|
 |
|
|
| |
|
|
| |
| Шести годишен обществено-политически форум срещу корупцията
|
| |
Резюме на дискусията
Шестият обществено-политически форум за противодействие на корупцията се проведе на 17 февруари 2004 г. в резиденция "Бояна", София.
 Обществено-политическият форум на Коалиция 2000 за шести пореден път събра над 150 представители на законодателната, изпълнителната и съдебната власт, на държавната администрация и неправителствените организации, общественици, представители на медиите и бизнеса, както и представители на международната общност и чуждестранните дипломатическите мисии, за да обсъдят съвместно поредния пети Доклад за оценка на корупцията 2003. В духа на вече установено публично-частно партньорство представителите на основните институции и на гражданското общество дискутираха антикорупционните измерения на реформите в съдебната власт, които бяха основен фокус на тазгодишния доклад за оценка на корупцията.
 Форумът беше открит от председателя Управителния съвет на Центъра за изследване на демокрацията - д-р Огнян Шентов с кратко приветствие към участниците. Веднага след него министърът на правосъдието г-н Антон Станков поднесе специално приветствие към Форума от името на министър-председателя Симеон Сакскобургготски. В него бяха изтъкнати положителните резултати от сътрудничеството на институциите в ограничаване на корупцията, затягането на митническия контрол и ефикасните действия срещу контрабандата, Като основни задачи бяха посочени изграждането на функционираща съдебна система, осигуряването на по-добър и по-спокоен живот за гражданите. Специално внимание бе отделено на приноса на Коалиция 2000 за предоставената възможност за дебат между правителствените институции и неправителствените организации по тези важни проблеми.
В обръщението си към Форума посланикът на кралство Испания г-н Хосе Анхел-Лопез Хоррин изрази своето задоволство от досегашното сътрудничество с Центъра за изследване на демокрацията, както и с българската администрация и българския Висш съдебен съвет и особено от това, че българските институции са разбрали важността от постигането на политическия консенсус за успеха на съдебна реформа тогава, когато тя се извършва в условия на преход от авторитарно към демократично управление. Той обяви готовността на Испания да оказва и понататъшна подкрепа в тази област. Отчитайки успехите на България в приемането на антикорупционно законодателство, в заключение бе отправена препоръка да се направят по-концентрирани усилия по прилагането на приетото законодателство и изграждането на работеща правова държава.
 Ръководителят на мисията на Американската агенция за международно развитие г-жа Дебра Макфарланд даде висока оценка на анализа и предложенията в доклада, отнасящи се до съдебната реформа като един от най-важните въпроси във връзка с членството на България в НАТО и ЕС. Тя обърна внимание на необходимостта да се ускори прилагането на направените в Конституцията промени, засягащи съдебната власт чрез по–бързо приемане на необходимите поправки в Закона за съдебната власт и на съответните подзаконови актове, както и да се обърне особено внимание на предстоящия избор на председателите на съдилищата от Висшия съдебен съвет, като се потърсят почтени личности с безупречна репутация, разполагащи с достатъчно експертен опит и зачитащи чуждото мнение, които са готови да жертват време и усилия и които са обективни и неутрални в преценките си. За елиминиране на възможностите за корупция в съдебната власт и постигането на по-голяма прозрачност в нейната работа бе отбелязана необходимостта от: поддържане на пълна, подробна и достъпна документация за работата на съдебната власт, включително по-широка публичност на съдебните решения; прозрачни и открити съдебни процедури, Специално внимание бе отделено на решаващата роля на съдебната власт в по-нататъшните реформи и включването на всички държавни институции и гражданското общество в този процес.
 Д-р Мария Йорданова, Директор на правната програма на Центъра за изследване на демокрацията, обясни мотивите, които поставиха съдебната реформа като фокус на Доклад за оценка на корупцията 2003 и се спря накратко върху основните предложения в него, като отбеляза, че те са разработени с участието на над 30 водещи български юрист, представители на държавни институции, експерти и неправителствени организации. Тя представи по подробно три групи предложения отнасящи се до структурата на съдебната власт в контекста на разделение на властите в държавата и до вътрешната организация на звената в системата, реформата на съдебната администрация и реформата в областта на материалното и процесуалното законодателство. Специално внимание бе отделено на предложенията за:
- Въвеждане на избор от Народното събрание с квалифицирано мнозинство на председателите на Върховния касационен съд, на Върховния административен съд и на главния прокурор, както и при формиране на парламентарната квота от състава на Висшия съдебен съвет, с цел да се избегне политизиране на избора и да се постигне по-добър баланс на властите.
