|
 |
|
|
| |
|
|
| |
| Шести обществено-политически форум срещу корупцията
|
| |
Изказване на д-р Мария Йорданова, Директор на Правната програма на Центъра за изследване на демокрацията
 Уважаеми госпожи и господа, колеги!
Във фокуса на петия пореден доклад на Коалиция 2000 е оценката за развитието на корупцията през 2003 г., на предприетите мерки и насоките за бъдещото развитие.
Както вече стана известно, в контекста на общия проблем за корупцията в този доклад специално внимание е отделено на състоянието на съдебната реформа, на проблема за корупцията в съдебната власт, на извършващите се реформи в законодателството. Изборът на този подход не е случаен. В последните години в оценките в национален и международен план се налага убеждението за важността на съдебната реформа за демократичното развитие на страната, за бъдещото успешно членство в Европейския съюз. Същевременно изборът на този подход не означава, че съдебната власт е единствената, засегната от корупция част на държавната власт. Тъкмо затова в доклада е анализирана ролята и отговорността и на законодателната, и на изпълнителната власт за противодействие на корупцията, очертани са механизмите за осъществяване на по-добро взаимодействие, на по-добър баланс между трите власти, а също така и между отделните звена на съдебната власт.
Оценките и предложенията в доклада се основават до голяма степен на данните от традиционното изследване в рамките на системата за мониторинг на корупцията на Коалиция 2000, провеждана сред обществеността и бизнес сектора, и на проведеното за първи път през 2003 г. проучване на мнението на самите магистрати. Малко по-късно колегата Александър Стоянов ще представи извадка от тези данни, поради което аз сега няма да се спирам на тях.
Бих искала също така да споделя, че в работата по доклада и в обсъждането на неговите работни варианти взеха участие освен експерти на Коалиция 2000, над 30 водещи български юристи, представители на държавни институции, експерти, неправителствени организации. На всички тях бих искала специално да благодаря за това, че имаме окончателния вариант на доклада. Получихме също много мнения и коментари от Министерството на правосъдието, Министерството на вътрешните работи, Националната следствена служба, Върховната касационна прокуратура, редица съдилища, отделни магистрати, неправителствени организации и експерти. Постарахме се в обобщен и синтезиран вид да обобщим тези бележки. Разбира се, това не е възможно в рамките на обема и структурата на доклада, а и не винаги позициите съвпадат, поради което редица от предложенията са дадени в алтернативен вариант и са поставени на дискусия с оглед намиране на най-доброто и по възможност консенсусно решение за България.
Адресати на нашите предложения са не само работещите в съдебната власт, не само органът, осъществяващ управление на съдебната власт – Висшия съдебен съвет, а преди всичко политиците в законодателната и изпълнителна власт. Също така лицата и институциите, които са разположени извън съдебната власт, но чиято работа има пряко отношение към функционирането на съдебната власт – органите на обществения ред и сигурността, адвокатите, както и представителите на гражданското общество и неговите организации.
Тъй като е невъзможно да се спирам на всички конкретни предложения, а докладът е разпространен заедно с кратко резюме на тези предложения, аз ще си позволя само в най-общ план да очертая онези от тях, които породиха най-много дискусии в работата по доклада. Те могат да бъдат групирани най-общо в три групи.
На първо място, предложенията, които се отнасят общо до структурата и организацията на работата в съдебната власт, до основните принципи, върху които тя се изгражда и функционира, до модела на разделение на властите във връзка с осигуряване на независимост на съдебната власт. В тази група предложения бих искала да обърна внимание на предложението чрез конституционна промяна да се избират председателите на Върховния касационен съд, Върховния административен съд и Главният прокурор от Народното събрание, при това с квалифицирано мнозинство, за да се избегне политизирането на избора. Експертите, заставащи зад това предложение, смятат, че с него не би се накърнила независимостта на съдебната власт, напротив, би се достигнало до един по-голям ангажимент на законодателната власт по отношение на съдебната власт, до засилване на нейната роля в осигуряване именно на този баланс на властите, за който споменах в началото. Това се налага, по мнението на експертите, и не на последно място, защото за разлика от изпълнителната и законодателната власт, съдебната власт в много по-малка степен поради своята специфика и основни функции подлежи на контрол. Този малък коректив би довел до едно действително по-голямо равновесие на властите.
В подобен дух е и предложението, дадено в алтернативни варианти, за промени относно формирането на състава на Висшия съдебен съвет. Едната група експерти стоят на мнението за премахване на парламентарната квота, а втората група – за запазване на парламентарната квота, но за провеждане на избора в тази част на състава с квалифицирано мнозинство по същите причини, които изтъкнах във връзка с първото предложение.
