|
 |
|
|
| |
|
|
| |
| Кръгла маса: Предотвратяване и разкриване на конфликтите на интереси
|
| |
 На 17 юни 2010 г. Центърът за изследване на демокрацията организира кръгла маса по предложените промени в Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси и неговото приложение. В дискусията участваха представители на трите власти, експерти от неправителствени организации и бизнес асоциации. Дискусията се организира с подкрепата на Balkan Trust for Democracy и е част от поредица обществени дискусии и дейности на Центъра на изследване на демокрацията в подкрепа на доброто управление на взаимоотношенията власт-гражданско общество.
 Г-н Огнян Шентов, председател на УС на Центъра за изследване на демокрацията откри дискусията като подчерта голямото политическо значение на проблема за правната уредба на конфликта на интереси. Особено важно в случая е наличието не само на законова, но и подзаконова регламентация на този проблем, за да могат да бъдат управлявани публични средства, включително европейски чрез механизмите на публично-частно партньорство. Затова е необходима дискусия не само по законовата уредба, но и върху регулацията на конфликта на интереси в публичната администрация на всички нива – както местно, така и централно. Изключително важно в този смисъл е да се изгради механизъм за превенция на конфликта на интереси.
 Г-н Димо Гяуров, председател на постоянната парламентарна Комисия за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика благодари на Центъра за изследване на демокрацията за инициативата за организиране на дискусията и за ползотворното сътрудничество при обсъждането на конкретни предложения за промени в Закона за предотвратяване и разкриване на конфликта на интереси (ЗПРКИ). Според него, дискусията по закона и неговото приложение се прави в много подходящ момент с оглед на внесения от МС законопроект за допълнение и изменение на ЗПРКИ. Безспорно парламентарната комисия е онзи орган, който усеща в работата си несъвършенствата и празнотите в законодателната уредба на конфликта на интереси. Г-н Гяуров подчерта, че той одобрява внесения законопроект, въпреки че отчита и наличието на някои слабости в него. Такива са например евентуалните проблеми, които ще възникнат от намесата на една власт в дейността на друга, която ще се прояви при създаването на единен орган за контрол на конфликта на интереси. Според него, необходимо е парламентарната комисия да продължи да съществува, като си сътрудничи с новосъздадения орган. Комисията би могла да продължи да се занимава с конфликта на интереси при народните представители и да осъществява някаква форма на контрол върху новия орган. Редно е също така да се даде възможност на съдебната власт тя сама да извършва такъв контрол за конфликт на интереси при представители на съдебната власт. Същевременно, създаването на единен орган ще даде възможност да бъдат решавани въпроси, които не са по силите на една комисия от 5 човека, като например по-бърза проверка на обстоятелствата по декларациите на народните представители.
 Г-жа Мария Йорданова, директор, Правна програма към Центъра за изследване на демокрацията – модератор на дискусията, посочи, че с приемането на закона и внесените наскоро промени, подготвени от Министерство на правосъдието, се утвърждава неговата активна роля в законовата уредба на тази материя, след като дълги години се е работило разпокъсано и фрагментарно.
 Г-жа Жанета Петрова, заместник министър на правосъдието отбеляза, че ръководството на работната група, изготвила законопроекта, представлява продължаване на заниманията й с тази материя, тъй като нейното внимание е било концентрирано върху ЗПРКИ още докато е работила като съдия във Върховния административен съд (ВАС). Като част от 5-то отделение на ВАС, което и в момента разглежда административно-правните спорове по този закон, тя и нейните колеги са срещали големи трудности при анализа на неговите разпоредби и неговото прилагане. ЗПРКИ не е имал аналог в правната система преди неговата поява и с него на съда се възлага несвойствена роля – тази на административно-наказващ орган. ВАС вече е създал добра практика в тази област, която може да бъде в основата на бъдещи законодателни изменения в тази материя. Несвойствената роля за съда обаче е довела до проблеми с прилагането на закона в началото на неговото съществуване. В отговор на направените анализи и препоръките от Европейската комисия, Министерство на правосъдието предлага в законопроекта създаването на единен орган. По този начин, при запазване на системата от действащи органи по места в различните власти, този орган ще може да се съсредоточи върху установяването на конфликт на интереси и ще даде възможност на съда да проверява самото установяване на конфликт на интереси, а не да се оказва в несвойствената позиция на орган, който налага административни санкции.
