Съвсем неотдавна "корпоративното
управление и контрол" бяха отвлечено и неразбираемо понятие не
само за масата дребни акционери, придобили собственост чрез
масовата приватизация, но и за представителите на държавните
институции и частния бизнес. Днес важността на проблема, особено за
икономика остро нуждаеща се от преструктуриране, се осъзнава на
най-високо държавно равнище. През последните години в България с
активните усилия на професионалната общност и медиите бяха
организирани срещи и дискусии, семинари за обучение, социологически
проучвания и бяха публикувани първите по-сериозни издания по
темата.
Настоящата публикация има за цел да представи
състоянието и специфичните проблеми на корпоративното управление и
контрол в България. Тя е подготвена като част от проекта "Инициатива за корпоративно
управление в България" с финансовата подкрепа на Центъра за
международно частно предприемачество към Търговската камара на САЩ.
Основната цел на проекта е да се улесни въвеждането на съвременни
стандарти на корпоративно управление и процедури, които ще
гарантират отговорност и отчетност, прозрачност в икономиката и
механизмите за контрол във фирмите.
В изданието са включени два авторски доклада, които
анализират тенденциите в корпоративното управление в България след
първата вълна на масовата приватизация и началните етапи на
концентрация на собствеността. В тях са представени както основните
характеристики и проблеми на корпоративното управление, така и
структурата от форми на корпоративен контрол и очакваните последици
за бъдещето на корпоративното управление в България. Сред
най-важните изводи направени от авторите могат да бъдат
посочени:
Индивидуалните акционери в България са пасивни, не
се разглеждат като източник на финансов ресурс и се възприемат
по-скоро като проблем, отколкото потенциал.
Публичните компании, които по определение трябва да
осигуряват максимална прозрачност на действията си, на практика не
следват този основен принцип на корпоративното управление.
Структурата на собствесността е с висока степен на
концентрация.
Поведението на приватизационните фондове в
следприватизационния период показва, че те действат повече като
стратегически инвеститори отколкото като типични институционални
инвеститори. Приватизационните фондове използуваха различни
предварителни споразумения в началото на приватизацията и чрез
трансформирането си в холдингови компании концентрираха контрола си
в предприятията.
Най-важният извод, представен в публикацията, е че
възникващите концентрирани форми на контрол не подпомагат
развитието на капиталовия пазар в България.
Авторите на публикацията са д-р Мария Прохаска,
Координатор на Икономическата програма на Центъра за изследване на
демокрацията и д-р Пламен Чипев, ст.н.с. в Икономическия институт
на БАН
ISBN 954-477-083-6
© Център за изследване на демокрацията. Всички права
запазени
Вижте
съдържанието в PDF формат
|
