостта да се търсят нови пътища за гарантиране на мира и сигурността в Европа.

Европейските общности, като най-голяма и най-развита интеграционна общност на континента, бяха изправени пред предизвикателството да интегрират общите си политики и дейности в отделни стопански области и сектори в икономически съюз и да допълнят този съюз със сътрудничество за изграждане на политически съюз като основа за разширяване на интеграционните процеси в по-широки европейски мащаби.

Договорът, подписан в Маастрихт на 7 февруари 1992 г. за създаване на Европейски съюз, утвърди основните принципи и пътища за задълбочаването и разширяването на съюза.

В настоящия анализ ще бъдат разгледани само тези аспекти на Договора за създаване на Европейски съюз и на практиката по неговото изпълнение, които имат непосредствено отношение към подготовката за присъединяване на централно- и източноевропейските страни, в частност на Република България.

Предмет на разглеждане ще бъдат и двустранните договорености между Европейския съюз и страните от Централна и Източна Европа, на първо място Европейските споразумения, които имат непосредствено отношение към съдържанието и обхвата на мерките, които следва да бъдат предприети в подготовката за присъединяване.

Настоящата разработка ще се ограничи само с икономическите аспекти на присъединяването и няма да засяга въпросите на политическия диалог, на общата външна политика и сигурност и на сътрудничеството в областта на вътрешните работи и правосъдието.