Монографията "Контрабандните канали в Югоизточна Европа" анализира и разглежда връзката между конфликтите в бивша Югославия и нарастването на транс-граничната престъпност в региона като цяло. Отделено е и специално внимание на произтичащата от това корупция. Разработката акцентира и върху решаващата роля на войните в бивша Югославия в процеса на развитие на регионални криминални структури, създадени и често действащи не само със знанието, но и с активното участие на висши държавни чиновници.

Изследването дава своя принос и към изучаването на конфликтите в района на западните Балкани. Повечето от направените до момента анализи за причините, развитието и последствията от Югославските войни акцентират върху етническите и политическите фактори, като се пренебрегва важното влияние от преплитането на интереси между политическия елит, организираната престъпност, появила се в този период, и посредническата роля на корумпирани държавни чиновници.

Разработката е разделена на три части:
- анализ на причините и проследяване развитието на контрабандните канали на Балканите в контекста на Югославските войни и наложените международни санкции
- характеристика на настоящите тенденции в транс-граничната престъпност в Югоизточна Европа
- преглед на превантивните мерки, предприети от националните правителства и международната общност.

В първата част е анализиран проблема за контрабандата като способ за натрупване на средства за подпомагане изграждането и установяване на държавна структура в тези части на Югославия, които взеха участие във войната. Посредническата роля на Албания, България, Македония и Румъния също е дискутирана. Може да се твърди, че контрабандните мрежи в тези четири страни са се развивали с активната роля на много високопоставени политици, въпреки че не са се ползвали открито от съгласието на управляващите.

Втората част очертава еволюцията на полулегалните контрабандни канали в "класическа" криминална мрежа. Така наречената "куфарна" търговия, контрабандата на цигари и наркотици, както и незаконният трафик на хора са разгледани в детайли.

Третата част акцентира върху усилията на националните правителства и международната общност за борба с транс-граничната престъпност в региона и с корупцията, произтичаща от нея. Заключава се, че въпреки някои положителни резултати в последните години, успешната борба срещу тези две явления се възпрепятства от факта, че индивидуалните усилия на всяко национално правителство оставят на заден план възможността за едно общорегионално противодействие на тези проблеми. Представени са и аргументи в подкрепа на твърдението, че само общорегионалните и транснационални програми и усилия биха довели до ефективни резултати и успешно посрещане на транс-националните предизвикателства стоящи пред страните от Югоизточна Европа и Европейския съюз.

СЪДЪРЖАНИЕ

Увод

1. Възникване на балканските контрабандни канали в контекста на югославските конфликти

1.1. Контрабанда и държавно строителство в Хърватия, Босна и Херцеговина и Косово

1.2. Оцеляване в условията на санкции: Сърбия и Черна гора

1.3. Външният пояс: посредническата роля на Македония, Албания, Румъния и България в условията на международни санкции

1.4. Приватизиране на държавните контрабандни канали в Западните Балкани

2. Структура и тенденции в развитието на трансграничната престъпност в Югоизточна Европа /1995-2002/

2.1. Масовата контрабанда /"Куфарна търговия"/

2.2. Контрабанда на цигари

2.3. Контрабанда на наркотици

2.4. Трафик на хора

3. Противодействието на контрабандата и трафика: състояние и перспективи

3.1. Ролята на националните политически елити в противодействието на трансграничната престъпност

3.2. Международното сътрудничество срещу трансграничната престъпност

Заключение

Източници

Виж пълното съдържание на публикацията