Виж целия текст на книгата (PDF, 906 kb)
Основни положения, принципи и кодекси за добра
практика,
изследвания на случаи, ресурси
Преходът към пазарна икономика в голяма степен е
белязан от проблема за осигуряване на ефективно работеща система от
икономически субекти - индустриални предприятия, банки, финасови
институции, фирми за услуги и пр. Нещо повече, една от
най-интимните причини за краха на централно-плановите икономики бе
точно невъзможността им да изградят мрежа от стимули и мотиви за
автономна работа и саморазвитие на производствените единици, нито
да им осигурят независимост и автономност адекватна на съвременния
етап на развитие на технологиите и поне отчасти наподобяваща
могъщия двигателен механизъм на свободния пазар, функциониращ в
условията на неограничавано развитие на частната собственост. Може
би точно генетичната връзка на централноплановите предприятия с
държавната собственост доведе и до заблудата, че е достатъчно те да
се приватизират, по какъвто и да е начин, за да възникнат от само
себе си механизмите за ефективното им функциониране. Като че ли
беше необходимо да се случи поредицата от неуспехи в приватизацията
у нас и в другите страни с преходни икономики и особено негатавните
резултати от масовата приватизация, от приватизацията чрез
фамозните работническо-менаджерски дружества, за да преоткрием
проблема за корпоративния контрол поставен за пръв път преди повече
от 70 години от Адолф Бърнс и Гардинър Мийнс.
Изглежда, ентусиазмът и дори лекомислието на
полисимейкърите в Източна Европа през 90-те години на миналия век
се оказаха заразителни и едва ли не същото лекомислие и ентусиазъм
обхванаха и много от генералите на бизнеса и икономическата
политика и на Запад, защото едва ли можем да намерим друго
обяснение на огромното по своите мащаби загърбване на същия
проблем, демонстрирано при вълната от съвсем скорошни фалити в
Америка и Европа, при които всеки следващ сякаш се мъчи да надмине
мащабите и последиците на mредишните и открива пред широката
публика все по-голям кръг от игнорирани проблеми на корпоративния
контрол, включващи нарушени принципи за разкриване на информация,
изкривени счетоводни практики и пр.
Като добавим и факта, че и двата процеса се развиха
на фона на все още неотшумялата поредица от финансови кризи в Азия,
Русия и Аржентина, които също нерядко демонстрираха липсата на
достатъчно механизми за добър корпоративен контрол, ще разберем
защо мнозина считат този въпрос за ключов в условията на
глобализиращата се световна икономика. Защо все повече големи
световни оргинизации като Световната банка, Организацията за
икономическо сътрудничество и развитие, все повече професионални
саморегулиращи се организации като Международната организация на
фондовите борси, както и много неправителствени организации се
насочват към създаване на принципи, кодове и правила за добрите
практики за корпоративен контрол.
Защото става все по-ясно с всеки изминал ден, че
добрият корпоративен контрол е отговорен не само за доброто
съгласуване на интересите на собственици и менаджери, не само за
разширяване и удължаване на хоризонтите на планиране на фирмената
стратегия, но и за поддържане на висока степен на доверие и
отговорност в системата от връзки както между отделните бизнес
агенти, така и между бизнеса и обществото като цяло.
Едновременно с този чисто икономически аспект,
корпоративният контрол има и много по-широко цялостно влияние върху
бизнес- и социалната среда; той съдържа дълбок антикорупционен
заряд. На първо място, подобреният контрол и ограничените и
канализирани конфликти на интереси ограничават възможностите за
източване на компаниите и злоупотреба с интереса на по-дребните и
индивидуалните акционери. Така, от една страна, се намалява потока
на финансови източници с неясен произход, който е основния двигател
на корупцията и като средство, и като цел.
На второ място, добрият контрол чрез увеличената
прозрачност при вземане на решения и завишените изисквания за
разкриване на информация се ограничава полето на прилагане на
корупционни практики. Третото и може би най-силно антикорупционно
влияние на подобрения контрол и управление в съвременните фирми е
снижаването на изгодата, да се стои в сенчестата икономика и оттам
намаляването на нейния дял в съвкупната национална икономика.
Посочените аспекти на корпоративния контрол се проектират пряко и
върху реалностите на българската икономика. У нас има силна
концентрация на собствеността, което е сред най-силните
предпоставки за корпоративен контрол, осъществяван пряко от
водещите собственици, но едновременно с това и за злоупотреби с
интересите на миноритарните акционери. Макар и не единствените,
тези черти на нашия корпоративен контрол влияят върху незавидното
състояние на бългаския фондов пазар с неговата ниска ликвидност и
подценни активи.
От друга страна, наблюдава се едно продължително
изоставане на регулативната база в тази област, което едва в
последно време е на път да бъде компенсирано, поне що се отнася до
публичните предприятия. Измина повече от година откакто бяха приети
поправки към ЗППЦК, които наложиха една нова и съвременна мрежа на
разкриваната информация от важни факти, обстоятелства и събития,
свързани със стойността на корпоративния капитал. А още по-наскоро
бяха приети и редица важни регулации за избягване на злоупотребите
с вдигането на капитала под условие, с провеждането на общото
събрание на акционерите; развити бяха положенията, свързани с
гласуването чрез пълномощия. Най-важни сред тези промени може би са
регулациите, свързани с избягването и/или решаването на конфликтите
на интереси, защото се очаква да подобрят силно имиджа на
публичните ни компании като съвременни бизнес единици, управлявани
в интерес на всички собственици.