 Г-н Константин Пенчев, председател на Върховния административен съд отбеляза, че за юристите е очевидна една от основните предпоставки в правото, съгласно която не е възможно съдия и адвокат или прокурор и съдия, явяващи се по едно дело да са в роднински връзки. Преди влизането в сила на Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси обаче се оказва, че извън средите на юристите, тези основни правила съвсем не са били очевидни. И много години се твърди публично, че няма противоречие в това, управители или собственици на фирми, които са в преки роднински връзки със служители на публични длъжности, да участват и печелят обществени поръчки, които се възлагат от същите тези служители. В някои случаи дори висши магистрати не съблюдават споменатите вече основни правила. Така напр. Висшият съдебен съвет (ВСС) трикратно постановява, че двама негови членове, участващи в управителния орган на неправителствена организация не са в конфликт на интереси, тъй като липсва частен интерес. В случая тълкуването на ВСС не взима предвид обстоятелството, че съгласно Закона за съдебната власт, има несъвместимост на определени длъжности, в това число забраната членове на ВСС да участват в управителните органи на неправителствени организации. Не трябва да се забравя обаче, че понякога изпадането в конфликт на интереси може да е без липса на виновност от страна на съответните лица. Така например в административните съдилища има два случая когато съпруг и съпруга, назначени след конкурс в един и същи съд са в ситуация на подчиненост – факт, който се третира от закона като конфликт на интереси. Същевременно, няма процедура, нито законова възможност, която да позволява на техните административни ръководители да преназначат един от тях в друг административен съд. Промените в ЗПРКИ са подходяща възможност да се реши и този тип проблеми. Заключението, според г-н Пенчев е, че законът не може да обхване всички практически ситуации, които могат да възникнат, затова е необходимо прилагането на закона да се основава на една по-широко схващана норма за нормалност - приложение на общите етични и морални норми.
 Г-н Тодор Ялъмов, старши анализатор към Икономическата програма на Центъра за изследване на демокрацията, сподели една различна гледна точка към обсъждания закон. Въпреки трудностите да се намерят статистически данни за практиките по прилагане на закона, може да се намерят публично достъпни данни, колко са случаите, когато се декларират частни интереси. По-малко от два процента от администрациите имат такива декларирания, което обхваща не повече от стотина човека. В същото време, многобройните публикации в медиите, насочващи или разкриващи съществуването на частни интереси или пък конфликт на интереси са в десетки пъти повече. Това означава, че вероятно има проблем в самооценката ни за това кое е нормално и кое не е нормално и кога има частен интерес или такъв липсва, както отбелязва и г-н Пенчев. Според г-н Ялъмов, най-голямата полза от закона не е правната регулация на проблема, а политическото значение и въздействие, което има приемането му. В допълнение е възможността която този закон даде на журналистите за достъп до информация, а именно въпросните декларации по ЗРПКИ. Това обаче е съпроводено и с един проблем – около половината от администрациите не са публикували тези декларации на интернет страниците си. Това е по различни причини – някои от тях нямат страници, в други случаи съответните декларатори не са дали съгласието си да бъдат публикувани личните им данни. Вече има много примери, когато свързването на информацията само от една декларация с данни от други регистри, позволява на гражданите или разследващата журналистика да осъществят цялостно разследване, което след това да бъде публикувано в медиите и да доведе до самосезиране на съответните институции. По-голямата част от примерите, които имаха ефект в национален план, се развиха точно по този начин.
