Пълен текст в PDF (359 kb)

Присъединяването на България към Европейския съюз е стратегическа цел на страната. Решаващ фактор за това е, че националният интерес за изграждане на развита демократическа държава съвпада с готовността на България да участва непосредствено в реализацията на идеята за обединена Европа.

Решенията на Европейския съвет през декември 1997 г. в Люксембург откриха пътя за активна дейност от страна на 10-те държави от Централна и Източна Европа и на Кипър за подготовка на тяхното присъединяване към Европейския съюз (ЕС). Трябва да се отчете, че включването на България в групата държави/ с които ще бъде осъществено разширяването на ЕС, е израз на високата положителна оценка за демократичните процеси/ развиващи се у нас.

Същевременно тези решения поставят пред страната ни и много високи изисквания, чието изпълнение е задължително условие за приемането ни в ЕС. Известни са трите групи критерии, посочени в заключенията на заседанието на Европейския съвет през юни 1993 г. в Копенхаген (Копенхагенски критерии): политически (гарантиране на демокрацията), икономически (развитие на функционираща пазарна икономика) и способност да се поемат задълженията на членството. Изпълнението на втората и третата група критерии изисква цялостно преструктуриране на националната икономика, динамизирането й, изграждането на съвременни инфраструктури, въвеждане на принципите на лоялната конкуренция и същевременно активна социална дейност с оглед приобщаване към политиката и принципите на ЕС.

Настоящата разработка разглежда подготовката на България за бъдещо участие в структурната политика на ЕС за постигане целите на икономическото и социално изравняване чрез възприемане принципите на регионалната и социална политика и развитие на инфраструктурите в областта на транспорта и телекомуникациите. Доколкото структурните фондове са един от инструментите за постигане целите на икономическото и социално сближаване, от съществено значение е подготовката за тяхното най-ефективно и ефикасно използване в периода преди присъединяването. В този контекст разработката разглежда необходимите организационни, административни правни и финансови действия, които следва да бъдат предприети с оглед успешно бъдещо участие в структурните фондове на ЕС.