|
 |
|
|
| |
|
|
| |
| Шести обществено-политически форум срещу корупцията
|
| |
Изказване на г-н Александър Стоянов, директор на "Витоша рисърч"
 Целта на моето изложение е да покажа по-важните резултати от системата за мониторинг на корупцията, които са свързани с няколко основни характеристики на този процес. На първо място, обществените представи и тяхната връзка с медийното отразяване на проблема корупция. На второ място, равнището на корупция в страната, разбирано като брой корупционни сделки, осъществявани средно за един месец сред населението и бизнеса. И на трето място, корупцията в съдебната власт във връзка с проучването, което проведохме сред 450 магистрати.
На графика 1 са отразени два показателя. На първо място, средномесечният брой на публикациите на тема корупция в медиите. Виждате, че от едно много ниско равнище /в началото на 1998 г. то беше близко до нулата/ стигаме до над 1100 публикации месечно. Това дава възможност да се направи оценката, че корупцията е проблем, който привлича огромно внимание от страна на медиите и цялото общество. Във връзка с тази интензивност в дебата на тема корупция още от самото начало, когато започна работата на коалицията, възникна тезата, че говоренето за корупция всъщност предизвиква виждането на повече корупция и излишно “изнервя” обществото. Червените триъгълничета на графиката отразяват относителния дял на хората, които смятат, че корупцията е един от важните проблеми на обществото. Виждате как за същия период от време се движи обществената оценка за важността на този проблем.
Графика 1
Основният извод, който може да се направи, като съпоставим динамиката на тези два показателя, е, че между тях няма връзка. Представите на хората „пречупват” не само медийното отразяване на темата корупция, а са резултат от система от фактори, които влияят върху мненията на хората; сред тях основен е непосредственият ежедневен опит. В този смисъл повечето говорене за корупция не предизвиква „изнервяне” на обществото, а тъкмо напротив, създава онази необходима предпоставка за публичен натиск – морален и политически, който е един от факторите, оказващ влияние върху разпространението или размера на корупцията в страната.
На графика 2 е представен един от основните показатели, които измерва системата за мониторинг на корупцията: показателят “равнище на корупция”. По-тъмните стълбчета отразяват движението на индекса от средата на 1998 г. Те показват, че от равнище около единица, в момента се намираме на равнище 0,4. По-светлите стълбчета отразяват броя на случаите, в които върху гражданите е оказван натиск от страна на служители в обществения сектор да дадат нещо, за да бъде уреден техен проблем.
Графика 2
Какво показват тези графики?
На първо място, че от 1998 г. до днес е настъпило двукратно намаление и на корупционния натиск, и на броя на корупционните сделки. На второ място, че от средата на 2002 г. е налице застой. Тоест, постигнатото най-ниско ниво към средата на 2002 г. се запазва в течение на година и половина, т.е. нито се подобрява, нито се влошава.
Оценката, която е записана и в доклада е, че този факт би следвало да се разбира по-скоро като нещо негативно, тъй като очакванията на обществото и на международната общност са корупцията непрекъснато да намалява. В този смисъл стабилността не е положителен факт.
Графика 3 показва някои по-конкретни измерения, които стоят зад индексите. На дясната скала е показан средномесечният брой на корупционните сделки, а на лявата скала – процентът от населението, което средномесечно участва в такива сделки. Ясно е, че най-високото равнище е наблюдавано през 1999 г., когато около 4% от населението участва в такива сделки средномесечно. Това се равнява на малко над 250 хиляди случая месечно, докато в момента процентът от населението е между 1,5-2%, , а броят на сделките - около 100 хиляди на месец. Намалението е двукратно, но все пак 100 хиляди случая са много и в този смисъл проблемът с корупцията у нас не е решен. Обществената чувствителност към него не се променя в положителен смисъл, успоредно с обективните показатели, тъй като въпреки че е намаляла, корупцията все още е прекалено голяма.
Графика 3
На графика 4 са показани стойностите на същите показатели, но измерени на базата на изследванията ни в бизнес сектора. Основното тук е, че отново е налице намаление, но в бизнес сектора корупцията, сравнена с населението, е общо взето два пъти по-голяма: най-високият индекс за населението е около единица, докато най-високият индекс за бизнеса е 2,00.