Тези значимост и актуалност за съвременните пазарни
икономики, в това число и особено и за нашата, на целия кръг от
въпроси свързани с ефективия и действен надзор и мониторинг на
поведението на съвременните корпорации, мотивираха нашето желание
да подготвим настоящия сборник. Въпреки, че проблематиката на
корпоративния контрол (corporate governance) не е непозната
на българската публика, тя е белязана с известна специфика.
Първият момент на тази специфика се отнася до
терминологията. В различни български икономически текстове терминът
corporate governance се среща и като корпоративно
управление, и като корпоративен контрол. За съжаление и двата
превода имат определени недостатъци: първият превод позволява
смесване със значения, свързани с функции по оперативното
управление, каквито оригиналият термин определено не носи в себе
си; вторият - известно подценяване на активната роля на мениджърите
при спазването или нарушаването на практиките за добър корпоративен
контрол. Все пак като че ли втората транскрипция е по-близо до
оригиналния смисъл в английския и затова тя бе предпочетена в този
сборник. Там където governance се среща самостоятелно или в други
съчетания, като political governance напр., смисълът е предеден на
български с двата термина - политически контрол и управление.
Втората специфика касае обхвата на въпросите -
традиционното разбиране на корпоративния контрол, което е познато у
нас, се заключава в регламентиране по най-добър начин на интересите
на собствениците и мениджърите в големите корпорации с дифузна
собственост. В настоящия сборник освен тези проблеми се предлагат и
въпросите, свързани с т.н. други заинтересовани лица (stakeholders)
- един широк кръг от лица, влизащи в отношения с корпорацията,
който в съвременната западна литертура включва не само доставчиците
и клиентите й, но и нейните работници и дори цели локални общности,
зависими от функционирането на фирмата. Другата посока на
разширяване на предложената проблематика е по пътя на включване на
теми, свързани с глобалната социална отговорност на съвременния
бизнес, която предполага разкриване на информация и следене на
социални, етични и екологични фактори при вземането на решения.
Така, чрез включването на най-съвременните тенденции
в корпоративния контрол, настоящия сборник цели да отговори на
интересите на една нарастващата необходимост за информация в тази
област от страна на взискателната професионална публика. В същото
време сборникът отделя съществено внимание и на материали, касаещи
основни положения и принципи на корпоративния контрол като
различните системи за упражняването му, структурата и организцията
на корпоративните бордове, конфликтите на интереси и пр.
Източниците на текстовете са много разнообразни - те
включват материали от утвърдени в световен мащаб автори като Марек
Хесел, изследвания върху различните политики за реализиция на
корпоративния контрол, като тези на Световната банка, и разбира се,
основополагащи документи на големи международни организиции, като
OECD, за принципите, върху които трябва да се изграждат кодексите
за добра корпоративна практика. Материалите са групирани в четири
раздела, с всички условности на едно такова разделяне - първият
включва текстове посветени на най-фундаменталните положения
свързани с корпоративния контрол, вторият е посветен на
реформирането на системата за корпоративен контрол, третият предла
регионални и национални стратегии. Тук специално трябва да се
отбележи един наръчник на CIPE - Центъра за международно частно
предприемачество към Търговската камара на САЩ, който преминава
като свързващо звено и през трите раздела. Четвъртият раздел
предлага под формата на приложения оригинални документи на водещи
организации в разработването на проблемите на корпоративния
контрол. Важен момент е включването в сборника на доста разширен
списък с източници, от които читателите могат да си осигурят
допълнителна информация по проблема.
Сборникът се явява едно нова инициатива в усилията
на Центъра за изследване на демокрацията да създава условия за
повече информация и по-широко прилагане на най-добрите практики на
корпоративния контрол. Той се публикива в рамките на
антикорупционната поредица, излизаща под егидата на Коалиция
2000, разкриваща и популяризираща широко механизмите и
практиките за ограничаване и противодействие на корупцията. В
по-широк план сборникът е продължение на Инициативата за
корпоративно управление, която се реализира в продължение на
няколко години и в рамките на която бяха подготвени Програма за
действие, съдържаща много препоръки за правни и прктически мерки в
областта на корпоративния контрол и Доклад за оценка на
корпоративния контрол, в който на основата на множество индикатори
се направи опит за количествената му оценка.
Продължаваайки тази традиция и предлагайки широка
подборка на текстове и автори, засягащи не само проблемите на
преходните икономики, а и по-универсалните проблеми на всяка
пазарна икономика, настоящият сборник се стреми да разшири
хоризонта на възприемане на проблемите за утвърждаване на добри
практики за корпоративен контрол у нас и да ги постави в контекста
на интегрирането ни в европейските икономически структури. С това
се надяваме и да достигнем една по-широка аудитория, включваща
студенти, икономисти, бизнесмени, професионалисти в областта на
икономическата политика и държавното управление.
Пламен Д. Чипев
Доктор по икономика
Съдържание
Основни положения
Защо
е важен Корпоративният контрол?
Корпоративните
бордове: Контрол чрез представителство
Глобална корпортивна
отговорност. Европейският отговор на обществените
потребности
Реформиране на системата за корпоративен
контрол
Откъде да се започнем с
реформирането?
Политики за
корпоративен контрол и прозрачност на нововъзникващите
пазари
Развитие на
практиките за ефективен корпоративен контрол
Регионални и национални стратегии за корпоративен
контрол
Eдин
подход не върши работа
Корпоративен контрол
в Полша
Препоръки за
корпоративния контрол в Румъния
Приложения
Принципи на OECD за корпоративен
контрол
Матрица на
Световната банка за оценка на корпоративния контрол
Цели и принципи на
регулацията на ценните книжа на IOSCO
Указател към
полезни източници на информация по проблемите на корпоративния
контрол
|