От 28 февруари до 3 март 2002 г. се проведе кръгла маса, посветена на установяването на институцията омбудсман
в страната. Кръглата маса беше организирана от Центъра за
изследване на демокрацията съвместно с фондация "Отворено общество"
- София.
В срещата участваха експерти, членове на работната група към
Правната програма на Центъра за изследване на демокрацията,
разработила концепцията и различни варианти на законопроекти за
установяването на институция от типа на омбудсмана на централно и
местно ниво в страната, както и съдии, адвокати и представители на
граждански организации, активно ангажирани в установяването на тази
институция в страната.
В центъра на вниманието на участниците бяха поставени: сравнително
обсъждане на внесените в 39то НС законопроекти, представяне на
подготвения от работната група на Центъра за изследване на
демокрацията проект за Закон за гражданския защитник и местните
граждански посредници и обсъждане на опита от осъществените пилотни
проекти за установяването на тази институция на местно ниво.
Сравнителното обсъждане на внесените в 39то НС законопроекти
показа, че те по своето същество притежават определени прилики, но
наред с това са налице и множество разлики.
За краткост тук внесените законопроекти ще бъдат наричани по
следния начин: законопроектът на народния представител Екатерина
Михайлова и група депутати - законопроект № 1; законопроектът на
народния представител Любен Корнезов - законопроект № 2; и
законопроектът на народния представител Емил Кошлуков и група
депутати - законопроект № 3. Това обозначение е
съобразено с поредността на внасянето на законопроектите в
Народното събрание. (На 01.03.2002 г. народният
представител Емил Кошлуков и група депутати внесоха нов проект за
Закон за Омбудсмана. Предложеният текст малко се отличава от текста
на законопроект № 3, внесен през януари 2002 г. в 39то и оттеглен
на 19.02.2002 г. В него са направени само козметични промени:
отпаднали са някои спорни постановки като определянето на
институцията като алтернативен способ за защита правата и свободите
на гражданите и задължението на Народното събрание да приеме
правилник за дейността на омбудсмана със свое решение. За съжаление
са запазени духът и много от текстовете на стария вариант, които
продължават да отдалечават предложения вариант за установяване на
тази институция от европейските и световни модели и да разкриват
някои несъответствия с българската Конституция и действащото
законодателство.)
И трите законопроекта тръгват от идеята за установяването на
институцията парламентарен омбудсман, която да наблюдава дейността
на цялата държавна администрация. Наред с това от компетенциите на
омбудсмана се изключват президентът на страната, Конституционният
съд, Народното събрание, осъществяването на съдебната власт от
съда, прокуратурата и следствието, отношенията, свързани с
националната сигурност и външната политика. В законопроекти № 1 и 2
се предвижда изграждането на местни омбудсмани, но по различен
начин.
Посочените прилики показват наличието на частична първоначална
концептуална близост на внесените законопроекти.
В резултат на сравнението може да се приеме, че в концептуално
отношение между законопроекти № 1 и 2 съществуват повече общи
решения, съответстващи на съществуващите образци и на европейските
стандарти, а законопроект № 3 в много по-голяма степен се различава
от този подход.
Критичните оценки на законопроект № 3 могат да се обобщят така:
институцията се определя като алтернативна защита на човешките
права; предвижда се "политическа отговорност" за дейността на
омбудсмана и неговото поведение в обществото; включват се в
определението "публични власти" и органите на организациите с
нестопанска цел; разпоредбите относно правния статус на
институцията и за обхвата на наблюдаваните от нея институции са
вътрешно противоречиви и неясни; не е взет под внимание досегашният
опит в страната с установяването на институцията омбудсман на
местно ниво и практическата необходимост от неговата законодателна
уредба. Основен недостатък на представения проект е, че само се
прогласява принципът на независимостта на омбудсмана, без реално и
последователно да се провежда в конкретните текстове. Така например
правомощията на Народното събрание да приема доклада (а само
приетият доклад се обнародват в Държавен вестник) предоставя
възможност за решения в интерес на съответното парламентарно
мнозинство.