Графика 4
Това положение на нещата в бизнес сектора предпоставя оценката на бизнесмените, че корупцията е проблем номер едно на нашето общество. Това състояние на нещата се наблюдава от 2000 г. насам без изменение. Докато за населението това е проблем номер четири. За населението проблем номер едно е безработицата.
С това ще завърша представянето на тази част като още един път искам да подчертая, че системата за мониторинг измерва както броя на сделките, което е оценка на обективен показател, така и нагласите на хората. Тези две неща да се смесват, тъй като това са показатели измерващи различен тип явления.
Фокусът на вниманието в доклада за оценка на корупцията през тази година е корупцията в съдебната система. Този проблем ние следим отдавна в системата за мониторинг на корупцията и винаги сме били обвинявани, в пристрастност и неточности: че данните не отразяват истинското положение на нещата, тъй като хората не разбират начина на действие на съдебната система и т.н. В този смисъл беше решено през 2003 г. беше да се проведе специално изследване сред магистратите. Бяха изследвани 150 съдии, 150 прокурори и 150 следователи. Това, което виждате на таблица 1 е тяхното мнение за корупцията в съдебната система. Ако разгледате данните по колона, мнението, че всички или почти всички в съдебната система са въвлечени в корупция, се поддържа от 11,2% от съдиите, от 18,3% от прокурорите и от 11,9% от следователите.
Таблица 1
Общият извод, който можем да направим от тези данни, е, че по мнението на магистратите в съдебната система има корупционен проблем. Тъй като все пак това са субективни оценки (а не статистическа оценка за броя на корупционните сделки), ние не можем правим изводи за реалното равнище на корупция. Можем обаче определено да твърдим, че според мнението на магистратите в съдебната система е налице корупционен проблем.
Вторият извод, който може да се направи от тази таблица, се основава на стойностите изобразени по главния диагонал. Всяка една от групите магистрати възприема себе си като по-чиста от останалите. Тоест, 2,8% от съдиите смятат, че почти всички или всички (от тяхната група) са въвлечени в корупция, докато за прокурорите и съответно следователите това число нараства на 11, съответно 20%. Или това, което се наблюдава в съдебната система, се наблюдава и в цялото наше общество, а именно прехвърляне на отговорността, вината на съседната система, с която се взаимодейства. От данните в тази таблица пряко следва, че вътре в съдебната система е налице лоша координация и вътрешни противоречия между отделните нейни звена.
За наличието на корупция в съдебната система говорят и оценките за наличието и разпространението на различни корупционни практики. Както се вижда на таблиците (таблици 2-4), това са корупционни практики, свързани с въздействие върху магистратите. Най-често върху съдиите се използват корупционни практики, за да постановят решение или присъда в определен смисъл. Това е най-често срещаната причина –близо 70% от магистратите са посочили тази причина. В дъното на таблицата са посочени относителните дялове на тези които смятат, че в съдебната система няма корупция - общо около 15% (тези, които директно са го казали, и тези, които не са казали нищо). Всички останали магистрати посочват, че в една или друга степен различни корупционни практики спрямо съдиите съществуват и се прилагат.
Таблица 2, 3, 4
В таблици 3 и 4 са показани стойностите за съответните корупционни практики по отношение на прокурорите и следователите. И тук оценките за това, че няма корупция са приблизително същите. Представените данни показват, че ситуациите на корупция в различните звена на съдебната власт са доста сходни и че са доста сложни за регулиране. Госпожа Йорданова посочи някои от предложенията в този аспект, които коалицията прави в своя доклад.
И на последно място, графика 5 показва разпределението на оценките за това какви са механизмите на корупционните сделки в съдебната система. В около 40% от случаите посредници в тези сделки са адвокатите. В останалите случаи това са хората, които лично контактуват със системата, близки, други магистрати и т.н. Очевидно е, че адвокатите са един от основните трансмисионни механизми на корупционни практики в съдебната система.
Графика 5
С това бих искал да завърша. Ако има въпроси, съм готов да отговоря.
| |
|
| |
|
CSD.bg |
|
|
|
 |
|
|
| ©
Център за изследване на демокрацията. |
 |
|
Страницата, която се опитвате да отворите, е архивирана. Можете да посетите новия ни сайт тук. |
|