- Въвеждане на институцията на длъжностно лице, упълномощено от закона да изпълнява прокурорски функции извън прокуратурата в сегашния й вид.
- Единните критерии за израстване в кариерата на магистратите, реформата в работата на съдебната администрация и не на последно място подобряването на процедурите по връчване на съдебни книжа и призоваване биха повишили ефективността на съдебната власт и общественото доверие към нея. Д-р Йорданова обърна специално внимание на предложението за преминаване от съдебна към административна процедура на регистриране на търговските дружества и останалите юридически лица и за създаване на централен електронен регистър, който да обедини голяма част от водените понастоящем децентрализирани регистри на хартиен носител и ще има силен антикорупцонен ефект.
 Г-н Александър Стоянов, директор на социологическа агенция “Витоша рисърч”, обобщи резултатите от проведените през годината изследвания върху динамиката на корупцията. Според изнесените данни от 1998 година до днес е настъпило двукратно намаление на корупционните сделки, като те от средно 250 хиляди са спаднали на 100 хиляди месечно. Заедно с това, обаче от средата на 2002 е налице застой на показателите, което говори за липса на ефект на антикорупционните мерки, предприемани от тогава насам. Корупцията продължава да бъде сериозна пречка особено за бизнеса, който го поставя като проблем номер едно в обществото.
Специализираното проучване, проведено за пръв път през 2003 г. сред магистратите, демонстрира наличие на корупция в съдебната система. Едва 15 % от изследваните съдии, прокурори и следователи смятат, че в съдебната система няма корупция. Характерна особеност на системата е прехвърлянето на вина между отделните звена в съдебната власт и взаимните обвинения в корупция, които те си разменят. Според магистратите като най-често използван инструмент за осъществяването на корупционна сделка се използва посредничество, което в 40% от случаите се извършва от адвокати.
Г-н Бойко Коцев, заместник-министър на вътрешните работи, отбеляза, че успехът в реформата в съдебната система е не само важен елемент в борбата срещу корупцията, но и основно изпитание и проверка на готовността на България за членство в ЕС. Той също така изрази подкрепа на Министерство на вътрешните работи на изводите и оценките, направени в доклада, и посочи, че изграждането на модерна ефективна система за разследване и наказване на престъпността изисква приемане на нови Наказателен и Наказателно- процесуален кодекси както и на Закон за изпълнение на наказанията.
В допълнение той още отбеляза, че във връзка със затварянето на глава 24 “Правосъдие и вътрешен ред” от преговорните глави за членство в ЕС е неотложно осигуряването на непосредствена връзка между разкриващите престъпни дейния полицейски структури и разследващите органи и изграждането на силен дознателски апарат.
 След като изрази благодарност от името на ръководството на прокуратурата на Република България за положените от Коалиция 2000 усилия по изготвянето на доклада г-н Христо Манчев, заместник главен прокурор и ръководител на Върховната касационна прокуратура, се спря на съществуващите предпоставки за наличие на корупция в обществото и на постигнатото от прокуратурата в борбата срещу нея. Присъствието на държавата в икономиката, след приватизационният контрол, контрабандата, данъчната политика и процедурите по търсене на наказателна отговорност бяха идентифицирани от него като все още проблематични зони, които предразполагат към корупционни действия.
Според направената от него справка през миналата година на първа инстанция по обвинения в корупционни престъпления са били осъдени, но са без влязла в сила присъда общо 431 лица. В структурата на МВР и МО има образувани 143 дела, от които са приключили и внесени в съда 89, а 12 лица са вече осъдени.
В заключение на своето изказване той изрази несъгласие с предложенията в доклада за промяна на мястото на прокуратурата като мярка против корупцията.
 Според г-жа Татяна Дончева от парламентарната комисия по правни въпроси към Народното събрание най-сериозният проблем е неспособността на съдебната система да види корупцията в своите редове, при условие, че за да се справи с нея е необходимо не просто нейното признаване, а поставянето й като приоритет.
