|
 |
|
|
| |
|
|
| |
| Подготовка за преговори за членство на България в Европейския съюз
|
| |
Пълен текст (PDF, 252 kb)
Изключителната динамика на процеса на европейска
интеграция през втората половина на 90-те години наложи редица
различни по своята дълбочина и обхват адаптации в асоциираните
страни от Централна и Източна Европа (АСЦИЕ) - кандидатки за
членство в Европейския съюз. За някои от тях тези процеси се
развиха по-бързо от очакванията и споменатите адаптации имаха
реактивен характер в стремеж да не се изостане от общия процес на
сближаване на Централна и Източна Европа към Европейския съюз. В
тази динамична среда, когато интеграционният процес протича
успоредно и на места съвпада с процеса на политически и
икономически трансформации, съпътстващи прехода към демократично
общество с функционираща пазарна икономика и в стремежа да се
стигне по-бързо до целта - пълноправното членство в Европейския
съюз, е особено трудно, но и в същото време много важно, да се
отчетат полезните уроци от миналото и опитът на предишните
разширявания на ЕС.
Целта на настоящата разработка е да се фокусира
вниманието върху някои от типичните предизвикателства, свързани с
преговорите за членство в Европейския съюз в краткосрочна и
средносрочна перспектива, което би могло да помогне при
подготовката на България за преговори за членство. Вниманието е
концентрирано върху модела на преговорите, различните принципи, по
които те ще протекат, необходимата подготовка за воденето им,
организационни и други аспекти на успешното им провеждане. В връзка
с това значително място е отделено на уроците от четвъртото разширяване на Европейския съюз.
Преговорите за присъединяване към ЕС ще протичат в
определен контекст, който ще влияе върху тяхната динамика и ще
определи техния успех. Контекстът има своето външно и вътрешно
измерение, като първото е свързано с промените и готовността на
самия Европейски съюз, а второто с подготовката на страната -
кандидатка. С оглед целта на настоящата разработка вниманието е
фокусирано върху адаптациите, необходими във вътрешен план, а не
толкова върху процесите в самия Европейски съюз, по които вече
съществува значителна литература.
Историческите уроци, теоретичните и практическите
постановки, които са описани в първата част на разработката и
препоръките към подготовката на България, формулирани във втората
част, са направени на базата на анализ на съществуващите
разработки, студии, документи и материали по тези процеси, както и
в резултат на някои наблюдения върху хода на процеса.
Препоръката на Европейската комисия за започване на
преговори с България, съдържаща се в доклада за степента на
готовност за членство от октомври 1999 г.1 прави особено актуално
прецизирането на цялостната подготовка на страната с оглед
осигуряването на необходимите условия за провеждането на
преговорите. От тази гледна точка формулираните изводи следва да се
разглеждат като практически препоръки за по-успешната подготовка на
България за членство в Европейския съюз. Събраният материал би
могъл да послужи и като референция за някои от типичните проблеми и
подходи, използвани при решаването им. | |
|
| |
|
CSD.bg |
|
|
|
 |
|
|
| ©
Център за изследване на демокрацията. |
 |
|
Страницата, която се опитвате да отворите, е архивирана. Можете да посетите новия ни сайт тук. |
|
