Експертна дискусия
13 януари 1999
Център за изследване на демокрацията
На 13 януари 1999 в Центъра за изследване на
демокрацията се проведе експертна дискусия на тема "Проблеми на
корпоративното управление в България". Присъстваха представители на
Комисията за ценните книжа и фондовите борси, Центъра за масова
приватизация, Българска фондова борса - София, Централния
депозитар, Българската асоциация на лицензираните инвестиционни
посредници, Асоциацията на притежателите на ценни книжа,
неправителствени организации, български и чуждестранни фирми.
Целта на срещата беше експертите да представят своите виждания за
състоянието и перспективите за развитие на корпоративното
управление в България. Обсъдени бяха и идеи за предстоящи дейности
с цел въвеждане принципите на съвременното корпоративно управление
в страната.
Мнението на повечето от тях е, че корпоративното управление в
България не съществува във вида и формите, характерни за страните с
развита пазарна икономика. Причините са:
-
много от бившите приватизационни фондове са купили
по време на първата вълна на масовата приватизация контролни пакети
от различни предприятия. Нямат достатъчно сили и ресурси, за да ги
управляват и осъществяват ефективен контрол.
-
предприятията, приватизирани по време на първата
вълна на масовата приватизация и тези, които предстои да бъдат
приватизирани, са прекалено малки по размера на своя капитал. При
прекалени малки дружества не е възможно да съществува корпоративно
управление.
-
друг проблем е, че не съществува реално разделение
между публичните и частните компании. Повечето от дружествата
стават насила публични в резултат на масовата приватизация. Едно
предприятие трябва да се преобразува в публично само по волята и
желанието на неговите акционери, а не насилствено.
-
не съществува законова уредба за създаване на
публични дружества, откъдето произтичат много от проблемите на
корпоративното управление в България. Не е ясно кога дадено
дружество става публично- от момента, в който за него са настъпили
законовите условия, или автоматично след записването му в регистъра
на комисията.
-
публичните дружества съществуват в България като
правни субекти от април 1998. До момента не са предвидени
нормативни разпоредби за защита правата на миноритарните акционери.
Не е ясно дали този въпрос е уреден и в новия Закон за ценните
книжа. Трябва да се знае каква е възможността за получаване на
дивиденти и правилата за участие в общите събрания на
акционерите.
-
мажоритарните собственици пренебрегват интересите на
миноритарните акционери.
-
приватизационните фондове в страната нямат
ликвидност на активите си.
-
няма система за кумулативно гласуване. Дребният
акционер не може да се обедини с други дребни акционери.
-
липсва информация за търгуваните дружества, за
техните отчети, баланси и паричните потоци на предприятията.
-
голяма част от приватизационните фондове са купили
основния пакет от акции на дадено предприятие с цел да ги
препродадат, а не да управляват самото дружество.
-
нито един от моделите на корпоративно управление не
се прилага напълно в България.
Според експертите, решаването на тези проблеми в
България тепърва предстои. За целта те направиха препоръки и
предложения, като очакванията са, че по този начин ще се развие
корпоративното управление и подобри дейността на дружествата.
-
Необходимо е редовно публикуване на информация за
отделните предприятия. Трябва да се въведат правила за гласуване
чрез пълномощно и да се конкретизират отговорностите на
директорите. В САЩ подобни отговорности се разработват от
съдилищата, но могат да се регламентират и от закона. Това е
подходящ вариант за защита интересите на дребните акционери в
България.
-
Не съществува т.нар. "концепция за номиналния
акционер", но би могла успешно да се приложи в България. Според
нея, притежателят на акциите си остава собственик, а предоставя
само правото на глас на банките.
|