Въведение
Тенденциите към
глобализиране на стопанската
дейност, от една страна, и
преодоляването на блоковото
противопоставяне в Европа, от друга
страна, откриха възможности за
преход към качествено нов етап в
интеграционните процеси. В същото
време се очерта и необходимостта да
се търсят нови пътища за
гарантиране на мира и сигурността в
Европа.
Европейските
общности, като най-голяма и
най-развита интеграционна общност
на континента, бяха изправени пред
предизвикателството да интегрират
общите си политики и дейности в
отделни стопански области и
сектори в икономически съюз и да
допълнят този съюз със
сътрудничество за изграждане на
политически съюз като основа за
разширяване на интеграционните
процеси в по-широки европейски
мащаби.
Договорът,
подписан в Маастрихт на 7 февруари
1992 г. за създаване на Европейски
съюз, утвърди основните принципи и
пътища за задълбочаването и
разширяването на съюза.
В настоящия
анализ ще бъдат разгледани само
тези аспекти на Договора за
създаване на Европейски съюз и на
практиката по неговото изпълнение,
които имат непосредствено
отношение към подготовката за
присъединяване на централно- и
източноевропейските страни, в
частност на Република България.
Предмет на
разглеждане ще бъдат и
двустранните договорености между
Европейския съюз и страните от
Централна и Източна Европа, на
първо място Европейските
споразумения, които имат
непосредствено отношение към
съдържанието и обхвата на мерките,
които следва да бъдат предприети в
подготовката за присъединяване.
Настоящата
разработка ще се ограничи само с
икономическите аспекти на
присъединяването и няма да засяга
въпросите на политическия диалог,
на общата външна политика и
сигурност и на сътрудничеството в
областта на вътрешните работи и
правосъдието. |