По отношение на законопроекти № 1 и 2 съществуват някои основни
разлики. Законопроект № 2 определя като изискване за избор на
омбудсмана наличието на най-малко петнадесет години юридически
стаж, което не е задължително изискване за избор, според
законопроект № 1. В него някои от текстовете не са докрай изяснени,
като например, разпоредбата, че омбудсманът притежава статут на
Конституционен съдия. Законопроект № 2 предлага приемането на
правилник за приложението на закона с решение на Народното
събрание, докато в законопроект № 1 предвижда това да бъде оставено
в компетенциите на самия омбудсман, което съответства в много
по-голяма степен на традициите на българското законодателство и
характеристиките на този тип институции. Законопроект № 2 посочва,
че всяко лице, независимо от неговото гражданство, може да се
обърне към омбудсмана, докато според законопроект № 1 и лица без
гражданство могат да се обръщат към него. Законопроект № 2
предвижда института на областните омбудсмани, които се назначават
от централния омбудсман, докато в законопроект № 1 се предвижда за
една или няколко области да се назначава местен посредник.
В коментарите на участниците в дискусията бяха откроени следните
становища.
Като цяло и към три законопроекта се препоръчва:
- да се съобразят в по-голяма степен с
европейските стандарти и българската Конституция, както и със
съществуващите обществени нагласи за въвеждането на тази
институция;
- институцията да има българско наименование,
което да е лесно за възприемане от гражданите;
- да се вземе в предвид досегашния опит в
страната от установяването на институцията на местно
ниво.
Препоръчва се към законопроекти № 1 и 2
установяването на институцията омбудсман на местно ниво да се
свърже с установяването на институции общинско, а не на областно
ниво. Изграждането на институцията на областно ниво я отдалечава
много от общините, в които се решават основните проблеми на
гражданите, свързани с местната администрация, освен това областите
у нас не са толкова много и могат лесно да бъдат покрити от
парламентарния омбудсман. Трябва да се предостави по-голяма
възможност за участието на гражданите и техните организации в
избора на местните омбудсмани, които да се избират на ниво общински
съвети. По този начин ще се изпълни със съдържание в по-голяма
степен принципът на местното самоуправление.
В обсъждането на законопроект № 2 беше посочена необходимостта от
преодоляването на някои от неяснотите в законопроекта като например
изясняването на съдържанието на определянето, че омбудсманът има
статут на Конституционен съдия. Изискването за петнадесет години
юридически стаж ограничава кръга на лицата, които могат да бъдат
избрани за омбудсмани само до определена професия, което може да
влезе в противоречие с по-важното изискване за наличие на висок
обществен авторитет. Трябва да се предвиди възможност и лицата без
гражданство да се обръщат към омбудсмана.
В законопроект № 3 не са съобразени с европейските и световните
модели за установяването на тази институция:
- определянето на институцията като
алтернативна форма на защита на правата на гражданите, вместо като
паралелен и допълнителeн механизъм, което само по себе си може да
ограничи възможностите на гражданите за всестранна защита на
техните права;
- възможността омбудсманът да носи политическа
отговорност, което противоречи на идеята и смисъла от въвеждане на
институцията омбудсман като независима, надпартийна и политически
необвързана;
- включването в определението "публични власти"
и органите на организациите с нестопанска цел;
- принципът за независимостта на институцията
само се прогласява, без да се провежда последователно в текстовете
на законопроекта и дори се предвиждат правомощия на Народното
събрание, които го компрометират и ограничават на практика неговата
ефективност в много висока степен.
В контекста на продължилата дискусия върху
предложените в 39то НС законопроекти, както и на изказаните
становища в рамките на разгърналата се обществена дискусия, мнения
на множество чуждестранни експерти и действащи омбудсмани,
работната група на Центъра за изследване на демокрацията продължи
своята работа и подготви усъвършенстван проект за Закон за
гражданския защитник и местните граждански посредници, който беше
представен на вниманието на участниците в кръглата маса.
Участниците в кръглата маса разгледаха отделните разпоредби на
усъвършенствания от работната група законопроект. В заключение на
своята дискусия те се обединиха около становището, че така
предложеният текст отговаря в най-голяма степен на първоначално
приетата и утвърдена концепция, на утвърдените образци и стандарти
в Европа, на българската Конституция и политическата
действителност, както и на вече съществуващите обществени нагласи
за приемането на тази институция. Беше предложено обсъждането да
продължи с представители на вносителите на законопроектите в 39то
Народно събрание, за улеснение на дискусията беше подготвена
сравнителна таблица на внесените в 39то Народно събрание
законопроекти към месец януари 2002.
Програма на кръглата маса |
