Начало Карта на страницата За контакти Switch to English
old.csd.bg
Quick search
 
CSD.bg
 
 
Шести обществено-политически форум срещу корупцията
 
Изказване на д-р Силви Чернев, Председател на Арбитражния съд при Българската търговско промишлена палата

Благодаря за възможността да кажа няколко думи. Първо искам да обърна внимание върху няколко конкретни проблема, свързани с функционирането на съдебната система, които както в доклада, така и в днешното обсъждане не намериха достатъчно внимание, а по моето впечатление имат решаваща роля в осъществяване на реални корупционни процеси. Никъде нищо не се приказва, освен в тези грандиозни цифри, отнасящи се до участието на адвокатите, по никакъв начин не се прави анализ и не се предлагат никакви мерки, адвокатурата е оставена на самотек, съгласно действащото законодателство независима организация, която е толкова независима, че нищо не зависи от нея и е абсолютно неангажирана към членовете си. Не мога да си представя някъде да се допусне, първо, абсолютно безконтролното приемане на членове на адвокатурата, което между другото и за съда не е далеч от истината.

Второ, никаква отговорност за поведение на адвокатите. Тук не става дума за единични случаи, а става дума за масова практика на адвокати не само в корупционния процес, пренасянето, ако може така да се каже, на облагата, а става дума и за цялостна дейност на адвокати, които в много случаи съветват клиентите, които са се обърнали към тях, да извършват действия, които са на границата на престъплението или са престъпление. Вземете всички тези трикове, които се правят в съдебния търговски регистър. Да не мислите, че си ги измислят тези бизнесмени, които в много случаи не знаят за какво става дума. Разбира се, че те са подпомагани от адвокатите. Самата институция адвокатура очевидно нищо не прави, освен да събира членски внос. Не ми е известно дали са приети дори етични правила или във всеки случай няма механизъм за спазването им.

Второто нещо, което пък изобщо не беше споменато – ролята на института и участието на вещите лица в осъществяване на съдопроизводството. Моите впечатления са от областта на гражданското съдопроизводство. Там вещите лица са се превърнали в един механизъм за осъществяване на изкривяването на процеса. Тъй като в много случаи пред съда се представя едно заключение на вещите лица, което е нагласено, неистинско, половинчато и съдът в края на краищата при разучаването или при изготвянето на съдебния акт не може да се отклони, а пък за много е по-лесно и да се възпроизведе това, което пише в заключението на вещото лице. За вещите лица не съществуват никакви кодекси, никаква система на подбор. Отговорността, която се предвижда в чл. 291, е едностранна, тя е само за умишлена дейност и на всичкото отгоре знаете колко е слаба доказуемостта.

Трети момент, върху който бих искал да привлека вниманието ви и по който не се чу нищо, звучи като реална алтернатива, в много случаи бих казал с известна степен на гордост, над държавното правосъдие функционира в България Търговски арбитраж, който напоследък, след няколко успешни законодателни промени, почти по всички видове граждански дела. Това е хубавата страна на нещата. Разбира се, както се говори за корупционен натиск и корупционна реалност в областта на съдебната система, същото би могло да се говори и за нейните заместители. Защото проблемите са същите – при големи интереси се правораздава. Сега това, което е дадено на законодателно ниво, е, че на практика всеки може да каже “аз, едноличен търговец, съм арбитраж, решавам спорове всякакви”. Ние имахме един случай, за който вие знаете, когато вследствие на някакви случайни арбитражни решения се застрашават големи групи от обществеността.

Друг въпрос – съдия-изпълнителите. Положението е абсолютно трагично. Ще ви дам пример от Чехия, където има наскоро направена реформа, пуснато е паралелно съществуване на частно и публично принудително изпълнение. В първите три месеца от въвеждане на реформата 4600 изпълнения са приключили. Отидете по най-елементарното дело за издръжка и вижте колко години се събират! А пък да не говорим по големите дела, които са за милиони, какъв е корупционният натиск.

И оттук изниква един малко по-общ въпрос. Събираме се всяка година, приказва се, вадим много цифри. Тази година и предишните две-три цифрите носят някакво утешение. Истината е обаче дали ние вършим истински насочена дейност към преодоляване на корупцията или формално отчитаме дейност, както бяхме навикнали много години. Ако ние не си дадем сметка, че това е потребност на цялото общество и че всички, които по някакъв начин са въвлечени в процеса, са длъжни да съдействат, ще продължим всяка година и може би да честваме 30-годишнина на Коалиция 2000, ще стои една равна, хоризонтална черта и ще се задоволяваме със статистическата грешка, ще кажем, че това ни е постижение, а не е маржът на статистиката.

Благодаря.
 
CSD.bg
 
E-mail this page to a friend Начало | Карта на сайта | Прати като линк | Условия | Обяви | RSS фийд Горе     
   © Център за изследване на демокрацията. © designed by NZ
Страницата, която се опитвате да отворите, е архивирана.
Можете да посетите новия ни сайт тук.