Очертавайки основните сфери, в които е необходимо да се вземат мерки, тя изтъкна необходимостта от по-нататъшни промени в Конституцията на първо място, а извършването на анализ на чувствителните за корупция дела и преглед на практиката по тях - като съпътстваща, неотложна стъпка в посока към прочистване на съдебната система от корупция. Обезпечителните мерки, делата по несъстоятелност, регистърното производство, мерките за задържане под стража, висящите дела без следствени действия, сроковете на наказателното производство, организирането на статистическите данни, режима на ползване на специални разузнавателни средства и системата на разпределение на делата са все области, в които реформата е наложителна и са налице възможности да бъдат заложени редица антикорупционни механизми, обясни тя.
 Г-жа Екатерина Михайлова обърна внимание на необходимостта от привеждането в практика на всички обсъждани по време на форума антикорупционни идеи и като се позова на примера със забавеното приемане на промените в закона за съдебната власт, направени във връзка с измененията в Конституцията, призова към по активни действия и политическа воля за въвеждането им в практиката. На второ място тя посочи риска от опорочаване на нововъведената институцията на омбудсмана, като възможен пример за провал на една добра идея. Липсата до момента на открит диалог между политическите сили по избора на личността, която да оглави институцията, въпреки заявената готовност да се търси консенсусна фигура и законовата норма за избор с обикновено мнозинство от парламента, могат да доведат избора на удобно някому лице, което да заеме поста дори със скандал – предупреди тя.
Използвайки метафората, че наличието на корупция в съдебната власт като температурата в живите организми сигнализира за болестно състояние на системата г-жа Нели Куцкова наблегна на необходимостта от реформа не само в сферата на правосъдието, но и в някои звена на изпълнителната власт като Министерство на вътрешните работи.
В своето изказване г-н Георги Николов, председател на Сметната палата обърна внимание на участниците във форума на необходимостта от осигуряване на по-голяма прозрачност при формиране и разходване на бюджета на съдебната власт, в това число и от по-широка публичност на разходните пера по отделните й звена. Наред с това той се спря на проблема с декларирането на имуществото на магистратите , и след като обяви за недостатъчно ефективна практиката до момента на подаване и съхранение на декларации в Сметната палата, той предложи създаване на Ведомствен публичен регистър към Висшия съдебен съвет като една по-ефективна мярка за прозрачност, търсене на отговорност и оказване на контрол върху висшите магистрати и висшите държавни служители.
 Г-н Силви Чернев, председател, Арбитражния съд при Българската търговско-промишлена палата, обърна по-специално внимание върху съдопроизводството и изпълнителното производство. Адвокатурата е оставена на самотек, не носи отговорност за поведението на адвокатите и не се грижи за етиката на упражняване на професията. На свой ред вещите лица нямат също нито кодекс, нито за тях съществува система на подбор. Недостатъчен е контрола и върху арбитражите, а понякога техните решения засягат големи групи от обществеността. Съдиите-изпълнители са подложени на корупционен натиск, а изпълненията се забавят с години – посочи той.
 Г-жа Светла Петкова, временно изпълняваща длъжността председател на Върховния административен съд (ВАС), се спря на мерките, които ВАС е взел за подобряване на своята работа по препоръка на Коалиция 2000.
На първо място, тя отбеляза напредъка по осигуряването на по-широка публичност на дейността на съда посредством откриването на интернет страница която осигурява свободен достъп до документацията по различни дела. На второ място, тя описа напредващата практика по разпределение на делата по случаен признак от компютърна деловодна система. На трето място, представи работата по проект за административно-процесуален кодекс, в който ще е обединена цялата материално-правна и административно правна уредба и ще бъдат регламентирани нови области, които до този момент остават извън правната уредба. В заключение г-жа Петкова представи проекта за изграждане на регионални административни съдилища, който се разработва в момента.
 В края на дискусията г-н Румен Георгиев, заместник директор на Националната следствена служба, отправи критика на препоръката дадена в Доклада за оценка на корупцията 2003 за преминаване на следствието в структурата на МВР и отбеляза, че според него това няма да доведе до намаляване на корупцията, тъй като и системата на МВР страда от същия проблем. Г-жа Махмудиева, адвокат от Пловдив, на свой ред препоръча частично възвръщане на прегледа по реда на надзора за законосъобразност, като гаранция за по-висока отчетност в правораздаването.
| |
|
| |
|
CSD.bg |
|
|
|
 |
|
|
| ©
Център за изследване на демокрацията. |
 |
|
Страницата, която се опитвате да отворите, е архивирана. Можете да посетите новия ни сайт тук. |
|