Предложени са редица структурни промени, насочени към осигуряване на по-ефективен модел на съдебната власт, които предполагам, ще породят най-много дискусии, тъй като наред със запазване на сегашната структура, в два от вариантите се предлага – в единия само следствието, а в другия – и прокуратурата, да премине към изпълнителната власт, като се гарантира с цял комплекс от мерки независимостта на съдиите и автономността на прокурорите и следователите.
Наред с това бих изтъкнала и предложението за въвеждане на институция длъжностно лице, упълномощено от закона да изпълнява прокурорски функции извън системата на прокуратурата – функции по разследване, повдигане и поддържане на обвинение по точно определени в Конституцията случаи на вътрешна корупция в съдебната власт и сред висши държавници. Предложението е също изборът да се осъществява от Народното събрание. Аргументацията на това предложение е, че по силата на редица вътрешни обвързаности, институционална или неформална зависимост, данните сочат, че досега няма почти нито един осъден висш политик или магистрат за корупция.
По-нататък предложенията обхващат необходимостта от въвеждане и спазване на единни критерии за израстване в кариерата на магистратите, които да не позволяват прескачане на инстанции, свързано с други съображения, като лична преданост, политически пристрастия и обвързаност.
Няма да се спирам на повече предложения в тази група, тъй като те са много и не е възможно с по една-две думи да бъдат представени и аргументирани подходящо.
Специално внимание е отделено и на реформата в съдебната администрация, тоест в администрацията на органите на съдебната власт, която по общо мнение от проведените изследвания все още е тромава, непрозрачна и бавна и създава условия за корупционни практики, а и гражданите са най-склонни в тази сфера да прибягват до такива практика. Тоест, отговорността е споделена.
На трето място, най-големият брой предложения са в сферата на материалното и процесуалното право, в основните клонове на материалното и процесуалното право – наказателно, гражданско и административно – и те имат най-широк кръг адресати. Много от предложенията на пръв поглед нямат директен антикорупционен ефект, но те са насочени към създаване на по-ефективна законодателна уредба и макар и косвено биха повлияли върху изграждането на по-ефективно действаща съдебната система. Тъй като тези въпроси са многократно обсъждани, аз ще се спра само на няколко от тях.
На първо място е поставен отново на дебат въпросът за инстанционността на съдопроизводството и е формулирано предложението за връщане към двуинстанционното производство по редица категории граждански и наказателни дела, което е основно аргументирано в доклада с оглед на това да се намалят случаите на протакане, на забавяне на съдебната процедура, да се постигне по-добра процесуална дисциплина и т.н.
Има и цял комплекс от технически мерки, които са изключително важни за подобряване на работата на съдебната власт и за контактите й с обществеността и бизнеса. Те обхващат цялата сфера на дейност, свързана с връчване на съдебни книжа, призоваване, подобряването на която действително би повишила имиджа на съдебната власт, а и реално би довела до едно по-добро обслужване и по-добро функциониране и на стопанския сектор.
В сферата на наказателното производство, на наказателното право и процес също са предвидени редица мерки както за ускоряване на производството, така и за по-нататъшно прецизиране на наказателните състави, свързани с корупционни престъпления. От сферата на гражданското право ще си позволя да цитирам само едно от предложенията, тъй като то вече е поставено на дискусия и безспорно е от изключителна важност както за функционирането на икономиката на страната, така и за по-нататъшното развитие на съдебната реформа, а именно реформа в системата на регистрация на юридическите лица и имотите, в която, разбира се, се включва и реформа на Търговския регистър. По този въпрос специално в рамките на коалицията се работи от няколко години, включително и съвместно с Министерството на правосъдието. Данните от проучването също показват, че не само населението, но и всеки трети магистрат определя охранителното производство като една от най-засегнатите от корупция сфера. В това отношение предложението е доста радикално. То включва преминаване от съдебна към административна процедура на регистриране и постепенно преминаване към Централен електронен регистър който да обедини голяма част от водените понастоящем децентрализирани Търговския регистър, на юридическите лица с нестопанска цел и т.н. Предложението е подробно развито, нямам възможност да отделя повече внимание.
С това бих искала да приключа и да изразя надежда, че дискусията по предложените алтернативни варианти и множеството предложения за решения ще допринесе действително за намирането на една обща и сравнително по-широка платформа и ще помогне на политиците за приемането на решения в тази област.
Благодаря ви за вниманието.
| |
|
| |
|
CSD.bg |
|
|
|
 |
|
|
| ©
Център за изследване на демокрацията. |
 |
|
Страницата, която се опитвате да отворите, е архивирана. Можете да посетите новия ни сайт тук. |
|