В продължение на това, което каза г-жа Петрова за връзката на ЗПРКИ с други закони, Тодор Ялъмов подчерта, че трябва да се обърне внимание на взаимовръзката, която съществува при разкриване на конфликти на интереси, с два други действащи закона или по-скоро – с материята, която те регулират. Първият е Законът за търговския регистър, който даде възможност на гражданите и медиите да правят сами такъв тип разследвания и да подпомогнат държавните институции, които нямат необходимите за това ресурси. Това изисква достъпът до Търговския регистър да продължи да бъде напълно безплатен и пълен. Нещо повече – Центърът за изследване на демокрацията от години се застъпва за една обща регистърна реформа, която да позволи разпокъсаната информация налична в различните административни структури да бъде обобщена, съвместима и съпоставима. Това се отнася и до данните съгласно ЗПРКИ, така че всеки гражданин да може да проследи информацията от декларациите за конфликт на интереси. Вторият закон, с който ЗПРКИ трябва да бъде обвързан е Законът за юридическите лица с нестопанска цел. Един от методите, чрез които Центърът за изследване на демокрацията стигна до проблема за завладяването на гражданското общество от изпълнителната власт беше разкриването на факта, че множество служители на високи позиции в централната и местна власт участваха в неправителствени организации, които по различни начини получаваха финансиране от държавата или от европейски фондове. Дори за тези юридически лица, които са създадени в обществен интерес и информация за тях трябва да е налична в регистъра на неправителствените организации към Министерство на правосъдието, е трудно да се намерят данни, поради това, че този регистър не работи. Тодор Ялъмов предложи регистърът на юридическите лица с нестопанска цел също да премине към Агенцията по вписванията, което би дало възможност при деклариране на разнообразни частни интереси, проверките да бъдат много по-бързи и по-евтини, отколкото в момента. Последното, от своя страна, би повишило ефективността на закона.
 Г-жа Невяна Кънева, адвокат и експерт по темата, започна дискусията по направените представяния и изказаните гледни точки като отбеляза, че въпреки промените, всяка законова уредба има нужда от постоянно усъвършенстване. Според нея едни от най-големите проблеми в обсъждания закон е съчетаването на два подхода, когато се описва какво е конфликт на интереси. От една страна законът дава една обща и абстрактна дефиниция за конфликт на интереси, а от друга – описани са и конкретни забрани. Резултатът, който е особено видим в работата на съдилищата, е че уредбата създава впечатлението, че макар да има конкретни нарушения на тези забрани е необходимо да бъде доказвана облага, т.е. частен интерес. И именно заради това редица актове, с които бяха установени конфликти на интереси, паднаха в съда. В законопроекта е направен опит да бъде преодолян този проблем като се прецизира дефиницията за частен интерес, но адвокат Кънева предложи по-генерална промяна – чл. 2 да гласи, че нарушение има когато се установи престъпване на някоя от забраните, описани в закона, както и във всички други случаи, когато даденото лице при упражняване на публичните си функции е действало в условията на частен интерес. Досегашното тълкуване всъщност заличава границата между конфликт на интереси и корупция. Вторият важен проблем е по отношение на контрола върху декларациите, които са само един допълнителен превантивен способ. Законопроектът предлага контролът върху тях да остане в съответните комисии (респективно органите по назначаване и избор), като обаче издаването на наказателните постановления отиде в новосъздадената комисия. Според адвокат Кънева, това разкъсва единния процес по установяване на нарушението и налагане на санкцията. Не на последно място, важен въпрос е и проблемът за независимостта на комисията – затова г-жа Кънева предлага правилника за действие на новата комисия да не се приема от Народното събрание (НС), а от самата комисия.
Г-н Александър Кашъмов от Програма достъп до информация, също потвърди важността на ЗПРКИ от гледна точка на въпросите свързани с публичност и достъп до информация. Принципната позиция на Програмата е, че непрестанните промени на законовата рамка, водят до затормозяване на правораздавателната система, независимо че са адекватни и абсолютно наложителни. Най-важният проблем обаче е достъпът до декларациите за конфликт на интереси. Две нови становища на Комисията за защита на личните данни допълнително са затруднили достъпа до тях. Те позволяват някои административни структури да тълкуват публичността на декларациите като публичност на факта, че въпросните лица са подали съответните декларации, но без да се дава публичност до съдържанието на декларациите. Вторият проблем, с който се сблъсква Програма достъп до информация е публичността на докладите на съответните комисии, които работят по установяване на конфликта на интереси.
Програма на кръглата маса
Семинар: Конфликти на интереси и добро управление на взаимоотношенията местна власт – гражданско общество, Хаджидимово, 14 май 2010 г.
Facebook кауза: Гражданско общество за предотвратяване и разкриване на конфликти на интереси
Доклад Престъпление без наказание: противодействие на корупцията и организираната престъпност в България
Медийно отразяване | |
|
| |
|
CSD.bg |
|
|
|
 |
|
|
| ©
Център за изследване на демокрацията. |
 |
|
Страницата, която се опитвате да отворите, е архивирана. Можете да посетите новия ни сайт тук. |
|
