|
Кръгла маса
18 октомври 2002 г.
Център за изследване на демокрацията
 Кръгла маса на тема
"Противодействие на корупцията в България: ролята на съдебната
власт и правоприлагащите органи" се проведе на 18 октомври 2002
г. в Центъра за изследване на демокрацията.
Г-жа Ева Жоли, чиито
успехи като съдия-следовател в борбата с корупцията във Франция са
световно признати, г-н Антон Станков, министър на правосъдието на
България, г-жа Нели Куцкова, председател на Софийския окръжен съд,
ген. Бойко Борисов, главен секретар на МВР и г-н Христо Манчев,
заместник главен прокурор на България представиха своите виждания и
обсъдиха темата с представители на правителството, правоприлагащите
органи, съдии, прокурори, следователи и представители на
неправителствени организации от анти-корупционната инициатива
Коалиция 2000 и Инициативата за съдебна реформа.
В своята реч г-жа Ева Жоли посочи, че
борбата с корупцията и прането на пари е трудна задача за всички
държави - не само в страните с изграждаща се демокрация, но и в
страните със стари демократични традиции и стабилни институции като
Франция, Италия и дори Норвегия - защото още от създаването на
Кодекса на Хамураби системите за наказателно право са изграждани за
да санкционират крадците, а не елита. Свидетелските показания,
които са от изключителна важност в американската, англо-саксонската
и континенталната правни системи са имали следното съдържание "Аз
видях този човек да краде", докато при икономическите престъпления
няма показания и свидетели - това е тайна, скрита престъпност.
 Ето защо в случаи на
икономически престъпления е необходимо да се направи възможно
преместването на доказателствената тежест. Прокурорите във Франция
трябва само да докажат, че едно лице е свързано с организираната
престъпност. Ако това се докаже, лицето трябва да посочи произхода
на паричните средства, с които разполага. Според г-жа Жоли, ако
това е възможно във Франция, то трябва да бъде приложено и в
България. Ако някой е уличен в корупция или друго икономическо
престъпление, тя/той трябва да обясни как се е сдобил със
средствата и това ще направи работата на прокуратурата в страната
ни много по-лесна. 
Г-жа Жоли се спря и на имиджа на страната ни по
отношение на икономическите престъпления. България е една от
първите страни, подписали Конвенцията на ОИСР за борба с
подкупването на чужди длъжностни лица в международните търговски
сделки. Страната е приела и нови законодателни актове, които са
съобразени с европейските правни норми, но е необходимо тези нови
закони да бъдат прилагани ефективно. Както е известно от работата
на Центъра за изследване на демокрацията и Коалиция 2000,
изключително важно е как обществото възприема проблема, добави г-жа
Жоли. Известен е например фактът, че 82% от българите считат, че
живеят в страна с ширеща се корупция. Чуждестранните инвеститори
обаче няма да вземат решенията си да дойдат в страната на базата на
тези цифри, а ще се допитат до мнението на международната бизнес
общественост, т.е. България има проблем с имиджа си и трябва да
предприеме действия, за да докаже, че се бори срещу корупцията и се
превръща в страна с по-голяма прозрачност.
 Г-жа Жоли подчерта, че за да може България да
докаже, че се бори срещу корупцията, е необходимо да направи нещо
важно за съдебната си власт. Най-напред трябва да се увеличи
бюджета й, защото в момента той представлява 1/10 от бюджетите в
страните-членки на ЕС. С такъв малък бюджет съдебната власт не би
могла да се справи с трудни съдебни процеси. Важно е да има и
компетентна полиция, която да извършва разследването, добри
прокурори и съдии, защото е безсмислено да е налице добро
разследване, ако не може да се разчита на съда впоследствие. В
заключение г-жа Жоли каза, че е необходима повече прозрачност,
по-големи средства за съдебната власт и нови закони, улесняващи
доказването на икономическите престъпления, като всички тези мерки
могат да бъдат приложени почти едновременно, тъй като не изискват
много средства, но ще улеснят значително българските прокурори.
Г-н Антон Станков наблегна на необходимостта да се
направят промени в Конституцията в частта за имунитета на
прокурорите, защото колкото по на светло е работата на съдебната
система, толкова по ясно ще е че няма корупция в нея. Магистратите
се нуждаят не от имунитет, а от по-добри условия за работа и от по
добро заплащане, допълни министърът. 
Г-н Христо Манчев изрази позицията на прокуратурата
да се разследват както министри и длъжностни лица от
администрацията на всички нива, така и магистрати, които са
извършили корупционни престъпления. Касационната прокуратура за
последните 2 години е провела разследвания срещу 11 министри, от
които трима вицепремиери. Срещу шест от тези лица обвинителните
актове са в съответните съдилища. Внесени са обвинителни актове и
срещу седем заместник-министри и трима бивши депутати.
 IГ-жа Нели Куцкова наблегна на необходимостта да се
вземат превантивни мерки за борба с корупцията. Сред тях тя посочи
въвеждането на конкурсното начало при подбора на кадри, тъй като
"не бива случайни хора по политически или други съображения да
влизат в съдебната власт", и периодичната атестация на работещите в
системата. Нели Куцкова предложи идеята за създаване на вътрешно
звено, което да следи за корупцията в съдебната система и специален
съд, който да съди магистрати.
Ген. Бойко Борисов подчерта доброто
взаимодействие между полиция, прокуратура и следствие в последните
месеци. Но той не отрече, че все още голяма част от структурите на
МВР са дълбоко засегнати от корупционни практики.
Виж
програмата
Българските медии за
дискусията
СЪДИЯ ЕВА ЖОЛИ
Ева Жоли, норвежка по произход, работи като разследващ
магистрат във Франция в продължение на 7 години. Започва правната
си кариера като обществен прокурор в град Орлеан, а по-късно поема
случаите на банкрут в Министерството на финансите на Франция. След
като постъпва в магистратурата, Ева Жоли се занимава с дела,
свързани с финансови престъпления. Едно от първите подобни дела е
свързано с държавната компания Креди Лионе, претърпяла огромни
загуби поради лошо управление.
През последните години г-жа Жоли си създава име с
най-безкомпромисните разследвания на корупция на най-високите нива
на политическия и бизнес елит на Франция. Екипът на Жоли е разпитал
повече от 100 бивши или настоящи членове на парламента и кметове, 6
бивши или настоящи лидери на политически партии и близо една
четвърт от директорите на 30-те най-големи компании в страната.
Броят на присъдите все още е неголям, но сред осъдените са
влиятелни лица като Пиер Сюар, бивш директор на комуникационната
компания Алкател, както и един бивш министър от партията на
френските социалисти, бивш лидер на същата партия и двама кметове
от партията на голистите.
Нейното име придобива особена известност през юни
1994 г., когато тя разпорежда полицията да влезе в парижкия офис на
Бернар Тапи, бизнес магнат и министър по време на мандата на
Франсоа Митеран, за да го отведе на разпит. За пръв път в историята
на френската република бивш министър е разследван по такъв начин
(по-късно Тапи е осъден на 6 месеца затвор по обвинение в
измами).
По време на делото срещу петролната компания Елф
Акитен, Жоли разследва бившия министър на външните работи на
Франция и президент на Конституционния съвет (Върховния съд на
страната) Ролан Дюма за злоупотреби от десетки милиони долари.
Нейният екип от магистрати е образувал разследвания срещу 30 бивши
министри и членове на кабинети, включително бившия
министър-председател на Франция Ален Жупе.
|
